ЕК публикува доклада за свободата на медиите и плурализма в ЕС

Европейската комисия днес публикува окончателния доклад на групата на високо равнище по въпросите на свободата на медиите и плурализма. Докладът представя констатациите и препоръките на независимата група, председателствана от бившия президент на Латвия, проф. Vaira Vike-Freiberga, проф. Herta Däubler-Gmelin, проф  Miguel Maduro и г-н Ben Hammersley.

Докладът разглежда и дава препоръки по широк кръг от въпроси, свързани със свободата на медиите: по конкретно за правомощията на ЕС в областта на медиите, независимостта на националните регулатори, конкуренцията на медийния пазар и осигуряване на плурализъм на медиите, кодекси за поведение на журналистите и неутралността на мрежата. Комисията ще подложи на по нататъшни консултации и политически дебат доклада, но преди това ще даде собственото си  становище по доклада. Същевременно Комисията приканва всички заинтересовани страни да дадат становища на адрес: cnect-taskforce-media@ec.europa.eu

Докладът ТУК:
Видео

Енергетика: Европейската Сметна палата излезе с критичен доклад относно възвръщаемостта на инвестициите на ЕС за енергийна ефективност

Днес Европейската Сметна палата представи доклад, в който прави анализ на ефективността на инвестициите за енергийна ефективност. Изводът е, че целите на инвестициите за постигане на енергийна ефективност не са постигнати. Според анализа средният предвиден период за възвръщаемост на инвестициите е над 50 години, а в някои случаи над 150 години.

Защо са необходими инвестиции за постигана на енергийна ефективност

През последното десетилетие ЕК провежда активна политика за постигане на енергийна ефективност в държавите членки. Тази политика е в отговор на промяната в глобалния енергиен пазар, изразена в ръст на потреблението на енергийни ресурси, постепенно изчерпване на запасите от изкопаеми горива и ефекта от човешките дейности върху глобалното изменение на климата. Финансовото измерение на тази политика възлиза на 5 млрд. евро, които  Европейският съюз е отпуснал от 2000 г. до момента за съфинансиране на мерки за енергийна ефективност в държавите членки посредством фондовете на политиката на сближаване. Не само Европейската комисия, но и  държавите членки отговарят съвместно за доброто финансово управление на тези фондове.

Какво установява Европейската Сметна палата
 

В публикувания днес Специален доклад № 21/2012 „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“ Европейската Сметна палата прави проверка и анализ дали инвестициите за енергийна ефективност на политиката на сближаване са били разходно-ефективни.

За да отговори на този въпрос, Сметната палата е проверила 1) дали са били определени подходящи условия при програмирането и финансирането, с цел да се осигури възможност за инвестиции в рентабилна енергийна ефективност и 2) дали проектите за енергийна ефективност на обществени сгради са били разходно-ефективни.

Понятието за разходна ефективност или най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати не е било определящ фактор при разпределянето на финансирането за мерки за енергийна ефективност по конкретни проекти от страна на държавите членки. То не е било част и от оценката на Комисията преди тя да одобри оперативните програми.

Палатата установява, че проектите, избрани за финансиране от органите на държавите членки, не включват разумни цели по отношение  на рентабилността, т.е. разход за единица спестена енергия. Техните цели са били спестяване на енергия и подобряване на удобството, но не са били избрани за финансиране въз основа на потенциала им да генерират финансови ползи чрез икономии на енергия, а по-скоро сградите обикновено са се считали за „готови“ за финансиране, ако са се нуждаели от ремонтиране и ако документацията им е съответствала на изискванията.

Според палатата като цяло държавите членки са използвали средствата, за да ремонтират обществени сгради, а енергийната ефективност е била в най-добрия случай, от второстепенно значение.

При анализа е установено, че средният предвиден период на възвръщаемост на инвестициите е около 50 години, а в някои случаи и до 150 години. Това означава, че тези средства не са били използвани разумно, защото жизненият цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради е по-малък и те до голяма степен могат да се считат за загуба от гледна точка на енергийната ефективност.

 Препоръките

С цел подобряване на инвестициите в енергийната ефективност, Сметната палата препоръчва на Комисията финансирането на мерките  за енергийна ефективност по политиката на сближаване  да се  извършва на основата на правилна оценка на нуждите, както и на редовен мониторинг, и да се използват съпоставими показатели за изпълнение, а също и прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, като се определи максимален обичаен период на възвръщаемост.

АЕЦ "Белене" - за цените и печалбата

Вече няколко пъти чувам изказвания от защитници на проекта „Белене“, че цената на електроенергията от АЕЦ „Белене“ ще е много ниска около 3 до 5 стотинки и в същото време се твърди, че през експлоатационния период на централата – 60 години, тя ще генерира печалба от 200 000 000 000 евро.

Тези твърдения ме провокираха да напиша тази статия. Всъщност предлагам един анализ за евентуалната цена на електроенергията от „Белене“ в зависимост от периода на изкупуване на инвестицията. И прогнозен модел за средната цена, ако наистина от експлоатацията на ядрената централа за период от 60 години се генерира печалба в размер на 200 000 000 000 евро. Анализът се основава на тестове, които се използват от Европейската комисия и Европейския съд и представляват трайно установена практиката при прилагане на правилата за конкуренция

За да се определи дали един хипотетичен конкурент може да оперира на пазара обикновено се прилага теста „равностоен по ефикасност хипотетичен конкурент“. В анализа се използват данните за разходите и цените на реален конкурент на пазара, който е и най-ефективен. При този тест като база за изготвяне на сравнителния анализ се използват средните избежими разходи (СИР) average avoidable cost (AAC) или средните дългосрочни пределни разходи (СДПР) long-run average incremental cost (LRAIC), които се съпоставят със средните цени на произвеждания продукт или услуга. Под средни избежими разходи се разбира средните разходи, които биха могли да бъдат избегнати, ако предприятието не беше произвело отделен обем (допълнителен) краен продукт, в случая електроенергия.

В повечето случаи СИР и средните променливи разходи (СПР) са еднакви, тъй като често само променливите разходи могат да бъдат избегнати. Средните дългосрочни пределни разходи са всичките (променливи и постоянни) разходи, които възникват за едно предприятие в процеса на производство на даден продукт.

В настоящия анализ ще използвам СДПР от отчета на съпоставимия и ефикасен конкурент АЕЦ „Козлодуй“, тъй като произвеждания продукт е еднороден и по този начин разходите от Годишния финансов отчет (ГФО) на централата за 2011 г. са удобни за съпоставяне и определяне на модела за изчисление на цената на хипотетичния конкурент- АЕЦ „Белене“.

Изходните  данни са взети от  ГФО за 2011 г.  на АЕЦ „Козлодуй“:

 

Данните са систематизирани в долната таблица:

Съответно в колоните са посочени три варианта за изчисление на средната годишна цена на АЕЦ „Белене“ при изкупуване на централата съответно за период от 20, 15 и 10 години.

За АЕЦ „Белене“ приетите за анализа данни са цената на централата 20 000 000 000 лв, която не се оспорва от застъпниците нито от противниците на новата централа.

При изчисляване на разходите на хипотетичния конкурент се взимат оперативните разходи на ефективния конкурент АЕЦ „Козлодуй“ като се отчита, че амортизационните му отчисления са сравнително ниски тъй като централата отдавна е възстановила първоначалните инвестиции, а новата централа трябва чрез цените да възстанови направените разходи. Европейското законодателство за държавните помощи не позволява субсидиране на електроенергията от ядрени източници, така че разходите за проекта трябва да се възстановяват чрез цените за продажба на електроенергията.

Изводът от прилагането на теста е, че при изкупуване на централата

• за 20 години цената на електроенергията ще е 0,112 лв/кВтч

• за 15 години цената на електроенергията ще е 0,133 лв/кВтч

• за 10 години цената на електроенергията ще е 0,177 лв/кВтч

при средна цена на електроенергията на АЕЦ "Козлодуй" за 2011 г. - 0,055 лв/кВтч. Или цената на хипотетичния конкурент АЕЦ "Белене" ще бъде над два пъти по-висока от тази на действащата и ефективна централа.

Вторият хипотетичен показател, който е изследван в долната таблица,  е твърдението, че за 60 годишното експлоатация на централата „Белене“ тя ще генерира общо 200 000 000 000 евро печалба.

В този случай продажната цена на електроенергията трябва да скочи над 10 пъти в сравнение с цената за 2011 г. на „Козлодуй“, за да се генерира печалба от 200 000 000 000 евро. при експлоатация 60 години. При изчислението в лева е използван действащия валутен курс лев/евро. Печалбата е разпределена равномерно за периода.

Енергетика: Консултации относно новите енергийни технологии и иновации

Европейската комисия обяви, че започва обществено обсъждане относно енергийните технологии и иновации. Това обсъждане е във връзка с подготвяното от Европейската комисия Съобщение за енергийните технологии и иновации, което е предвидено да се публикува през първата половина на 2013. Целта на съобщението е да даде насоките и пътя, по който ще се развиват европейските енергийни технологии  от гледна точка на заложените политики в Енергийната пътна карта 2050.

В съобщението за енергийните технологии и иновации ЕК  възнамерява да предложи интегрирана и последователна дългосрочна стратегия, включваща технологии и технологни решения, необходими за успешната трансформация на енергийните пазари към нисковъглеродна икономика и постигане на общите цели на енергийната политика на ЕС конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките.

Целта е съобщението да даде нов тласък за изработването  на ефективна дългосрочна енергийна политика по отношение на развитието на технологиите в Европа и на Стратегическия план за енергийни технологии (SET).

Инициативата на Европейската комисия цели да актуализира дългосрочната енергийна политика  на ЕС по отношение на технологичния стълб. В Стратегическия  технологичен план, приет от Европейската комисия през 2007 г. и Съобщението относно инвестиране в енергийни технологии (2009) е дефиниран т.н "технологичен стълб " на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата. Той дава структурата за управление на равнище ЕС,  което  цели да ускори разработването на нисковъглеродни енергийни технологии чрез Европейските индустриални инициативи. Тези инициативи са фокусирани върху технологии, които могат да бъдат в основата на европейската индустриализация. Предвижда се въвеждането им да стане  чрез Европейския алианс за научни изследвания в областта на енергетиката, където се извършват дългосрочните проучвания и иновации в областта на енергийните технологии. Същевременно в резултат на обмена на информация между различните групи от заинтересовани страни е направено и общо планиране за разработване на  различните технологии чрез изготвени технологични пътни карти и планове за изпълнение до 2020 г. Technology Roadmaps and Implementation Plans. Технологичните пътни карти, които са част от Стратегическия план за Европейските индустриални инициативи SET Plan European Industrial Initiatives дават общ поглед върху развитието на приоритетните дейности по развитието на новите технологии в енергетиката до 2020 г.

В момента целта на ЕК е да даде директна подкрепа на иновациите в енергийния сектор на равнище ЕС. Допълнителното финансиране на енергийния бюджет по 7-ма рамкова програма, ще е насочено към  Европейския план за икономическо възстановяване за морска вятърна енергия и улавянето и съхранението на въглерод. По конкретно, предложението е да се предвиди по-амбициозно европейско  финансиране, а именно  удвояване на средствата предвидени  със 7-та рамкова програма, които ще се насочат към развитието на нови енергийни технологии по програмата "Енергийни предизвикателства" на "Хоризонт 2020".

ЕК също отбелязва, че пряката обществена подкрепа за повече иновации в енергийния сектор е ограничена и е необходима повече координация между държавите – членки и ЕС, за да не се разчита само на безвъзмездна финансова помощ и субсидии, а да се включат и други финансови инструменти като заеми, гаранции, които все още играят незначителна  роля при финансирането на новите енергийни технологии.

Трябва също да се има предвид, че има промяна на основните елементи, заложени в SET Plan, което е  в следствие на глобалната криза, еволюцията при дискусията за поетите задължения по протокола Kyoto , възникване на проблема с аварията във Fukushima и последвалият дебат за мястото на ядрената енергия на европейския пазар, конкурентните предимства на многобройните нови технологии, както и конкурентния натиск на производители извън Европейския съюз.

Заедно с това, за да  осигури предвидимост както за индустрията, така и за правителствата на държавите – членки при новите предизвикателства, Европейската комисия разработва нови инициативи на ниво политика и програмиране.

За да изпълни тези задачи ЕК се обръща към публичните и правителствените органи на държавите членки, организациите за научни изследвания, университетите, индустрията, ютилити компании, индустриалните и частни асоциации, малки и средни предприятия, граждани и организации на потребители, търговски съюзи, НПО, сдружения за опазване на околната среда, консултанти и финансови институции и ги приканва да дадат своите становища чрез публикувания въпросник.

Повече информация може да се получи от съпътстващия документ за консултации.

Срокът за изпращане на становища е до 13 март 2013 г. 

Шистов газ: Комисията се допитва до обществеността по въпроси свързани с добива на неконвенционални изкопаеми горива в Европа

Европейската комисия съобщи, че започва обществена консултация относно бъдещето на европейския добив на неконвенционални изкопаеми горива, например шистов газ. Всички заинтересовани лица, организации и публични органи се приканват да споделят своите гледни точки относно възможностите и предизвикателствата, които съпътстват разработването на подобни проекти, както и относно най-добрите начини за справяне с набелязаните трудности.

В миналото, проучването и добивът на природен газ и нефт в Европа беше свързано главно с експлоатация на конвенционални ресурси. В бъдеще възможностите за този вид добив на европейска територия ще стават  все по-ограничени, докато техническият напредък и новите технологии вече позволяват извличането на неконвенционални изкопаеми горива.

През последните години новите технологии постепенно  неузнаваемо променят световните енергийни пазари. Една от тези технологии позволява да се извличат неконвенционални изкопаеми горива като шистов газ и газ от находища в плътни скали (tight gas), метан от въглищни пластове (coalbed methane), нефт от битуминозни шисти (tight oil or shale oil) , и то от геоложки формации, извличането от които доскоро се считаше за твърде сложно, скъпо или невъзможно. Тези технологии обикновено включват използването на хидравлично разбиване, което става чрез  инжектиране в подземните слоеве  на значително количество вода, (примесена с пясък и химикали), чрез която се разбива скалата и се извлича ресурса. Процесът е свързан с рискове от замърсяване на околната среда.

През 2011 г. Европейската комисия извърши оценка на екологичното законодателство на ЕС, свързано с прилагането на технологията хидравлично разбиване при добив на шистов газ. Заключението на проучването е, че въз основа на наличната техническа информация, съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда се отнася и до практиките прилагани при проучванията и добива на шистов газ. В същото време Комисията отчете и необходимостта да се направи по-задълбочена преценка дали настоящата правна рамка е подходяща при очертаващото се увеличение на добива на неконвенциални изкопаеми горива, вкл. на шистов газ в Европа и дали чрез нея може да се идентифицират и управляват възникващите при експлоатацията на тези технологии нови потенциални рискове спрямо околната среда.

Като част от процеса на събиране на информация, Комисията публикува  на 7 септември 2012 г. три изследвания свързани с потенциалните въздействия на неконвенционалния газ (шистов газ) на енергийните пазари в ЕС върху климата, както и потенциалните рискове за околната среда и човешкото здраве, произтичащи от подобни проекти в Европа. Последното определя броя на специфичните рискове, свързани с добива на шистов газ и повдига няколко въпроси, относно приложимото законодателство на ЕС, които изискват по-нататъшно разглеждане от страна на Комисията. Въз основа на изводите в тези изследвания, Комисията е включила в своята работна програма за 2013 задачата да направи и допълнителни проучвания, включващо и оценка на въздействието, за да осигури по-нататъшното социално-икономическа и правна подкрепа на анализа.

През пролетта на 2013 г. ЕК планира да организира специална дискусия, в която да се включат националните компетентни органи и заинтересованите страни. Резултатът, преследван от Европейската комисия, е да гарантира, че ако се разработват източници на неконвенционални изкопаеми горива, това няма да представлява опасност за здравето на гражданите, климата и околната среда Добивът на неконвенциални горива трябва да се осъществява при максимална правна яснота и предвидимост за гражданите и операторите. Това ще спомогне да се гарантира, че потенциалните ползи от подобни разработки за икономическата и енергийна сигурност ще бъдат постигнати безопасно с оглед на благосъстоянието на обществеността и околната среда. 
Въпросите в настоящата консултация обхващат теми свързани с възможностите и предизвикателствата, идентифициране на мерките за намаляване на рисковете за здравето и околната среда, също мерките за увеличаване на прозрачността на дейностите по прилагане на новите технологии на равнище ЕС.

С настоящото обществено обсъждане на проблема ЕК иска да включи европейските граждани и заинтересованите страни. Изразените становища и гледни точки ще помогнат на Комисията да определи кои въпроси да вземе предвид при изготвяне на окончателната оценка. Въз основа на всички анализи, проведени след 2011 г., Европейската комисия ще предложи през 2013 г. рамка за управление на риска, намаляване на регулаторните слабости и осигуряване на максимална правна яснота и предвидимост за операторите на пазара и гражданите в ЕС. Вече стартира работата по тази рамка, при която  ще бъдат оценявани всички възможни насоки на политиката в тази област. 

Консултацията по интернет е част от по-широк процес, целящ гражданското общество да участва в по-голяма степен в текущата работа на Комисията. Формалният процес на консултации включва редовни срещи с държавите членки и други заинтересовани страни и предвижда среща за публична консултация през първото полугодие на 2013 г. Резултатите от тази обществена консултация ще бъдат отчетени в този по-широк процес.

Крайният срок за представяне на становища е 23 март 2013 г.

За да участвате в консултацията ТУК:

Повече подробности за неконвенционалните изкопаеми горива (вкл. за шистовия газ) и свързаните с тях дейности на Европейската комисия ще намерите ТУК: 

Енергетика: Доклад с анализ как да се постигне съвместимост между двата балансиращи пазара – електроенергиен и газов

Европейската комисия публикува доклад, в който се анализира възможността и обхвата за постигане  на съвместимост (синергия) между балансиращите пазари за електроенергия и природен газ, в контекста на бъдещото развитие на производството на електроенергия от възобновяеми (вятър и слънце) източници до 2030 г.

Анализът изхожда от заложената от Европейския съюз амбициозна цел в следващите две десетилетия европейското производство на електроенергия от възобновяеми енергийни ресурси (ВЕИ) да нарасне значително. За тази цел обаче трябва да се изградят балансиращи мощности поради променливото производство на електроенергия от ВЕИ, което създава проблеми при оперативното управление на процеса на балансиране между търсенето и предлагането.

В анализа се прави предположение, че като балансиращи мощности през следващите десетилетия ще се изграждат главно газови електростанции, което ще влияе на потреблението и на цените на природния газ. Проучването анализира възможните проблеми, които ще стоят пред  постигането на съвместимост  при управлението на  баланса между двата пазара, заедно с това в него се правят предложения за прилагане на мерки, които да доведат до синергия и до ефективно управление на двата балансиращи пазара.

Докладът Study on Synergies between Electricity and Gas Balancing Markets