Аварията във Фукушима показа, че независимо от
напредналите технологии и правилата за работа в ядрените централи, все още
съществува опасност от мащабни аварии, които могат да засегнат населението на
цели континенти. След ядрената злополука във Фукушима през март 2011 г.,
държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС поискаха от
Комисията да извърши, заедно с Европейската група на регулаторите в областта на
ядрената безопасност (ENSREG), стрес тестове и да преразгледа законодателството
на ЕС в областта на ядрената безопасност. Въз основа на поуките от аварията във Фукушима и резултатите от стрес
тестовете, сега ЕК предлага да се приеме нова директива за ядрена безопасност. Предложението
се основава на различни източници на експертен опит, по-конкретно ENSREG –
групата от научни експерти, основана по силата на член 31 от Договора
Евратом, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Асоциацията на
западноевропейските ядрени регулатори (WENRA), доклади от неевропейски държави
като Япония или САЩ и др. В него също така се вземат предвид становищата на
заинтересованите страни, включително национални регулаторни органи, промишлеността
и гражданското общество.
Общият извод е, че е необходимо да се приемат на
европейско равнище строги правила за безопасност. Прилагането на тези правила
трябва да гарантира, че ядрени злополуки, като тези във Фукушима няма да се
случат в Европа.
Освен това новите правила трябва да осигуряват
най-ефективна реакция, в случай, че все пак възникне злополука.
За да осигури изпълнението на тези цели ЕК предлага
новата директива да измени директивата за ядрена сигурност от 2009 г. С
директивата се определят общоевропейски цели за значително намаляване на
рисковете и за защита на гражданите и околната среда. Целта на директивата е дълготрайно подобряване на
ядрената сигурност в ЕС чрез въвеждане на система за редовни европейски
партньорски проверки, повишаване на прозрачността по въпросите на ядрената
сигурност и укрепване на правомощията на националните регулаторни органи.
Трябва да се отбележи, че решението дали да се
строят или не атомни централи остава единствено в правомощието на държавите –
членки. Но, трябва да се има предвид, че при ядрена авария в една държава
членка може да се засегне населението и в съседните държави, които например
нямат атомни централи. Затова ролята на Комисията ще бъде да гарантира, че
безопасността на европейските граждани е главен приоритет на държавите при експлоатацията
на действащи централи и строежа на нови. Ролята на ЕК ще бъде да контролира
безопасността на ядрените реактори чрез извършването на задължителни проверки
на всеки шест години.
Новата
директива постановява:
- Цел за безопасност: държавите членки гарантират, че в случай на авария отделянето на радиоактивност в околната среда е практически предотвратено.
- Задължителни по закон проверки в целия ЕС на всеки шест години: държавите членки ще се споразумеят по конкретните области и общата методология за проверките, които ще бъдат извършвани от международни екипи. Освен това държавите членки отговарят за изпълнението на препоръките. В случай на закъснение или неизпълнение на препоръките, Европейската комисия може да организира мисия за проверка в съответната страна от ЕС.
- Национални проверки: всяка ядрена електроцентрала подлежи на периодични проверки за безопасност поне веднъж на всеки 10 години, както и на специална проверка в случай на евентуално удължаване на срока на експлоатация.
- Нови електроцентрали: всички нови ядрени електроцентрали следва да са проектирани по начин, който да гарантира, че в случай на повреда в активната зона на ядрен реактор последиците остават в рамките на централата.
- Готовност и реагиране на място при аварийни ситуации: във всяка ядрена електроцентрала трябва да има защитен от радиоактивност, земетресения или наводнения център за спешна помощ и да се прилагат строги насоки за управление на аварии.
В директивата са включени и мерки за гарантиране на прозрачността, като се вменява задължението
на националните регулаторни органи и операторите на ядрени електроцентрали да
разработят стратегия, в която да посочват как да се информира обществеността в
случай на злополука, но също така и по време на нормалната експлоатация на
централата. Тази стратегия ще трябва да бъде публикувана. В допълнение трябва да се гарантира на гражданите възможност
да участват в процеса на вземане на решение при лицензирането на проект за
изграждането на нова ядрена електроцентрала.
Най-накрая, с директивата се гарантира, че националните регулаторни органи са
независими при вземането на решения и че политическите, икономическите или
обществените интереси не могат да вземат превес над целите за безопасност.
Националните регулаторни органи трябва да
разполагат с достатъчно средства и експертен персонал, за да могат да работят
ефективно.
Директивата трябва да бъде приета от Съвета до
края на 2014 г. След това държавите членки ще имат на разположение 18 месеца, за да я
транспонират в националните си законодателства.
Видео от пресконференцията на комисаря по енергетика на ЕК Йотингер при представяне на директивата. Пазарът на производство на ядрена енергия в Европа- брой атомни електроцентрали (АЕЦ) и тяхното разпределение по държави – членки.
В Европа работят 132 реакторите в 14 страни членки на ЕС:
За повече информация:
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар