неделя, 9 октомври 2011 г.

Дьржавна помощ: България е приканена да предостави информация за предполагаема дьржавна помощ при замените на гори

В Официален вестник от 16 септември 2011 на ЕС е публикувана Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Поканата е в сьответсвие с процедурите, свьрзани с изпьлнението на  политиката в областта на  конкуренцията.
С решение Европейската комисия започва процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на предоставена предполагаема дьржавна помощ под формата на замяна на собственост върху частно притежавани горски имоти с държавни.
В съответствие с процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, комисията  изисква от България да представи мнението си и да предостави цялата информация, която би могла да помогне за оценката на помощта, в рамките на един месец от датата на получаване на писмото. С писмо от 29 юни 2011 г.,  Комисията е уведомила България за решението си да започне процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на посочената по-горе (предполагаема) помощ.
По-специално от българските органи се изисква да осигурят цялата информация, необходима за установяване на разликата между административните цени, налагани в контекста на замените, и пазарната цена на горските имоти, които имат същите характеристики, като заменяемите парцели, действащи към момента на съответната транзакция. В този контекст българските органи също се приканват да представят резултата от своите оценки за разгледани дела, при които замените са настъпили след 31 декември 2006 г., които биха се получили, ако съответните коефициенти са били правилно актуализирани, както е предвидено от българското законодателство. Най-накрая, Комисията приканва България да осигури информация относно правилата, приложими спрямо изплатената компенсация при транзакциите за замяна, в случай на разлики в цените за двата заменени парцели земя.
Комисията също напомня  на България, че член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз има суспендираща сила, а член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета предвижда, че цялата неправомерна помощ може да бъде възстановена от бенефициера. 
По-специално  Член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета гласи:
Възстановяване на помощ
1. Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.
2. Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване.
3. Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава-членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави-членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Общността.

събота, 8 октомври 2011 г.

Енергетика: Европейският енергиен пазар - сравнение на цените на електроенергия и газ по държави - членки

На конференцията за завършване на енергийния пазар до 2014 г., проведена на 29 септември 2011 г. в Брюксел, генералнит  директор на ГД "Енергетика" на Европейската комисия - Филип  Лоу представи презентация с основните показатели, характеризиращи  състоянието на енергийния пазар в Европейския съюз.

Интересни ценови данни  за  България
От представеното сравнение на цените на електроенергията за домакинствата по държави - членки  през второто полугодие на 2010 г. е видно, че в България заедно с Румъния, Гърция , Естония и Латвия - цените на едро без включен ДДС са най-ниски. В рамките на 0.06 - 0.07 евро за kWh.
За разлика от цените на електроенергията, цените на едро на природния газ, който България получава на границата с Русия са едни от най-високите в сравнение с другите държави - членки.
В държавите - членки където има диверсификация на газовите доставки  цените са средни цени на едро за 2010 г.
В легендата към картата с цените са дадени поясненията относно начина на изчисляване на трите групи ценови равнища:
LTC-Цената е за внос на газ доставян по дългосрочни споразумения с доставчика.
LTC1- Цената е за внос на границата на държавата - членка в случай на няколко страни доставчици.
LTC2-Цената е на границата на внос на газ от Русия.
Там където има няколко доставчика средната цена е изчислена като са използваните източници за цените ( hub, LTC и LTG в тази страна)
Цените са в евро за MWh.
Изчислени по този начин най-високите цени са в България, Румъния, Унгария и Балтийските страни- Естония и Литва.




България заедно с Унгария, Словакия, Чехия и Гърция е най-засегната държава - членка от спирането на доставките на газ от Русия през 2009 г, което е в резултат, на липсата на интерконекторни връзки, които да позволят свързването и доставка на газ от алтернативни тръбопроводи, пренасящи газ.

петък, 7 октомври 2011 г.

Енергетика: Eвропейски вътрешен енергиен пазар до 2014 г.- утопия или реалност

На 29 септември в Брюксел се проведе конференция на високо равнище, на която бяха дискутирани въпросите и проблемите свързани със завършването на единия европейски енергиен пазар до 2014 г.
На конференцията пред представители от Европейския парламент, държавите-членки, енергийните регулатори, енергийни компании, организации на потребителите, а също и на академичните среди, комисарят по енергетика Йотингер очерта основните предизвикателства и начина на преодоляването им при изпълнението на тази наистина мащабна задача.
Комисар Йотингер изрази решимостта на Комисията да продължи да прилага и спазва правилата на вътрешния пазар на енергия и да продължи процеса на отваряне, и интегриране на енергийните пазари на Европа. Процес, започнал преди повече от десетилетие и развивал се стъпка по стъпка чрез прилагането на три законодателни либерализационни пакета. Последният Трети енергиен пакет безспорно е поредната важна стъпка, която цели да допринесе за завършването на вътрешния енергиен пазар на Европа.
Именно по отношение прилагането на разпоредбите на Третия пакет комисарят изразява загриженост, че има закъснение при прилагането му от страна на повечето държави-членки. Въпреки че са изминали повече от шест месеца след крайния срок за въвеждането му, по-голямата част от държавите-членки все още не са приели в националното законодателство разпоредбите на Третия енергиен пакет. Закъснението сериозно може да подкопае постигането на общата цел - завършване на вътрешния енергиен пазар в рамките на следващите три години.
За да избегне подобна опасност Комисията, считано от 29 септември 2011, е решила да започне процедура за нарушение срещу държавите-членки, които все още не са приели в своите национални законодателства разпоредбите на Третия енергиен пакет. Това са 17 държави-членки в областта на електроенергията и 18 по отношение на пазара на газ.
Комисар Йотингер отправя ясно послание към тези държави-членки:

"Бих искал да призовава тези държави-членки да поемат своите отговорности и да положат всички усилия за пълното прилагане на Третия пакет. Ако е необходимо Комисията ще продължи да помага на правителствата в процеса по прилагането."
Какво още трябва да бъде направено до 2014 г.
Първо: Регламентът за прозрачност на енергийния пазар, който цели да определи ясни правила при търговията с енергия и да създаде доверие в правилното функциониране на пазара, е предвидено да се приеме през октомври тази година и да влезе в сила преди края на годината.
Второ: Изработена е амбициозна програма за работа до 2014 г. за хармонизиране на енергийния пазар и правилата за експлоатация на мрежата в ЕС, за производство на електроенергия и за газ. Процесът на хармонизиране ще изисква значителни усилия от всички заинтересовани страни, държавите-членки, Комисията, ACER, националните регулатори, ENTSO, европейски енергийни компании и браншови сдружения.
Трето: Трябва да се въведе ефективна рамка за улесняване на инвестициите в европейската енергийна инфраструктура. На Европа са необходими огромни инвестиции, за да се подобри интеграцията на пазара, конкурентоспособността и сигурността на енергийните доставки и тя да се подготви за преминаването към нисковъглеродна икономика. През октомври Комисията ще предложи регламент, в който ще определи от кои основни инфраструктури се нуждае Европа и кои следва да изгради в перспектива до 2030 г.
Освен това, преминаването към нисковъглеродна икономика и сигурност при генериране на енергия в целия ЕС ще изисква засилено сътрудничество и координация между държавите-членки. Налице е необходимост от разработване и въвеждане на нови механизми за координация. Това широко е признато, в неформалната среща на Съвета на енергия миналата седмица. Комисията в момента подготвя създаването на Група за координация на електрическа енергия. Това ще осигури платформа за обмен между държавите-членки, Комисията и заинтересованите страни относно политическите решения, взети на различни нива, които оказват влияние върху вътрешния енергиен пазар.

ЕС отчита, че следва да се извърши огромна работа в енергийния сектор, за да се осигурят пазари, които:
• осигуряват инвестиции, необходими, за да се запази целостта на системата;
• улесняват участието на всички потребители и малки производители на енергия;
• осигуряват съгласуван подход към схеми за стимулиране, необходими за изграждане на важен енергиен микс или постигане на сигурност на доставките.
Тези въпроси ще бъдат разгледани в пътната карта 2050, която се очаква да е готова през декември тази година.
Развитие на интелигентните мрежи
Очаква се в кратки срокове органите по стандартизация да осигурят адекватни технически стандарти. През следващата година ще се предложат законодателни мерки, ако процеса по стандартизация не протече гладко.
Правилата за конкуренция ще са в основата на развитието на пазара
Комисар Йотингер отново набляга, че добре функциониращ единен вътрешен енергиен пазар е възможен само, ако стриктно се спазват правилата за конкуренция. Комисията е решена да предприема съответни действия по прилагане правилата за конкуренция, когато това е необходимо.
Важната роля на регулаторните органи на държавите-членки
Националните регулаторни органи ще имат голяма и решаваща роля при изпълнение на поставените задачи. Те ще контролират мрежовите оператори и доставчиците на енергия, за да се гарантира, че правилата на пазара са спазени в полза на потребителите. Те са важни участници в процеса на хармонизиране на правилата, както и в процедурата за сертифициране на операторите на преносни системи. Процедурата е в ход и вече са получени първите три решения за сертифициране от френския регулатор.
Комисар Йотингер още веднъж отбелязва колко е важно регулаторните органи във всички 27 държави-членки да имат новите правомощия и компетенции посочени в Третия пакет и да са напълно независими при вземане на решенията. С една дума в следващите години очакванията към регулаторните органи ще бъдат изключително големи.
Ролята на индустрията
Очакванията на ЕК са в процеса по създаване на вътрешния енергиен пазар активно да се включи и индустрията. Проектът за изграждане на отворен, интегриран и конкурентен енергиен пазар в ЕС до 2014 г. може да успее само с активното участие на предприятията от енергийния сектор. Този ангажимент трябва също така да включва активна подкрепа на процеса на разработване на нови пазари и правилата за експлоатация на мрежата.

Цялата реч на комисаря по енергетика.

вторник, 4 октомври 2011 г.

Антитръст: Кога и защо Европейската комисия извършва проверки в офисите на компаниите

През изминалата седмица Европейската комисия извърши мащабни внезапни проверки в помещенията на компании, работещи в сектора на природния газ основно в държави-членки от Централна и Източна Европа. Комисията извърши проверките защото има опасения, че засегнатите компании може да нарушават антитръстовите правила – член 101 и 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) (считано от 1 декември 2009 г., членовете 81 и 82 от Договора за ЕО станаха съответно членове 101 и 102 от ДФЕС. Разпоредбите в двата договора са идентични).
Провеждането на инспекции в офиси на предприятия е обичайна и рутинна практика при съмнения за прилагани антиконкурентни практики на пазара.
Настоящите проверки за първи път засегнаха и предприятия от газовия сектор в България.
От цялостното отразяване на действията на Комисията на територията на България и поведението на предприятията, ясно може да се каже, че в България все още не се познават добре правомощията й при антитръстови разследвания.
Все пак, не е лошо от време на време да си припомняме какви са правата и задълженията на България като държава-членка в областта на защитата на правилата за конкуренция, и на българските компании, които могат да станат обект на инспекции от страна на Европейската комисия.
България от 2007 г. е равноправен член на Европейския съюз. Една от водещите политики на съюза е изграждането на единен вътрешен пазар и защита на ефективната конкуренцията на пазара.
Членовете 101 и 102 от ДФЕС забраняват съответно прилагането на споразумения, ограничаващи конкуренцията на пазара и злоупотребата с господстващо положение на пазара.
С цел ефективно прилагане на антитрьстовите правила, Комисията разполага с правомощията, предвидени в Регламент 1/2003 г. на Съвета. Разпоредбите на регламента директно са приложим във всяка държава-членка.
Регламентът гарантира следните правомощия на Комисията:

  • Да изисква информация от предприятията
В съответствие с Регламента Комисията разполага с правомощия по отношение на цялата теритнория на ЕС да изисква предоставяне на информацията, необходима за разкриване на всички споразумения, решения или съгласувани практики, забранени от член 101 от, или всички злоупотреби с господстващо положение, забранени от член 102 от ДФЕС. Когато изпълняват решение на Комисията, предприятията не могат да бъдат принуждавани да признаят, че са извършили нарушение, но във всеки случай те са длъжни да отговорят на фактически въпроси и да предоставят документи, дори ако тази информация може да бъде използвана за установяване по отношение на тях или на друго предприятие наличието на нарушение.

Правомощието на Комисията да извършва инспекции е най – важния инструмент, чрез който тя ефективно може да доказва антитръстови нарушения, затова тя има правомощията да извършва проверки в помещения на предприятията.

Член 20
Правомощия на Комисията за извършване на проверки
1. За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятия или на сдружения на предприятия.
2. Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:
а) да влизат във всички помещения, имоти и транспортни средства на предприятия и на сдружения на предприятия;
б) да проверяват книгите и другите документи, свързани със стопанската дейност, независимо от носителя, на който се съхраняват;
в) да вземат или получават под всякаква форма копия или извлечения от тези книги или документи;
г) да запечатват всички бизнес помещения, книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката;
д) да искат от който и да е представител или член на персонала на предприятието или на сдружението на предприятия обяснения по факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите.
3. Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, упражняват своите правомощия след представяне на писмено пълномощно, в което конкретно се посочва предметът и целта на проверката и санкциите, предвидени в член 23, в случай че представянето на изисканите книги или други документи, свързани със стопанската дейност, е непълно или когато отговорите на въпросите, поставени съгласно параграф 2 от настоящия член, са неточни или подвеждащи. В разумен срок преди извършване на проверката Комисията уведомява за проверката органа по конкуренция на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши тя.
4. Предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подчинят на проверките, разпоредени с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, насрочва се дата, на която тя ще започне, и се посочват санкциите, предвидени в членове 23 и 24, и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности. Комисията взема такива решения след допитване до органа по конкуренция на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши проверката.
5. Длъжностните лица, както и лицата, упълномощени или назначени от органа по конкуренция на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този орган или на Комисията, активно подпомагат длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията. За тази цел на тях се предоставят правомощията, посочени в параграф 2.
6. Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията, установят, че предприятие се противопоставя на проверка, разпоредена по реда на настоящия член, съответната държава-членка им осигурява необходимото съдействие, като иска, когато е необходимо, съдействие от полицията или от равностоен правоохранителен орган, с което да им се даде възможност да извършат тяхната проверка.

Ако Европейската комисия има първоначални съмнения (от конкретни жалби или собствени проучвания), че определени компании нарушават правилата за конкуренция, обичайната й практика е да  извършва инспекции в офисите им. Целта е да прегледа документите на предприятията или сдружения от предприятия, да снеме устни обяснения от представители на предприятието, да направи копия на интересуващите я документи, включително да прегледа и цялата електронна кореспонденция и информацията съхраняване на електронни носители и т.н.
Извършването на внезапни проверки е само първи етап от едно антитръстово производство и означава, че Комисията има съмнения за прилагане на антиконкурентни практики на съответния пазар. Фактът, че Комисията извършва такива инспекции, не означава, че компаниите са виновни за анти-конкурентно поведение, нито пък предрешава изхода на самото разследване. След като прегледа събраните при инспекцията документи и ако намери доказателства за антиконкурентно поведение от страна на проверената компания, едва тогава тя започва истинското антитръстово производство, което може да завърши с налагане на санкции или с поемане на ангажименти от страна на предприятията, нарушили правилата. В този случай ЕК гарантира правото на предприятията на защита и изслушване преди да вземе окончателното решение.

Какво е важно да знаят предприятията, ако в ранна утрин бъдат посетени от представители на Европейската комисия, чиято цел е инспекция за установяване на антитръстово нарушение, те трябва да оказват пълно съдействие и да предоставят пълен достъп до помещенията и документите на компанията.

В противен случай:
Първо: Ако предприятия или сдружение от предприятия откажат да се подчинят на проверка, разпоредена с решение на ЕК в съответствие с член 20, ал. 4 от регламент 1/2003 г. на Съвета, за да бъдат принудени да се подчинят, те подлежат на периодична санкция на ден, която се изчислява в размер не повече от 5 % от среднодневния оборот за предходната година и се прилага от датата определена в решението за проверка.

Второ: Ако предприятия или сдружение от предприятия
а) предоставят неточна или подвеждаща информация в отговор на искането, отправено по реда на член 17 или член 18, параграф 2;
б) в отговор на искане, отправено с решение, прието по реда на член 17 или член 18, параграф 3, те предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация или не предоставят информация в определения срок;
в) представят изисканите книги или друга документация, свързана със стопанската дейност, в непълен вид по време на проверки по член 20 или отказват да се подчинят на проверки, разпоредени с решение, прието по реда на член 20, параграф 4;
г) в отговор на въпрос, зададен в съответствие с член 20, параграф 2, буква д):
— дават неточен или подвеждащ отговор,
— в срока, определен от Комисията, не поправят неточен, непълен или подвеждащ отговор, даден от член на персонала, или
— не дават или отказват изчерпателен отговор по обстоятелства, свързани с предмета и целта на проверката, разпоредена с решение, прието по реда на член 20, параграф 4;
д) печатите, поставени в съответствие с член 20, параграф 2, буква г) от длъжностни лица или други придружаващи лица, упълномощени от Комисията, са увредени.

В тези случаи на предприятията и сдруженията от предприятия с решение ЕК може да наложи санкции в размер до 1% от общия размер на оборота от предходната стопанска година.
ЕК има вече утвърдена практика за подобни нарушения, която е потвърдена и от Общия съд на ЕС. За повреден печат, поставен по време на инспекция от ЕК на Е.ОN беше наложена санкция от 38 милиона евро. Също има висящо производство срещу френската група Suez Environnement за евентуално нарушаване целостта на печат и срещу енергийни компании в Чехия.


Цифрови технологии: ЕК започва обществено обсъждане относно достъпа до телекомуникационните мрежи

Европейската комисия стартира две обществени консултации във връзка с достъпа на алтернативни оператори до фиксираните телефонни и широколентови мрежи на установените оператори на пазара. Консултациите са част от усилията на Комисията да стимулира единния пазар за телекомуникационни услуги като осигурява последователни и съгласувани подходи за регулиране на телефонните и широколентовите мрежи във всички държави-членки.
  • Първата консултация се отнася до осигуряването на недискриминационен достъп на алтернативни оператори до инфраструктурата и услугите на телекомуникационните оператори с господстващо положение на пазара.
  • Втората се отнася до начина, по който националните регулатори изчисляват цените на едро, заплащани от алтернативните операторите за достъп до мрежата (мерки за разходно ориентирани цени).
Комисисията очаква резултатите от обсъждането да й помогнат да изготви препоръки за последователно, стимулиращо инвестициите прилагане на мерките за равнопоставеност и контрол върху цените.

До 28 ноември 2011 г. участие и в двете консултации могат да вземат телекомуникационни оператори, организации на потребители, национални регулатори, представители на държавите-членки и други заинтересовани страни.

Повече информация за общественото обсъждане.

вторник, 27 септември 2011 г.

Антитръст: Комисията започва разследване на пазара за електронни разплащания

Европейската комисия съобщи, че открива антитръстово производство, с което цели да проучи дали процеса на стандартизация за плащания през Интернет ("електронни плащания"), предприет от Европейския съвет по плащанията (ECП) може да доведе до нарушаване на конкуренцията на пазара на електронни разплащания. Европейският платежен съвет е орган за координация и вземане на решения на европейската банкова индустрия за плащания. Комисията има намерение да направи внимателен преглед на процеса на стандартизация, за да се увери, че не се ограничава необосновано конкуренцията, например чрез изключване на нови участници на пазара и на  доставчици на плащания,  които не са контролирани от банка. Изключването на конкуренти от пазара за онлайн плащания, може да доведе до по-високи цени за уеб търговците и в крайна сметка за потребителите.
По принцип, стандартите насърчават изграждането на оперативна съвместимост и конкуренцията, но в същото време трябва да се гарантира, че процесът на стандартизация не ограничава ненужно навлизането на пазара на чуждестранни участници. Това би могло да наруши правилата на ЕС за ограничителни бизнес практики - член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Комисията е получила оплакване, което е в основата на това разследване.

Член 101 от Договора за функционирането на ЕС забранява антиконкурентни споразумения и решения на сдружения на предприятия. Процедурата по прилагането на тази разпоредба е разписана в Антитръстовия Регламент на ЕС (Регламент № 1 / 2003), който също се прилага и от националните органи за защита на конкуренцията.

Комисията е информирала страните и националните органи за защита на конкуренцията на държавите-членки, че е открила процедура в този случай. Националните съдилища трябва да се въздържат от вземането на решения, които биха могли да влязат в конфликт с решението на Комисията.

събота, 24 септември 2011 г.

Енергетика: Устойчив ръст на световните инвестиции в мощности за генериране на енергия от вятър

За последните 10 години ръстът на световните инвестиции в нови мощности за вятърни турбини бележи  устойчив растеж. Според последните анализи и доклади на ГД „Енергетика” на ЕК и на Световната асоциация за вятърна енергия през 2010 г. стойността на инвестициите в нови вятърни мощности от ново поколение в света възлиза на около 40 милиарда евро, а общо инсталираните мощности достигат до почти 200 GW.


Китай има общо инсталирани мощности (44,7 GW), a с добавените през 2010 г. нови мощности 19 GW има 50 % пазарен дял от направените нови инвестиции, следван от САЩ (40,2 GW), Германия (27,2 GW), Испания (20,7 GW) и Индия (13,1 GW). Общо инсталираните генериращи мощности в края на 2010 г. може да произвеждат около 440 TWh електрическа енергия или около 2,2% от глобалното търсене на електроенергия.
В държавите-членки на Европейския съюз инсталираните мощности от 9 259 MW, достигат обща инсталирана мощност от 84 074 MW . Заедно с други европейски страни и Турция с 624 MW, общата инсталирана мощност за гентериране на енергия от вятър възлиза на 86 075 MW.
Данните за първото полугодие на 2011 г. за развитие на световните инвестиции във вятърна енергия са още по оптимистични. Световният пазар за вятърна енергия търпи възраждане през първата половина на 2011 г. с 18,4 GW нови инсталации в първата половина на 2011 г., Очакванията са в края на годината те да достигнат 43,9 GW. Това увеличение представлява 15% повече, отколкото в първата половина на 2010 г., когато са добавени само 16 GW. Към юни 2011 г., мощностите за генериране на енергия от вятър в световен мащаб достигат 215 GW
Световният капацитет на инсталираните мощности за вятърна енергия е нараснал с 9,3% в рамките на шест месеца и с 22,9% на годишна база (от средата на 2011 г. в сравнение със средата на 2010 г.)
Може със сигурност да се каже, че Китай затвърждава ролята си на световен лидер в класацията на най-големите инвестиции вложени за развитие на вятърната енергия с общ инсталиран капацитет 52 GW , добавяйки 8 GW през първото полугодие на 2011 г.
На второ място е САЩ. Силен растеж на инвестициите през 2011 г., отколкото през предходната година се отбелязва и в повечето държави-членки на ЕС. Германия продължава да бъде на първо място по инвестиции в Европа с нов капацитет от 766 MW и общ 27 981 MW, Испания (нов 484 MW, общо 21 150 MW ), Италия (нов 460 MW, общo 6 200 MW), Франция (нов 400 MW, общo 6 060 MW ), Обединеното кралство (нов 504 MW, общo 5 707 MW) и Португалия (нов 260 MW, общo 3 960 MW). Само Франция и Дания бележат спад на инсталираната мощност през полугодието на 2011 г. в сравнение с първата половина на 2010 г. а Дания дори отпада от списъка на държавите топ 10 по инвестиции, докато Португалия се изкачва напред в класацията и заема 10-то място.
Pазвиващите се пазари на вятърна енергия в държавите от Източна Европа показват най-висок ръст от януари до юни 2011 г., напр. Румъния бележи ръст от 10% (нови 59 MW), Полша е с ръст от 22 % (нови 245 MW), Хърватия с 28% (нови 20 MW) и Естония с 32% (нови 48 MW).
В същото време в целия свят възникват редица нови пазари на вятърна енергия. През първата половина на 2011 г., три страни Венецуела, Хондурас, и Етиопия са добавени към списъка на страните, които използват вятърната енергия или общият им брой вече e 86. Доминиканската република инсталира първата най-голяма вятърна ферма и увеличава капацитета си от 0,2 MW на 60,2 MW. В редица страни като Еквадор, Япония, Малайзия и Уганда е въведено ново амбициозно законодателство за подпомагане развитието на вятърната енергия.
Прогнозата е през втората половина на 2011 г., в световен мащаб да се инсталира допълнителен капацитет в размер на 25 500 MW, при което новите мощности през 2011 г. ще достигнат 43 900 MW, в сравнение с 37 642 MW през 2010 година.
Общият капацитет на инсталираните мощности за енергия от вятър се очаква да нарасне от достигнатите през първото полугодие на 2011 г. 215 000 MW до 240 500 MW (240,5 GW) до края на тази година. Този капацитет може да покрие почти 3% от световното търсене на електроенергия.

Пазар на производителите на оборудване за вятьрни централи
Според последно публикувани данни за пазарните дялове на производителите Vestas, Дания продължава да е начело на класацията с най-висок пазарен дял-14,8% следвана от Sinovel и Goldwind от Китай и GE Wind от САЩ. Четири  от топ 10 водещи производители на вятърни турбини са от Китай с общ пазарен дял 31,5%. Общо в Народна република Китай има повече от 100 дружества производители на оборудване за вятърни централи.
Досега повечето от китайските вятърни турбини се продават само в Китай, но за в бъдеще компаниите имат намерение да разширяват дейността си извън границите на Китай, поради свръхкапацитет и пренасищане на китайския пазар, довел до ожесточена конкуренция на вътрешния пазар.
Явно китайските компании имат намерение да стъпят и на европейския пазар, тъй като се забелязва активното им участие в европейските панаири за вятърна енергия Хусум 2010 и EWEA 2011, а някои дори вече създават и европейски офиси, например Sinovel в Мадрид. Очевидно е, че визията на Китайски производители на вятърни турбини не е ограничено само до продажбата им в чужбина, но и до изграждане  на производствени мощности в големите пазари както и финансиране изграждането на вятърни централи. Тази стратегия е подкрепена от китайското правителство с цел да се ускори разгрьщането на местната промишленост. 
Въпреки рекордния капацитет от 44,7 GW, Китай все още е изправена пред тежък проблем с връзките към инфраструктурата. Така например до края на 2010 г. не са свързани вятърни паркове с капацитет около 15 GW. Все още вятьрната енергия представлява само 1,1% от пазара на електричеството в Китай. В края на 2009 г. Китай приема нов  Закон за възобновяма енергия, коѝто увеличава заложените цели от 2006 г. от  9% възобновяема енергия до 2020 г. на 15%.  Китай дава прогноза, че през 2015 г. инсталираните му мощности за вятьрна енергия  ще надхвърлят  90 GW  и 150 GW през 2020 г.

През 2009 г. Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) промени прогнозата си  за 2020 г. като увеличи от 180 GW инсталирана мощност през 2020 г. на 230 GW, включително 40 GW офшорни. Тази съвкупна  инсталирана мощност ще бъде в състояние да произведе около 600 TWh  електрическа енергия или от 14 до 18% от очакваното тьрсене на Европейския съюз  през 2020 г.. В световен мащаб, World Wind Energy Association (WWEA) прогнозира на основа на текущите темпове на растеж и повишаване на осведомеността за рисковете при доставките на изкопаеми горива и при ядрените централи,  инсталираният  капацитет за вятьрни централи да достигне през 2015 г.  600 GW  и 1500 GW до 2020 г.. Според  WWEA през 2012 г. индустрията за вятърна енергия ще сьздаде повече от 1 млн. работни места в световен мащаб.

сряда, 21 септември 2011 г.

Антитръст: Комисията подлага на пазарен тест предложените ангажименти на IBM за поддръжка на мейнфрейм

Комисията приканва всички заинтересовани страни, а това обикновено са контрагенти на International Business Machines Corporation (IBM), да направят коментари по предложените от корпорацията ангажименти, чрез които тя ще гарантира осигуряване в наличност на резервни части и техническа информация при разумни и недискриминационни условия за период от пет години. Ангажиментите имат за цел да разсеят опасенията на ЕК, че IBM е в състояние да налага необосновани условия за доставка на суровини и материали на конкуриращи се доставчици на услуги за мейнфрейм поддръжка, което може да е в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз, а именно забраната за злоупотреба с господстващо положение на пазара в Европа.
Мейнфрейм са мощни компютри, които се използват от големи компании и правителства, за съхранение и обработка на големи масиви от ценна информация.
Производството е открито през юли 2010 г.
През август тази година, Комисията информира IBM за предварителната си оценка, че дружеството злоупотребява с господстващото си положение на пазара в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на ЕС и член 54 от Европейското икономическо пространство (ЕИП), чрез налагане на "неразумни" условия за доставка на определени суровини на конкурентни доставчици на услуги за поддръжка на мейнфрейм.

Според предварителната оценка на Комисията IBM заема господстващо положение на пазара на определени материали, абсолютно необходими за поддръжката на мейнфрейм хардуера и софтуера на IBM. В оценката се изразява опасението, че IBM може да е злоупотребило с господстващото си положение в нарушение на член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП чрез налагане на неоправдани условия на доставка за тези материали на конкурентите си на пазара на услуги по поддръжка. Тези конкуренти са съществуващи клиенти на IBM. Предварителната оценка на Комисията е, че практиките на IBM могат да бъдат тълкувани като отказ за доставка от страна на господстващо предприятие.
IBM оспорва предварителната оценка на Комисията, но за да отговори на опасенията й, свързани с конкуренцията, все пак предлага ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
Ключовите елементи на ангажиментите могат да бъдат обобщени, както следва:
• IBM се ангажира да осигури бързо предоставяне на определени резервни части и техническа информация на трети страни по поддръжката (ТСП) при разумни и недискриминиращи срокове и условия. За тази цел IBM се ангажира да сключи рамков договор с всяка ТСП, която иска да предоставя услуги по поддръжка за сървъри от типа IBM System z в Европейското икономическо пространство (ЕИП).
• Рамковият договор трябва да се основава на разумни срокове и условия и да съдържа, наред с други неща, задължение за IBM:
1) да доставя бързо на ТСП критични части без каквото и да е задължение за ТСП да връщат дефектната част;
2) да поддържа същите цени за критичните части за ТСП, каквито IBM предлага на лицата, които ползват собствена поддръжка, за настоящите и бъдещите модели мейнфрейми;
3) да предоставя на ТСП бързо техническа информация (включително актуализации на машинния код.
• Рамковият договор трябва да включва също възможността ТСП да могат да принудят IBM да изпълни своите задължения в случай на какъвто и да е спор, свързан със споразумението. Рамковият договор ще предвижда специални санкции във връзка с изпълнението и договорни санкции, в случай че IBM забави предоставянето на критични резервни части и техническа информация.
• За да се улесни работата с ТСП, IBM ще създаде длъжността управител „Връзки с ТСП“ за целия ЕС.
• Ангажиментите важат за всички модели и видове IBM System z, които не са изтеглени от експлоатация от IBM, и срокът им ще бъде пет години, считано от датата на приемане на решението на Комисията в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003. IBM се ангажира да представя на Комисията годишен доклад относно изпълнението на ангажиментите.

Резюме на проекта с ангажиментите e публикуван в Официален вестник на ЕС от 20 септември 2011г.
Пълният текст на ангажиментите е публикуван изцяло на английски език на уебсайта на Генерална дирекция „Конкуренция“ .
Заинтересованите страни са поканени да коментират в рамките на един месец от публикуването на ангажиментите в Официален вестник на ЕС. Съгласно член 9 от Регламент 1 / 2003, Комисията може да направи правно обвързващи ангажименти на IBM, без да установява  дали има или не нарушение на правилата за конкуренция на ЕС.
 
Комисията не установява обвързаност на продажбите
По второто образувано производство, Комисията прекратява проучването по твърденията на конкурентите Т3 и Turbo Херкулес - доставчици на софтуер, че IBM обвързва доставката на мейнфрейм хардуер с операционната си система. След задълбочено разследване на тези твърдения, Комисията не открива злоупотреба на пазара и закрива производството.

понеделник, 19 септември 2011 г.

Eнергетика: Актуализирани данни за ключови индикатори

Към  публикуваните данни за 2008 г. на ключови показатели за енергийните пазари, ЕК добави актуализирани данни за 2009 г.   България има най-висока зависимост, доближаваща 100%  при вноса на петролни продукти, природен газ.




неделя, 18 септември 2011 г.

Енергетика:Защо Европа трябва "да говори с един глас" със страните доставчици на енергийни ресурси

На 7 септември 2011 г. Комисията прие и представи в Брюксел документ съобщение от ЕК до Европейския парламент, Съвета, Европейския социален и икономически комитет и комитета на регионите относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество "The EU Energy Policy:Engaging with Partners beyond Our Borders". Документът  за първи път съдържа цялостна енергийна стратегия за взаимоотношенията със страните извън Европейския съюз - доставчици на енергийни ресурси. Основната цел на предложения от Комисията подход е чрез подобрено и координирано поведение между държавите – членки на ЕС да се изграждат ясни приоритети и стабилна позиция спрямо външните за съюза доставчици, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки за европейските потребители в дългосрочна перспектива.
Едновременно със съобщението Комисията предложи решение за създаване на механизъм за обмен на информация между държавите-членки и трети държави по междуправителствени споразумения в областта на енергетиката. Целта е  процедурата за нотификация, която вече се прилага при споразуменията по природния газ, да се  разшири и допълни, обхващайки всички видове енергоносители. В него ще бъде включен и инструмент за обмен на информация на равнище ЕС преди и след преговори с трети държави. Предложеният механизъм се създава, за да укрепи преговорните позиции на държавите-членки по отношение на трети държави, като едновременно с това гарантира сигурността на доставките и правилното функциониране на вътрешния пазар и създава правна сигурност за инвестициите.
Предложените документи на Комисията се опират на няколко основни прогнози за развитие на глобалните енергийни пазари и очертаващата се несигурност, поради неизбежното изчерпване на запасите от петрол и газ, зависимостта на  Европейския съюз при търговията с енергийни ресурси от разгръщащите се политически промени в Близкия изток и нарастващото потребление в бързо развиващите се икономики като Китай, Бразилия и Индия.
От друга страна  политиците, индустрията и гражданите на Европа все по ясно осъзнават, че ЕС е силно зависим само от няколко доставчика при вноса на енергийни ресурси. Газовата криза през 2009 г. между Русия и Украйна, която остави домакинствата и индустрията в редица държави -членки без надеждно снабдяване с газ, даде ясен сигнал и на колебаещите се, че е крайно време Европа да координира енергийната си политика и всички държави – членки да действат заедно като „заговорят на един глас” при енергийните взаимоотношения с трети страни. Само по този начин може да се гарантира стабилност и   сигурност на енергийните доставки.

Европейският съюз – част от световния енергиен пазар
Какви са прогнозите за световното потребление на енергийни ресурси до 2035 г.

Световните енергийни пазари са в процес на дълбока трансформация, която води до несигурност за държавите вносители и потребители на енергийни ресурси както по отношение на стабилността на цените, така и за сигурността на доставките. Докато през последните десетилетия основната част от световното потребление на енергийни ресурси се осъществява от страните от OECD, то през последните години се наблюдава значителен ръст в търсенето, който е предизвикан от нововъзникващите икономики, по-специално Китай и Индия.
Прогнозите са че в дългосрочен план до 2035 г. световното търсене на енергия ще се увеличи с повече от една трета, като Европа ще запази равнището на сегашното си потребление, а Китай и Индия ще увеличат почти двойно потреблението поради очаквания икономически растеж. Вероятни високи темпове на растеж се очакват също в Близкия изток и Каспийския региони, където  се очаква търсенето да се увеличи с 70% и 50% съответно между 2008 и 2035.
При така очертаната дългосрочна картина за развитието на търсенето на енергийни ресурси ЕС все повече ще се конкурира с други страни вносителки и региони при реализирането на енергийните доставки. Трябва също да се има предвид, че вътрешното европейско производство на енергия е в упадък. Повече от половината на консумираната енергия в ЕС идва от трети страни, ЕС е първи в света вносител на енергийни ресурси. Така например за 2008 г. нетният внос в Европа 27 е 1 012 543 ktoe, и далеч превъзхожда другите големи вносители като САЩ – 631 596 ktoe, Япония – 415 695 ktoe и Китай – 210 425 ktoe.

Зависимост на ЕС от вноса

Към настоящия момент ЕС внася повече от 80% от петрола и повече от 60% от газта, която консумира. Ако сегашните тенденции продължат, вносът до 2030 г. ще достигне повече от 70% от общото енергопотребление в ЕС. Зависимостта от вноса е спрямо малко на брой вносители. На първо място това е Русия с дял от 32% при вноса на петрол и 40% при вноса на природен газ, Норвегия съответно с 15% и 30 %, страните от ОПЕК с 36 % дял при петрола и Алжир с 15% дял при вноса на газ. Ситуацията за България е най-тежка, тъй като тя е почти 100 % зависима от един единствен доставчик на газ - Русия, подобна е картината и при вноса на петрол със 71 % зависимост.
В същото време географското разположение на ЕС го поставя в непосредствена близост до редица региони богати на енергийни ресурси, както и в пресечната точка на важни маршрути за доставка. Близките до границите на ЕС страни като Русия, Норвегия и Алжир са и основните  вносители в ЕС на природен газ и на суров петрол.
ЕС също така е основен вносител на природен уран като местното производство от мини в Чешката република и Румъния задоволява само малко повече от 3% от нуждите на ЕС. Две трети от доставките са от Русия, Казахстан, Канада и Австралия, които се допълват с доставки от Нигер, Южна Африка, Намибия, както и чрез използването на високо обогатен уран, предназначен за смесване.
Местното производство на въглища задоволява приблизително 60% от потребление на въглища в ЕС. Основните доставчици на въглища са разположени по-далеч от Европа, с изключение на Русия, която е най-големият доставчик на въглища за ЕС.
 Голямата зависимост на ЕС от вноса на енергийни ресурси и горчивия опит от преживените няколко прекъсвания на енергийните доставки, определено доведе до изработването на стратегията за единна европейска енергийна политика. Европейският съюз е на пътя да постави основите на изграждането на една обща - европейска политика спрямо страните даставчици на енергийни ресурси. Защото уязвимостта на Европа от външните доставчици вероятно ще продължава да нараства в контекста на големите световни предизвикателства, породени от политически събития, опазване на околната среда, все по трудните условия за инвестиции и достъп до енергийните ресурси в държавите производителки. Именно отчитайки зависимостта си от ограничен кръг доставчици на енергия, приоритетната политика в областта на енергетиката на ЕС е да продължи да разглежда внимателно рисковете, свързани с неочаквани колебания на цените на световните пазари на енергия, произтичащи от несъвършената конкуренция на пазара или слабости в регулаторната рамка.
Безспорно едно от предизвикателствата за гарантиране на дългосрочна стабилност на енергийните доставки е необходимостта от значителни усилия за изграждане на адекватна енергийна инфраструктура През следващото десетилетие и до 2035 г. ще са необходими, значителни инвестиции за модернизиране на енергийната инфраструктура с цел да се разнообразят съществуващите източници на ресурси, да се смени оборудването на пазара, за да се отговори на потреблението.

Усилията на ЕС следва да са насочени не само към координиране и оптимизиране развитието на инфраструктурата в рамките на ЕС, но не по-малко важно е да се гарантира, че са направени подходящите инвестиции в производствени мощности в основните страни – доставчици на енергийни ресурси в ЕС, както и в транзитната инфраструктура.

Диверсификазция на източниците и маршрутите за доставка на енергийни ресурси

Една от ключовите инициативи за разнообразяване на енергийните източници и маршрутите за доставка на енергийни ресурси за ЕС е изграждането на Южен коридор, който има потенциал да свърже ЕС с басейна на Каспийско море / Близкия изток - най-голямото находището на газ в света, оценявано на около 90 трилиона кубически метра.

Друг ключов приоритет свързан с външната инфраструктура е гарантирането на стабилен и непрекъснат транзит на енергия чрез Източния коридор. В периода от май 2010 до април 2011 г., през Украйна транзитно е преминал 63% от руския износ на природен газ за ЕС, докато през Беларус износа е около 30%. Голяма част от тръбопроводите, свързващи руските региони за доставка с ЕС се нуждаят от модернизация и реконструкция. Генералният план за модернизиране на газовата транзитна система на Украйна, изготвен от Natfogaz Украйна и UkrTransGas и представен на Международната инвестиционна конференция в Брюксел на 23 март 2009 г., определя общите инвестиции, необходими за провеждане на програмата за модернизация на системата в размер на $ 3 милиарда.
Енергия от възобновяеми енергийни източници
Не по малко внимание ЕС отделя и на развитието на енергия от възобновяеми енергийни източници. Очакванията за развитието на възобновяемата енергия са, че ще се появят нови доставчици на електроенергия за ЕС. В тази насока все по – голяма роля ще играе региона на Северна Африка. Един от проектите, който набира скорост е Средиземноморския план за слънчева енергия, който следва да постигне капацитет от 20GW до 2020 г., от които 5GW ще се изнасят към ЕС. Тази цел за използване на слънчевата енергия от Африка изисква наред с другите инвестиции и адекватно развитие на електрическите мрежи в региона и надеждното им свързване към енергийната система на ЕС.

В световен мащаб продължава да се отчита значително развитие и разгръщане на нисковъглеродните технологии включително и тези  за възобновяема енергия. Прогнозите са, че  до 2035 г. използването на енергия от възобновяеми източници ще се утрои от страни като Съединените щати и Бразилия. Очаква се Европа да задържи преднината си, по отношение на развитие на търсенето на енергия от възобновяеми източници. Търсенето на енергия от възобновяеми източници в Китай се очаква да нарасне шест пъти, а в Индия съответно четири пъти.
Ръстът на търсенето на енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и други нисковъглеродни технологии ще представлява предизвикателство както и голям потенциал за развитие на европейските научни изследвания и промишленост. Поддържането на лидерската позиция на Европа в развитието на върховите технологии ще изисква адекватни инвестиции в областта на научните изследвания и развитие. Европа е на трето място по инвестиции на глава от населението след Япония и Южна Корея.
Повече разяснения за двата документа от  пресконференцията на комисаря Йотингер.

събота, 17 септември 2011 г.

Енергетика: Конференция на високо равнище на тема "Завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС до 2014 г."


На 29 септември 2011 г., Гюнтер Йотингер, комисар по енергетика в ЕК, организира в Брюксел конференция на високо равнище, на която ще се дискутират въпросите свързани със завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС чиито срок е - 2014 г. "Getting to 2014". На конференцията ще бъде направена равносметка на постигнатия напредък в завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС и ще се определят по-нататъшните действия, които трябва да бъдат предприети, за да се постигне целта на Европейския съвет - напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар от 2014 г.

За участие в  конференцията се канят всички заинтересовани страни - членове на правителствата на държавите-членки, на регулаторните им органи, представители на потребителите на енергийни услуги, на индустрията и операторите на преносни системи.

В дискусиите ще участват изявени представители на ЕК – ГД „Енергетика” и ГД „Конкуренция”, на регулаторните органи, на академичните среди, на индустрията и др.

Програмата включва следните панели за дискусия:

1.Количествено определяне на ползите от вътрешния енергиен пазар

2.Създаване и прилагане на правилата за вътрешния енергиен пазар

3.Хармонизиране на правилата на пазара и правилата за експлоатация на мрежата

4.Заключителни бележки от Филип Лоу, генерален директор в ГД "Енергетика" на Европейската комисия

Регистрация за участие може да се направи до 23 септември 2011 г.

Повече информация за конференцията и регистрацията за участие ТУК.http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/events/20110929_iem_en.htm

сряда, 14 септември 2011 г.

Енергетика: Създадена е Координационна група по природния газ

В Официален вестник на Европейския съюз от 12.8.2011 г. е публикувано
за определяне на състава и на разпоредбите за работата на Координационната група по природния газ и за отмяна на Решение 2006/791/ЕО на Комисията
Създаването на Координационната група по природен газ е в съответствиуе с член 12 от Регламент (ЕС) № 994/2010. Групата следва да е съставена от държавите-членки, по-специално техните компетентни (регулаторни) органи, както и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ и представителни органи на съответната промишленост и на съответните клиенти.
Групата се създава с цел да улеснява координацията на мерките във връзка със сигурността на доставките на газ. Групата ще дава консултации и ще подпомага Комисията по-специално по въпросите за:
а) сигурността на доставките на газ във всеки един момент, и по-специално в случай на извънредни ситуации;
б) цялата информация, имаща отношение към сигурността на национално и регионално равнище и на равнище на Съюза;
в) най-добри практики и евентуални насоки към всички заинтересовани страни;
г) нивото на сигурност на доставките, целевите показатели и методологиите за оценка;
д) национални и регионални сценарии и сценарии на равнище на Съюза и изпитване на степента на готовност;
е) оценката на превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации и изпълнението на предвидените в тях мерки.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Енергетика: ЕС започва преговори за изграждане на Каспийския тръбопровод за доставка на газ за Европа


Днес 12 септември 2011 г., Европейският съюз прие мандат да преговаря за правно обвързващ договор между ЕС, Азербайджан и Туркменистан за изграждане на Транс-Каспийска тръбопроводна система. Това е първият случай, в който Европейският съюз ще предложи договор, в подкрепа на даден инфраструктурен проект. Договорът ще бъде сключен от ЕС след като всички 27 държави-членки вземат решение, че Европейската комисия трябва да води преговорите от тяхно име.
Това решение е пряко продължение на посещението на председателя Жозе Мануел Барозу и комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер в Баку и Ашхабад през януари 2011 г. и е в съответствие с постигнатите резултати от срещите с президентите Алиев и Бердимухамедов. Решението представлява крайъгълен камък от реализирането на проекта Южен коридор и освен това е първото оперативно решение, взето в съответствие с представеното на 7 септември 2011 г. съобщение на Европейската комисия за координирана и единна външна енергийна политика на ЕС, относно сигурността на енергия, доставките и международното сътрудничество - "Енергийна политика на ЕС: Ангажиране с партньорите отвъд нашите граници."Communication on security of energy supply and international cooperation - "The EU Energy Policy: Engaging with Partners beyond Our Borders"
По повод на взетото решение комисар по енергетиката Йотингер заявява, че:
 "Европа сега говори с един глас. Транс-Каспийският газопровод е важен проект от Южния коридор, който ще осигури на Европа нови източници на газ. Ние имаме намерение да реализираме тази възможност най-скоро."
Споразумението за Транс-Каспийския тръбопровод ще постави основа за изграждането на подводен тръбопровод, свързващ Туркменистан с Азербайджан, който от своя страна ще го свърже с инфраструктурата, която ще доставя газ от Централна Азия към ЕС.
Дискусиите с Азербайджан и Туркменистан ще се фокусират по-специално върху договора за правните задължения между Европейския съюз, Туркменистан и Азербайджан, на двустранните споразумения между Туркменистан и Азербайджан, необходими за да се постигне изграждането и въвеждане в експлоатация на транс Каспийския тръбопровод, и правната рамка, която ще се прилага при запълването на тръбопровода с газ от Туркменистан, включително подходящо признаване на търговски споразумения.
На този етап Азербайджан и Туркменистан са потвърдили ясно желанието си да продават значителни количества газ в Европа. Европейският съюз е готов да даде политическа и правна подкрепа за осъществяването на газовите доставки.
Южният коридор има за цел да снабдява Европа с газ, идващ директно от Каспийския басейн и Близкия изток. Това ще увеличи сигурността на доставките за европейските домакинства и индустрията, чрез разнообразяване на източниците и маршрутите на газ, като по този начин ще се намалява зависимостта от ограничения брой доставчици и ще се премахне потенциалната опасност от прекъсвания на доставките на газ.
През последните месеци, ЕС участва в редовен диалог с Азербайджан и Туркменистан, които фигурират сред основните потенциални доставчици на газ за "Набуко", ITGI (Interconnector Турция-Гърция-Италия) и TAP (Trans Adriatic Pipeline).
През януари 2011 г., председателят Барозу подписа Съвместна декларация с президента Алиев, който подкрепя бързото разпределяне на наличните ресурси на газ в Азербайджан.

Повече информация:
http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/strategy/2020_en.htm
http://ec.europa.eu/energy/international/security_of_supply/cooperation_en.htm

сряда, 10 август 2011 г.

Цифрови технологии: Новите правила на ЕС за пазарите на електронните съобщителни мрежи и услуги целят да насърчат по-голяма конкуренция

Наскоро в публичното пространство се разгоря дискусия по повод отговора на заместник-председателя на ЕК и комисар по цифрови технологии Нели Крус пред Европейския парламент относно високите цени на терминиране в България. коментираха се основно  въпроси отнодно това как, кой и с колко трябва да намали цените за терминиране на разговори между мрежите на мобилните оператори. Има ли роля Европейската комисия в този процес и може ли да стартира процедура за нарушение срещу България.
Но така и не се засегна основния въпрос, а именно че за пазара на телекомуникации важат нови правила, прилагането на които трябва да гарантира ефективната конкуренция на пазара. Новите правила на ЕС, регулиращи пазарите на електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да бъдат въведени в националните законодателства на държавите членки до 25 май 2011 г. (България още не ги е въвела). Директива 2009/140/ЕО е част от този пакет за реформи в телекомуникациите, приета от Европейския парламент и Съвета в края на 2009 г.
Прилагането на новите правилата трябва да доведе до насърчаване на конкуренцията в сектора на телекомуникациите, защото само наличието на ефективна конкуренция на пазара може да доведе до по-добри услуги за клиентите.
Водеща роля при изпълнението на тази цел се възлага на националните регулаторни органи (НРО), които следва да осигурят по-последователно и ефективно регулиране на конкуренцията на телекомуникационните пазари в ЕС.
В съответствие с новите правила Европейската комисия също получава по – големи права за надзор върху решенията на НРО.

По – големи правомощия на Комисията при контрола на мерките за защита на конкуренцията
Увеличените правомощия на ЕК й дават възможност отблизо да следи доколко предложените от националните регулаторни органи корективни мерки са ефективни и дали могат да разрешат проблемите за пазара: например проблемите свързани с условията за достъп до мрежата на оператора с господстващо положение на пазара или високите цени за терминиране във фиксираните или мобилните мрежи.
В крайна сметка мерките трябва да доведат до резултат, при който потребителите и бизнеса са поставени в по-добра позиция и могат да се
възползват от предимствата на един конкурентен и справедлив единен европейска телекомуникационен пазар, а на телекомуникационните оператори да гарантират регулаторна сигурност, която им е необходима, за да оперират уверено на един общоевропейски пазар без граници.
Допълнителните правомощия за надзор на мерките за защита на конкуренцията на телекомуникационните пазари (така наречената „процедура по член 7“) ще се прилагат чрез преработената процедура създадена първоначално по силата на член 7 от Рамковата директива за електронните съобщения - 2002/21/ЕО.
Този механизъм за консултации и уведомления изисква от националните регулаторни органи да уведомяват Комисията, ОЕРЕС (Орган на европейските регулатори на електронни съобщения) и регулаторите на държави-членки на ЕС за мерките, които планират да въведат, за да разрешат установените проблеми на пазара. По-точно, националните регулаторни органи, в съответствие с принципите на законодателството за защита на конкуренцията, трябва да определят границите на съответния пазар, да преценят дали един или повече играчи на пазара са с господстващо положение на пазара или имат значителна пазарна мощ (significant market power"SMP") на този пазар. Определението за «зачителна пазарна сила» е аналогично на «господстващо положение» по смисъла на правото на конкуренция, което може да се извлече от практиката на Европейския съд. Там където регулаторните органи установят, че операторите имат значителна пазарна мощ те могат да предложат подходящи регулаторни мерки, които да осигурят ефективна конкуренция на съответния пазар. Целта е да се гарантира по-последователно и ефективно прилагане на тези средства за правна защита в рамките на единния пазар на телекомуникации в целия ЕС.
Трябва да се подчертае, че с изменението на чл. 7а в новата Директива 2009/140/ЕО на Комисията се предоставят допълнителни правомощия по отношение на прегледа на корективните мерки, предложени от националните регулаторни органи. На практика, ако Комисията, в тясно сътрудничество с ОЕРЕС счете, че мерките предложени от националния регулатор биха създали бариера пред развитието на единния пазар, тя може да предприеме задълбочен преглед на плана от мерки, който следва да приключи в рамките на три месеца, след което може да направи препоръка, с която да изиска от националния регулатор да измени или отмени планираните мерки. По време на този преглед Комисията, ОЕРЕС и съответния регулатор трябва тясно да си сътрудничат, за да определят най-подходящата мярка.
Новите правила също така дават възможност на Комисията да приема допълнителни мерки за хармонизиране под формата на препоръки или правно обвързващи решения, ако различията в регулаторните подходи на националните регулатори, включително и средствата за защита, продължават да съществуват в целия ЕС в дългосрочен план: например проблеми относно условията за широколентов достъп или високи цени за терминиране в мрежите.

Схема на процедурата за оценка на предложените мерки от националните регулаторни органи по чл. 7 от Рамковата директива 2009, която следва да се прилага от месец май 2011 г.



Държавите членки да гарантират по - голяма независимост на националните си регулаторни органи.
Новите правила изискват от държавите-членки да засилят независимостта на националните регулаторни органи, които по този начин ще могат по-ефективно да прилагат регулаторната рамка и да влияят върху пазара чрез последователни и предсказуеми решения.
За целта държавите-членки трябва да въведат изрична разпоредба в националното си законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат независимата му оценка при разглеждане на поставените пред него въпроси. Това също включва и защита от неправомерно освобождаване от длъжност на ръководителя на регулаторния орган. Затова следва изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на националния регулаторен орган, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори. Ръководителите на националните регулаторни органи следва да бъдат освобождавани от длъжност само в случаите, когато те вече не отговарят на законовите условия необходими за изпълнение на техните задължения.
Освен това, новите правила изискват от държавите-членки да гарантират, че националните регулаторни органи разполагат със свой собствен бюджет, който им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани експерти, което е от съществено значение за изпълнение на изискванията към регулаторните органи, а именно да изпълняват функциите си безпристрастно, прозрачно и без забавяне. За да се гарантира прозрачността бюджетът на ведомството следва ежегодно да се публикува.
Свободата на действие на националните регулаторни органи следва да се съчетае с развитието на последователни регулаторни практики и последователно прилагане на регулаторната рамка, което да даде ефективен принос за развитие и завършване на изграждането на вътрешния пазар. Изискването към националните регулаторни е да подкрепят дейностите на Комисията и на ОЕРЕС, насочени към развитие на конкурентен общоевропейски вътрешен пазар.
Не трябва да се пренебрегва факта, че Европейската комисия обяви за свой приоритет ефективното прилагане на новите правила, което ще рече, че Комисията ще следи отблизо процеса на институционалното изграждане на регулаторния орган и начина, по който се гарантира независимостта му. Независимостта на регулаторния орган е ключов фактор, който допринася за по-добрата ефективност в работата му по регулиране на телекомуникационните пазари. В тази връзка Комисията заяви, че ако е необходимо е готова да предприеме действия за откриване на процедури за нарушение на европейското законодателство срещу държавите-членки, които не прилагат новите правила.

Функционално разделяне на експлоатацията на мрежата от предоставянето на услуги
Новите правила предоставят на националните регулаторни органи на всички държави-членки нов ефективен инструмент за прилагане на регулаторните мерки– функционалното разделяне, чрез което на практика може да се преодолеят проблемите за конкуренцията на пазара.
Тези нови правомощия позволяват на регулаторните органи, когато установят, че е необходимо да се гарантира конкуренцията на пазара, да задължат телекомуникационния оператор с господстващо положение на пазара да раздели услугите за достъп до мрежата от предоставянето на съобщителните услуги, без това да включва отделяне на собствеността или създаването на отделна компания.
При определени обстоятелства, функционалното разделяне е полезен инструмент за справяне с повтарящите се проблеми, свързани с конкуренцията на телекомуникационните пазари. По-специално, то ще гарантира на алтернативните оператори справедлив достъп до мрежите на операторите с господстващо положение на пазара, като същевременно се запазят стимулите на операторите за инвестиции в нови мрежи.
Ефективните инвестиции и конкуренцията следва да се насърчават едновременно, с оглед да се увеличат икономическият растеж, иновациите и изборът на потребителите.
Трябва да се отбележи, че новите правила на ЕС (нов член 13а от Директивата за достъпа, както е изменен с Директива 2009/140/ЕО) предвиждат, че регулаторите трябва да разглеждат функционално разделяне само като крайна мярка, когато се установи, че другите мерки не са успели да отстранят проблемите пред конкуренцията. В допълнение, новият член 13б от Директивата за достъпа разглежда също така ситуации, при които вертикално интегрираните телекомуникационни оператори могат доброволно да решат да разделят дейностите по услуги за достъп до мрежата и предоставянето на конкретните съобщителни услуги на клиентите.
На практика функционално разделяне и /или други начини за налагане на по-строги "задължения за недискриминация " досега са прилагани в Обединеното кралство, Италия и Полша чрез приемане на доброволни или регулаторни мерки. В момента в Швеция също се обсъжда възможността за налагане на функционално отделяне.
Новите правила на ЕС за функционално отделяне целят да дадат правна сигурност на страните, които предприемат различни форми на разделение и същевременно да гарантират последователна регулаторна практика, която да е в полза на единния пазар, ефективната конкуренция и избора на потребителите.
Заложената крайна цел е постепенно да се намаляват отрасловите правила за ex ante регулиране успоредно с развитието на пазарната конкуренция и в крайна сметка електронните съобщения да се уреждат единствено от правото за защита на конкуренцията. Като се има предвид, че през последните години пазарите на електронни съобщения се характеризират с подчертано динамична конкуренция , регулаторните задължения ex ante следва да бъдат налагани само, когато не съществува ефективна и устойчива конкуренция.

петък, 5 август 2011 г.

Антитръст: Комисията започва разследване на производители на луксозни часовници

Европейската комисия съобщи, че започва антитръстово производство срещу няколко производителя на луксозни часовници, за да разследва твърдения за отказ на доставка на резервни части на независими сервизи за поддръжка на луксозни швейцарски часовници. Подобно поведение може да е в нарушение на правилата за конкуренция на ЕС.
Производството започва след изрично решение на Общия съд, който отменя решение на Комисията, която не уважава жалба, подадена от Европейската конфедерация на асоциации на сервизи за часовници (European Confederation of Watch & Clock Repairers' Associations (CEAHR)).

История на случая

През 2004 г., CEAHR подава жалба пред Комисията, в която твърди, че производителите на луксозни часовници нарушават правилата за конкуренция на ЕС. Според жалбоподателя, от 2002г. производителите на луксозни часовници отказват доставка на резервни части на независимите сервизи, които не принадлежат към системите им за селективна дистрибуция, ремонт и поддръжка. Дългогодишната традиция е наложила практиката луксозните часовници да се ремонтират от независими „мулти-маркови” сервизи. CEAHR твърди, че тъй като не съществуват алтернативни източници за доставка на по-голямата част от резервните части, отказа за доставка заплашва да изхвърли независимите сервизи от бизнеса.
На 10 юли 2008 г. Комисията с решение отхвърля жалбата като се мотивира с липса на интерес за Общността по случая.
CEAHR обжалва решението на Комисията и през декември 2010 г., Общият съд отменя решението на Комисията, с което тя отхвърля жалбата на CEAHR. Съдът смята, че Комисията не достатъчно е мотивирала заключението си, че случаят няма общностно измерение и следва да продължи разследването.
В съответствие с образуваното сега ново производство, Комисията ще направи допълнително разследване на твърденията, при което ще вземе предвид решението на съда (caseT-427/08 CEAHRvCommission)
Практиката, която е предмет на разследване може да бъде в нарушение на правилата за конкуренция на ЕС относно забранените споразумения и /или злоупотреба с господстващо положение на пазара - съответно членове 101 и 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).