Антитръст: Насоки за прилагане на Регламента за ООП за секторите на маслиновото масло, говеждото и телешкото месо и полските култури

Европейската комисия публикува Насоки за прилагането на конкретните правила, определени  в членове 169, 170 и 171 от Регламента за установяване на обща организация на пазарите за селскоктопански продукти (Регламента за ООП), за секторите на маслиновото масло,  говеждото  и  телешкото  месо  и  полските  култури.

Селскостопанският сектор се развива в специфични пазарни условия. Затова правилата за конкуренция по отношение на производството и търговията със селскостопански продукти се прилагат само дотолкова, колкото е определено от законодателството на Съюза в рамките на член 43, параграф 2 от ДФЕС и в съответствие с предвидената там процедура.

С Регламента за ООП (членове 169, 170 и 171) се определят конкретните правила за договаряне в рамките на организациите на производителите (ОП) и асоциации на организации на производители (АОП) в секторите маслиновото масло,  говеждото  и  телешкото  месо  и  полските  култури.

Публикуваните сега Насоки дават разяснения как да се спазват членове 169, 170, и 171 от Регламента за ООП от  производителите от секторите на маслиновото масло, говеждото и телешкото месо и полските култури.

Насоките съдържат също упътвания  за  съдилищата  и  органите  за  защита  на  конкуренцията  в  държавите  членки  по прилагането на членове 169, 170 и 171 от Регламента  за ООП.

Насоките не са правно обвързващи.

Насоките имат за цел  да  осигурят  конкретни  упътвания за производителите, които следва сами да правят преценка доколко търговската им дейност е в съответствие с правилата за конкуренция.

Отговорността  за  направената преценка се носи  от  производителите.

В насоките се дават определения на съответните субекти, както следва:

• производител означава производител на  съответния продукт;

• ОП означава организация на производители  съгласно определението  в член 152 от Регламента  за ООП;

• АОП  означава  асоциация  на  организации  на  производители  съгласно  определението  в  член  156  от Регламента  за ООП.

В  съответствие  с  членове  169,  170  и  171  от  Регламента  за  ООП,  ОП  и  АОП  могат  да  преговарят  от  името  на своите членове при  сключването на договори  за доставка на  съответните продукти при редица спазване на редица условия.

В насоките  се разясняват следните  въпроси:

• рамката  за общоприложимите правила  за конкуренция;

• конкретните правила, определени  в членове 169, 170 и 171 от Регламента  за ООП;

• практическото  прилагане  на  конкретните  правила,  определени  в  членове  169,  170  и  171  от  Регламента  за  ООП,  в  съответните  селскостопански  сектори.

Оценка от ОП на съвместимостта на дадено споразумение с правилата на конкуренцията

В насоките се посочва, че   всички  предприятия,  включително  селскостопанските  производители  и  ОП,  трябва  да  направят  самостоятелна оценка  на  съвместимостта  на  техните  споразумения,  решения  или  практики  съгласно  член  101,  параграфи 1  и  3 и член 102 от ДФЕС.

В  този контекст най-уместните от  тях  са:

• Насоки  относно  приложимостта  на  член  101  от  Договора  за  функционирането  на  Европейския  съюз  по отношение  на  споразуменията  за хоризонтално сътрудничество;

по-специално  по  отношение  на  споразуменията  за  съвместно  производство и  споразуменията   за съвместна търговия);

• Насоки  за  прилагане  на  член  101,  параграф 3  от ДФЕС

С цел да осигури насоки и да улесни предприятията в  самостоятелната оценка на  техните  споразумения, решения  и  практики,  Европейската  комисия  в насоките дава схема за оценка относно  прилагането  на  членове  101  и  102  от ДФЕС.  Съответната  ОП  в  секторите  на  маслиновото  масло,  говеждото  и  телешкото  месо  и  полските  култури  следва  да прецени дали  спазва правилата на конкуренцията по  следния начин:

В насоките се посочват редица примери с различни ситуации на пазара и се правят изводи дали се нарушава или не конкуренцията на пазара.

Така например Споразуменията  между  селскостопански  производители  за  съвместно  извършване  на  определени  дейности  могат да  генерират  ефикасност  и  съответно  икономически  ползи,  особено  ако  съчетават  дейности,  умения  или  активи като  начин  за  споделяне  на  риск,  икономии  на  разходи,  увеличаване  на  инвестициите,  обединяване  на  ноу-хау, подобряване  на  качеството  и  разнообразието  от  продукти  и  по-бързо  внедряване  на  иновации.  Такива  дейности могат  да  допринесат  за  изпълнението  на  целите  на  общата селскостопанска политика (ОСП),  като  е  възможно  да  доведат  например  до  повишена производителност  (например  поради  достъп  до  по-добри  производствени  технологии  чрез  съвместни  дейности  за снабдяване),  увеличени  приходи  за  производителите  (например  поради  подобрения  в  качеството  чрез  по-добри условия  на  производство  или  съоръжения  за  съхранение,  които  са  получени  съвместно)  или  подобрена наличност  на  доставките  (например  поради  по-добри  системи  за  съхранение  или  разпространение,  които  се придобиват или организират  съвместно).

Споразуменията между  селскостопански  производители  за  договаряне  обаче могат  да  ограничат  конкуренцията и в  крайна  сметка  да  възпрепятстват  изпълнението  на  целите  на  ОСП.  Такъв  може  да  бъде  случаят  например,  ако производителите  сключат  споразумение,  с  което  се  фиксират  цени,  намалява  се  продукцията  или  се  поделят пазари.  Такива  споразумения  са  в  състояние  да  увеличат  приходите  на  производителите,  но  могат  да  застрашат изпълнението  на  други  цели  на  ОСП,  например  ако  доведат  до  необосновани  цени  за  клиентите  (поради увеличение  на  цените),  проблеми  с  наличността  на  доставки  (поради  ограничения  на  доставките)  или понижаване  на  производителността  (тъй  като  намаляването  на  конкуренцията  между  производителите  може  да намали  стимула  за увеличаване на производителността).

Затова в параграф  5  от  членове  169,  170  и  171  от  Регламента  за  ООП  е определен предпазен  механизъм,  съгласно който  органите  за  защита  на  конкуренцията  на  държавите  членки  и  Европейската  комисия  имат  правомощие  да вземат  решение  в  конкретен  случай,  че  ОП  следва  да  поднови  определени  преговори  или  изобщо  не  следва  да води преговори.

В  случай  че  преговорите  на ОП  обхващат  само  една  държава  членка,  предпазните мерки  се  прилагат  от  органа  за защита  на  конкуренцията  на  съответната  държава.  В  случай  че  преговорите  на  ОП  обхващат  повече  от  една държава  членка,  предпазните мерки  се  прилагат  от  Европейската  комисия.

В  параграф  5  от  членове  169,  170  и  171  от  Регламента  за  ООП се посочва още,  че предпазната  клауза  е изключение от дерогацията и поради  това  трябва да  се  тълкува ограничително.

Предпазният  механизъм  може  да  се  прилага  от  компетентния  орган  за  защита  на  конкуренцията  в  следните  три ограничени  ситуации:

а)   ако  той  сметне  това  за необходимо  с цел да не  се допусне изключване на конкуренцията; или

б)   ако  установи,  че  продуктът,  за  който  се  водят  преговорите,  е  част  от  отделен  пазар  поради  специфичните  си характеристики  или  предназначението  си  и  че  тези  колективни  преговори  биха  обхванали  над  15  %  от общата национална продукция по отношение на  този пазар 

 или

в)   ако установи, че  е  застрашено постигането на целите на ОСП.

И  в  трите  ситуации  компетентният  орган  за  защита  на  конкуренцията  (съгласно  членове  169,  170 и 171  от  Регламента  за ООП)  не налага санкция  за  нарушение  на  правилата  за  конкуренция,  а  по-скоро  неговата намеса представлява  превантивна мярка.

До  приемането  на  решение  от  компетентния  орган  за  защита  на  конкуренцията,  че  преговорите  следва  да  бъдат подновени  или  че  изобщо  не  следва  да  се  водят,  се  счита,  че  провежданите  от  ОП  преговори  в  съответствие  с членове 169, 170 и 171  от Регламента  за ООП  са  законосъобразни. В  съответствие  с  това преди датата на  такова решение преговорите от ОП, които отговарят на  условията на  членове 169, 170 и 171  от Регламента  за ООП, не могат да  се  санкционират  съгласно общото право на ЕС в областта на конкуренцията.

В  съответствие  с  това,  ако  ОП  спази  решението  на  компетентния  орган  за  защита  на  конкуренцията  относно подновяването  или  отмяната  на  договарянето,  ОП  носи  отговорност  единствено  за  договаряне,  извършено  след посочената дата.

Трябва да се има предвид, че дерогацията  спира  да  бъде  приложима  след  издаване  на  решение  от  компетентния  орган  за  защита на  конкуренцията,  че  преговорите  следва  да  бъдат  подновени  или  че  изобщо  не  следва  да  се  водят.  Ако  след  датата  на  решението  на  компетентния  орган  за  защита  на  конкуренцията  ОП  не спази  решението  и  продължи  преговорите  или  изпълнението  на  сключените  договори,  може  да  бъде  образувано производство  съгласно общото право  в областта на конкуренцията  във връзка  с поведението на ОП.

Защита на конкуренцията

В най-общият случай органът по конкуренция трябва да се намесва когато е необходимо да защити конкуренцията. Намесата трябва да е насочена към защита  на съперничеството  между производителите, което да гарантира ефективна конкуренция на пазара.  Анализът за наличие на конкуренция следва да отчита както реалната, така и  потенциалната  конкуренция.

Конкуренцията  може  да  бъде  застрашена,  ако един  от  най-важните  ѝ  параметри  бъде  изключен  напълно  на  съответния  пазар;  това  е  особено  валидно  за ценовата  конкуренция   или  конкуренцията  във  връзка  с  иновациите. 

Други елементи, които трябва да се включат в анализа  дали  е  налице  премахване  на  конкуренцията, са: пазарните дялове в по-широкия контекст на анализа на  действителните  възможности на  конкурентите  да  се  конкурират и  стимулите  да го  правят);  намаляване  на  конкуренцията  в  резултат  на  разглежданото  договаряне; възможности  за  прилагане и  поддържане  на  повишени  цени; пречки  за  навлизането  на  нови  участници. 

В насоките са изброени и специфични разпоредби и примери за прилагане на дерогацията поотделно за секторите маслиново масло, говежда месо и полски култури.

В насоките са дадени схеми за стъпките, които производителите и ОП/АОП трябва да направят когато правят преценка дали отговарят на изискванията за дерогация.