Енергетика: Ролята на балансиращите пазари

Износът на електрическа енергия през последната година бележи драстичен спад, което води до дисбаланс на цялата енергийна система на България. Много анализатори сочат, че въведените високи такси за пренос са единствената причина за спада на износа и ако те се премахнат, то проблемът с износа на електрическа енергия ще се реши бързо. Лично аз се съмнявам, че решението е толкова лесно. Проблемът е много по-сложен и всеобхватен. Той  е свързан с въпроса доколко и как България разглежда енергийния си пазар като част от вътрешния европейски енергиен пазар.

Целта за създаване на единен вътрешен енергиен пазар до 2014 г. поставя нови трудни задачи пред управлението на енергийния сектор, както на национално, така и на европейско равнище. Трябва да се има предвид, че през месец февруари 2011 г. на срещата на държавните глави на всички 27 държави членки (включително и България), бе приета програма с конкретни стъпки за изграждане на европейския енергиен пазар. Според поставените в програмата цели, европейският енергиен сектор  в следващите една до две години трябва да се трансформира от отделни национални пазари към единен свързан  европейски пазар с ефективна конкуренция. Изискването на Третия енергиен пакет, въвеждането на възобновяемите енергийни източници и формулираните  цели в директивата за ВЕИ от една страна и промяната на профила, и модела на търсенето на електрическа енергия на европейско равнище от друга,  поставя редица въпроси пред  държавите-членки относно водената от тях политика в енергийния сектор. Те трябва да управляват националните си енергийни системи и енергийни мощности, така че да се получи хармонизиран вътрешен енергиен пазар (ВЕП). Практиката показа, че инсталирането на  нови мощности в отделните държави членки е трудно прогнозируемо (особено на ВЕИ), което води до големи дисбаланси в енергийната система. В резултат системните оператори са изправени понякога пред вземането на трудни решения в стремежа да балансират енергийната система. Това може да доведе до ситуация, в която разходите и техническите предизвикателства за балансиране на системата може да представляват сериозна пречка за осъществяването на устойчиво развитие на политиките на ЕС, свързани със създаването на  (ВЕП).

В опита си да идентифицира проблемите и съответно намери подходящите решения ЕК публикува проучване, което да даде оценка на въздействието на балансиращите пазари за електрическа енергия

Това проучване, поръчано от Европейската комисия, е в подкрепа на оценката на въздействието на ACER  Electricity Balancing Framework Guidelines и се опитва да отговори на редица въпроси, генерирани около въпроса за това как най-добре да се развие енергийния пазар, така че от силно концентриран и разделен на  национални пазари за балансиране да се трансформира в една стабилна интегрирана схема, която е  достъпна от всички участници на пазара, които безпроблемно да могат да се присъединяват във ВЕП. Целта на проучването е да даде оценка на предимствата и недостатъците на различните режими на трансграничен обмен на балансиращи услуги, като стремежа е да се дадат количествени оценки на предложените различни модели. Изследването използва както емпирични данни, получени от оператори на преносни системи (ОПС) при изпълнението на някои двустранни и регионални (в някои случаи пилотни) схеми на работа при трансграничен балансиращ режим, така и данни получени в резултат на количествен анализ изграден около четири отделни модели, които  симулират операции с трансгранични балансиращите пазари, където обмена на балансираща енергия и споделяне на резервните мощности може да реализира значителни икономически ползи.

Докладът може да се види ТУК