Енергетика:Въпроси след прекратяването на "Южен поток"

Разбираемо е, че спирането на „Южен поток“ породи серия от противоречиви спорове, твърдения и коментари по различни въпроси. Първият въпрос естествено е губи или печели България от спирането на проекта. Заявената от президента Путин печалба в размер на 400 млн. евро не е доказана с някакъв конкретно направен анализ. Явно трябва да вярваме, че това е определената сума за България. Но все пак за нас (страничните наблюдатели), възникват въпроси това приход ли е или е печалба, как точно са определени тези 400 млн. евро след като няма договор и не са определени такси за пренос. Отчетени ли са реалните пазарни рискове, динамиката на търсенето и предлагането на природен газ в дългосрочен хоризонт  и т.н все рискове които съпътстват такива мащабни проекти, които трябва да функционират десетилетия напред в не дотам ясното бъдеще относно развитието на световния газов пазар.

По принцип ефектите  от строежа на мащабни проекти в енергетиката се оценяват чрез прилагане на т.н анализ приходи/разходи. Специално за инвестиционни проекти свързани с изграждането на газопроводи от общ интерес ЕNSOEG изработи методология за оценка на разходите и ползите- Energy System Wide Cost-Benefit Analysis Methodology.

Методиката може да се приложи към всеки газопровод, който предстои да се строи в рамките на ЕС.

При прилагане на Методиката за анализ на разходи/ползи се изработва сценарий, който трябва да отрази несигурността на пазара при времеви хоризонт, по-дълъг от двадесет години. Отчитат се всички преки и косвени рискове и ползи, за да се прецени жизнеността и ползите от проекта в дългосрочен план.

С една дума, възниква въпроса дали печалба от 400 млн.евро може да се защити, ако се приложи този модел за анализ. Едва тогава може и то приблизително да се каже каква ще е ползата или загубата за България и то не в близките години, а за десетилетия напред.

Аз бих предложила обаче и друг поглед върху въпроса за ползите и разходите от реализирането на „Южен поток“. Никой не оспорва факта, че с него България не диверсифицира източника за доставка на природен газ. Тя е, и  остава зависима от един източник на доставка, на практика само се променя маршрута.

А дори всеки студент по икономика още от първи курс знае, че когато си зависим от един доставчик обикновено заплащащ с 10 до 20 % по-високи цени за предлаганите от него продукти или услуги. Ако такъв продукт (с висока цена) е важен за икономиката на страната, на практика се реализира брутна загуба на благосъстояние за обществото. Природният газ се ползва и е важна суровина за редица сектори на икономиката - химическа  и металургична промишленост, топлофикациите също използват гориво природен газ, мога да спомена още стъкло и порцелан, циментова промишленост и др. Предприятията от тези сектори, използвайки суровина с по високи цени, произвеждат продукти с висока себестойност и стават неконкурентноспособни  на външните пазари. В същото време потребителите на вътрешния пазар заплащат по-високи цени за предлаганите от тези отрасли стоки и услуги. Или когато предприятията са принудени да заплащат по-високи цени за влаганата от тях суровина това се отразява като цяло на икономиката и обществото отчита така наречената брутна загуба на благосъстояние. Затова европейската енергийна политика е насочена към диверсификация на източниците на доставка, за да може цените да се формират на пазарен принцип в условия на конкуренция между различни доставчици (оптималния брой е поне три доставчика). Това не е някакъв каприз на „брюкселските бюрократи“(често срещано твърдение във форумите), а дългосрочна европейска стратегия, основана на здравата икономическа логика, за създаване и развитие на един конкурентен европейски газов пазар.

За да не бъда голословна ще посоча какви загуби на благосъстояние изчислява  Агенцията на енергийните регулатори за България, отчитайки факта, че тя е зависима от един доставчик на природен газ.

Според анализа на агенцията за 2012 г. Брутната загуба на благосъстояние Gross Welfare Loss за домакинство е най-висока в България, Латвия, Словения, Швеция, Чешката република, Финландия, Полша, Гърция и Естония. В тези страни, загубата се оценява между 3,1 и 3,60 милиарда евро/година, което е равно на 20% до 27% от общата загуба на благосъстояние.

През  2012  г. Брутната загуба на благосъстояние за типичен домакински потребител в тези държави е над 100 евро/година графиката по-долу) в България,  загубата е над  200 евро/година.

А през 2013 г. тази загуба е малко под 80 евро.

Но, нека се върнем отново на идеята на президента Путин – газопроводът "Южен поток" да се изгради до Турция. Веднага възникват няколко интересни въпроса свързани с тази идея. Първият е относно намерението да се създаде газов хъб на границата с Гърция. Защото търговия на газ чрез хъб означава пазар, означава конкуренция, означава цената на руския природен газ да се определя на пазарен принцип в съответствие с търсенето и предлагането.

В контекста на този въпрос възниква и следващия любопитен въпрос, а той е - отказва ли се Русия от дългогодишната си политика да определя едностранно цените на природния газ чрез обвързването им с цените на петролните продукти, отказва ли се от дългосрочните договори и всички клаузи в тях, които възпрепятстват навлизането на нови конкуренти на пазара, там където са в сила?

Всички тези търговски практики са в противоречие с Третия енергиен пакет и затова бяха и забележките на Европейската комисия. Излиза, че сега Русия има намерение да търгува природен газ в Турция, отчитайки точно тези забележки на ЕК, като се отказва от тези монополни практики при търговията с природен газ. Щом предлага да търгува чрез хъб, то явно тя приема да прилага модела за ценообразуване Gas-on-Gas Competition (GOG). Този модел се прилага при търговията на природния газ чрез разпределителен център (хъб). При този вид търговия цената се формира в резултат на постигнато равновесие между търсенето и предлагането (от няколко доставчика) или т.н конкуренция газ срещу газ. Цената обикновено се определя за различни периоди от време (ден, месец, година или други периоди). Разпределителните центрове (хъбове) могат да бъдат физически или условни (виртуални).

Всеки, който се интересува от тематиката за търговията чрез хъб предлагам един  интересен доклад на The Oxford Institute for Energy Studies на тема The Dynamics of a Liberalised European Gas Market – Key determinants of hub prices, and role and risks of major players.

Вторият въпрос, който възниква е – на кой пазар ще се реализират 65 млрд кубически метра газ?

Тук може би е мястото да се каже, че ЕК определи 250 енергийни проекта от общ европейски интерес, които са от инициативата „Свързана Европа“ и ще се реализират приоритетно с финансово подпомагане от ЕК. Вече има разпределени над 600 млн.евро за предварителни проучвания по определени проекти от този списък. Наскоро обявеният инвестиционен пакет в размер от 315 млрд. евро също ще бъде насочен и към тези проекти (виж картата за газовите проекти).

От картата е видно, че голяма част от тези проекти са свързани с изграждането на Южния газов коридор, който трябва да пренася каспийски газ до Европа през, Турция, България, Румъния, Унгария до Австрия. От друга страна за Гърция са предвидени няколко проекта –Трансадриатическия газопровод, който през Албания трябва да достигне Италия и платформа за втечнен газ. До Италия се предвижда газопровод и от Алжир. Освен това има планове Гърция и Италия да участват в една нова инициатива на газовия пазар в Южна Европа, а именно създаване на газова платформа в Средиземноморието, която ще се захранва с газ от Кипър и Израел. Тази нова инициатива ще бъде представена следващата седмица пред Европейската комисия, за да получи подкрепата й.

И сега в този контекст остава въпроса къде точно ще се реализират количествата руски газ след като захранят разпределителния център на границата с Гърция. Явно Гърция и Италия, реализирайки горепосочените проекти за диверсификация на доставките, няма да могат да поемат такива количества и остава единствено отново пътя на Южен коридор през България до Австрия. Между другото още когато стартира идеята за „Южен поток“ и тя бе в конкуренция с идеята за изграждане на газопровода „Набуко“ имаше много разумни предложения от различни водещи енергийни консултанти, че икономически най-изгодния вариант е двата тръбопровода да се обединят в един и по него да тече както руски газ, така и газ от каспийския регион. Но този сценарии не беше приемлив за Русия, защото тя губеше геополитическото си оръжие.

И накрая да добавя за политиката на Турция по отношение  развитието на газовия си пазар. Наскоро бе публикуван интересен доклад на The Oxford Institute for Energy Studies, в който се прави задълбочен анализ на газовия пазар на Турция. Може да се каже, че Турция има последователна политика от 2000 г. за либерализация на газовия си пазар и явно има дългосрочна амбицията да стане енергиен център (хъб), чрез който да захранва Европа с газ. Но за това не разчита единствено на руски газ, а води преговори за доставки с Азербайджан, Туркменистан, с Ирак, по-скоро с Кюрдската автономия в Северен Ирак, Нигерия, Алжир и с Иран (след отпадането на забраната за търговия). Дори и в момента тя има алтернативни източници за доставка на газ. Така например от Русия доставя 58 %, от Алжир 7%, Азербайджан 7%, Иран 18 %, Нигерия 3% и втечнен газ 5%.

В момента Гърция също не се захранва само с природен газ от Русия – 55%, а също от каспийския регион – Азербайджан 14%, (газът минава през Турция) и от терминал за втечнен природен газ, Revithoussa 31%, разположен близо да Атина, който се захранва основно от Алжир и др. източници.

От общото потребление на газ в Италия - 90 % е от внос и 10% местен добив. Но, вносът е силно диверсифициран:така например през 2011 г. Италия внася природен газ от: Алжир -33%, Русия -28%, Нидерландия -5%, Норвегия -5%, Австрия -5%, Германия -4%, други държави от ЕС -5% от държави извън ЕС 3%, Либия 3%. Италия внася и втечнен природен газ предимно от Катар – 9%.

България задоволява потреблението си на газ чрез внос от Русия 90% и 10 % местен добив.