събота, 22 март 2014 г.

Какво реши Европейският съвет



На 20 и 21 март в Брюксел се проведе среща на Европейския съвет. 
Какви решения бяха взети?
Европейският съвет съобщи, че е провел задълбочено обсъждане на положението в Украйна и е приел твърдо послание за подкрепа на Украйна. Също е постигнал  съгласие по редица конкретни мерки , в резултат на което ЕС и държавите  членки са подписали  политическите разпоредби на Споразумение  за асоцииране с Украйна. В същото време Европейският съвет обявява, че осъжда  решително анексирането на Крим и Севастопол от Руската федерация и няма да го признае. При липсата на стъпки за намаляване на ескалацията Европейският съвет е решил  да удължи забраната за издаване на визи и замразяването на активи и отменя  следващата среща на високо равнище ЕС—Русия. Като запазва готовността си за диалог, Европейският съвет не изключва допълнителни и мащабни последици за отношенията с Русия в случай на каквито и да е по-нататъшни стъпки на Руската федерация за дестабилизиране на положението в Украйна и отправя  искане към Комисията и държавите членки да подготвят евентуални целенасочени мерки. Европейският съвет е решил  също да ускори подписването на споразуменията за асоцииране с Грузия и Молдова.
Според оценката на Европейският съвет Европа излиза от финансовата и икономическата криза. Европейската икономика се възстановява след няколко години на ограничен и дори отрицателен растеж. Очаква се възстановяването да бъде затвърдено тази година.

На срещата Европейският съвет е съсредоточил  вниманието си върху засилването на конкурентоспособността на европейската промишленост, която може да е двигател на икономическия растеж и създаването на работни места. Европейският съвет е провел първоначален ориентировъчен дебат относно  рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода 2020—2030 г ЕС е постигнал съгласие за по-нататъшната работа.

Европейският съвет подчертава  важната връзка между стратегията „Европа 2020“, конкурентоспособността на промишлеността и политиките в областта на климата и енергетиката.

Европейският съвет приветства постигнатото споразумение, за завършването на банковия съюз. Това е поредна решаваща стъпка по посока на по-здрав и устойчив икономически и паричен съюз. Европейският съвет е обсъдил и условията за приемане на директива относно данъчното облагане на доходи от спестявания.



I. РАСТЕЖ, КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И РАБОТНИ МЕСТА

A. ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР

1. През декември 2013 г. Европейският съвет одобри изложените в годишния обзор на растежа (ГОР) за 2014 г. пет общи приоритета за политиките на Европейския съюз и неговите държави членки: провеждане на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката, стимулиране на растежа и конкурентоспособността и борба с безработицата и социалните последици от кризата, като същевременно се модернизира публичната администрация. За да даде насоки за обсъжданията в Съвета относно европейския семестър за 2014 г., Европейският съвет постави особен акцент върху политиките за засилване на конкурентоспособността, за подкрепа за създаването на работни места и за борба с безработицата, и по-специално младежката безработица, както и върху последващите действия във връзка с реформите за подобряване на функционирането на пазарите на труда. Националните програми за реформи и програмите за стабилност и конвергенция следва да обърнат внимание на въпросите, посочени в специфичните за всяка държава препоръки от миналата година и в неотдавнашния анализ на Комисията в контекста на интегрираното наблюдение на макроикономическите и фискалните дисбаланси, в т.ч. задълбочените прегледи на Комисията и Пакта за стабилност и растеж, при отчитане в пълна степен на дискусиите, проведени в Съвета в рамките на европейския семестър.
2. Европейският съвет направи оценка на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ въз основа на съобщението на Комисията. Постигането на целта на стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж продължава да бъде от решаващо значение. Кризата забави напредъка към осъществяването на основните цели на стратегията, а дългосрочните предизвикателства, засягащи растежа в Европа, остават. Европейският съвет настоява да бъдат увеличени усилията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и очаква нейния преглед, планиран за 2015 г.

3. Европейският съвет поздравява преговорните екипи на Европейския парламент и на Съвета с постигането на споразумението относно регламента за Единния механизъм за преструктуриране. Както беше подчертано по време на днешния обмен на мнения между председателя на Европейския парламент и Европейския съвет, това е значимо постижение, което ще проправи пътя за завършването на банковия съюз. Сега е важно регламентът да бъде официално приет преди края на текущия законодателен мандат.

Наред с Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране това представлява поредна решаваща стъпка по посока на по-здрав и устойчив икономически и паричен съюз.

4. Европейският съвет приветства доклада на Комисията относно актуалното състояние на  преговорите в областта на данъчното облагане на доходите от спестявания с трети държави от Европа (Швейцария, Лихтенщайн, Монако, Андора и Сан Марино) и призовава тези държави да се ангажират изцяло с прилагането на новия единен глобален стандарт за автоматичен обмен на информация, разработен от ОИСР и одобрен от Г-20, както и с инициативата за бързото му прилагане.

Европейският съвет призовава Комисията да осъществи бърз напредък в преговорите с тези държави с оглед на приключването им до края на годината и приканва Комисията да докладва за актуалното състояние на заседанието на Европейския съвет през декември. Ако не бъде отбелязан достатъчен напредък, в доклада на Комисията следва да бъдат проучени евентуални варианти, за да се осигури спазване на новия глобален стандарт.

Във връзка с това Съветът ще приеме директивата за данъчно облагане на доходите от спестявания на следващото си заседание през март 2014 г.

Европейският съвет приканва Съвета да гарантира, че с приемането на директивата за административното сътрудничество до края на 2014 г. правото на ЕС е изцяло приведено в съответствие с новия глобален стандарт.



Б. КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА И ПРОМИШЛЕНА ПОЛИТИКА

5. Европа се нуждае от стабилна и конкурентна промишлена база във връзка както с производството, така и с инвестициите, като основен двигател на икономическия

растеж и създаването на работни места. Конкурентоспособността изисква стабилна, опростена и предвидима среда, в това число по-добро регулиране, и по-специално амбициозна програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)

Цялостната рамка на европейско и на национално равнище трябва да стане по- благоприятна за инвестиции и иновации и за връщане в ЕС на работните места в производствения сектор. Съобщението на Комисията „За възраждане на европейската промишленост“ е важен принос в този контекст; Комисията се приканва да представи пътна карта за продължаване на работата на тази основа.
6. Проблемите във връзка с конкурентоспособността на промишлеността следва да бъдат систематично обхващани във всички области на политиките на ЕС и да бъдат включвани в оценките на въздействието, за да се изгради по-здрава промишлена основа на нашата икономика. Това следва да се осъществява едновременно с преглед на въздействието върху конкурентоспособността. Държавите членки се приканват да приемат мерки за укрепване на конкурентоспособността на промишлеността на национално равнище, които да съответстват на мерките, предприемани на европейско равнище.

7. Трябва да продължат усилията за доизграждане и пълноценно оползотворяване на потенциала на вътрешния пазар на стоки и на услуги, в т.ч. в цифровата икономика, и за стимулиране на предприемачеството. Навременното приемане на пакета за континенталната мрежа ще допринесе за постигането на тази цел. Необходимо е инфраструктурните мрежи, включително цифровите мрежи, да бъдат развивани и осъвременявани с помощта на интелигентни и иновативни технологии. Особено внимание следва да се отдели на това да се насърчава създаването и растежът на МСП, в т.ч. да се улеснява достъпът до финансиране в целия ЕС.

8. С бюджета си Европейският съюз допринася за конкурентоспособността на промишлеността. Инструментите на ЕС като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, както и основаните на пазара и други иновативни финансови инструменти, следва да се използват по най-добрия начин за подкрепа на конкурентоспособността и достъпа на МСП до финансиране.

Във връзка с това следва да се насърчава интелигентна специализация на всички равнища, в т.ч. чрез ефективно използване на публични инвестиции в научноизследователската дейност.Това ще улесни контактите между предприятията и клъстерите и ще подобри достъпа до иновативни технологии.

9. Конкурентоспособността на европейската промишленост на международните пазари не може да се приема за даденост. Следва да продължат усилията за подобряване на достъпа до пазари по целия свят чрез улесняване на интеграцията на европейските дружества в глобалните вериги за създаване на стойност и стимулиране на свободната, справедлива и отворена търговия, като същевременно се защитават интересите на ЕС, в дух на реципрочност и взаимна изгода. Европейският съвет призовава Европейската инвестиционна банка да продължи да допринася за подобряване на реализацията на европейските дружества на международните пазари и на конкурентоспособността им.

Отбелязването на напредък в работата по една амбициозна програма за търговия и инвестиции и утвърждаването на европейските и международните стандарти и разпоредби, в т.ч. борбата с фалшифицирането, са важни елементи, които допринасят за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в световен мащаб. Това следва да спомогне за отваряне на пазарите, за защита на интересите на ЕС и за активно насърчаване на равни условия на трети пазари. Трябва да продължат също така действията за гарантиране на достъпа до ключови суровини.
Европейският съвет приветства плановете на Комисията за модернизиране на правилата за държавна помощ, които ще влязат в сила през юни 2014 г. По-конкретно, той изразява задоволство от намерението на Комисията да се улесни прилагането на политиките и програмите на ЕС в по-широк план, включително структурните и инвестиционните фондове на ЕС, чрез разширяване на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване, като същевременно се поддържат равни условия за всички държави членки.
10. За стимулиране на промишления растеж на Съюза са необходими подходящи умения.

Европейският съвет настойчиво призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни действия във връзка с недостига на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката с по-активно участие от страна на промишлеността. По-нататъшните усилия на публичния и на частния сектор следва да бъдат насочени към стимулиране на мобилността, образованието и професионалното обучение. За тази цел следва да се използват всички налични инструменти, като европейските структурни и инвестиционни фондове, новото поколение програма „Еразъм +“, Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, Европейския алианс за професионална подготовка или инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта. Промишлените предприятия следва да участват по- активно в прогнозирането на бъдещите потребности от умения.
11. Интелектуалната собственост и патентоването са основни двигатели на растежа и иновациите. Въпреки водещата си роля в редица технологични промишлени сектори Европейският съюз изостава в областта на патентоването. Ето защо Европейският съвет настоява да бъде засилена подкрепата за тези сектори с бърз растеж, така че да се запази водещата позиция на ЕС в областта на технологиите. Заинтересованите страни следва да ратифицират Споразумението относно Единния патентен съд в съответствие със своите конституционни разпоредби и да въведат необходимата правна и административна уредба, за да може патентният режим на ЕС да влезе в сила до края на 2014 г.

12. Европейският съвет припомня, че главните базови технологии (ГБТ) са от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлеността. ГБТ, които представляват голям интерес за промишлеността, като батерии за електромобилност, интелигентни материали, високоефективно производство и промишлени процеси, основани на биотехнологии, следва да бъдат подсилени чрез бързо набелязване на проекти от европейски интерес. Специално внимание следва да се отдели на ролята на чистите технологии като свързващ елемент за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост. Комисията се приканва да докладва относно начините за стимулиране на чистите технологии чрез конкретни действия във всички съответни политики на ЕС.

13. Въз основа на изложените по-горе насоки Европейският съвет приканва Съвета, Комисията и държавите членки да продължат своята работа. Европейският съвет ще разгледа отново тези въпроси в контекста на прегледа на стратегията „Европа 2020“ през март 2015 г.

14. Стабилната, конкурентоспособна и отличаваща се с ефективно използване на ресурсите европейска промишлена база трябва да се разглежда във връзка с последователната европейска политика в областта на климата и енергетиката, в т.ч. като се търси решение на въпроса за високите разходи за енергия, особено за енергоемките отрасли.



КЛИМАТ И ЕНЕРГЕТИКА

15. Последователната европейска политика в областта на енергетиката и климата трябва да осигури достъпни цени на енергията, конкурентоспособност на промишлеността и сигурност на доставките и да гарантира постигането на европейските цели в сферата на климата и околната среда. Европейският съвет отбелязва съществен напредък в постигането на целите на ЕС, свързани с намаляването на емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, като тези цели трябва да бъдат изцяло изпълнени до 2020 г.

16. Като взема под внимание договорените във Варшава срокове за сключването на глобално споразумение в областта на климата на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция по изменение на климата в Париж през 2015 г., Европейският съвет потвърждава, че Европейският съюз ще даде приноса си най-късно до края на първото тримесечие на 2015 г., както следва да направят всички големи икономики. С оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2014 г., конкретната цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. ще бъде изцяло в съответствие с договорената амбициозна цел на ЕС за 2050 г. Такава съгласувана рамка на политиката на ЕС за емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, която трябва да се разработи въз основа на съобщението на Комисията, ще осигури необходимата стабилност и предвидимост за икономическите оператори в ЕС и ще утвърди ролята на Съюза в световен план.

17. Новата рамка следва да се основава на посочените по-долу принципи:

• по-нататъшно подобряване на съгласуваността между намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и използването на възобновяеми източници на енергия и постигане на целите за 2030 г. по икономически рентабилен път, като централна роля в това отношение да играе реформирана схема за търговия с емисии;

• разработване на рамка на ЕС, която допринася за постигането на напредък в областта на възобновяемите източници на енергия, и гарантиране на конкурентоспособността в международен план;

• гарантиране на сигурността на енергийните доставки за домакинствата и предприятията на достъпни и конкурентни цени;

• предоставяне на възможност за гъвкавост на държавите членки по отношение на начините за изпълнение на ангажиментите им с цел да бъдат отразени специфичните национални условия и да се уважи правото им на свобода да определят своя енергиен микс.
18. С оглед на постигането на ранен етап на съгласие по нова рамка на политиката в областта на енергетиката и климата за периода 2020—2030 г., Европейският съвет приканва Съвета и Комисията да продължат работата и бързо да разработят следните елементи:

• да анализират последиците за отделните държави членки от предложенията на Комисията относно общовалидни за ЕС цели за намаляване на емисиите и за възобновяемата енергия;
• да разработят механизми, които ще доведат до справедливо поделяне на усилията като цяло и ще стимулират модернизацията на енергийния сектор;

• да разработят мерки за предотвратяване на потенциалното изместване на въглеродни емисии и да призоват за дългосрочна сигурност на планирането на промишлените инвестиции с цел да се гарантира конкурентоспособността на енергоемките отрасли в Европа;

• да извършат своевременен преглед на директивата относно енергийната ефективност и да разработят рамка за енергийна ефективност.

Европейският съвет ще направи преглед на напредъка по тези въпроси на заседанието си през юни, въз основа, наред с другото, на консултации с държавите членки, за да може да вземе окончателно решение във връзка с новата рамка на политиката възможно най-бързо и не по-късно от октомври 2014 г. Европейският съвет отправя искане към своя председател и към Европейската комисия да предприемат необходимите стъпки за изготвянето на това решение.

19. Целите за завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и за развитие на междусистемните връзки, така че да се сложи край на евентуалната изолация на държавите членки от европейските газо- и електропреносни мрежи до 2015 г., запазват приоритетното си значение. Европейският съвет призовава за ускоряване на усилията по-специално по отношение на:

• бързо прилагане на всички мерки, насочени към изпълнение на целта за постигане на равнище на междусистемните връзки, отговарящо на най-малко 10 % от инсталираните мощности за производство на електроенергия за всички държави членки. Европейският съвет приканва Комисията да предложи до юни конкретни цели по отношение на междусистемните връзки, които да бъдат постигнати до 2030 г., с оглед на вземането на решение най-късно до октомври 2014 г. Специално внимание следва да се отдели на подобряването на междусистемните връзки с по- отдалечени и/или по-слабо свързани части на единния пазар, включително чрез подобряване и създаване на обратни потоци, както и на интегрирането на държавите членки в европейските континентални мрежи.

ефективно и последователно изпълнение на третия енергиен пакет от всички участници на европейския енергиен пазар;
ефективно въвеждане и прилагане на правилата на ЕС относно пазарната интеграция и енергийната ефективност и създаване на равни условия за работещите в рамките на ЕС дружества.

20. Усилията за намаляване на силната енергийна зависимост на Европа в областта на природния газ следва да бъдат активизирани, по-специално за държавите членки, в които тази зависимост е най-висока. Намаляването на търсенето на енергия въз основа на повишената енергийна ефективност следва да бъде първата стъпка, която ще допринесе и за изпълнението на други цели в областта на енергетиката и климата. Европейският съвет призовава Комисията да извърши задълбочено проучване на енергийната сигурност на ЕС и да представи до юни 2014 г. цялостен план за намаляване на енергийната зависимост на Съюза. Този план следва да отразява факта, че ЕС трябва да ускори по-нататъшната диверсификация на енергийните си доставки, да засили преговорните си позиции и да подобри енергийната си ефективност, да продължи да развива възобновяеми и други местни енергийни източници и да координира развитието на инфраструктура в подкрепа на тази диверсификация по устойчив начин, включително чрез развитието на междусистемни връзки. Тези междусистемни връзки следва също така да включват Иберийския полуостров и района на Средиземноморието. Когато е целесъобразно, междусистемни връзки следва да се развиват и с трети държави. Държавите членки ще проявяват солидарност в случай на внезапни прекъсвания на енергийните доставки в една или няколко държави членки. Освен това, следва да бъдат предприети допълнителни действия за подпомагане на разработването на южния газов коридор, в т.ч. допълнителни разклонения през Източна Европа, за проучване на начините за улесняване на износа на природен газ от Северна Америка в ЕС и на вариантите как това може да бъде отразено най-добре в трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите (TTIP), както и за повишаване на прозрачността при междуправителствените споразумения в областта на енергетиката.

21. За да бъдат постигнати изложените по-горе цели, следва да бъде ускорено изпълнението на съответните проекти от общ интерес, а наличните ресурси на ЕС, в т.ч. Механизма за свързване на Европа, както и капацитетът на ЕИБ за финансиране, следва да бъдат бързо мобилизирани.

22. Във връзка с основните носители на разходи, посочени в съобщението на Комисията, Европейският съвет призовава за постоянни усилия за намаляване на разходите за енергия, поемани от крайните потребители на енергия, по-специално чрез:

• постъпателно развитие на механизмите за подпомагане в областта на възобновяемите източници на енергия към една икономически по-рентабилна и основана в по-голяма степен на пазара система и по-високо равнище на сближаване на националните схеми за подпомагане в периода след 2020 г.;

• постоянни инвестиции в енергийна ефективност и управление на енергопотреблението по цялото протежение на веригата за създаване на стойност, както и на етапа на научноизследователската и развойна дейност;

• по-пълноценно използване на мощностите за производство на електроенергия, които са налични на вътрешния пазар, вместо да се разчита само на съществуващите мощности в национален план, като се признава ролята на държавите членки да гарантират сигурността на доставките;

• насърчаване на използването на местни ресурси и на конкуренцията на пазарите за доставка на газ, както и разглеждане на въпроса за договорното обвързване на цените на природния газ и нефта.
Всички посочени мерки следва да бъдат в съответствие с правилата за държавната помощ и с правилата за вътрешния пазар.

Въз основа на посочените по-горе мерки държавите членки ще предприемат подходящи действия за намаляване на разходите по начин, който отговаря в най-голяма степен на специфичните им национални условия. За да се улесни постигането на целите на равнище ЕС, трябва да се осигури координация между държавите членки, както и между секторните политики.

23. Освен това, Европейският съвет призовава държавите членки да проучат допълнително различните си национални практики по отношение на налозите, произтичащи от енергийната политика, компонентите на цените, свързани с данъците, и мрежовите разходи, с цел свеждане до минимум на отрицателните последици за цените на енергията. Въз основа на неотдавнашния опит държавите членки ще продължат да обменят редовно информация за основните национални решения в областта на енергетиката, които могат да имат въздействие върху други държави членки, при пълно зачитане на националния избор по отношение на енергийния микс.
Презентацията на председателя на ЕК Барозу пред Европейския съвет
"Климатичните и енергийните приоритети на Европа: пътят тапред"

Няма коментари:

Публикуване на коментар