понеделник, 14 януари 2013 г.

Енергетика: Европейската Сметна палата излезе с критичен доклад относно възвръщаемостта на инвестициите на ЕС за енергийна ефективност


Днес Европейската Сметна палата представи доклад, в който прави анализ на ефективността на инвестициите за енергийна ефективност. Изводът е, че целите на инвестициите за постигане на енергийна ефективност не са постигнати. Според анализа средният предвиден период за възвръщаемост на инвестициите е над 50 години, а в някои случаи над 150 години.

Защо са необходими инвестиции за постигана на енергийна ефективност

През последното десетилетие ЕК провежда активна политика за постигане на енергийна ефективност в държавите членки. Тази политика е в отговор на промяната в глобалния енергиен пазар, изразена в ръст на потреблението на енергийни ресурси, постепенно изчерпване на запасите от изкопаеми горива и ефекта от човешките дейности върху глобалното изменение на климата. Финансовото измерение на тази политика възлиза на 5 млрд. евро, които  Европейският съюз е отпуснал от 2000 г. до момента за съфинансиране на мерки за енергийна ефективност в държавите членки посредством фондовете на политиката на сближаване. Не само Европейската комисия, но и  държавите членки отговарят съвместно за доброто финансово управление на тези фондове.

Какво установява Европейската Сметна палата
 
В публикувания днес Специален доклад № 21/2012 „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“ Европейската Сметна палата прави проверка и анализ дали инвестициите за енергийна ефективност на политиката на сближаване са били разходно-ефективни.
За да отговори на този въпрос, Сметната палата е проверила 1) дали са били определени подходящи условия при програмирането и финансирането, с цел да се осигури възможност за инвестиции в рентабилна енергийна ефективност и 2) дали проектите за енергийна ефективност на обществени сгради са били разходно-ефективни.
Понятието за разходна ефективност или най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати не е било определящ фактор при разпределянето на финансирането за мерки за енергийна ефективност по конкретни проекти от страна на държавите членки. То не е било част и от оценката на Комисията преди тя да одобри оперативните програми.
Палатата установява, че проектите, избрани за финансиране от органите на държавите членки, не включват разумни цели по отношение  на рентабилността, т.е. разход за единица спестена енергия. Техните цели са били спестяване на енергия и подобряване на удобството, но не са били избрани за финансиране въз основа на потенциала им да генерират финансови ползи чрез икономии на енергия, а по-скоро сградите обикновено са се считали за „готови“ за финансиране, ако са се нуждаели от ремонтиране и ако документацията им е съответствала на изискванията.
Според палатата като цяло държавите членки са използвали средствата, за да ремонтират обществени сгради, а енергийната ефективност е била в най-добрия случай, от второстепенно значение.
При анализа е установено, че средният предвиден период на възвръщаемост на инвестициите е около 50 години, а в някои случаи и до 150 години. Това означава, че тези средства не са били използвани разумно, защото жизненият цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради е по-малък и те до голяма степен могат да се считат за загуба от гледна точка на енергийната ефективност.

 Препоръките

С цел подобряване на инвестициите в енергийната ефективност, Сметната палата препоръчва на Комисията финансирането на мерките  за енергийна ефективност по политиката на сближаване  да се  извършва на основата на правилна оценка на нуждите, както и на редовен мониторинг, и да се използват съпоставими показатели за изпълнение, а също и прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, като се определи максимален обичаен период на възвръщаемост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар