Енергетика: Визията на заместник председателя на ЕК и комисар за енергийния съюз Марош Шефчович за европейската енергийна политика

На проведената вчера в Брюксел конференция на тема „Как да се оформи енергийната политика на ЕС, така че да се повиши конкурентоспособността на Европа?" заместник-председателят на ЕК и комисар за енергийния съюз Марош Шефчович, представи своята визия за бъдещата европейска енергийна политика.

Комисарят определя пет стълба, върху които ще се развива енергийната политика на ЕС. Политика, която трябва да допринесе за укрепване на конкурентоспособността и икономическия растеж в Европа.

Първи стълб – Изграждане на сигурност, солидарност и доверие

Според Шефчович трябва да се обединят усилията на всички, за да може Европа да отстоява по-справедливи цени и по-балансирани пазарни условия. 

                  „Ние сме най-големият енергиен потребител в света и това ни струва € 400 000 000 000 годишно. Ние трябва да говорим с един глас, за да  установим по-изявена европейска енергийна дипломация.“

За осъществяване на тази цел комисарят предлага:

•  Европа по-добре да координира посланията си, за  да устои на неправомерен натиск от трети страни и да се избегнат нарушения на пазара. Напомня се още, че на Европейския съвет от месец октомври е договорено, държавите-членки да информират своевременно Комисията за сключени междуправителствени споразумения с трети страни в областта на енергетиката, и  да търсят подкрепа от ЕК по време на преговорите.

• Европа да увеличи сътрудничеството със съседите си, с цел по-добро интегриране на съответните им пазари.

• Разглеждане на инициативата за общо закупуване на газ при спазване на правилата за конкуренция и правилата на СТО.

• Подобряване на координацията между държавите членки при формиране на енергийните им политики. Никоя държава-членка не трябва да изменя своята енергийна система без да направи предварителна консултация с партньорите си и без да  анализира възможните последици върху техните системи. Целта на енергийния съюз е да задълбочава сътрудничеството и интеграцията между държавите-членки.

В изказването си комисар Шефчович подчертава, че трябва да продължат усилията за диверсификация на доставките, както по отношение на пътищата така и на източниците, за  да се увеличи конкуренцията и по този начин да се получат по-добри условия. Това включва: усилена работа за изграждане на Южния газов коридор, за да може Европа да получи каспийски газ, развиване на партньорството с Норвегия, популяризиране на проекта за изграждане на Средиземноморска платформа за газ, включително разработване на енергийното сътрудничество с Алжир. Да се отворят  нови възможности за внос чрез изграждане на терминали за втечнен природен газ.

Втори стълб - Изграждане на конкурентен вътрешен пазар

Вътрешният енергиен пазар ще е в основата и гръбнака на енергийния съюз. Темата за окончателното завършване на вътрешния енергиен пазар ще бъде в центъра на следващия Европейски съвет през месец декември. Функционирането на единния пазар изисква увеличаване на трансграничните потоци, добро регионално сътрудничество и по-добра свързаност на инфраструктурата. Проектите за необходимата инфраструктура могат да се финансират от Структурните  фондове, CEF, съвместни инвестиции и чрез бъдещия план за инвестиции на ЕС.

Посочва се, че на 29 октомври 2014 г., държавите-членки вече са гласували  € 647.0 милиона за развитие на 34 ключови енергийни инфраструктурни проекти.

В рамките на следващите три месеца ЕК ще представи амбициозен пакет от инвестиции, от които за енергетиката ще бъде отделен значителен ресурс.  Пакетът трябва да мобилизира допълнително публични и частни инвестиции в инфраструктура, като например за енергийни мрежи, както и в областта на възобновяемата енергия и енергийната ефективност .

Трети стълб –  Умереност при търсенето moderation of demand

Комисарят поставя акцент върху оптимизиране на  търсенето на енергийния пазар. Това може да стане чрез подобряването на енергийната ефективност, което  ще  увеличи не само енергийната сигурност, но също така ще повиши конкурентоспособността на европейската промишленост. Клаузата за преразглеждане, включена в пакета 2030 дава  възможност за задаване на по-амбициозна цел за енергийна ефективност след 2020 г. ЕС ще изпълнява своите цели на енергийна политика, като изгради стабилна и прозрачна система за управление и напълно ще зачита свободата на държавите-членки да определят своя енергиен микс.

Четвърти стълб - Декарбонизация на енергийния микс на ЕС

Ще продължат усилията за намаляване на емисиите на парникови газове. Комисарят подчертава, че държавните глави и правителствените ръководители на държавите членки вече са договорили обвързващата цел за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с най-малко 40% под нивото от 1990 г. до 2030 г. Изпълнението на тази цел ще  гарантира, че ЕС ще може да постигне заложената дългосрочна цел за най-малко 80% намаление до 2050 г. по този начин ЕС ще бъде в състояние да се ангажира активно в преговорите за ново международно споразумение за климата, което да влезе в сила през 2020 г.

В речта си Марош Шефчович подчертава още, че е  твърдо решен да поддържа глобалното лидерство на Европа в областта на възобновяеми енергийни източници и технологии. Приетата цел - най-малко 27% от енергията да идва от възобновяеми енергийни източници на равнище ЕС, ще допринесе за намаляване на търговския дефицит на ЕС вследствие на доставките на  енергийни ресурси, ще разреши проблемите с прекъсванията при  доставките и нестабилните цени на изкопаемите горива. Този ангажимент също ще допринесе за създаване на работни места в развиващите се сектори и ще поддържа растежа в иновативни технологии.

Пети стълб - Технологиите

Инвестициите в научни изследвания и иновации е от решаващо значение не само за постигане на целите на Европа 2030, но и за развитие и поддържане на конкурентноспособна европейска икономика.

Комисарят смята, че постигането на целите, заложени в петте стълба, трябва да става чрез широк диалог с другите институции на ЕС, държавите-членки и заинтересованите страни, за да може  през следващата година да се определят основните приоритети на Енергийния съюз. По-специално, Енергийният  съюз трябва да осигури базата, върху която да се изгради европейската енергийна политика. Трябва да се постигне общо разбиране за това как да се балансират инициативите и действията на ниво ЕС от една страна, а от друга как да се постигне по-добра координация на действията на национално равнище.

Накрая комисарят отбелязва, че ЕС трябва да говори с един глас - но да се постигне това е необходима много политическа решимост и готовност.

Речта на комисар Марош Шефчович

Енергетика:Конференция за енергийната политика на ЕС

Днес в Брюксел се провежда конференция на тема „Как да се оформи енергийната политика на ЕС, така че да се повиши конкурентоспособността на Европа?"

Конференцията се организира в сътрудничество с ГД "Енергетика" и ГД "Предприятия и промишленост" на Европейската комисия.

Конференцията може да се проследи на живо ТУК от 10 до 19.30 часа българско време.

Речта при откриване на конференцията на заместник-председателя на ЕК и комисар за енергийния съюз Марош Шефчович.

 

Eнергетика: ЕС инвестира 647 милиона евро в ключова енергийна инфраструктура

Европейската комисия съобщи, че държавите членки са се договорили да отпуснат 647 милиона евро в подкрепа на ключови инфраструктурни проекти от общ интерес.

Основната част от средствата се предоставят за проекти в газовия сектор в региона на Балтийско море, както и в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Финансирането се осигурява по програма на ЕС, наречена „Механизъм свързана  Европа“. Целта е финансираните проекти да увеличат енергийната сигурност на Европа и да спомогнат за прекратяване на откъснатостта на някои държави членки от енергийните мрежи на  ЕС. Те също така трябва да допринесат за завършването на европейския енергиен пазар и интегрирането на възобновяеми енергийни източници към електроенергийната мрежа.

С по-голямата част от средствата ще се финансират пряко или непряко проекти в газовия сектор. Освен нови газопроводи, по тези проекти ще се строят и терминали за втечнен природен газ (LNG) в региона на Балтийско море, Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Ще бъдат съфинансирани и иновационни технологии в електроенергийния сектор. Те включват проучване на възможността за създаването на  подводен кабел с дължина 700 км за постоянен ток с високо напрежение между Норвегия и Обединеното кралство, както и на проект за интелигентни мрежи по границата на Ирландия и Обединеното кралство (Северна Ирландия).

От отпуснатите 34 безвъзмездни финансирания за проекти от общ интерес в секторите електричество и природен газ:

• 16 са в сектора на природния газ и 18 — в електроенергийния сектор;
•  28 от тях са  за проучвания като оценки на въздействието върху околната среда (в размер на 91,4 милиона евро), 
•  6 безвъзмездни финансирания се предоставят за строителни работи (555,9 милиона евро).

Механизмът за свързване на Европа предвижда финансиране на проекти, които предоставят обозрими ползи отвъд националните граници, не са икономически жизнеспособни или не са достъпни за потребителите в някои държави членки.

Безвъзмездните средства са предназначени за ключови проекти включени в рамките на Механизма за свързване на Европа. С тях могат да се финансират до 50 % от допустимите разходи за дейностите. Въпреки това, при изключителни обстоятелства — когато даден проект ясно допринася за сигурността на доставките, засилва солидарността между държавите членки или позволява използването на много новаторски решения — механизмът може да  покрие до 75 % от разходите за строителство.

По-късно тази година Комисията ще приеме официално списъка на предложенията, които ще получат финансово подпомагане в рамките на Механизма  свързана Европа — Енергетика.

Проекти за финансиране – България

В списъка за безвъзмездно финансиране са включени четири проекта от общ интерес в сектор електричество и един от сектор газ. Те са част от европейския приоритетен енергийен  коридор Север-Юг.

 

Проект от общ интерес	Вид на работата	Кандидат	Макс.размер на финансира-не в евро
Електричество
Вътрешна връзка между Марица Изток и Бургас	Проучване и прединвестиционна подготовка за проект "Вътрешна линия между Марица Изток и Бургас; Вътрешна линия между Марица Изток и Марица Изток 3; Вътрешна линия между Марица Изток и Пловдив	ЕСО ЕАД	279 000
Интерконектор между Марица Изток1 и N.Santa – Гърция	Проучване и прединвестиционна подготовка за българската част на проект "Интерконектор  между Марица Изток 1 и N.Santa – Гърция	ЕСО ЕАД	306 000
ВЕЦ „Яденица“	Проучване	НЕК ЕАД	3 213 000
Вътрешна връзка между добруджа и Бургас	Проучване и прединвестиционна подготовка	ЕСО ЕАД	315 000
Природен газ
Интерконектор България-Турция	Предпроектно проучване и инженерен дизайн включително Оценка на въздействието върху околната среда(ОВОС) на проект  Интерконектор Турция -България (ITB)	Булгар-трансгаз ЕАД	190 000