Енергетика:Четири въпроса към проекта "Южен поток"

За „Южен поток” отново се заговори като за проект, който е готов, безпроблемен и само остава България и Русия да подпишат споразумението за изграждането му. А, според някои медии и „първа копка” е предвидена.

Тъй като информацията за условията, при които ще се изгражда „Южен поток” на територията на България е крайно недостатъчна, възниква въпроса, дали проектът е безпроблемен от гледна точка на европейското енергийно законодателство. В статия на Капитал "Мемо:Южен поток” се поставят въпроси свързани с икономическата ефективност на проекта и доколко той е икономически изгоден за България. Но, освен икономическите въпроси, не по-малка важност имат и юридическите въпроси. По-конкретно, спазени ли са изискванията на Третия енергиен пакет? Проектът ще се развива ли в съответствие с европейското законодателство.

Може да се посочат четири въпроса, свързани с европейската правна рамка в областта на енергетиката, на които отговорите не са ясни, поне за широката общественост.

Първи въпрос:

Отделен ли е газопровода от доставките на газ.  Според европейското законодателство има три възможни модела за това отделяне. Кой е приетия модел за „Южен поток”?

Втори въпрос

Гарантиран ли е достъпа до газопровода на трети страни на територията на България?

Трети въпрос

Въвежда ли се принципа  „използваш или губиш”  за проекта „Южен поток”?

Четвърти въпрос

Според Третия енергиен пакет транзитните такси при пренос на природен газ ще трябва да се заменят с нов модел такси т.н модел вход/изход Entry/Exit Model.  Този модел ще се прилага ли спрямо „Южен поток”?

В допълнение искам да напомня, че от месец ноември влиза в сила решение на Европейския парламент и на Съвета, относно „Механизъм за обмен на информация за междуправителствени споразумения между държавите-членки и трети страни в областта на енергетиката” С решението се цели да се увеличи прозрачността в областта на енергетиката, която да спомогне на държавите-членки да съгласуват с европейското законодателство споразуменията с трети страни, да засили преговорните им позиции с третите страни и да осигури правна сигурност за инвестициите.

В Решението също така се предвижда и възможност всяка държава-членка, да поиска от Комисията да участва като наблюдател в преговорите по нови енергийни проекти. Решението също така предоставя възможност за Комисията да предостави,  при поискване от държава-членка, предварително становище за съвместимостта на договорените споразумения със законодателството на ЕС.

Решението ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС, което се очаква да стане през месец ноември.

След тази дата, държавите-членки ще разполагат с три месеца да споделят своите съществуващи междуправителствени споразумения с Комисията, като посочат и съответните търговски тайни в документите. Всеки път, когато дадена държава-членка подписва ново споразумение с трети страни в областта на енергетиката, тя ще трябва да  уведомява Комисията

В рамките на девет месеца Комисията ще извърши оценка на представените споразумения и ще представи заключенията си на държавите – членки.

Освен това по всяко време, след влизането в сила на решението, държавите-членки могат да поискат от Комисията да извърши проверка на споразумения, които са в процес на договаряне с трети страни като даде становище доколко те са в съответствие със законодателството на ЕС.

С оглед на поставените по-горе въпроси и предстоящото влизане на новите  изисквания за  за съответствие с европейското законодателство на всички енергийни проекти с трети страни, е належащо проекта „Южен поток” да се консултира с Европейската комисия, преди неговото окончателно подписване.