Вчера
ЕК съобщи, че започва дела пред Европейския съд срещу България, заради неизпълнено
задължение за спазване на европейското законодателство. По конкретно заради частичното транспониране на директивите за газ
и електроенергия в националното законодателство. В този блог още от влизането в
сила на Третия пакет (март 2011 г.) повтарям, че изоставаме с либерализациятана енергийните пазари и това ще ни коства сериозни санкции. Е, не съм много
щастлива, че прогнозата ми се сбъдна, защото предприетата процедура от страна
на ЕК не говори добре за нашата готовност да спазваме европейското
законодателство. В крайна сметка това не подобрява имиджа на страната ни, а на
всичкото отгоре българския данъкоплатец ще заплати и крайната сума.
Пиша
тези редове защото
отново съм принудена да предрека следващото нарушение на България в енергийния
сектор. Наближава крайния срок (месец август 2013 г.) за транспониране в
националното законодателство на още една изключително важна директива.
Разпоредбите
на директивата целят да разрешат един много чувствителен за европейските граждани
проблем, наречен безопасно дългосрочно управление на отработеното ядрено гориво
и радиоактивните отпадъци, известни с гражданското
определение „ядрени отпадъци“. През последните години се изостри гражданската чувствителност към ядрените технологии и начина
на гарантиране на безопасността за населението, не само в ядрените държави, но
и в целия ЕС. Едва ли трябва да се обяснява, че една ядрена катастрофа може да
повлияе и да доведе до радиоактивно замърсяване на територията на целия
континент. Ето защо на ниво ЕС бе разработена и приета Директива 2011/70/ ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА, която поставя редица
условия пред държавите членки с ядрена енергетика за това, кой да носи
отговорност за управление на ядрените отпадъци и как, и в какви срокове да се предприемат
стъпки за отговорното и безопасното им управление.
В директивата ясно са посочени както задълженията на Държавите–членки,
така и на лицензираните оператори.
Основното послание към Държавите –членки с ядрена енергетика е:
„Всяка държава-членка следва да има моралното задължение да избягва прехвърлянето върху идните поколения на неоправдана тежест, свързана с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително всякакви радиоактивни отпадъци“
Крайната отговорност на държавите-членки за безопасността на
управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е основен принцип,
потвърден в Единната конвенция. Този принцип за национална отговорност, както и
принципът, че притежателят на лицензия носи основната отговорност са основните
изисквания към Държавите9членки, заложени в директивата.
Освен това Държавите-членки следва да изготвят национални
програми, за да гарантират отразяването
на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на
всички стъпки по управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци — от
генерирането до погребването им. В документа се препоръчва националните
програми да бъдат под формата на единен базов документ или на набор от
документи.
А по отношение на прозрачността и информирането на гражданите
директивата е изключително ясна и последователна:
„Важно е да има прозрачност при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Прозрачността следва да бъде осигурена чрез изискване за ефективно информиране на общността и възможности за участие на всички заинтересовани страни, включително на местните власти и обществеността, в процесите на вземане на решения в съответствие с националните и международните задължения.“
Изискванията към
притежателите на лицензи
Държавите-членки следва да гарантират, че основната отговорност за
ядрената безопасност на съоръженията и/или дейностите за управление на
отработено гориво и радиоактивни отпадъци се носи от притежателя на лицензия.
Тази отговорност не може да се делегира.
В същото време се изисква в процеса на лицензиране на дадено
съоръжение да се включва информация за развитието и реализацията на дадена
дейност и разработването, експлоатацията и извеждането от експлоатация на
дадено съоръжение или затварянето на съоръжение за погребване, както и периода
след затваряне на дадено съоръжение за погребване. Обхватът на демонстрацията
на безопасността е съответен на сложността на операциите и размера на опасностите,
свързани с радиоактивни отпадъци и отработено гориво, и със съоръжението или
дейността. Процесът на лицензиране следва да допринася за безопасността на
съоръжението или дейността при нормални условия на експлоатация, очаквани
експлоатационни събития и проектни аварии. Чрез него се осигурява необходимата
увереност относно безопасността на съоръжението или на дейността. Въвеждат се
мерки за предотвратяване на инциденти и за смекчаване на последиците от
инциденти, включително проверки на физическите бариери и на административните
процедури за защита на притежателя на
Държавите-членки следва да гарантират, че в националната рамка се изисква
притежателите на лицензия да създават и прилагат интегрирани системи за
управление, включително за осигуряване на качеството, в които се дава
необходимият приоритет на цялостното управление на безопасността на
отработеното гориво и радиоактивните отпадъци и които биват редовно проверявани
от компетентния регулаторен орган.
Държавите-членки следва да гарантират, че в националната рамка се изисква от
притежателите на лицензия да осигуряват и поддържат достатъчни финансови и
човешки ресурси за изпълнение на своите задължения във връзка с безопасността
при управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изискванията
на тази директива ще се отнасят и за централата „Белене“, а поне аз не чух и
дума по въпроса за дългосрочното управление на ядрените отпадъци, които ще се
генерират от централата „Белене“ нито от
дебатите, нито от клиповете или разпространените брошури. Начина на управление на
ядрените отпадъци е свързано и със сериозни финансови ресурси, които ще
повлияят и върху цената на централата. Взети ли са предвид всички тези
изисквания на директивата, която влиза в сила през месец август 2013 г. и изискванията
й ще се отнасят и за проекта „Белене“ или не.
В
същото време от гражданите се очаква да вземат информирано решение по
поставения въпрос, при пълна непрозрачност по този въпрос.
А
гарантирането на прозрачност е едно от ключовите
изисквания на директивата. И то е задължително независимо дали се провежда
референдум свързан със строителство на нова ядрена централа или за вече
действаща централа.
„1. Държавите-членки гарантират, че необходимата информация за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е на разположение на работниците и на населението. Това задължение включва и гарантиране на това, че компетентният регулаторен орган информира населението в рамките на своята компетентност. Информацията се предоставя на населението в съответствие с националното законодателство и международните задължения, при условие че това не излага на опасност други интереси, като inter alia сигурността, признати в националното законодателство или чрез международни задължения.
2. Държавите-членки гарантират, че на населението се предоставят необходимите възможности да участва ефективно в процеса на вземане на решения относно управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в съответствие с националното законодателство и международните задължения.“
В
допълнение на горното да припомня, че България също е ратифицирала Орхуската
конвенция за достъп до информация,
участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до
правосъдие по въпроси на околната среда
Нека
всеки сам си отговори, изхождайки от горната информация, дали и доколко е информиран по темата „Белене“,
въпреки
клиповете, телевизионните дебати и разпространените брошури. И дали с чисто сърце
може да каже „ДА“ на проекта.
Все
пак да не забравяме, че сме отговорни пред бъдещите поколения, и нямаме моралното
право да им прехвърляме толкова голяма и опасна несигурност, свързана с дългосрочното
и безопасно управление на ядрените
отпадъци.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар