ЕurActiv: България и Комисията изгубени в превода за Южен поток

Надеждата, че след срещата на енергийния  министър на България и комисаря по енергетика на ЕК проблемите около Южен  поток постепенно ще се разрешат, отново е напразна.

Точно обратното!  Поне за страничните наблюдатели, въпросът  около това дали ще се строи Южен поток и ще отговаря ли той на европейското законодателство, става все по-неясен.

Този извод се налага и от факта, че след срещата двете страни България и ЕК дават коренно различни интерпретации на разговорите.

Това разминаване добре е илюстрирано в статията на EurActiv озаглавена „България и Комисията изгубени в превода за Южен поток“

В статията се коментира резултата от срещата (24 април) на министър Драгомир Стойнев с комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер и това, че двете страни са дали коренно различни тълкувания на проведените разговори, свързани с изграждането на Южен поток.

В статията се посочва, че след срещата в изказване пред журналисти министър Стойнев обявява, че  Южен поток няма да бъде спрян и отхвърля призивите на Европейския парламент за замразяване на проекта. Става въпрос за резолюцията на Европейския парламент, с която се препоръчва спирането на строежа газопровода Южен поток и се прави препоръка ЕС  да направи усилие и да осигури доставчици на газ, различни от Русия. Цитира се още изказването на министъра, че воденото от социалистите правителство е ентусиазиран поддръжник на Южен поток, и то няма да позволи да бъде „саботиран“ реализацията му от дясноцентристката опозиция. Посочва се, че Стойнев, както и лидера на Българската социалистическа партия Сергей Станишев са обявдили, че изграждането на Южен поток ще започне през юни, както е планирано.

По нататък в статията се дават подробности за промените в енергийния закон, чиято цел е да се изключи морската част от газопровода от европейското енергийно законодателство  като Южен поток се счита за междусистемна връзка, а не газопровод. По този начин се облагодетелства проекта, тъй като той ще бъде освободен от действието на третия енергиен пакет, който има за цел  либерализацията на енергийния сектор  в ЕС.

Цитира се също изказването на министър Стойнев пред българското национално радио, че изграждането на Южен поток може да започне, макар и с наличните правни проблеми, свързани с междуправителственото споразумение между България и Русия, които все още не са решени.

В статията също се посочва и позицията на Комисията от месец декември миналата година, в която тя изразява  становище, че всички двустранни споразумения  за изграждането на Южен поток, подписани между Русия и България , Сърбия, Унгария , Гърция, Словения , Хърватия и Австрия, са в нарушение на правото на ЕС и трябва да бъдат предоговорени от нулата.

По отношение на позицията на Комисията след проведения разговор в статията се посочва, че обясненията на министър Стойнев не са убедили Комисията, че няма проблем относно строежа на Южен поток. EurActiv цитира говорителя на Йотингер, Сабине Бергер, която е посочила, че опасенията на Комисията по отношение на предложението за изменение на енергийния  закон се отнасят до изричното изключване от Третия енергиен пакет на Южен поток в морската част, което България нарича "газопровод в морето".

"Дължината на участъка до брега на " газопровода в морето" е без значение за оценката на Комисията на предложените изменения по отношение на тяхната съвместимост с директивата за газ" отбелязва говорителят, имайки предвид очевидно въпросът за цитираните от министъра пред пресата, "че разстоянието е 2 км, а не  20 км".

Говорителят на комисаря по енергетика отново посочва, че Комисията е загрижена не само от предприетите промени на енергийния закон, но и за Междуправителственото споразумение, сключено между България  и Русия за Южен поток, което е в противоречие с правото на ЕС.

EurActiv твърди, че има информация за писмо на Комисията от 14 август 2013 г., изпратено до българските власти, в което подробно се прави анализ на проблемите произтичащи от споразумението между България и Русия. Документът се състои от шест страници и е адресиран до българския заместник-министър на енергетиката по това време Евгения Харитонова. Посочва се, че на това писмо изобщо не е дадена публичност, въпреки натиска за разкриването му от страна на някои депутати в българския парламент.

Като отделен проблем се посочва, че се нарушават правилата на ЕС за енергийния пазар, тъй като според тях производителите на газ не трябва едновременно да притежават и преносните мрежи.

В статията са систематизирани три групи проблеми, които са общи за всички седем споразумения и са били посочени в цитираното писмо.

Проблемите с европейското енергийно и конкурентно законодателство възникват от това, че:

• България се ангажира да осигури най-благоприятен данъчен режим за Газпром, което според Комисията е в нарушение на правилата за конкуренция на ЕС, по конкретно правилата за държавните помощи;
• В междуправителственото  споразумение се постановява,  че български и гръцки фирми ще бъдат подизпълнители и освен това предпочитание ще се дава на компании от България и Русия, което е срещу правилата за конкуренция на ЕС;
• Междуправителственото споразумение предвижда, че тарифите за пренос по газопровода ще се определят „от дружеството", което е в противоречие с правомощията на националния регулаторен орган, който в съответствие с правото на ЕС трябва да одобрява тарифите за пренос.

Накрая в статията се цитира говорителят на комисаря: "Ако газопроводът Южен поток бъде построен в нарушение на правото на ЕС, включително за обществените поръчки, или ако той бъде управляван в нарушение на законодателството на ЕС, Комисията ще предприеме необходимите стъпки, за да гарантира прилагането на законодателството на ЕС.