сряда, 28 декември 2011 г.

Енергетика: Регламентът за забрана на злоупотребите на енергийните пазари на едро влезе в сила

От днес 28 декември 2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. Той е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 8 декември 2011 г. и влиза в сила 20 дни след публикуването му, т.е. на 28 декември 2011. Регламентът е директно приложим в държавите-членки.

Регламентът въвежда за първи път, последователна рамка в целия ЕС за контрол на пазарите на едро при търговия с енергия като :
определя пазарните злоупотреби, под формата на манипулиране на пазара, опити за манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация, в енергийните пазари на едро;
въвежда изрична забрана за манипулиране на пазара, опити за манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация в енергийните пазари на едро;
създава нова рамка за мониторинг на пазарите на едро на енергия за откриване и предотвратяване на манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация;
осигурява изпълнението на горните забрани и санкциониране на нарушения на правилата за пазарните злоупотреби на национално ниво.
Основната цел на енергийната политика на Европейския съюз е до 2014 г. в Европа да се изгради единен енергиен пазар. Изпълнението на тази цел води до все по-голяма взаимосвързаност между пазарите за търговия на едро с енергия в Европейския съюз. Заедно с това се увеличава и риска от пазарни злоупотреби, които  могат да влияят върху търговията на едро с електроенергия и природен газ извън националните граници и да засегнат потребителите и микропредприятията в целия ЕС. Поради тази особеност на пазара държавите –членки не биха могли самостоятелно да гарантират интегритета на пазара на едро на енергия. Необходимо е наличието на строго трансгранично наблюдение на пазара, за да се постигне напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран вътрешен енергиен пазар.
Ефикасното наблюдение на пазара на равнището на Съюза е от огромно значение за откриване и възпиране на пазарни злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия. С регламента се възлага на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета („Агенцията“), да осъществява наблюдение на пазарите за електроенергия и газ в целия Европейски съюз.
Регламентът също предвижда при изпълнението на тези задачи Агенцията да си сътрудничи с Комисията и с регулаторните органи на държавите членки. Тясното сътрудничество и координацията между Агенцията и националните органи е необходимо, за да се гарантира адекватно наблюдение и прозрачност на енергийните пазари.

Предвижда се Комисията и Агенцията да работят в тясно сътрудничество за прилагането на разпоредбите на регламента като провеждат консултации с Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия и газ, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета, с националните регулаторни органи, компетентните финансови органи, националните органи за защита на конкуренцията, както и със заинтересовани страни като организирани пазари (например борси за електроенергия) и участници на пазара.

Задачата на Агенцията е да гарантира, че изискванията на регламента се прилагат по координиран начин в целия Европейски съюз. Това изискване може да се постигне само ако националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки и националните органи за защита на конкуренцията си сътрудничат, за да се гарантира координиран подход за справяне с пазарните злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия, който обхваща както пазарите за продукти, така и пазарите за деривати. Това сътрудничество следва да включва взаимен обмен на информация по отношение на подозренията за действия, които има вероятност да съставляват нарушение на регламента, на Директива 2003/6/ЕО или на конкурентното право, чл. 102 от ДФЕС, извършвани или извършени на пазара за търговия на едро с енергия. Освен това въпросното сътрудничество следва да допринася за съгласуван и последователен подход при разследванията и съдебното производство.

Какви задълженията произтичат за държавите-членки
Регламентът възлага на регулаторните органи на държавите-членки да изготвят регистър на участниците на пазара, които извършват сделки. Регистърът следва да дава на всеки участник на пазара единен идентификатор и да съдържа достатъчно информация, чрез която да може да се идентифицира участника на пазара, включително съответните подробности, свързани с идентификационния номер по ДДС, седалището, лицето, отговорно за неговите оперативни и търговски решения, и упражняващия краен контрол или бенефициера от търговската дейност на участника на пазара. Националните регулаторни органи следва да предадат информацията от националния си регистър на Агенцията във формат, определен от нея до 29 юни 2012 г. Въз основа на информацията, предоставена от националните регулаторни органи, агенцията ще създаде Европейски регистър на участниците на пазара. Националните регулаторни органи и други съответни органи ще имат достъп до Европейския регистър. Агенцията може да реши да направи Европейския регистър или части от него публично достъпни, при условие че не се разкрива чувствителна от търговска гледна точка информация за отделните участници на пазара.

Прилагане на забраните срещу пазарна злоупотреба
Регламентът предвижда националните регулаторни органи да гарантират налагането на забраните при установено нарушаване на забраната за извършването или опитът за извършване на манипулиране на пазара по отношение на пазарите за търговия на едро.
В тази връзка всяка държава-членка в срок до 29 юни 2013 г. трябва да гарантира, че нейните национални регулаторни органи разполагат с правомощия за разследване и за прилагане на съответните мерки.

Тези правомощия могат да се упражняват:
а) пряко;
б) в сътрудничество с други органи; или
в) чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт.

Правомощията за разследване и прилагане на мерки следва да се изпълняват в съответствие с националното законодателство и да включват правото на регулаторния орган:
а) на достъп до всички съответни документи в каквато и да било форма и получаването на копие от тях;
б) да изисква сведения от всички лица, имащи отношение към случая, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните операции, както и от техните възложители и, ако е необходимо, да се призове и изслуша всяко такова лице или възложител;
в) да извършва проверки на място;
г) да изисква съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни;
д) да изисква преустановяване на всяка практика, която противоречи на настоящия регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент;
е) да поиска от съд да замрази или да постави под запор активи;
ж) да изиска съд или някой компетентен орган да наложи временна забрана за упражняване на професионална дейност.

Право на обжалване
Държавите-членки следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяко лице, засегнато от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.

Санкции
Държавите-членки също следва да установят правила относно санкциите, налагани на нарушителите, и вземат всички необходими мерки за тяхното обезпечаване. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара.

Държавите-членки следва да съобщят тези разпоредби на Комисията най-късно до 29 юни 2013 г. и да я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което засяга разпоредбите на регламента.

вторник, 27 декември 2011 г.

БВП на глава от населението в държавите-членки и действителното индивидуално потребление

Евростат публикува актуализирани данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през 2010 г. В таблицата по долу за  периодa 2008-2010 г. по държави членки са сравнени два критерия – Стандарт на покупателната способност (СПП) Purchasing power standards (PPS) и Действително индивидуално потребление (ДИП) Actual Individual Consumption (AIC) на глава от населението. БВП на Европа 27 е приет за 100.
В изследването са включени и трите страни от EFTA, четирите държави-кандидатки на ЕС и три страни от Западните Балкани.
Люксембург е с най-високи показатели за покупателната способност - повече от два и половина пъти над средния за ЕС 27. Следващите държави с високи показатели са Холандия с една трета над средната стойност. Ирландия, Дания, Австрия и Швеция са между 20% и 30% над средното за ЕС27, докато Белгия, Германия и Финландия са между 15% и 20% над средното ниво. Обединеното кралство и Франция са с регистриран БВП на глава от населението около 10% над средното за ЕС 27, докато Италия, Испания и Кипър са около средната стойност.
Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чешката република са между 10% и 20% по-ниски от средните за ЕС27, докато Словакия е с около 25% по-ниски показатели. Унгария, Естония, Полша, Литва и Латвия са с показатели между 35% и 50% по-ниски. Румъния и България са с около 55% под средното ниво за ЕС 27.
В анализа е включен и показателя ДИП на глава от населението в държавите-членки, който варира от 42% до 150% от средните за ЕС27 през 2010 г. Показателят е включен в сравнителната таблица като алтернативен измерител, отчитащ благосъстоянието на населението. Той по-добре е адаптиран към индивидуалната покупателна способност на глава от населението в държавите – членки и отразява състоянието на домакинствата. Като цяло нивата на ДИП на глава от населението са по-хомогенни от тези за БВП, но все още има значителни различия между държавите-членки. През 2010 г., ДИП на глава от населението, изразен в паритет на покупателната способност, варира между 50% над средните за ЕС27 в Люксембург и близо 60% под средното ниво в България. За България този показател бележи тенденция на намаление през тригодишния период, съответно от 45 % през 2008 г. до 42% през 2010 г.
Показателият ДИП отразява по-добре благосъстоянието пряко на домакинствата в сравнение   с БВП. Той отчита нивото на потребление на глава от населението. В националните сметки, крайните потребителски разходи на домакинствата Household Final Consumption Expenditure (HFCE) включват  разходи за стоки и услуги, които са закупени и платени от домакинствата. От друга страна действителното индивидуално потребление включва стоки и услуги, които действително се консумират от физическите лица, независимо от това, дали тези стоки и услуги са закупени и платени от домакинствата, от правителството или от организации с нестопанска цел.  Показателят ДИП често се разглежда като предпочитана мярка при международни сравнения, тъй като той не се влияе от начина на предлагане и закупуване на някои важни услуги. Обемът на потребление на домакинствата на здравни и образователни услуги, се различава съществено в различните страни. Например, ако зъболекарските услуги се заплащат от правителството в една страна, а от домакинствата в друга, международното сравнение, въз основа на (HFCE) не би довело до коректни резултати. Показателят е включен в анализа след направените препоръки в доклада Stiglitz-Sen-Fitoussi.

вторник, 20 декември 2011 г.

Енергетика: Безвъзмездни помощи за 2012 г. за изграждане на Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E).

В Официален вестник на Европейския съюз от 20 декември 2011 г. Генерална дирекция „Енергетика” отправя Покана за представяне на предложения по многогодишната работна програма за безвъзмездни помощи в областта на Трансевропейската енepгийнa мрежа (TEN-E) за 2012 г.
Максималната сума на разположение по тази покана за предложения за 2012 г., e
 21 129 600 евро.
Поканата е в сила до 29 февруари 2012 г.
Повече информация за Трансевропейската енepгийнa мрежа (TEN-E) и финансирането й.

неделя, 18 декември 2011 г.

Енергетика: Пътна карта за развитие на нисковъглеродна енергетика до 2050


На 15 декември 2011 г. Европейската комисия публикува „Енергийна Пътна Карта  2050”. Целта на картата е да даде възможните сценарии за развитие на енергетиката на Европейския съюз, така че да се осъществи  заложената цел —снижаване на емисиите с над 80 % до 2050 г. С една дума европейското производство на енергия трябва да достигне почти нулеви нива на въглеродни емисии до 2050 г.
С разработването на „Енергийна Пътна карта 2050”   Комисията се стреми да отговори на основния въпрос. Как да се постигне този резултат без да се нарушат енергийните доставки и конкурентоспособността на европейската икономика.
Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти от типа „без съжаление“ за идващите години.

Тенденции в текущите сценарии
• Референтен сценарий.
Референтният сценарий включва текущи тенденции и дългосрочни прогнози за икономическото развитие (брутен вътрешен продукт (БВП) с  растеж 1,7% годишно). Сценарият включва политики, приети от март 2010 г., включително целите за развитие на ВЕИ и намаляване на парниковите газове до 2020 г., както  и схемата за търговия с емисии Emissions Trading Scheme (ETS). Анализите са направени при няколко различни допускания с по-висок или по-нисък темп на растеж на БВП и с по-високи или по-ниски цени на вносните енергийни ресурси.
• Текущи политики за инициативи Current Policy Initiatives (CPI).
Този сценарий отразява актуализираните мерки, приети след природното бедствие в Япония и последвалите събитията във Fukushima, които са включени в Енергийна стратегия 2020 г. Сценарият включва предложените действия относно "План за Енергийна Ефективност” и новата "Директива за енергийното данъчно облагане".

Сценарии за декарбонизация (виж графика 1).
• Висока енергийна ефективност
Политическият ангажимент за много големи спестявания на енергия следва да  включва например: по-строги минимални изисквания за уреди и нови сгради; обновяване на съществуващи сгради; установяване на задължения за енергийни спестявания на енергийните мощности. В анализа се отчита, че тези мерки ще доведат до намаляване на търсенето на електроенергия с 41% до 2050 г., в сравнение върховото потребление 2005-2006 г.
• Технологии за диверсификация на доставките.
 Принцип на неутралност спрямо развитие на технологиите, което означава да няма предпочитани технологии. Всички енергийни източници следва да се конкурират на пазарен принцип без да се прилагат конкретни мерки за подпомагане. Декарбонизацията да се задвижва от въглеродното ценообразуване, като се отчита доколко се приемат от обществеността двете технологии- за ядрена енергетика и за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture & Storage (CCS).
• Висок дял на енергията от  възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
 Силни мерки за подкрепа на ВЕИ, водещи до много висок дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия (75% през 2050 г.) и дял от ВЕИ в потреблението на електроенергия, достигащ 97%.
• Забавяне на технологията за улавяне и съхранение на въглерод.
 Ако тези технологии изостанат във времето, според анализа, това ще доведе до по-високи дялове на ядрената енергия като декарбонизацията ще се задвижва не толкова от развитието на нови технологии, колкото от цените на въглеводородите.
 .• Нисък дял на ядрената енергия
 Сценарият е подобен на този за технологиите за диверсификация, но с допускането, че не се строят нови ядрени мощности (освен реакторите, които  в момента са в процес на изграждане) в резултат на което има високо проникване на CCS (около 32% в производството на електроенергия).

В пътната карта са разработени десет структурни промени, които следва да доведат до преобразуване на енергийната система. Стратегията за декарбонизация разглежда сценарии и ефекта върху европейската икономика до 2020 г, до 2030 г., като крайния времеви хоризонт е 2050 г.

1. Декарбонизацията на енергийния сектор  е възможна и може да бъде по-евтина от настоящите политики в дългосрочен план.
Сценарият показва, че декарбонизацията на енергийния сектор е възможна.  Освен това, разходите свързани с трансформирането на енергийната система не се различават съществено от сегашната политика, разгледана в  сценария за действащите инициативи Current Policy Initiatives (CPI) scenario. Общият размер на разходите за енергийната система (включително горива, електричество и капиталови разходи, инвестициите в оборудване, енергийна ефективност и т.н.) може да представлява по-малко от 14,6% от европейския БВП през 2050 г. ако за сравнение се използва   индекса на потребителските цени за  2005 година - 10,5%. Този сценарии отразява значителна промяна на ролята на енергията в обществото. Волатилността на цените на изкопаемите горивото ще има по-малко влияние при сценариите с декарбонизация, тъй като зависимостта от вноса на фосилни горива ще спадне до 35-45% през 2050 г., в сравнение с 58% при сегашните политики.
2.Сценариите за декарбонизация отчитат по-високи капиталови разходи и по-ниски разходи за гориво
Всички разгледани сценарии отчитат, че прехода от днешната система, характеризираща се с високи разходи за гориво и оперативни разходи, ще доведе до енергийна система, основана на по-високи капиталови разходи и по-ниски оперативни разходи. Това се дължи и на факта, че голям дял от съществуващия капацитет за генериране  на енергия е към  края на полезния си живот. Във всички сценарии за декарбонизация, се предвижда вноса на изкопаеми горива през 2050 г. да бъде значително по-нисък в сравнение с настоящия внос. Анализът прави разчети, че комулативните инвестиционни разходи за мрежите могат да възлязат от 1,5 до 2,2 трилиона евро между 2011 и 2050 г., поради по-големите инвестиции в подкрепа на възобновяемите енергийни източници. Увеличението на средните капиталови разходи за енергийната система ще е следствие от направените инвестиции в електрически централи и мрежи, в индустриални енергийни съоръжения, отоплителни и охладителни системи (включително централно топлоснабдяване и охлаждане), интелигентни измервателни уреди, изолационни материали, по-ефективни превозни средства с ниски емисии на въглерод, устройства за използване на местни възобновяеми енергийни източници (слънчева топлина и фотоволтаици) и др. стоки. Очаква се тези инвестиции да доведат до широко въздействие върху икономиката и до създаване на работни места в секторите на производството, услугите, строителството, транспорта и селското стопанство. В анализа се отчита,  че тези инвестиции ще създадат  големи възможности за европейските производители и доставчици на услуги, които следва да отговорят на нарастващото търсене чрез развитието на конкурентни технологии, основани на научни изследвания и иновации.
3. Електроенергията ще играе все по-голяма роля
 Всички сценарии показват, че в бъдеще електричеството  ще играе много по-голяма роля, отколкото в момента.  Разчетите в сценариите отчитат почти удвояване на неговия дял в крайното потребление на енергия - 36-39% през 2050 г., което ще е следствие на  приноса на електричеството при декарбонизацията на транспорта и при услугите за отопление / охлаждане (виж графика 2). Всички декарбонизационни сценарии показват, че електричеството може да осигури около 65% от търсенето на енергия за леки автомобили и лекотоварни превозни средства. За да се постигнат тези параметри системите за генериране на енергия трябва да започнат структурните промени още сега , за да  се постигне  значително ниво на декарбонизация още през 2030 г. (57-65% през 2030 г. и 96-99% през 2050 г.). Анализът подчертава колко е важно  началото на прехода да започне сега, за да се даде ясен сигнал, че инвестициите в активи, генериращи високо съдържание на въглерод, през следващите две десетилетия  следва да намаляват.


 4. Цените на електроенергията ще нарастват до 2030 г., след което ще следва спад
 Повечето сценарии показват, че цените на електроенергията ще се повишават до 2030 г., но след това ще бележат понижение. Най-големият дял  на тези увеличения вече се случва в референтния сценарий, който е  свързан с подмяната през следващите 20 години на старите и вече отписани поколения мощности. При сценария с най-висок дял на енергия от възобновяеми енергийни източници, който предполага 97% дял на енергия от ВЕИ в общото потребление на електроенергия, моделът на цените  на електроенергията сочи продължаващо, но забавено процентно покачване на цените, което е следствие от високите капиталови разходи и предположението за поддържане на висок балансиращ капацитет, мощности за съхранение и инвестиции в мрежата или сценарият "почти 100% ВЕИ сила" . Например,  капацитетът за производство на енергия от ВЕИ през 2050 г. ще бъде повече от два пъти по-високо, отколконо общата мощност на настоящето поколение от всички източници. Въпреки това, значителни проникване на ВЕИ не означава непременно високи цени на електроенергията. Върховият сценарий за енергийна ефективност и сценарият Доставка -Технология предвижда най-ниски цени на електричеството и осигуряване на  60-65% от потреблението на електроенергия  от ВЕИ, а в момента е само  20% . В стратегията се отбелязва, че в момента цената на електроенергията  в някои държави-членки е изкуствено занижени поради регулиране на цените и предоставяне на субсидии.
5.Разходите на домакинствата ще се увеличават
 Във всички сценарии, включително сегашните тенденции, разходите за енергия и свързаните с енергопотреблението продукти (включително за транспорт) вероятно ще  представляват важен елемент от разходите на домакинствата.  Разходите за енергия ще нараснат до около 16% през 2030 г., и след това сценариите предвиждат намаление  с над 15% до 2050 г. Тази тенденция също ще бъде от съществено значение за малките и средни предприятия (МСП). В дългосрочен план, повишаването на инвестиционните разходи за ефективни уреди, превозни средства и изолация става все по-малко важно в сравнение с постигането на намаляване на разходите за електроенергия и горива. Разходите включват разходите за гориво, както и капиталови разходи, например разходите за закупуване на по-ефективни превозни средства, уреди и за преустройства на жилищата. Въпреки това, ако разпоредбите, стандартите или иновативни механизми се използват за ускоряване на въвеждането на енергийно ефективни продукти и услуги, това ще доведе до  намаляване на  разходите.
6. Решаващо значение на спестяването на енергия в цялата система
 Всички декарбонизационни сценарии предвиждат постигането на значителни икономии на енергия (виж графика 3). Потреблението на първична енергия следва да постигне спад в диапазона от 16% до 20% до 2030 г. и от 32% до 41% до 2050 г. в сравнение с върховото потребление през 2005-2006 г.. Постигането на заложената цел за спестяване на  значителни количества енергия ще изисква по-силно разграничаване  на икономическия растеж от потреблението на енергия, както и засилени мерки за спестяване на енергия във всички държави-членки и във всички икономически сектори.
7. Делът на възобновяемите енергийни източници ще се увеличи значително
Според всички сценарии делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще  се повиши значително като постигне  най-малко 55% в брутното крайно потребление на енергия през 2050 г., или с 45 процентни пункта от днешното равнище, което е  около 10%. Според най-оптимистичния сценарии за развитие на енергийната ситема High Energy Efficiency делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия достига 64%  и 97% при най-оптимистичния сценарии за развитие на ВЕИ High Renewables Scenario, който  включва възможност за  значително съхранение на електоенергия, която ще позволи да се стабилизират  променливите доставки на енергия от ВЕИ дори и при слабо търсене.
8. Технологията за улавяне и съхранение на въглерод трябва да играе ключова роля в системата на трансформация
Ако технологията за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture and Storage (CCS) се комерсиализира, то според повечето сценарии тя  ще има силна позиция  и ще допринесе до 32 % в производството на електроенергия в случай на  ограничено производство на ядрена енергия и до  19 до 24% при другите сценарии с  изключение на най-върховия сценария за енергия от възобновяеми енергийни източници High RES scenario.
9.Ядрената енергия има важен принос
Ядрената енергия ще бъде необходима, за да осигури значителен принос в процеса на трансформация на енергийната система за тези държави-членки, които развиват ядрена енергия. Тя остава основен източник на ниски емисии на въглероден диоксид при производството на електроенергия. Най-голямо проникване на ядрената енергия се предполага при сценариите със забавяне на CCS и при сценарият за доставки чрез прилагането на технологии за диверсификация.
10. Взаимодействие между системите за децентрализация и централизираните енергийни системи
В пътната карта се предвижда, че децентрализацията на електроенергийната система и топлинна енергия ще се увеличава благодарение на увеличеното производство  на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това, според сценариите в пътната карта, централизираните мащабни електроенергийни системи: например ядрени и газови централи и децентрализиранте системи, ще трябва все повече да работят заедно. В новата енергийна система, ще трябва да се появят нови конфигурации между децентрализираните системи и мащабните  централизирани системи, които  ще зависят една от друга и ще трябва да работят синхронизирано, например, ако местните ресурси не са достатъчни или са променливи във времето.

Какви задачи стоят пред държавите-членки
Постигането  на целите, заложени в пътната карта, за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа поставя пред държавите-членки задачата да планират националните си енергийни политики за бъдещето по такъв начин, че той да доведе до обединяване на  усилията за достигане на общи координирани дейностите в една по-широка рамка. През следващите години пътната карта ще бъде последвана от други инициативи в специфични области на енергийната политика. През 2012 г. се предвиждат нови предложения за изграждане на вътрешния пазар, енергията от възобновяеми източници и безопасността на атомните електроцентрали.
Въз основа на изложеното възниква и въпроса какви трябва да са основните задачи, които България следва да разреши и какви инициативи и политики в областта на енергетиката трябва да предприеме, за да  развива електроенергийния сектор в синхрон със заложените цели в пътната карта.
Пътната карта е само рамката и не дава предписания на държавите членки какъв точно сценарии и енергиен микс да развиват. Тя предлага нов енергиен модел, който има за цел да  направи енергийната система на Европейския съюз сигурна, конкурентоспособна и устойчива в дългосрочна перспектива.
-България трябва самостоятелно да посочи необходимите политики и мерки, които ще предприеме, да реши какъв енергиен микс ще развива и да  осигури правилните инвестиции, за да съдейства за постигане на заложените цели за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г.
-България все още е на кръстопът и няма конкретна визия какъв точно енергиен микс да развива. Все още няма ясно заявени приоритети, дали ще строи нови ядрени мощности или ще тръгне по пътя на развитие на енергията от възобновяеми източници, която видно от графика №1 и според всички разработени сценарии в пътната карта ще има преобладаващ дял в рамките от 50 до над 75 % и в най-оптимистичния вариант до 97 % от потреблението на електроенергия  до 2050 г., доката сценариите за развитие на ядрената енергия след 2030 г. сочат намаляване на дела й до под 10 % от общия микс. Тази тенденция отчита все повече страховетена хората  от степента на сигурност на ядрените централи и опасността от ядрени аварии, които могат да се отразят неблагоприятно на населението и околната среда в дългосроцен план. От друга страна все повече трябва да се сбогуваме с илюзията, че цената на ядрената енергия ще бъде ниска. Тази тенденция неминуемо ще се променя след въвеждането на все по - строги правила и изисквания за ядрена безопасност, за дългосрочното и безопасно  управлението на ядрените отпадъци и извеждането на остарелите централи от експлоатация също ще изискват огромни средства, които така или иначе ще се отразяват в крайна сметка на цената на енергията от ядрените централи и тя ще става съпоставима с цената от възобновяеми източници. Моето лично предпочитание е, че бъдещото е на енергията от възобновяеми източници. Смятам, че следващото десетилетие постоянно ще поднася изненади, основани  на нови научни и инженерно-технически решения в развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници.
-Безспорно е, че решенията  каква енергия и от какви източници ще се произвеждат в България трябва да се вземат не от тесен крът специалисти и политици, а след обстоен и задълбочен дебат и  широко обществено обсъждане, където да се отчетат всички ползи и негативи при прилагането на различните предложени сценарии за енергиен микс. Избраният енергиен микс, следва да води до постигането на целевите нива на въглероден диоксид за 2050 г. като всеки сценарии включва висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Разработените сценарии в пътната карта показват също така, че в бъдеще електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото понастоящем. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии, но в по-малки съотношения. Поддържането им ще позволи на  държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.
-С една дума България трябва да има ясна визия как вижда енергийната си система до 2050 г., и да даде ясен сигнал към инвеститорите и най-вече трябва да си изясни какви ще са бъдещите й отношения с тях. Ще бъдат ли те постоянно заклеймявани или дейността им ще бъде преценявана чрез ясни правила, прилагани от независими, прозрачни и компетентни регулаторни органи. Между другото Третият енергиен пакет дава много ясни параметри за ролята на енергийните регулатори, които всяка държава-членка следва да създаде. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
-Пътната карта отчита и  социалното измерение на прехода към нисковъглеродна енергетика. Преходът ще засегне заетостта и броя и качеството на работните места, ще е необходимо образованието да създава техници и инженери с нови знания и умения. Да се създават механизми за постоянно обучение и преквалификация и развитие на способностите на работниците, за да могат да отговарят на изискванията на новите технологии.
За ефикасно управление на промяната е необходим и интензивен социален диалог. За тази цел ще трябва да бъдат ангажирани социалните партньори на всички нива, за да се гарантират при прехода достойни условия на труд.
-И когато става дума за социалното измерение на промяната, считам че е крайно време на обществото честно да се каже, че цените на електроенергията ще се повишават през следващите десетилетия. България не може да си позволи да поддържа ниски цени на електроенергията, защото тя е част от европейския и световен пазар на енергийни ресурси. Анализаторите са единодушни, а и според сценариите в пътната карта до 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.
-И не на последно място трябва също да се има предвид, че високите цени ще са непосилни за уязвимите клиенти с ниски доходи, затова е наложително  обсъждането и приемането на специални мерки за гарантирано и целево подпомагане на тези потребители.

Има още въпроси, които могат да се предложат за дискусия и обсъждане, защото съзнавам, че определянето на дългосрочната енергийна политика на страната е сложна и комплексна задача, но ще ги оставя за следващи публикации....



петък, 9 декември 2011 г.

Енергетика: Какво реши Европейският съвет за сектор енергетика

На срещата на Европейският съвет бяха разгледани и следващите действия, които  трябва да се предприемат, за да се изгради  единния енергиен  вътрешен пазар.  В доклада на председателството  се изтъква, че е постигнат значителен напредък по линия на насоките, определени от Европейския съвет през февруари 2011 г. за доизграждане на вътрешния пазар до 2014 г., повишаване на енергийната ефективност, развитие на инфраструктурата и осигуряване на последователност и съгласуваност във външните отношения на ЕС. Във връзка с това Европейският съвет приветства постигането на споразумение по Меморандума за разбирателство относно връзките север-юг в Централна и Източна Европа. 
По-конкретно, необходимо е спешно да се постигне напредък по следните въпроси:
  • пълно и ускорено въвеждане на законодателството за вътрешния пазар от  държавите членки при пълно спазване на договорените крайни срокове;
  • нито една държава — членка на ЕС, не следва да остане изолирана от европейските мрежи за газ и електроенергия след 2015 г., нито нейната енергийна сигурност да бъде изложена на опасност поради липса на подходящи връзки;
  • своевременно споразумение по предложението за енергийната ефективност, което следва да установи амбициозна и гъвкава рамка в съответствие с целта за 20 % до 2020 г., както бе договорено на заседанието на Европейския съвет през юни 2010 г.;
  • своевременно споразумение по предложението за енергийната инфраструктура;
  • изпълнение на заключенията на Съвета от 24 ноември 2011 г. за засилена съгласуваност и координация на външната енергийна политика на ЕС, като наред с другото се гарантира, че споразуменията с ключовия доставчик и с държавите на транзит съответстват изцяло на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар;
  • споразумение по стратегията за ниски нива на въглеродни емисии до 2050 г. и задълбочено обмисляне на предстоящата пътна карта за енергетиката до 2050 г., което ще осигури подробен анализ относно дългосрочното действие в областта на енергийния сектор и други свързани с него сектори.
Съветът също отбелязва, че е налице напредък при прегледа на безопасността на атомните електроцентрали в ЕС. Доверието в системата за ядрена безопасност в ЕС ще бъде допълнително укрепено чрез непрекъснато развиване на регулаторната рамка в тази област. Работата по ядрената сигурност в ЕС ще продължи на основата на междинен доклад относно ядрената сигурност.

Припомняйки заключенията си от март 2011 г., Европейският съвет настоява:
  • за пълно и своевременно изпълнение на Директивата за ядрената безопасност и на Директивата за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;
  • да продължи да се дава приоритет на задълбочения преглед на ядрената безопасност, като се взема предвид съобщението на Комисията от 23 ноември, както и на представянето на окончателния доклад относно стрес тестовете до юни 2012 г.;
  • за засилена работа с оглед всички съседни на ЕС държави да бъдат привлечени изцяло в процеса на стрес тестовете за целите на безопасността, както и да се подобри рамката за ядрена безопасност в границите на ЕС и в международен план;
  • работата по мерките за ядрена сигурност в ЕС и в съседните му държави да продължи и окончателният доклад да се представи до юни 2012 г.

Икономическа политика:Решенията от първия ден на срещата на Европейския съвет- пресконференции и изявления

Какви са резултатите от срещата на Европейския съвет през първия ден, всъщност през първата нощ, тъй като срещата е приключила в ранната утрин на 9.12.2011 г.
Пресконференция на Херман ван Ромпьой - Председател на ЕС и  Мануел Барозу - Председател на ЕК.
Изявление на държавните и правителствените ръководители на държави от еврозоната.

Пресконференция на Ангела Меркел

Пресконференция на Дейвид Камерън

Пресконференция на Никола Саркози

петък, 2 декември 2011 г.

Енергетика: Европейският съюз ще финансира с 1, 3 милиарда евро изграждането на прототип на термоядрен реактор

Съветът, Европейският парламент и Европейската комисия са подписали споразумение за финансирането на реактор "ITER" през следващите две години с 1, 3 милиарда евро.
Проектът ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) е широкомащабен научен експеримент, който има за цел изграждането на международен експериментален термоядрен реактор и представлява съвместна инициатива на ЕС, САЩ, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия.
Сегашното финансиране е насочено за  изграждането на експериментален реактор, които има за цел да докаже, че е възможно да се произвежда енергия чрез ядрен синтез за търговски цели.  Формулата Q ≥ 10 дава съотношението на термоядрената енергия спрямо подадената  мощност на входа и символизира научната цел на проекта ITER: да достави десет пъти повече енергия отколкото  консумира. Експерименталният реактор ITER с 50 MW  мощност следва да произведе  500 MW термоядрена енергия. По време на оперативния си живот, ITER ще тества ключови технологии, които ще са необходими за следващата стъпка:  изграждането на демонстрационна  електроцентрала за термоядрен синтез,  която ще докаже, че е възможно да се генерира термоядрена енергия за търговски цели. 

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Цифрови технологии: 16 държави-членки все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията

ЕК съобщи, че изпраща писма до 16 държави-членки, които все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията. Срокът за това изтече на 25 май 2011 г., а частичното въвеждане на европейските норми в областта на съобщенията ограничава правата на потребителите във въпросните 16 държави. Новите правила предоставят на потребителите нови права по отношение на стационарните телефонни и мобилните услуги и достъпа до интернет —  например правото да сменят своя телефонен оператор в рамките на един ден, като запазват номера си, възможността да получават подробна информация за начина, по който доставчиците на интернет услуги използват трафика на данни и да разполагат с по-добра защита на личната неприкосновеност и личните данни онлайн.
Отправеното днес искане на Комисията е под формата на т. нар. „мотивирано становище“. Държавите-членки, които не са приложили напълно новите закони, рискуват въпросът да бъде отнесен пред Съда на ЕС и да платят финансови глоби. Това са Белгия, България, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Словения. 
За цялостно прилагане на новите правила държавите-членки трябва да транспонират във вътрешното си законодателство двете нови директиви на ЕС — Директивата за по-добро регулиране и Директивата за правата на гражданите, с които се изменят пет действащи директиви на ЕС (Рамковата директива, Директивата за достъпа, Директивата за разрешение, Директивата за универсалната услуга и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).  Въпреки протичащите законодателни процеси във всички държави-членки и факта, че повечето от тях са уведомили Комисията за някои предприети мерки, едва седем от тях (Дания, Естония, Ирландия, Малта, Финландия, Швеция и Обединеното кралство) са спазили крайния срок и са въвели новите правила преди 25 май 2011 г. 
Във връзка с това през юли 2011 г. Комисията изпрати писма до 20 държави-членки с искане за информация относно изпълнението на техните задължения. Досега само Латвия, Литва, Люксембург и Словакия са уведомили Комисията, че са въвели напълно новите правила в националното си право.
 

Енергетика: България и Румъния ще бъдат изправени пред Европейския съд, тъй като не прилагат европейското право на газовия пазар

Днес Европейската комисия обяви, че България и Румъния все още не са създали конкурентен вътрешен газов пазар, който единствено може да гарантира сигурността на доставките и достъпни цени на енергията. Ефективното  и правилно функциониране на вътрешния пазар на природен газ ще даде на потребителите избор между различни компании и ще им осигури достъп до енергия. За да гарантира избор за потребителите законодателство на ЕС има за цел да улеснява трансграничната търговия с природен газ и да увеличава капацитета на пазарите на газ. Европейската комисия смята, че България и Румъния все още не са въвели и прилагат правилата на ЕС на пазара на природен газ  и поради тази причина двете страни ще бъдат изправени пред  Съда на Европейския съюз.
В мотивите си за това решение ЕК посочва, че трансграничната търговия може да се осъществява само, ако всички участници на пазара имат равен достъп до газопреносните мрежи, за да са в състояние да предоставят газ на потребителите.  Равният достъп на трети страни може да се гарантира чрез предлагане на пазара максимален капацитет от мрежата.  Важно е също на всички участници на пазара да се предоставя надеждна и прозрачна информация, относно капацитета на мрежата.
На практика неспазването от страна  на България и Румъния на  правилата на ЕС за газовия пазар означава, че клиентите на тези държави-членки са лишени от възможността да получават оферти от други държави-членки, тъй като пазарите им  не са достатъчно интегрирани.
По-конкретно, Комисията счита, че в България и Румъния няма капацитет за прекъсваем обратен поток –наричан още обратно подаване 'backhaul', който да се предлага на всички точки за взаимно свързване. Включването на капацитет за обратен поток е от съществено значение, за да може да се използва мрежата в рамките на максималния й капацитет. Освен това, наличието на прекъсваем капацитет и краткосрочни услуги е от жизненоважно значение за новонавлизащите участници на пазара..

На практика България и Румъния нарушават правилата, произтичащи от регламента за природния газ № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи, който заменя на 3 март 2011 г. Регламент (ЕО) № 1775/2005.
Комисията започна процедурата за нарушения през 2009 г. с изпращането на официално уведомително писмо, което бе последвано от мотивирани становища през юни 2010 г.
България и Румъния са предприели стъпки за отстраняване на слабостите, но все още не са постигнали  пълно съответствие с правилата на ЕС за газовия пазар и поради тази причина ЕК отнася въпроса до Европейския съд.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Енергетика: Вятърната енергия привлича все повече инвестиции

Европейската инвестиционна банка съобщи, че предоставя на Vattenfall дългосрочно финансиране в размер на 150 милиона паунда за развитие на офшорната  вятърна ферма Thanet Offshore wind farm, открита през септември 2010 г. Фермата разполага със 100 вятърни турбини, които са 115 м високи и генерират мощност 300 мегавата. Това е най-голямата работеща офшорна вятърна ферма в света. Вятърният парк е важна стъпка към постигане на целите на Обединеното кралство за задоволяване на 15 % от енергийните нужди до 2020 г. от възобновяеми източници на енергия. Фермата обхваща площ от 35 кв. км и е разположена на 12 км разстояние от  Foreness Point, най-източната част на Kent. Разположените в морето вятърни инсталации могат да постигнат икономии от мащаба и  да осигурят доставките на енергия от възобновяеми източници на повече от 200 000 домакинства.
Именно поради тази причина Европейската инвестиционна банка се ангажира да подкрепя разширяването на офшорния сектор на Обединеното Кралство, за да спомогне за увеличаване на опита и комерсиализацията на  най-модерните върхови технологии.
Подкрепата на Европейската инвестиционна банка за проекта е в зависимост от изпълнението на всеобхватни оценки на въздействието върху околната среда, включително оценка на потенциалното въздействие на проекта върху морските обитатели и птиците.
Предвижда се Европейската инвестиционна банка също да финансира преносната връзка, свързваща вятърната ферма Thanet, с националната преносна мрежа на Обединеното Кралство.

От 2002 г. Европейската инвестиционна банка (EИБ) има ясно изразена политика за финансиране развитието на офшорни вятърни ферми.
Вече функционират пет големи ферми за вятърна енергия, финансирани от ЕИБ, които представляват почти 40% от инсталираната мощност за вятърна енергия в света. ЕИБ подкрепя и проект London Array, който ще се изгражда  във водите на Обединеното кралство и се предвижда да бъде най-големия в света.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Държавна помощ: Европейската комисия започва задълбочено разследване относно преструктурирането на българската железопътна компания БДЖ

Днес Европейската комисия съобщи, че стартира задълбочено разследване на плана за помощ за преструктуриране на българската държавна железопътна компания „БДЖ“. Комисията има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството, и дали съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения принос на дружеството към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Стартирането на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения относно мерките, които са предмет на разследването. Това не предрешава неговия краен резултат.
През май 2011 г. България уведоми Комисията относно увеличение на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лв. (около 278 млн. евро), което трябва да бъде предоставено на шест транша през периода 2011—2016 г. Тази мярка следва да спомогне за преструктурирането на дружеството, което от няколко години е в затруднено финансово положение, а именно чрез изплащането на някои от неговите задължения.
Според представения от България план се очаква през 2012 г. да се възобнови жизнеспособността на дружеството чрез увеличаване на капитала, въвеждане на мерки за намаляване на разходите, продажба или бракуване на част на подвижния състав, както и съкращаване на работната ръка.
Комисията има редица съмнения по отношение на плана за преструктуриране, представен през май, включително относно жизнеспособността, тъй като в плана липсват няколко елемента от съществено значение, като например дали дружеството действително ще бъде жизнеспособно, ако съдържащите се прогнози по отношение на приходите се окажат прекалено оптимистични.
Освен това България не е предоставила доказателства, че приватизацията на дъщерното дружество на БДЖ за товарни превози ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, или че това ще представлява подходящ принос на дружеството към разходите за преструктурирането му, тъй като сроковете и резултатите са несигурни.
Отписването от държавата на дълговете, натрупани от БДЖ преди присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., може да е съвместимо с правилата на ЕС относно държавната помощ съгласно раздел 4 от Насоките на ЕС за държавните помощи за железопътния транспорт . До момента обаче България не е предоставила необходимите пояснения, позволяващи извършването на подходяща оценка.  
Помощите за оздравяване и преструктуриране силно нарушават конкуренцията, тъй като се предоставят на едно дружество в ущърб на останалите. Насоките на ЕС за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. поставят условието планът за преструктуриране да възстановява дългосрочната жизнеспособност на дружеството въз основа на реалистични предположения. Целта е да се избегнат многократните искания от дружеството за държавно подпомагане. Планът трябва да включва също така мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Такива мерки обикновено включват намаляване на капацитета и пазарния дял или занижаване на бариерите за навлизане на пазара. Накрая, получателят трябва да предостави значителен собствен принос към разходите за преструктуриране.

петък, 4 ноември 2011 г.

Енергeтика: Нови правила и стандарти за безопасност при офшорен добив на нефт и газ

Миналогодишната авария на петролната платформа в Мексиканския залив показа, че промишленото извличане на нефт и газ от морските дълбини може да представлява реална заплаха и да нанесе огромни щети както на околната среда, така и на крайбрежните икономики. Щетите от аварията в Мексиканския залив се изчисляват на около 30 милиарда евро.
Историята и мащаба на добив на нефт и газ в Европа показва, че заплахата от сериозна авария в крайбрежните води на Европа продължава да бъде неприемливо голяма. В Европа нефт и газ се добиват от морското дъно от седемдесетте години на миналия век. Днес над 90 % от нефта и над 60 % от природния газ, произвеждани в ЕС и Норвегия се добиват офшорно. В европейски води действат над 1000 офшорни съоръжения за добив на нефт и газ. Най-значително е производството от района на Северно море и по-голямата част от нефта идва от Обединеното кралство и Норвегия, но постепенно във всички офшорни региони възниква интерес и вече 13 държави-членки (Обединеното кралство, Нидерландия, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, България, Полша, Малта и Кипър) са издали лицензи за офшорен добив на нефт и газ.
Офшорната промишленост в различните държави-членки работи с различни стандарти в областта на екологията, здравеопазването и безопасността.
Понастоящем законодателството на ЕС не покрива всички аспекти на офшорната промишленост за добив на нефт и газ, а националното законодателство на отделните държави-членки е много различно. Въпреки мерките, предприети от някои държави-членки за реформа на системите им след аварии в Северно море през 80-те години на миналия век, все още съществува значителен риск от тежки аварии в ЕС. Събитията от миналото показват, че през последните 30 години на света са възникнали поне 14 големи офшорни аварии като фонтаниране на кладенци и пълна загуба на производствени платформи, като 5 от тях са се случили през последните 10 години. Възможните последици от една голяма авария са катастрофални. Те включват човешки жертви, значителни екологични щети и съпътстващи поражения върху средствата за препитание в крайбрежните региони.
За да се избегнат подобни мащабни аварии е назряла необходимостта от прилагане на най-добри практики в сектора и изработване на стандарти за безопасност, здравеопазване и защита на околната среда при офшорно добиване на нефт и газ
Поради тази причина ЕК предлага нов регламент, който определя ясни правила, обхващащи целия жизнен цикъл на проучвателните и производствените дейности — от планирането до окончателното демонтиране на дадено съоръжение за добив на нефт или природен газ.
В оценката на въздействието, представена заедно с регламента е изчислено, че разходите при голяма авария във водите на ЕС са в рамките от € 205 - € 915 милиона годишно. Този диапазон се базира на статистика на инциденти при кладенци, изливания и отчетените разходи, свързани с повреда на имуществото и почистване на нефтени разливи.
Вменява се на европейската индустрия задължението редовно да оценява и подобрява стандартите за безопасност на офшорния добив под контрола на националните регулаторни органи. Промишлеността има основната отговорност да гарантира безопасността при осъществяване на дейността си и да покрива направените разходи. Държавите-членки ще трябва да покриват разходи свързани със създаването на националните компетентни органи

Проектът за регламент въвежда редица изисквания за ефективна превенция и действия при сериозни аварии чрез:
Лицензиране: Лицензионните органи в държавите-членки ще трябва да гарантират, че проучването и добивът на нефт и природен газ във водите на ЕС се разрешават само на оператори с достатъчен технически и финансов капацитет, необходим за контролиране на безопасността на офшорните дейности и защитата на околната среда.
Независими проверки: Предложените от оператора технически решения, които са от жизнено значение за безопасността на съоръжението трябва да се проверяват от независима трета страна преди пускането в експлоатация и периодично след това.
Задължително предварително планиране за извънредни ситуации: Още преди започването на проучвателните или производствените дейности компаниите ще трябва да изготвят доклад за основните заплахи по отношение на съоръженията си, който да съдържа оценка на риска и план за действие в извънредни ситуации. Тези доклади ще трябва да се представят на националните власти, които да ги одобрят, ако отговарят на изискванията.
Инспекции: Независими национални компетентни органи, отговарящи за безопасността на съоръженията, които ще проверяват мерките за безопасност, защита на околната среда и готовност за аварийни ситуации на нефтените платформи и дейностите, извършвани на тях. Ако даден оператор не спазва минималните стандарти, компетентният орган ще предприеме правоприлагащи и/или наказателни действия; в краен случай, ако операторът не се съобрази с наложените мерки, той ще трябва да прекрати сондажните или добивните дейности.
Прозрачност: На гражданите ще бъде предоставена контекстуална информация относно стандартите за ефективност на сектора и дейностите на националните компетентни органи. Те ще я публикуват на уебсайтовете си.
Действия при извънредни ситуации: Компаниите ще изготвят планове за действие при извънредни ситуации въз основа на оценката на риска на техните платформи и ще поддържат на разположение средства, които да използват в случай на необходимост. Държавите-членки също така ще вземат предвид изцяло тези планове при изготвянето на национални планове за действие при извънредни ситуации. Тези планове периодично ще бъдат подлагани на проверка от отрасъла и националните власти.
Отговорност: Компаниите за нефт и газ ще носят пълната отговорност за екологични щети, причинени на защитените морски видове и естествените местообитания. По отношение на щетите, причинени на водите, географската зона ще бъде разширена така, че да обхваща всички морски води на ЕС, заедно с изключителната икономическа зона (до около 370 км от бреговата линия) и континенталния шелф, който е под юрисдикцията на държавата-членка с брегова ивица. Относно щети, нанесени на водите, настоящата правна рамка на ЕС за отговорност за екологични щети е ограничена до териториалните води (до около 22 km от бреговата ивица).
Международни въпроси: Комисията ще работи с международните си партньори за насърчаване прилагането на най-високите стандарти за безопасност в световен план.
Група на офшорните органи в ЕС: Инспектори на офшорни дейности в държавите-членки ще работят съвместно, за да осигурят ефективен обмен на най-добри практики и да допринесат за разработването и подобряването на стандартите за безопасност.

 Изискванията ще се прилагат за нови инсталации и операции веднага след приемането на новия регламент от Съвета и Европейския парламент. Преходен период от максимум две години е предвиден за съществуващите инсталации.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Енергетика: Енергия от възобновяеми източници - проблеми пред развитието й в България

Член 16 от Директивата за енергия от възобновяеми източници изисква от държавите-членки да направят промени в управлението и развитието на електропреносните си мрежи и по този начин да гарантират приоритетен или гарантиран достъп до мрежата на енергията произведена от възобновяеми източници. Държавите-членки следва да предприемат подходящи стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентните мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия.
От своя страна Европейската Комисия (ЕК) има задължението да направи оценка на процеса на реалното интегриране на възобновяемите енергийни източници в мрежата и доколко електроенергията произведена от възобновяеми източници ефективно присъства на пазара
За да изпълни тази своя задача Европейската комисия е възложила на Eclareon и Öko-Institut да направят оценка по държави-членки и да представят доклади за всяка отделна членка доколко тя прилага на практика изискванията на член 16 от  директивата.
В момента докладите са публикувани и до 30 ноември могат да се дават становища по тях от заинтересованите страни, след което ще се изготви окончателния доклад, оценяващ развитието и интеграцията на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) в цяла Европа. Докладите са изработени въз основа на задълбочено проучване и анализ на съществуващата правна рамка, оценка на националните планове за действие и действителната ситуация на пазара в 27-те членки на ЕС. Анализирани са въпросите по отношение на свързването към мрежата, работата на мрежите и развитието им, а така също интегрирането на възобновяемите енергийни източници на съответните пазари и схемите за подпомагане. Предложени са и препоръки към всяка държава членка.
Докладът за България откроява няколко проблемни области.
Основните проблеми за интеграция на електроенергия от възобновяеми източници в България се открояват при свързването на вятърните и слънчевите централи за енергия към преносната мрежа и липсата на разширение на мрежата, необходимо за по-нататъшното развитие на нови инсталации за ЕВИ.
В доклада се отчита факта, че благодарение на съществуващите атрактивни преференциални тарифи и благоприятни правни условия през последните години са предприети много инвестиционни проекти за ЕВИ. Според анализа в доклада значителна част от тях в действителност са били спекулативни, предназначени основно да блокират мрежов капацитет, след което да се продадат на чуждестранни инвеститори.
Анализът на новия Закон за енергия от възобновяеми източници (приет на 03 май 2011 г.), отбелязва положителните моменти, чиято цел е да се намали броят на спекулативните проекти, но в същото време се подчертава, че след влизане на закона в сила повече от 80% от предварителните договори са били потвърдени. Изводът е, че недостигът на капацитет за пренос не може да бъде решен в краткосрочен план.

Друг очертан проблем е, че операторът на преносни системи (ОПС) на практика има право да прекъсне връзката с мрежата на централите за ЕВИ по всяко време.
Освен това се подчертава, че в новия закон за ЕВИ напълно е премахнат приоритетния достъп до мрежата за производителите на ЕВИ. Законът поставя енергията от възобновяеми източници зад всички други видове енергия. Законът предвижда да се спре прилагането на механизма за подпомагане, след като България постигне заложената индикативна цел. В доклада се отбелязва, че тази мярка е в пряко нарушение на директивите на ЕС. Друга сериозна пречка пред инвеститорите е, че те ще могат да са  наясно с цената, на която ще продават енергията едва след приключване на проекта и построяване на съоръженията за генериране на мощност, което би разколебало надеждни бъдещи инвестиции в областта на ЕВИ.

Един от най-големите проблеми отбелязан в доклада за България е, че все още изискването от втория и третия европейски енергиен пакет за отделяне на операторите на преносни системи не е въведено в националното законодателство.
Отбелязва се, че в момента пазарът на електроенергия в България не е либерализиран. Не функционира енергийна борса и не се осъществяват спот сделки, например сделки за деня и ден напред.
Препоръчва се също спрямо НЕК да се приложат правилата за конкуренция, за да се предотвратят злоупотреби на пазара, тъй като компанията има монополна позиция на пазара.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Икономическа политика: Основни приоритети на европейската икономическа политика

На 23 октомври се проведе заседание на Европейския съвет, на което се отчете, че наред с  преодоляването на последствията от финансовата криза, изключително важно е да се активизират усилията за осигуряване на устойчив растеж, съпроводен със създаване на работни места. Това може да стане с предприемане на решителни действия за укрепване на икономиката. Основното послание след срещата към държавите-членки е те да ускорят структурните реформи в съответствие с препоръките, отправени в контекста на европейския семестър.
В тази връзка Европейският съвет определя редица приоритети, които следва да бъдат бързо придвижени поради значителното им въздействие върху работните места и растежа в краткосрочен до средносрочен план.

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
1. Основни приоритети на вътрешната икономическа политика:
          ·  Единният пазар се определя  за ключов приоритет, който ще осигури растеж и заетост. В тази връзка следва  да се  положат необходимите усилия, за да се осигури до края на 2012 г. споразумение по 12-те приоритетни предложения, заложени в Акта за единния пазар. Държавите-членки следва да приключат въвеждането в националните си законодателства Директивата за услугите до края на тази година и да осигурят пълноценното функциониране на единичните звена за контакт, както и предоставянето на пълна информация на икономическите оператори за новите възможности, които предлага директивата. Комисията ще докладва по този въпрос до края на 2011 г.
· Европейският съвет приканва Комисията да представи в кратък срок пътната карта относно завършването на цифровия единен пазар до 2015 г., като отдава приоритет на предложенията за стимулиране на напълно интегриран цифров единен пазар чрез улесняване на електронната търговия и трансграничното използване на услуги онлайн. Особено внимание следва да се обърне на покритието с широколентови достъп до интернет, улесняване на сигурна електронна идентификация и удостоверяване и модернизиране на европейския режим на авторските права. Европейският съвет настоява за бързо постигане на споразумение по програмата за политика в областта на радиочестотния спектър.
· Намаляване на административната тежест по отношение на годишните счетоводни отчети, дружественото право, данъчното облагане и митническите въпроси, за да бъде постигната целта за 25‑процентно намаление до 2012 г. Европейският съвет призовава за бързо приемане на предложенията за опростяване, поставени за разглеждане от Съвета и Парламента. Комисията се приканва да продължи да насочва усилията си за намаляване на цялостната регулаторна тежест, по-конкретно за МСП, включително като предложи конкретни методи на работа в контекста на програмата за интелигентно регулиране. Европейският съвет ще разгледа отново тези въпроси на заседанието си през декември 2011 г.
· Държавите-членки следва да направят необходимото конкретните за всяка държава препоръки да бъдат изцяло взети предвид в националните решения относно бюджетната политика и структурните реформи предвид изключителното им значение за осигуряване на устойчиви публични финанси и създаване на работни места и растеж.  За тази цел Европейският съвет призовава Съвета, съвместно с Комисията, да предприеме мерки, за да се гарантира, че всички действия на равнището на Европейския съюз са изцяло в подкрепа на икономическия растеж и създаването на работни места. 
2.Енергетиката, включително енергийната ефективност, както и научните изследвания и иновациите, са ключови области за стимулиране на растежа. На заседанията си съответно през декември 2011 г. и март 2012 г. Европейският съвет ще проследи постигнатия в тези области напредък, като има предвид зададените през февруари 2011 г. конкретни насоки. Европейският съвет настоява за незабавно прилагане на мерките, които ще окажат пряко въздействие върху растежа.
3. Оптимизиране  използването на наличните ресурси, по-конкретно в държавите, които изпълняват програми за адаптиране. Европейският съвет призовава преди края на годината да бъдат приети предложенията за временно увеличаване на нивата на съфинансиране за фондовете на ЕС, което да бъде съпроводено от целево насочване на тези фондове към растежа, конкурентоспособността и заетостта. ЕИБ се приканва да разгледа в тясно сътрудничество с Комисията възможностите за по-нататъшен принос за увеличаване на инвестициите в Европа, включително за държавите, изпълняващи програма за адаптиране. 
4. Стратегията „Европа 2020“ продължава да бъде водеща за Съюза и държавите-членки в действията им за насърчаване на провеждането на структурни реформи, стимулиращи растежа; европейският семестър ще спомогне да се осигури и занапред правилно координирано провеждане на тези реформи; а пактът „Евро плюс“ ще доведе до ново качество в координирането на икономическите политики между участващите държави-членки. Договореният през миналия месец пакет от шест законодателни акта относно икономическото управление ще предостави възможност за много по-висока степен на наблюдение и координация, необходима, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси и да се избегне натрупването на прекомерни дисбаланси.  Европейският съвет изтъква решимостта си да изпълнява тази нова рамка, за да се осигури нейното цялостно и ефективно прилагане. Комисията ще засили ролята си в рамките на Комисията и на компетентния комисар с оглед на по-строго наблюдение и допълнително прилагане.
5. Следващият европейски семестър следва да отчете изцяло натрупания в миналото опит. Комисията ще представи още през декември 2011 г. годишния обзор на растежа, което ще даде възможност на Съвета да подготви в детайли пролетното заседание на Европейския съвет през 2012 г. Държавните и правителствените ръководители ще разгледат отново някои въпроси от пакта „Евро плюс“ през декември 2011 г.; освен това ще им бъде предоставена информация относно постигнатия напредък в рамките на структурираните обсъждания по въпросите, свързани с координирането на данъчната политика.  Продължава законодателната работа по предложенията на Комисията относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. 
 6. Засилването на финансовото регулиране остава основен приоритет на равнище ЕС и на глобално равнище. Европейският съвет приветства постигнатото съгласие във връзка с късите продажби и настоява за бързото приемане на други важни законодателни предложения като предложенията относно извънборсовите деривати и схемите за гарантиране на депозитите, които да бъдат приети до края на тази година, и предложенията относно капиталовите изисквания, които да бъдат приети до лятото на 2012 г. Европейският съвет приветства предложенията относно пазарите на финансови инструменти и пазарните злоупотреби и очаква предложенията, които Комисията ще направи относно агенциите за кредитен рейтинг и относно управлението на кризи и преструктурирането в банковия сектор.
Очаква се Съветът да приключи работата относно мерките за банковия сектор на заседанието си на 26 октомври. Тези мерки ще бъдат съществена част от един по-обширен пакет, чиито други елементи ще бъдат договорени на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната на 26 октомври.
 7. Европейският съвет отбелязва и необходимостта от съгласуваност между действията на еврозоната и Европейския съюз, при пълно зачитане на интегритета на Европейския съюз като цяло и функционирането му с 27 държави-членки. Във връзка с това Европейската комисия трябва да осигурява спазването от всички 27 държави-членки на законодателството на ЕС, включително законодателството в областта на вътрешния пазар, както и да гарантира равнопоставени условия между всички държави-членки, включително държавите извън еврозоната. Председателят на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната ще бъде определен от държавните и правителствените ръководители от еврозоната по същото време, по което Европейският съвет избира своя председател, и за същия мандат. До следващия такъв избор срещите на високо равнище на държавите от еврозоната ще се председателстват от настоящия председател на Европейския съвет. Председателят на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната ще информира подробно държавите-членки извън еврозоната за подготовката и резултатите от тези срещи.  Европейският съвет отбелязва намерението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната да обсъдят по-нататъшното укрепване на икономическото сближаване в еврозоната, подобряването на фискалната дисциплина и задълбочаването на икономическия съюз, включително като разгледат възможността за ограничени промени в Договора. Решението относно всяка промяна в Договора трябва да бъде взето от 27‑те държави-членки. Европейският съвет ще разгледа отново този въпрос през декември въз основа на доклад от председателя на Европейския съвет, изготвен в тясно сътрудничество с председателя на Комисията и председателя на Еврогрупата.
 Повече информация ТУК

събота, 22 октомври 2011 г.

Енергетика: България е включена в три енергийни проекта от "общ европейски интерес"

На 19 октомври 2011 г. Европейската комисия предложи проект на регламент, чрез който да се стимулира изграждането на нови структурно определящи за енергийния пазар на Европа инфраструктурни проекти в секторите на електроенергия, нефт, газ и пренос и съхранение на въглероден диоксид. В предложението се определя броят на енергийните "проекти от общ интерес" ('projects of common interest' (PCI)), които ще могат да се възползват от специални ускорени разрешителни процедури. Те трябва да отменят тромавите национални процедури, които често са много тежки и продължителни в отделните държави-членки. Предложението е стратегически приоритет в работната програма на Комисията за 2011 г. То също цели да окаже допълнителен натиск върху националните енергийни регулатори да предоставят допълнителни финансови стимули за инвеститорите и да определят условия, при които проектите ще получат специални субсидии от ЕС.

Предложението е за приоритетните проекти от европейско значение да се осигури:
  • Рационализиране на разрешителните процедури, значително намаляване на тяхната продължителност и засилване участието на обществеността;
  • Улесняване на регулаторното третиране на проекти от общ интерес в областта на производството на електроенергия и газ чрез разпределяне на разходите, в зависимост от ползите и осигуряване възвращаемост на инвестициите в съответствие с поетите рискове
  • Гарантиране изпълнението на проекти от общ интерес, чрез финансово подпомагане от ЕС и привличане на инвестиции от пазара. Европейското финансиране на проектите от общ интерес за ЕС е предвидено в отделен законодателен документ наречен "Свързване на мрежите на Европа" "Connecting Europe Facility".
Проектите, които ще подлежат на ускорена разрешителна процедура са част от „инфраструктурния пакет", чиято дългосрочна цел е създаването на интегрирана европейска енергийна мрежа, важна предпоставка и основа за окончателното изграждането и функциониране на единен конкурентен европейски енергиен пазар до 2014 г.
Според ЕК  стимулирането на инвестициите в енергийната инфраструктура на Европа е от решаващото значение и всъщност представлява "битка за европейския енергиен пазар”. За успеха на тази битка са необходими инвестиции в изграждане на трансграничната енергийна инфраструктура на Европа около 210 милиарда евро до 2020 г., от които:

140 млрд. евро за изграждане на електропроводи високо напрежение и развитие на "интелигентните мрежи";

70 млрд. евро за газопроводи с високо налягане;

• и  2,5 млрд. евро за транспортна инфраструктура на СО2, обвързана с местата за съхранението му.

Обемът на необходимите инвестициите е два пъти повече от равнището им през последното десетилетие. Те са необходими най-вече за модернизиране и разширяване на инфраструктурата. В тази връзка Европа се стреми да постигне следните цели.

Да се свържат и интегрират националните пазари на ЕС, за да се разнообразят маршрутите за доставка и транзит и енергийната система да може да отговори на очакваната мащабна експанзия в развитието на енергията от възобновяеми източници. С други думи, допълнителните инвестиции в инфраструктура са от решаващо значение по отношение на трите стълба на енергийната политика на ЕС: конкурентоспособност, сигурност на доставките и устойчивост.
Към момента реалността на европейския енергиен пазар е такава, че  няма да могат да се осъществят половината от 210 млрд. евро инвестиции. Основните причини за това са, че разрешителните процедури в отделните държави-членки често са твърде сложни и продължителни (те обикновено  отнемат 10 години или повече, в някои държави-членки, с участието на 10 или 20 различни органи), съществуващата нормативна уредба не предоставя правилните стимули за инвеститорите и освен това в много случаи липса достатъчна финансова подкрепа.
С направените предложения днес Комисията възнамерява да преодолее посочените пречки пред разгръщане на инвестициите на енергийния пазар.

Какви са предложенията
Първо:Новото предложение определя правила, които ще направят възможно да се определят енергийни проекти като "проекти от общ интерес". Те ще бъдат предмет на "правен режим от общ интерес", към който всички държави-членки ще трябва да се присъединят, ако предложението се приеме от Европейския парламент и Съвета. Съгласно този режим, разрешителните за енергийните проекти от общ интерес трябва да бъдат хармонизирани и ускорени.
Второ: Предложението предвижда правила за трансгранично разпределение на разходите и риска, националните регулаторни органи трябва да включват и подходящи стимули, когато определят тарифите за използване на енергийната инфраструктура.
Трето: Предложението определя условията, на които трябва да отговарят проектите, за да бъдат субсидирани от ЕС. Комисията има заделени 9.1 млрд. евро в бюджета на ЕС за 2014-2020, които са предназначени за изграждането на енергийната инфраструктура.
ЕК отчита, че до момента при решенията за изграждане на енергийната инфраструктура са доминирали националните и дори местните интереси. Това, което Комисията предлага сега е един истински европейски подход, който обхваща широк континентален поглед при определяне на необходимите инвестиции.

Какво следва да се постигне с проектите от общ интерес

•разнообразяване на маршрутите за доставка (например за внос на газ от страни извън Русия, или слънчева енергия от Северна Африка);

•интегриране в мрежата на възобновяеми енергийни източници (електроенергията, произведена от възобновяеми източници се очаква да се удвои между 2007 г. и 2020 г.)

•създаване на интегриран вътрешен пазар, който следва да гарантира конкурентни цени за потребителите.

Една от най-важните цели на предложението е да определи метода за идентифициране на проектите, които са "от общ интерес", към които да се прилага ускорена разрешителна процедура и използването на средства от Европейските фондове.
Като първа стъпка с предложения документ, Комисията определя "Приоритети на енергийната инфраструктура", който имат за цел да проправят пътя за развитието до 2020 г. на дванадесет транс-европейски инфраструктурни коридори и области от приоритетно значение.

Регламентът въвежда ясни правила, чрез които следва да се идентифицират и разработват "проектите от общ интерес". Ключовите елементи на предложението при проектите от общ интерес са разрешителните процедури да стана по-бързи, по-лесни и по-прозрачни. 

Регионално сътрудничество
В процеса по одобряване на приоритетните проекти  важна роля се възлага на регионалното сътрудничество между държавите-членки. За да реши кои проекти ще квалифицира като приоритетни обекти, Комисията ще разчита до голяма степен на предложенията на групите за регионално сътрудничество. Въпреки че Комисията ще вземе окончателното решение, тя ще търси съвети от групите за регионално сътрудничество, от държавите-членки, от ACER Агенцията за сътрудничеството на енергийните регулатори, националните регулаторни органи, ENTSO-E, ENTSO-G, национални оператори на преносни системи и - в случай на петрол и емисиите на CO2 – проектантите, разработили проектите. Между другото, използването на "регионалния подход" за по-бързо постигане на заложените цели не е нова политика. Този подход успешно се прилага през последните години и за в бъдеще Брюксел все повече ще разчита на регионалните инициативи в областта на енергийната политика. Явно прагматичния подход е изграждане "стъпка по стъпка” на регионално равнище до пълна интеграция на пазара в целия ЕС.
Крайната цел е до лятото на 2013 г. да има изработен списък на европейските приоритетни инфраструктурни проекти.

Обслужване на „едно гише”
Проектите от общ интерес трябва да имат облекчено обслужване на едно гише. Получаването на разрешение за строеж е проблем преди всичко за проекти свързани с електропреносната инфраструктура. Често има внушителен набор от органи, които трябва да дадат съгласието си, за да може проектът да се придвижи напред. В новите си предложения Комисията предлага да се ограничи процедурата за издаване на разрешителни за PCI, до три години. Освен това цялата процедура следва да се извършва от един орган ("едно гише") във всяка държава-членка, при установени ясни минимални изисквания за обществени обсъждания. По този начин проектите от общ интерес ще имат специално третиране, в сравнение с проекти, които не са с приоритетен статут.
Държавите-членки трябва да разглеждат проектите от общ интерес като проекти от „най-високо национално значение” и да ги разглеждат в условия на облекчени разрешителни процедури. Това включва и рационализиране на процедурите, свързани с оценките за въздействието върху околната среда.

Финансиране
Ако досега тежката и тромава разрешителна процедура представлява  половината от проблема, финансирането на проектите е другата половина. Целта на новото предложение е също така да помогне за изграждане на бизнес модели за приоритетните проекти. Комисията призовава ENTSOs да разработи стандартизиран модел за изчисляване на разходите и ползите за всеки проект за газ и електричество. Освен това въпросът с презграничното разпределение на разходите по проекта остава голямото предизвикателство за регулаторите на държавите членки, което явно ще се осъществява основно на регионална равнище. Комисията също призовава регулаторните органи да предлагат тарифни стимули за приоритетните инфраструктурни проекти, които включват повече рискове от обикновено, например, защото те включват нови авангардни технологии или е налице сложна координация по изпълнението на проекта.
Сумата за финансиране на приоритетните енергийни проекти, която е предвидена. във фондовете за енергийна инфраструктура в бюджета на ЕС за 2014-20 в размер на € 9,1 млрд. е само  малка част от необходимите 210 милиарда евро до 2020 г., но в същото време е и много повече от 155 милиона евро предвидени за периода 2007-13 г., за изграждане на Транс-европейските енергийни мрежи (TEN-E). Идеята е да се привлекат и значителни частни инвестиции в енергийния сектор.

Приоритетни енергийни коридори, включващи България

Сектор електроенергия
Приоритетен електроенергиен коридор Север-Юг (North-South electricity interconnections in Central Eastern and South Eastern Europe ("NSI East Electricity"), имащ за цел да свърже електроенергийните мрежи чрез изграждане на вътрешни линии в Централна Източна Европа и Юго Източна Европа. По този начин ще се завърши вътрешния енергиен пазар и ще се гарантира включването в мрежата на електроенергия произведена от възобновяеми източници.
Държави – членки, включени в коридора:
Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения.

Сектор природен газ
Приоритетен коридор за природен газ Север-Юг (North-South gas interconnections in Central Eastern and South Eastern Europe ("NSI East Gas"), имащ за цел да свърже регионалните газови пазари между Балтийско море, Адриатическо, Егейско море и Черно море, основно за подобряване на диверсификацията и сигурността на доставките на природен газ.
Държави – членки, включени в коридора:
Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения.

Приоритетен Южен газов коридор (Southern Gas Corridor ("SGC"), имащ за цел да транспортира газ от Каспийския басейн и Централна Азия, Средния Изток и Източния Средиземноморски басейн до Европейския съюз, което ще гарантира диверсификацията и сигурността на газовите доставки
Държавите – членки, включени в коридора:
Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Франция, Германия, Унгария, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения

Тематични проекти
Освен това всички държави-членки трябва:
  • да допринесат за развитие на технологиите свързани с изграждането на интелигентните мрежи, особено тези отнасящи се до поведението на потребителите, присъединени към електрическата мрежа, и интегрирането им към изискванията на мрежите, а така също и генерирането на големи количества електроенергия от възобновяеми или разпределени енергийни източници;
  • да изградят електроенергийни магистрали до 2020 г., които да са в основата на общата система от магистрали за електроенергия на територията на Съюза;
  • да създадат трансгранична мрежа за улавяне и съхранение на въглероден диоксид чрез развитие на транспортна инфраструктура за въглероден диоксид между държавите-членки и със съседни трети страни.