вторник, 13 май 2014 г.

Енергетика: ЕК започва процедура за безвъзмездно финансиране на ключови енергийни проекти от Механизма за свързване на Европа



Европейската комисия (ЕК) обяви, че започва да финансира ключови транс - европейски енергийни инфраструктурни проекти от Механизма за свързване на Европа (МСЕ). 
Първата покана за представяне на предложения вече е публикувана в Официален вестник на ЕС. Ще бъдат предоставени общо 750 милиона € за първите приоритетни проекти, главно в секторите на газ и електроенергия. ЕК ще финансира само проекти, които гарантират сигурността на доставките и които могат да подпомогнат да се сложи край на енергийната изолация на някои държави-членки. Проектите също така трябва да допринасят за завършването на единния енергиен пазар на ЕС и за интегриране на възобновяемите енергийни източници в енергийната мрежа. Освен това с безвъзмездното финансиране се цели да се ускорят инвестициите в липсващите трансгранични връзки, като се привлече необходимото частно и публично финансиране.

Според комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер безвъзмездното финансиране на проектите от общ интерес е много важна стъпка особено в контекста на кризата в Украйна. Той подчертава колко е важно да се повиши сигурността на енергийната инфраструктура. В тази връзка е необходимо да се изградят липсващите връзки между държавите- членки, което ще подобри енергийната сигурност в ЕС. Държавите членки ще могат да си помагат с енергийни доставки само ако имат добри връзки и добра свързаност на инфраструктурите си. Нещо повече, подобряването на енергийната инфраструктура е предпоставка за завършване на вътрешния енергиен пазар, което ще е от полза на потребителите и бизнеса в ЕС.

В рамките на Механизма за свързване на Европа са заделени общо € 5.85 милиарда за изграждане на трансевропейската енергийна инфраструктура за периода 2014-2020.

За да се кандидатства за безвъзмездно финансиране, проектът трябва да бъде включен в списъка на "проекти от общ интерес" (ПОИ). Първият списък е приет от Европейската комисия през октомври 2013 г. Той включва около 250 ключови енергийни инфраструктурни проекти. Изграждането им трябва да осигурява значителни ползи за най-малко две държави-членки; да повишава сигурността на доставките, да допринася за интеграцията на пазара и развитието на конкуренцията, както и да доведе до намаляване на емисиите на CO2.

Средствата от безвъзмездната помощ следва да се използват за финансиране на проучвания и строителни работи. Проекти за изграждане на петролопроводи са изключени от всякаква форма на финансова помощ. Грантове за изследвания са достъпни за всички останали проекти от общ интерес. Безвъзмездни средства могат да се отпускат за строително-монтажни работи (с изключение на хидро – помпи от проекти за съхранение). Въпреки това, за да получат безвъзмездни средства за строителни и монтажни работи, проектите трябва да отговарят на строги критерии:
  • да имат изготвен анализ на разходите и ползите (АРП), който трябва да покаже наличието на значителни ползи свързани с гарантиране на сигурността на енергийните доставки, солидарността или технологичните иновации. 
  • да имат решение за трансгранично разпределение на разходите, издадено от компетентните национални регулаторни органи или в случай, че те не са съгласни - от Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР). 
  • от изготвения бизнес план трябва да личи, че проектът не е жизненоспособен в пазарни условия и разчита на финансиране от ЕС.

Като цяло, размерът на подкрепата на ЕС не може да надвишава 50 на сто от допустимите разходи. В изключителни случаи, когато даден проект в значителна степен може да допринесе за гарантиране на сигурността на доставките или до повишаване на енергийната солидарност между държавите-членки, финансовата подкрепата на ЕС може да достигне до 75 на сто от разходите.
Крайният срок за кандидатстване и представяне на предложения е 19 август 2014 г.  Комисията ще вземе окончателно решение, с което ще одобри избраните проекти за безвъзмездно финансиране, през ноември 2014 година.
Безвъзмездното финансиране по Механизма за свързване на Европа се осигурява въз основа на европейското законодателство, което е в сила от месец декември 2013 г. Правилата за това как да се предоставя финансовата помощ, са определени в регламента относно насоките за трансевропейскатаенергийна инфраструктура, който влезе в сила през май 2013 г. Общият бюджет за механизма е € 33.2 милиарда и обхваща три сектора - транспорт, енергетика, телекомуникации. За сектор енергетика са предвидени € 5.85 милиарда за периода 2014-2020 г.. По-голямата част от тези средства са предназначени за субсидии, докато не повече от 10% са заделени за финансови инструменти.

Проекти от общ интерес от значение за България
В регламента, който определя приоритетните проекти от общ интерес са включени проекти, които засягат България. Трябва да се има предвид, че включването на тези проекти в списъка не води до автоматичното им финансиране. Затова ЕК отправи покана, с която приканва да се правят предложения за безвъзмездно финансиране на ПОК. Тези предложения трябва да отговарят на критериите (описани по-горе) заложени в енергийното законодателство на ЕС.

Проектите за България, които могат да получат безвъзмездно финансиране са:


Клъстер Връзка между  Гърция  и  България  и необходими укрепвания  в  България,  включващ  следните ПОИ:
6.8.1  Връзка  Гърция —  България [познат  понастоящем  като  ВГБ]  между  Комотини (EL)  и  Стара Загора (BG)
6.8.2  Необходима  рехабилитация,  модернизиране  и  разширяване  на  българската  преносна  система
Клъстер  ВПГ  терминал  в  Гърция,  включващ  един  или  повече  от  следните  ПОИ:
6.9.1  Независима  система  за  природен  газ  ВПГ  Гърция
6.9.2  Егейски  терминал  за  внос  на  ВПГ
ПОИ  Връзка  между  газопреносни  мрежи  България —  Сърбия [позната  понастоящем  като  ВБС
ПОИ Постоянен реверсивен поток на  гръцко-българската  граница между Кулата (BG) — Sidirokastro (EL)
ПОИ Увеличаване  на  преносния  капацитет  на  съществуващите  тръбопроводи  от  България  за  Гърция
Клъстер  Преносен  коридор  Румъния — Унгария — Австрия,  включващ  следните  ПОИ:
6.13.1 Газопровод Városföld-Ercsi — Győr pipeline + разширение на  компресорна  станция Városföld + изменение  на  централната  одоризация
6.13.2  газопровод Ercsi-Százhalombatta
6.13.3  компресорна  станция Csanádpalota  или Algyő
ПОИ  Румънско-унгарски  реверсивен  поток  в Csanádpalota  или Algyő (HU)
Клъстер  Интегриране  на  транзитната  и  преносната  система  и  реализиране  на  реверсивен  поток  в Румъния,  включващ  следните  ПОИ:
6.15.1Интегриране  на  румънската  транзитна  и  преносна  система
6.15.2  Реверсивен  поток  в Isaccea
 
Списък с проекти включени в приоритетния „Южен  газов  коридор“
Клъстер от интегрирана, специално предвидена за целта и мащабируема  транспортна инфраструктура и свързано оборудване  за  пренос  на  най-малко 10  млрд.  куб.  м  годишно  от  нови  източници  на природен  газ  от  Каспийския  регион,  пресичаща  Грузия  и  Турция  и  в  крайна  сметка  достигаща пазарите  на  ЕС  за  крайно  потребление  чрез  два  възможни маршрута:  единият  пресичащ Югоизточна Европа  и  достигащ  до  Австрия,  а  другият —  достигащ  до  Италия  през  Адриатическо  море,  и включващ  един  или  повече  от  следните  ПОИ:
7.1.1 Газопровод  от  ЕС  към  Туркменистан  през  Турция,  Грузия,  Азербайджан  и  Каспийско  море [познат  понастоящем  като  комбинацията  от „Трансанадолски  тръбопровод  за  пренос  на природен  газ“ (TANAP), „Разширяване  на  Южнокавказкия  газопровод“ (SCP-(F)X)  и „Тран­ скаспийски  газопровод“ (TCP)]
7.1.2 Станция  за  сгъстяване  на  природен  газ  в Kipi (EL)
7.1.3 Газопровод  от  Гърция  до  Италия  през  Албания  и  Адриатическо  море [познат  понастоящем като „Трансадриатически  газопровод“ (TAP)]
7.1.4 Газопровод  от  Гърция  до  Италия  през  Адриатическо  море [познат  понастоящем  като „между­ системен  газопровод  Турция —  Гърция —  Италия“ (ITGI)]
7.1.5  Газопровод  от  България  до  Австрия  през  Румъния  и  Унгария
ПОИ, състоящ  се  от  интегрирани,  специално  предвидени  за  целта  и  мащабируеми  транспортни инфраструктури  и  свързано  оборудване  за  пренос  на  най-малко 8  млрд.  куб.  м  годишно  от  нови източници  на  природен  газ  от  Каспийския  регион (Азербайджан  и  Туркменистан)  до  Румъния, включващ  следните  проекти:
7.2.1 Подводен  газопровод  в  Каспийско  море  от  Туркменистан  към  Азербайджан [познат  понастоящем  като „Транскаспийски  газопровод“ (TCP)]
7.2.2 Модернизиране  на  газопровода  между  Азербайджан  и  Турция  през  Грузия [познат  понастоящем  като „Разширяване  на Южнокавказкия  газопровод“ (SCP-(F)X)]
7.2.3 Подводен  газопровод,  свързващ  Грузия  с  Румъния [познат  понастоящем  като „Бял  поток“]
Клъстер  от  инфраструктури  за  природен  газ  и  свързано  оборудване  за  пренос  от  нови  източници  на природен  газ  от  офшорни  полета  в  източната  част  на  Средиземно  море,  включващ  един  или  повече от  следните  ПОИ:
7.3.1 Газопроводи  от  офшорната  част  на  Кипър  за  континенталната  част  на  Гърция  през  Крит
7.3.2 Съоръжение  за  съхранение  на  ВПГ  в  Кипър [познато  понастоящем  като „Средиземноморско газохранилище“]
Клъстер  Връзки  с  Турция,  включващ  следните  ПОИ:
7.4.1 Станция  за  сгъстяване  на  природен  газ  в Kipi (EL)  с  минимален  капацитет 3  млрд.  куб.  м годишно
7.4.2 Междусистемен  газопровод между  Турция  и  България  с  минимален  капацитет  от 3  млрд.  куб. м  годишно [познат  понастоящем  като „ITB“]
 

Пълна информация за развитието на проектите от общ интерес в сектор енергетика може да се получава от интерактивната карта на енергийните проекти от общ интерес на ЕС.



В допълнение към поканата за представяне на предложения за безвъзмездно финансиране на проекти, Комисията след задълбочен анализ, ще представи на по-късен етап условията, при които ще бъдат предоставяни средства, чрез  които да се подпомогне създаването на иновативни финансови инструменти, като проектни облигации за инфраструктурни проекти. Това ще бъде направено в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар