сряда, 10 октомври 2012 г.

Анализ на конкурентоспособността на държавите членки на ЕС – кои са предизвикателствата пред България

Европейската комисия публикува анализ на конкурентоспособността на държавите членки. Основните изводи в анализа са, че държавите-членки са постигнали добър напредък в укрепване на устойчивостта на индустрията, в подобряването на подкрепата за малките и средни предприятия (МСП), както и в реформирането на публичната администрация. Отбелязва се, че продължава процеса на преминаването към икономика, основана на знанието, с по-голяма производителност на труда и високо квалифицирана работна ръка. Държавите-членки са ангажирани в процеса на реформи за подобряване на бизнес перспективите и укрепване на конкурентоспособността им.:
В същото време се отбелязват и слабости, свързани с иновациите и забавяне на процеса на сближаване между по - иновативните държави и останалите - по-малко иновативни държави. Това може да доведе до разрастване на иновационната пропаст между държавите членки, поради различното влияние на икономическата криза върху тях.
Също така  остават значителни предизвикателства за насърчаване на частния сектор в областта на научните изследвания и засилване на конкуренцията в мрежовите индустрии (енергетика, телекомуникации и транспорт).
Достъпът до финансиране се е влошило в по-голямата част от държавите-членки, особено за малките и средни предприятия (МСП).

В допълнение конкурентоспособността на всяка държава членка е преценявана чрез прилагане на критерии в пет ключови области: производство, производителност, осъществен износ, иновациите и устойчивостта на бизнес средата и инфраструктурата и финанси и инвестиции.
Въз основа на резултатите от тези показатели, са разграничени  три основни групи държави членки.

1.Група на „последователни изпълнители“ (consistent performers), индустриите на тези държави  са доминирани от технологично-напредналите фирми с високо квалицираниа работна ръка. Тази група включва: Германия, Дания, Финландия, Швеция, Австрия, Ирландия, Холандия, Обединеното кралство, Белгия и Франция.

2.Група на „неравномерните  изпълнители“ (uneven performers), които са склонни да показват неравномерно изпълнение, добро по някои критерии, но под средното в други.
Тази група се състои от Естония, Словения, Испания, Италия, Португалия, Гърция, Малта, Кипър и Люксембург.

 3. 
"Наваксваща група“ (catching-up) -тук са държавите членки,  които са изправени пред значителни предизвикателства, тъй като движението  на икономиката им към повече знания и умения е затруднено от слаб капацитет за иновации и трансфер на знания. Тази група се състои от България, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Латвия и Литва.

Въз основа на  получените резултати от анализа след приложени към всяка държава членка набор от критерии - производителност на труда,  общ износ, инвестиции в оборудване, инвестиции, достъп до кредити за МСП, енергийна ефективност на индустрията, бизнес среда, % на работна ръка с висока квалификация и сравнението им със средните стойности за Европа 27, са отправени конкретни препоръки. България има най-лоши показатели в сравнение със средните за Европа при енергийната ефективност на индустрията и в иновациите.

Към България се отправят следните препоръки:

Да продължи да укрепва своите публични институции
България трябва да се справи с основното предизвикателство, стоящо пред публичните й органи, а именно да ги направи стабилни и по-ефективни, като в същото време подобри административния им капацитет, което ще способства за подобряване на бизнес средата.

Да не отлага важни структурни реформи
ЕК отбелязва, че България продължава да отлага важни структурни реформи, които биха довели до подобряване на конкурентоспособността й. Необходимите реформи са свързани с намаляване на бюрокрацията на национално и местно ниво, насърчаване на иновациите, създаване на по-интегрирана системата за изследвания и иновации и подобряване на енергийната ефективност в цялата икономика. Българските научноизследователски и иновационни системи са с различно качество.

Да изпълни ангажимента си за удвояване на разходите за научни изследвания и иновации до 2020 г.
Страната се е ангажирала да удвои сегашния размер на разходите за научни изследвания и иновации до 2020 г., което изисква ефективно използване на всички съществуващи инструменти на различните политики. Трябва фокуса да се постави върху ключови сектори и да се засили сътрудничеството между индустрията и бизнеса в областта на иновациите.

Да води целенасочена политика за модернизация на инфраструктурата си
Модернизацията на транспортната и енергийната инфраструктура е другото голямо предизвикателство, което стои пред България. 

Да подобри използването на структурните фондове
В допълнение в анализа се посочва, че един подобрен капацитет за използване на структурните фондове ще бъде от съществено значение за посрещане на тези предизвикателства.

Пълният доклад за България ТУК

Повече информация за  конкурентоспособността на европейската икономика ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар