Енергетика:Какви задължения има България във връзка с либерализацията на енергийните пазари

През последните месеци постоянно се дискутира въпроса, изгоден ли е за българската икономика строежът на централа „Белене”, а от няколко дни и дали е трябвало да се приватизират електроразпределителните предприятия (ЕРП), на какви цени се продава ел.енергията, има ли енергийна мафия.

Но, дали тази дискусия е достатъчна за да намери България правилните пътища за развитие на конкурентен национален енергиен пазар, който да предоставя на всички потребители, граждани или предприятия, услуги на конкурентни цени, да гарантира по-високи стандарти и сигурност на енергийните доставки, и в същото време да е неотменима част от единния европейски енергиен пазар.

Според мен не!

В момента се водят изключително горещи дискусии между Европейска комисия и държавите-членки, във връзка с по - нататъшното либерализиране на енергийните пазари и създаване на Единен енергиен европейски пазар.

България като държава-членка на Европейския съюз следва също да прилага общите правила за либерализиране на енергийните пазари.

Каква е общата европейска политика относно либерализацията на енергийните пазари

Основната цел на политиката за развитие на вътрешен конкурентен енергиен пазар, който постепенно се създава в цялата Общност от 1999 г. насам, да предоставя действителен избор за всички потребители в Европейския съюз, били те граждани или предприятия, да предоставя нови възможности за развиване на стопанска дейност и да гарантира по-интензивна трансгранична търговия, за да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие.

Трябва да се признае, че процесът на либерализация на енергийните пазари не протича гладко в почти всички държави – членки. В своите анализи на пазара ЕК непрекъснато установява проблеми в отделните държави – членки. Така например в Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“ се подчертава значението на завършването на вътрешния пазар на електроенергия и на създаването на условия на равнопоставеност за всички предприятия за електроенергия, установени в Общността. Съобщенията на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавени „Перспективи за вътрешния пазар на газ и електроенергия“ и извършения секторен анализ на ГД „Конкуренция” „Разследване по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на европейските сектори на газ и електроенергия (окончателен доклад)“ показват, че действащите правила и мерки не осигуряват необходимата рамка за постигане на целта — добре функциониращ вътрешен пазар.

Установените неблагоприятни констатации принуждават Европейската комисия на 29 юни 2009 г. да предприеме строги мерки срещу 25 държави-членки, които не спазват законодателството на ЕС и не дават възможност на европейските потребители да се възползват от предимствата, които предлага един конкурентен и отворен енергиен пазар.

В тази връзка ЕК е изпратила официални уведомителни писма за неспазване на действащите разпоредби от съществуващото законодателство на Общността относно електроенергията и природния газ — така нареченият втори пакет от документи от 2003 г. до Австрия, Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство.

 Констатациите са свързани с неизпълнението на разпоредбите на Втория регулаторен пакет (Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия).

По повод на предприетите действия комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс изтъква, че

„в това време на икономическа и финансова криза просто е неприемливо европейските потребители и дружества да страдат от бремето на лошо функциониращ енергиен пазар. Европейската комисия е решена да предприеме всички необходими действия, за да гарантира, че европейските потребители могат да се възползват от действителна възможност за избор, по-добри цени и повишена сигурност на енергийните доставки, които само един отворен и конкурентен пазар може да предостави.“

През 2007 г. се налага виждането, че Вторият пакет за либерализация на енергийните пазари е изчерпал своята ефективност.

Предвидените в Директива 2003/54/ЕО правила за правно и функционално отделяне не са довели до ефективно отделяне на операторите на преносни системи. А създадените регулаторни органи в повечето държави-членки не са независими при вземането на своите решения, а и нямат достатъчно правомощия за да налагат санкции и по този начин да дисциплинират участниците на пазара.

Ето защо на заседанието си в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет приканва Комисията да разработи законодателни предложения за „ефективното отделяне на дейностите по доставка и производство от дейностите по експлоатация на мрежите“.

През месец август 2009 г. е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз Третият енергиен пакет, който се състои от:

• Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

• Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003

• Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005

• Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО

• Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО

Философията на регулаторния пакет, се гради върху идеята, че сигурното снабдяване с електроенергия и природен газ е от съществено значение за развитието на европейското общество, за прилагането на устойчива политика в областта на изменението на климата и за насърчаването на конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар. За тази цел се предвижда трансграничните междусистемни връзки да бъдат развити допълнително, с оглед да се гарантират доставките на всички енергийни източници на най-конкурентни цени както за потребителите, така и за промишлеността в рамките на Общността.

Основната цел е да се развие конкуренцията на енергийните пазари, като се създаде Европейски конкурентен енергиен пазар, който да е в състояние да гарантира на гражданите на Европа - избор за потребителите, справедливи цени, по-чиста енергия и сигурност на доставките.

Директивите в областта на енергийните пазари установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия и природен газ, както и разпоредби относно защитата на потребителите, като целта е усъвършенстване и интегриране на конкурентни пазари на електроенергия в Общността. Чрез Директивите се определят правилата, свързани с организацията и функционирането на енергийния сектор, свободния достъп до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и към предоставянето на разрешения и управлението на системите. Уреждат се също така задълженията за предоставяне на универсална услуга и правата на потребителите на електроенергия и природен газ и се изясняват изискванията по отношение на конкуренцията.

Задачата, която стои пред всички държави – членки, включително и пред България е в рамките на оставащите 10 месеца или до м. март 2011 г. да транспонират в националното си законодателство Третия пакет.

За да се постигнат тези цели държавите членки следва да предприемат незабавно следните стъпки:

• да отделят производството и доставките от преносните мрежи;

В Директивата за електричество и природен газ ясно се декларира, че без ефективно отделяне на мрежите от дейностите по производство и доставка т.н „effective unbundling“ съществува вътрешно присъщ риск от дискриминация не само в експлоатацията на мрежата, но и в стимулите на вертикално интегрираните предприятия да инвестират адекватно в мрежите си.

Само чрез осигуряване на ефективно отделяне може да се отстранят стимулите на вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и неговата независимост от интересите, свързаните с доставката и производството, е ефективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките.

Ето защо във връзка с отделянето на собствеността, ЕК изисква от държавите-членки да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на преносна система или върху преносна система. Обратно, правото на контрол над преносна система или оператор на преносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или други права по отношение на предприятие за производство или доставка. Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара.

Предвид стратегическото значение на енергийната политика, пакетът съдържа предпазни клаузи, за да гарантира в случай, че компании от трети страни желаят да придобият значителен капиталов дял или дори контрол върху мрежа в ЕС, те ще трябва нагледно и недвусмислено да се съобразят със същите изисквания за разделяне на собствеността, както европейските компании. Комисията може да се намесва, когато даден купувач не може да докаже пряката и непряката си независимост от дейностите по енергоподаването и енергопроизводството

• да улесняват трансграничната търговия на електроенергия и природен газ между държавите-членки;

За да се гарантира конкуренцията и доставките на електроенергия и газ на най-конкурентни цени, държавите-членки и националните регулаторни органи следва да улесняват трансграничния достъп за нови доставчици на електроенергия и природен газ от различни енергийни източници, както и за нови производители на електроенергия и газ.

По-специално е необходимо да се увеличат сътрудничеството и координацията между операторите на преносни системи, за да се създадат мрежови кодекси за предоставяне и управление на ефективен и прозрачен достъп до трансграничните преносни системи, както и за да се осигурят координирано и в достатъчна степен ориентирано към бъдещето планиране и стабилно техническо развитие на преносната система в Общността, включително изграждане на междусистемен капацитет, при спазване на екологичните изисквания.

За да се гарантира оптимално управление на преносната мрежа за електроенергия и газ и да се направят възможни търговията и трансграничните доставки на електроенергия в Общността, следва да бъде създадена Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия и газ (ЕМОПС за електроенергия). Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат изпълнявани при спазване на общностните правила в областта на конкуренцията, които остават приложими към решенията на ЕМОПС за електроенергия. Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат ясно определени и методите ѝ на работа следва да са такива, че да гарантират ефикасност, прозрачност и представителен характер на ЕМОПС за електроенергия. Държавите-членки следва да насърчават сътрудничеството и да наблюдават ефективността на мрежата на регионално равнище. Сътрудничеството на регионално равнище следва да бъде съвместимо с напредъка по посока на конкурентен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия и газ.

• да създадат по – ефективен и независим национален регулаторен орган;

Държавите-членки следва да гарантират независимостта на регулаторния орган. Ключов момент в дейността на регулаторните органи на държавите – членки е безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. Регулаторният орган следва да е правно отделен и да е функционално независим от други публични и частни лица и организации.

Изискването е персоналът и лицата, отговорни за управлението на регулаторния орган да действат независимо от пазарни интереси и да не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друга публична или частна организация при изпълнение на своите регулаторни функции.

За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите-членки следва да гарантират, че: регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи и разполага със собствени годишни бюджетни кредити; има автономност при изпълнението на предоставения бюджет, разполага с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения; членовете на управителния съвет на регулаторния орган или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители на регулаторния орган да се назначават за определен мандат от пет до седем години, който може да бъде подновен веднъж.

Държавите-членки следва да осигурят подходяща ротационна схема за управителния съвет или висшите ръководни служители. Членовете на управителния съвет или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители може да бъдат освободени от длъжност по време на мандатаси единствено ако вече не отговарят на условията, посочени в настоящия член, или са виновни за закононарушения съгласно националното право.

Регулаторният орган трябва да има и правомощията да налага санкции до 10 % от общия им оборот на предприятията нарушители, а така също да дава задължителни предписания и да може да прави внезапни проверки на предприятията. Само по този начин той ще е в състояние да регулира ефективно пазарното поведение на участниците на пазара.

• да насърчават трансграничното сътрудничеството и инвестициите;

С оглед създаването на вътрешен пазар на електроенергия и газ, държавите-членки следва да насърчават интеграцията на националните си пазари и сътрудничеството между системните оператори на общностно и регионално равнище, като бъдат обхванати също така изолираните системи, които формират енергийни острови, които продължават да съществуват в Общността.

Пазарните цени следва да създават подходящи стимули за развитие на мрежата и за инвестиции в нови производства на електроенергия.

• да гарантират по-голяма прозрачност на пазара при експлоатация на мрежите и доставките ;

Насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп за различните доставчици, както и подпомагането на капацитети за нови производства на енергия следва да бъде от първостепенно значение за държавите-членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия и газ.

Наблюдението на пазара, предприето през последните години от националните регулаторни органи и от Комисията, показва, че действащите изисквания за прозрачност и правила за достъп до инфраструктурата не са достатъчни за осигуряване на истински, добре функциониращ, отворен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия и газ.
Необходим е еднакъв достъп до информация за физическия статус и ефикасността на системата, така че всички участници на пазара да могат да преценят цялостното състояние на търсенето и предлагането и да открият причините за промените на цените на едро. Това включва по-точна информация за производството, търсенето и предлагането на електроенергия и газ, включително прогнозиране, мрежови и междусистемен капацитет, потоци и поддръжка, балансиращ и резервен капацитет.

• да съдействат за увеличаване на солидарност между страните в Европейския съюз.

Политиката по либерализация на енергийните пазари предлага също да се отдели повече внимание на солидарността, включително на механизмите за справяне с кризи в рамките на ЕС, на запасите от нефт и нефтопродукти и на различните механизми в отговор на възможно прекъсване на доставките. Отчита се, че са необходими допълнителни и по-спешни усилия за подобряване на енергийната ефективност.
Отделянето на по-голямо внимание на енергетиката при външните отношения на ЕС, включително чрез установяването на изградени на взаимна зависимост отношения със страните доставчици, транзитиращите страни и страните потребителки, ще допринесе за постигането на политическите цели на ЕС в тази област и също така ще придаде тежест на ЕС при взимането на решения по енергийните въпроси на международната сцена. В това отношение особено място заема по-тясната съгласуваност между държавите-членки и с Комисията при отношенията с трети страни в областта на енергетиката.

Важността на либерализирането на енергийните пазари, въвеждане на ефективна конкуренция на тях и произтичащите от това задължения за държавите членки отново е подчертана на 17 - та среща на Европейския форум за регулация на електричеството, състоял се на 10 и 11 декември 2009 г. в Рим.

На форума представителите на ЕК отново заявяват, че 27 –те държави–членки са отговорни за навременното и коректно транспониране в националните си законодателства на Директивата за електричество Electricity Directive (2009/72/EC) и Директивата за газа (2009/73/EC).

Напомня се, че за държавите –членки трябва да е от особен приоритет навременното и коректно въвеждане на разпоредбите от Третия пакет в националното законодателство, особено като се има предвид , че крайният срок е 3 март 2011 г.

Отчитайки сложността на поставената задача, през периода на приемане на новата регулаторна рамка, Комисията ще предложи помощ на държавите-членки, като издаде обяснителни бележки по ключови въпроси като: отделянето, независимост и правомощия на регулаторните органи и пазара на дребно (които могат да се видят тук), чрез организиране на двустранни срещи с конкретни държави-членки и ако е необходимо и чрез организирането на многостранни срещи за да се дискутират възникналите въпроси по транспониране на директивите в националните законодателства.

На форума са се дискутирали  въпроди, свързани с изработване  на кодекси и насоки (указания) от ЕК, за свързване на мрежите, разпределение на капацитета, управление на претоварванията и системните операции.

Всички доклади, анализи и презентации от форума, заедно със списъка на присъстващите представители на отделните държави, могат да се видят тук.

От изложеното до тук, е видно, че е необходимо да започне истински дебат за начина за либерализиране на енергийните пазари в страната. За това, как България до м. март 2011 г., ще изпълни задължението си да транспонира в националното законодателство директивите от Третия пакет,  какви конкретни стъпки ще предприеме с цел създаване на реален конкурентен енергиен пазар, който да е част от единния европейски пазар.

Процесът на либерализация  на енергийния пазар и въвеждането на ефективна конкуренция е изключително тежка и сложна задача, която  ще изисква усилията, както на ниво правителство и парламент, така също и на представителите на бизнеса и на потребителите-индустриални и битови.