Енергетика: България е включена в три енергийни проекта от "общ европейски интерес"

На 19 октомври 2011 г. Европейската комисия предложи проект на регламент, чрез който да се стимулира изграждането на нови структурно определящи за енергийния пазар на Европа инфраструктурни проекти в секторите на електроенергия, нефт, газ и пренос и съхранение на въглероден диоксид. В предложението се определя броят на енергийните "проекти от общ интерес" ('projects of common interest' (PCI)), които ще могат да се възползват от специални ускорени разрешителни процедури. Те трябва да отменят тромавите национални процедури, които често са много тежки и продължителни в отделните държави-членки. Предложението е стратегически приоритет в работната програма на Комисията за 2011 г. То също цели да окаже допълнителен натиск върху националните енергийни регулатори да предоставят допълнителни финансови стимули за инвеститорите и да определят условия, при които проектите ще получат специални субсидии от ЕС.

Предложението е за приоритетните проекти от европейско значение да се осигури:

• Рационализиране на разрешителните процедури, значително намаляване на тяхната продължителност и засилване участието на обществеността;

• Улесняване на регулаторното третиране на проекти от общ интерес в областта на производството на електроенергия и газ чрез разпределяне на разходите, в зависимост от ползите и осигуряване възвращаемост на инвестициите в съответствие с поетите рискове

• Гарантиране изпълнението на проекти от общ интерес, чрез финансово подпомагане от ЕС и привличане на инвестиции от пазара. Европейското финансиране на проектите от общ интерес за ЕС е предвидено в отделен законодателен документ наречен "Свързване на мрежите на Европа" "Connecting Europe Facility".

Проектите, които ще подлежат на ускорена разрешителна процедура са част от „инфраструктурния пакет", чиято дългосрочна цел е създаването на интегрирана европейска енергийна мрежа, важна предпоставка и основа за окончателното изграждането и функциониране на единен конкурентен европейски енергиен пазар до 2014 г.

Според ЕК  стимулирането на инвестициите в енергийната инфраструктура на Европа е от решаващото значение и всъщност представлява "битка за европейския енергиен пазар”. За успеха на тази битка са необходими инвестиции в изграждане на трансграничната енергийна инфраструктура на Европа около 210 милиарда евро до 2020 г., от които:

• 140 млрд. евро за изграждане на електропроводи високо напрежение и развитие на "интелигентните мрежи";

• 70 млрд. евро за газопроводи с високо налягане;

• и  2,5 млрд. евро за транспортна инфраструктура на СО2, обвързана с местата за съхранението му.

Обемът на необходимите инвестициите е два пъти повече от равнището им през последното десетилетие. Те са необходими най-вече за модернизиране и разширяване на инфраструктурата. В тази връзка Европа се стреми да постигне следните цели.

Да се свържат и интегрират националните пазари на ЕС, за да се разнообразят маршрутите за доставка и транзит и енергийната система да може да отговори на очакваната мащабна експанзия в развитието на енергията от възобновяеми източници. С други думи, допълнителните инвестиции в инфраструктура са от решаващо значение по отношение на трите стълба на енергийната политика на ЕС: конкурентоспособност, сигурност на доставките и устойчивост.

Към момента реалността на европейския енергиен пазар е такава, че  няма да могат да се осъществят половината от 210 млрд. евро инвестиции. Основните причини за това са, че разрешителните процедури в отделните държави-членки често са твърде сложни и продължителни (те обикновено  отнемат 10 години или повече, в някои държави-членки, с участието на 10 или 20 различни органи), съществуващата нормативна уредба не предоставя правилните стимули за инвеститорите и освен това в много случаи липса достатъчна финансова подкрепа.

С направените предложения днес Комисията възнамерява да преодолее посочените пречки пред разгръщане на инвестициите на енергийния пазар.

Какви са предложенията

Първо:Новото предложение определя правила, които ще направят възможно да се определят енергийни проекти като "проекти от общ интерес". Те ще бъдат предмет на "правен режим от общ интерес", към който всички държави-членки ще трябва да се присъединят, ако предложението се приеме от Европейския парламент и Съвета. Съгласно този режим, разрешителните за енергийните проекти от общ интерес трябва да бъдат хармонизирани и ускорени.

Второ: Предложението предвижда правила за трансгранично разпределение на разходите и риска, националните регулаторни органи трябва да включват и подходящи стимули, когато определят тарифите за използване на енергийната инфраструктура.

Трето: Предложението определя условията, на които трябва да отговарят проектите, за да бъдат субсидирани от ЕС. Комисията има заделени 9.1 млрд. евро в бюджета на ЕС за 2014-2020, които са предназначени за изграждането на енергийната инфраструктура.

ЕК отчита, че до момента при решенията за изграждане на енергийната инфраструктура са доминирали националните и дори местните интереси. Това, което Комисията предлага сега е един истински европейски подход, който обхваща широк континентален поглед при определяне на необходимите инвестиции.

Какво следва да се постигне с проектите от общ интерес

•разнообразяване на маршрутите за доставка (например за внос на газ от страни извън Русия, или слънчева енергия от Северна Африка);

•интегриране в мрежата на възобновяеми енергийни източници (електроенергията, произведена от възобновяеми източници се очаква да се удвои между 2007 г. и 2020 г.)

•създаване на интегриран вътрешен пазар, който следва да гарантира конкурентни цени за потребителите.

Една от най-важните цели на предложението е да определи метода за идентифициране на проектите, които са "от общ интерес", към които да се прилага ускорена разрешителна процедура и използването на средства от Европейските фондове.

Като първа стъпка с предложения документ, Комисията определя "Приоритети на енергийната инфраструктура", който имат за цел да проправят пътя за развитието до 2020 г. на дванадесет транс-европейски инфраструктурни коридори и области от приоритетно значение.

Регламентът въвежда ясни правила, чрез които следва да се идентифицират и разработват "проектите от общ интерес". Ключовите елементи на предложението при проектите от общ интерес са разрешителните процедури да стана по-бързи, по-лесни и по-прозрачни. 

Регионално сътрудничество

В процеса по одобряване на приоритетните проекти  важна роля се възлага на регионалното сътрудничество между държавите-членки. За да реши кои проекти ще квалифицира като приоритетни обекти, Комисията ще разчита до голяма степен на предложенията на групите за регионално сътрудничество. Въпреки че Комисията ще вземе окончателното решение, тя ще търси съвети от групите за регионално сътрудничество, от държавите-членки, от ACER Агенцията за сътрудничеството на енергийните регулатори, националните регулаторни органи, ENTSO-E, ENTSO-G, национални оператори на преносни системи и - в случай на петрол и емисиите на CO2 – проектантите, разработили проектите. Между другото, използването на "регионалния подход" за по-бързо постигане на заложените цели не е нова политика. Този подход успешно се прилага през последните години и за в бъдеще Брюксел все повече ще разчита на регионалните инициативи в областта на енергийната политика. Явно прагматичния подход е изграждане "стъпка по стъпка” на регионално равнище до пълна интеграция на пазара в целия ЕС.

Крайната цел е до лятото на 2013 г. да има изработен списък на европейските приоритетни инфраструктурни проекти.

Обслужване на „едно гише”

Проектите от общ интерес трябва да имат облекчено обслужване на едно гише. Получаването на разрешение за строеж е проблем преди всичко за проекти свързани с електропреносната инфраструктура. Често има внушителен набор от органи, които трябва да дадат съгласието си, за да може проектът да се придвижи напред. В новите си предложения Комисията предлага да се ограничи процедурата за издаване на разрешителни за PCI, до три години. Освен това цялата процедура следва да се извършва от един орган ("едно гише") във всяка държава-членка, при установени ясни минимални изисквания за обществени обсъждания. По този начин проектите от общ интерес ще имат специално третиране, в сравнение с проекти, които не са с приоритетен статут.

Държавите-членки трябва да разглеждат проектите от общ интерес като проекти от „най-високо национално значение” и да ги разглеждат в условия на облекчени разрешителни процедури. Това включва и рационализиране на процедурите, свързани с оценките за въздействието върху околната среда.

Финансиране

Ако досега тежката и тромава разрешителна процедура представлява  половината от проблема, финансирането на проектите е другата половина. Целта на новото предложение е също така да помогне за изграждане на бизнес модели за приоритетните проекти. Комисията призовава ENTSOs да разработи стандартизиран модел за изчисляване на разходите и ползите за всеки проект за газ и електричество. Освен това въпросът с презграничното разпределение на разходите по проекта остава голямото предизвикателство за регулаторите на държавите членки, което явно ще се осъществява основно на регионална равнище. Комисията също призовава регулаторните органи да предлагат тарифни стимули за приоритетните инфраструктурни проекти, които включват повече рискове от обикновено, например, защото те включват нови авангардни технологии или е налице сложна координация по изпълнението на проекта.
Сумата за финансиране на приоритетните енергийни проекти, която е предвидена. във фондовете за енергийна инфраструктура в бюджета на ЕС за 2014-20 в размер на € 9,1 млрд. е само  малка част от необходимите 210 милиарда евро до 2020 г., но в същото време е и много повече от 155 милиона евро предвидени за периода 2007-13 г., за изграждане на Транс-европейските енергийни мрежи (TEN-E). Идеята е да се привлекат и значителни частни инвестиции в енергийния сектор.

Приоритетни енергийни коридори, включващи България

Сектор електроенергия

Приоритетен електроенергиен коридор Север-Юг (North-South electricity interconnections in Central Eastern and South Eastern Europe ("NSI East Electricity"), имащ за цел да свърже електроенергийните мрежи чрез изграждане на вътрешни линии в Централна Източна Европа и Юго Източна Европа. По този начин ще се завърши вътрешния енергиен пазар и ще се гарантира включването в мрежата на електроенергия произведена от възобновяеми източници.

Държави – членки, включени в коридора:

Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения.

Сектор природен газ

Приоритетен коридор за природен газ Север-Юг (North-South gas interconnections in Central Eastern and South Eastern Europe ("NSI East Gas"), имащ за цел да свърже регионалните газови пазари между Балтийско море, Адриатическо, Егейско море и Черно море, основно за подобряване на диверсификацията и сигурността на доставките на природен газ.

Държави – членки, включени в коридора:

Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения.

Приоритетен Южен газов коридор (Southern Gas Corridor ("SGC"), имащ за цел да транспортира газ от Каспийския басейн и Централна Азия, Средния Изток и Източния Средиземноморски басейн до Европейския съюз, което ще гарантира диверсификацията и сигурността на газовите доставки

Държавите – членки, включени в коридора:

Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Франция, Германия, Унгария, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения

Тематични проекти

Освен това всички държави-членки трябва:

• да допринесат за развитие на технологиите свързани с изграждането на интелигентните мрежи, особено тези отнасящи се до поведението на потребителите, присъединени към електрическата мрежа, и интегрирането им към изискванията на мрежите, а така също и генерирането на големи количества електроенергия от възобновяеми или разпределени енергийни източници;

• да изградят електроенергийни магистрали до 2020 г., които да са в основата на общата система от магистрали за електроенергия на територията на Съюза;

• да създадат трансгранична мрежа за улавяне и съхранение на въглероден диоксид чрез развитие на транспортна инфраструктура за въглероден диоксид между държавите-членки и със съседни трети страни.