Третият енергиен пакет - повече конкуренция в интерес на потребителите

През далечната 1990 г., когато националните пазари за електричество и газ са все още силно монополизирани, Европейският съюз (ЕС) и Държавите членки (ДЧ) решават постепенно да либерализират тези пазари, като поетапно ги отварят за конкуренция.
По същество, ЕС решава да предприеме следните стъпки:

• Ясно да разграничи частта от индустрията, която може да се отвори за конкуренция(напр: доставките за клиентите) от частта, за която е трудно въвеждане на конкуренция (напр: управление на мрежите).

• Да задължи операторите от индустрията, която работи в отсъствие на конкуренция (напр:мрежите и други инфраструктури) да дават на трети страни достъп до инфраструктурата;

• Да освободи пазара на доставките от бариери за навлизане (напр:премахване на бариерите, възпрепятстващи алтернативни доставчици да произвеждат или внасят енергийни продукти)

• Постепенно да премахне на всякакви ограничения спрямо потребителите, желаещи да сменят доставчиците си;

• Да създаде независими регулатори, които да контролират сектора.

В изпълнение на поставените цели е приет Първият пакет от директиви за либерализация на пазара за ел. енергия през 1996 г. и за газта през 1998 г.. Съответно ДЧ са задължени да транспонират Пакетът от директиви в националните си законодателства до 1998 г. за ел.енергия и до 2000 г. за газ. Вторият пакет от директиви за либерализация на пазара е приет през 2003 г., и срокът за транспониране в националните законодателство е до 2004 г. а за определени клаузи до 2007 г.
През месец юли 2009 г., въз основа на анализите на Европейската комисия за развитието на либерализацията в енергийния сектор и установената необходимост от нова регулаторна рамка, Европейският парламент (ЕП) и Съветът приеха Третия енергиен пакет, с който се цели засилване на конкуренцията на пазара на ел. енергия и газ.

Пакетът включва:

- Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО;

- Директива 2009/73/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО;

- Регламент (ЕО) № 713/2009 на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия;

- Регламент (ЕО) № 714/2009 на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003;

- Регламент (ЕО) № 715/2009 на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005.

С прилагането на новата регулаторна рамка от страните членки (Третия енергиен пакет) се цели да се продължи либерализацията на европейските пазари на електричество и газ, като същевременно се засилят правата потребителите на ел. енергия и газ. Държавите членки на ЕС са задължени в рамките на година и половина да транспонират новата регулаторна рамка в националните си законодателства.

Според новата регулаторна рамка държавите членки ще могат да избират между три различни стратегии за отделяне на производството и доставката на електричество и природен газ от експлоатацията на мрежата за пренос:

• пълно отделяне на собствеността върху преносната инфраструктура;

• създаване на независим оператор на система (НОС);

• създаване на независим преносен оператор (НПО).

Новата регулаторна рамка осигурява и по-големи права за потребителите и гарантира по-сигурна защита на интересите на крайните потребители, като им се гарантира правото:

• да сменят своя доставчик на газ или електричество в рамките на три седмици и без допълнителни такси;

• да получават окончателна изравнителна сметка не по-късно от шест седмици след смяната на доставчика;

• да получават всички необходими данни за потреблението на газ и електричество;

• да бъдат информирани относно дела на различните енергийни източници в общия енергиен микс на доставчика;

• държавите членки следва да създадат независим механизъм за ефикасно обработване на жалби и извънсъдебно уреждане на спорове, като например омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите;

• държавите членки следва да изработят работещ механизъм за компенсации и възстановяване на суми, ако не се спазва качеството на договорената услуга (включително неточно и забавено фактуриране);

• да се гарантира предоставяне на информация относно правата на потребителите, които да бъдат „ясно съобщени” чрез получаваните сметки или на интернет сайтовете на енергийните компании.

• ЕК трябва да създаде ясен контролен списък за потребителите на енергия, съдържащ практическа информация относно техните права.
Стремежът е чрез прилагането на тези правила до 2020 г. най-малко 80% от потребителите на енергия да имат достъп до интелигентни измервателни системи.


Законодателният пакет съдържа разпоредби, които да предотвратят контрола над преносните системи или над техните собственици от компании извън ЕС, докато те не гарантират, че отговарят на определени условия. С други думи, националните регулатори могат да откажат сертифициране на оператор на преносна система, контролиран от "лице или лица от трета държава", ако: компанията не отговаря на изискванията за разделяне на собствеността; нейното навлизане на европейския енергиен пазар представлява риск за сигурността на доставките на енергия за ЕС. Държавите членки ще разполагат с три години и половина, за да приложат разпоредбите, отнасящи се до компании извън ЕС.


Новата регулаторна рамка изисква и задължава всяка държава членка на ЕС в срок от 18 месеца да:

• Да изработи цялостна стратегия за транспониране в националното си законодателство на директивите;

• Да приеме модела на енергийната си система;

• Да изгради действащи механизми за гарантиране защитата на потребителите;

• Да се впише в единния енергиен европейски пазар.

Естествено, това е сложен процес, който изисква ясно формулиране на целите и конкретните стъпки за постигането им от законодателната и изпълнителната власт и от съответните регулаторни органи и не на последно място от участниците на пазара – доставчиците на услуги и техните потребители.

В крайна сметка, политиката за отваряне на пазарите за конкуренция има за цел да осигури на Европейските граждани и компании сигурност на доставките на енергийни носители и приемливи цени. В същото време следва да се редуцира и вредното влияние върху климата от използване на фосилните горива. Именно затова Европейската политика се фокусира върху създаването на вътрешен конкурентен енергиен пазар,на който :

• да се предлагат качествени услуги на ниски цени;

• да се развиват възобновяеми източници на енергия;

• да се намалява зависимостта от внос на горива;

• да се предприемат мерки за намаляване потреблението на енергия