REMIT: АСЕР - Продължава наблюдението на европейската търговия с енергия по REMIT

ACER Infoflash 16 април 2020 г.

Агенцията за сътрудничество на енерийните регулатори (АСЕР) публикува кратко съобщение:

„Продължава наблюдението  на европейската търговия с енергия по REMIT”

В съобщението се отбелязва, че с оглед на епидемията от COVID-19 Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACEР) и националните регулаторни органи (НРО) до голяма степен са преминали в дистационен режим на работа (home office), където е уместно. Въпреки това наблюдението на търговията с европейски пазар на едро на енергия продължава да се осъществява в рамките на REMIT в тясно сътрудничество.

Например ACEР и НРО продължават да получават и анализират отчети за съмнителни транзакции. Автоматизираният инструмент за наблюдение на ACER продължава да задейства сигнали въз основа на данни за нарушения на REMIT и отговорните НРО се уведомяват от ACEР по защитен начин.

ACEР извършва мониторинг на пазара за търговия на едро с енергия в рамките на REMIT за откриване и възпиране на пазарни злоупотреби.

За повече информация посетете сайта на АСЕР.

Коронавирус: Комисията издава насоки за тестовете

Комисията публикува  насоки относно методиките на тестване за коронавирус като част от Европейската пътна карта за отмяна на противоепидемичните мерки. Насоките са в услуга на държавите членки с оглед на ефективното използване на средствата за тестване в рамките на техните национални стратегии и по време на различните етапи от пандемията, включително при постепенната отмяна на мерките за изолация в домашни условия. Комисията също така има за цел да гарантира, че оценката на характеристиките на тестовете ще се извършва с първокласни средства.

Трайното наличие на надеждни данни е от ключово значение за отмяната на противоепидемичните мерки. За да се постигне това, е необходимо пандемията от коронавирус да се проследява по подходящия начин, включително чрез мащабно тестване.

В своите насоки Комисията призовава производителите да предлагат тестови комплекти, съобразени с най-съвременните технологии. Научните данни, на които разчита тестването, действително търпят непрекъснато актуализиране, но това задължение е важно да се спазва, тъй като извличаната посредством тестовите комплекти информация се използва за вземане на решения, които са от решаващо значение за общественото здраве.

Предвид значението на тестовете в настоящата обстановка и динамиката на пандемията, Комисията настоява също така за обединяването на ресурсите за валидиране на тестовете за коронавирус на равнище ЕС. Важно е да се централизира валидирането и споделянето на резултатите на равнище ЕС и на международно равнище.

За да се гарантира възможно най-резултатно тестване, правилно използване на тестовете и допълнително съгласуване между оценяването и валидирането на характеристиките на изделията за тестване, Комисията предлага през идните седмици да бъдат предприети следните действия:

• оценка на общите подходи в националните стратегии;
• обмен на информация относно характеристиките на тестовете;
• създаване на мрежа от референтни лаборатории за коронавирус в ЕС, за да се улесни обменът на информация, както и управлението и разпращането на контролните извадки;
• изготвяне на допълнителни насоки за оценка на характеристиките и на съответствието след допълнителен диалог с промишлеността и националните компетентни органи;
• осигуряване на средства за оценка на характеристиките, като например референтни материали и общи методи за сравняване на изделията;
• борба с фалшивите изделия чрез сътрудничество на международно равнище и между органите на държавите членки;
• съгласуване на търсенето и предлагането чрез инструменти на ниво ЕС, като например клиринговата къща за медицинско оборудване, rescEU и съвместното възлагане на обществени поръчки;
• солидарност между държавите членки чрез справедливо разпределяне на наличните запаси и на лабораторното оборудване към областите, в които те са най-необходими.

Контекст

Понастоящем законодателството на ЕС поставя редица изисквания пред провеждането на тестове. Всеки производител на тестове е длъжен да състави техническо досие, което показва, че тестът е безопасен и изпълнява предназначението си.

Към момента има две категории тестове:

• тестове за откриване на вируса;
• тестове за откриване на антитела — те установяват дали пациентът е бил вече изложен на вируса и съответно е произвел антитела.

Понякога е трудно да се оцени доколко е ефективен даден тест, тъй като необходимите за целта биологични материали невинаги са на разположение. Освен това невинаги са налице и унифицирани начини за сравняване на тестовете.

За повече информация

Специален уебсайт на Комисията за мерките на ЕС във връзка с коронавируса

Коронавирус: Съвместна европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19

На 15 април 2020 г.  Комисията, в сътрудничество с председателя на Европейския съвет, представи европейска пътна карта за постепенна отмяна на противоепидемичните мерки, взети вследствие на разпространението на коронавируса.

В съобщението се отчита, че държавите членки все още са  в режим на активна борба с огнищата на заразата, и предприетите от тях и от ЕС необходими извънредни мерки, вече дават резултат. Те забавиха разпространението на вируса и спасиха хиляди човешки животи. Тези мерки и съпътстващата ги несигурност обаче оказват драматично въздействие върху хората, обществото и икономиката и не могат да продължават неограничено във времето.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: Спасяването на човешки животи и защитата на европейците от коронавируса са основният ни приоритет. Същевременно трябва да започнем да гледаме напред и да се съсредоточим върху запазването на средствата за препитание. Въпреки че условията в държавите членки все още се различават значително, всички европейци с право се питат кога и в какъв ред е възможно да бъдат вдигнати противоепидемичните мерки. За отговорното планиране на място, установяващо разумен баланс между опазването на общественото здраве и функционирането на нашите общества, е необходима солидна основа. Ето защо Комисията изготви набор от насоки, критерии и мерки, които да послужат за основа на внимателно обмислени действия. Силата на Европа е в нейното социално и икономическо равновесие. Заедно се учим едни от други и помагаме на нашия Европейски съюз да излезе от кризата.

Комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду заяви: За завръщането към нормалното положение след мерките на изолация във връзка с коронавируса ще е необходим внимателно координиран и европейски подход на държавите членки, основан на научните достижения и прилаган в дух на солидарност. От решаващо значение е нашите системи за здравеопазване да разполагат с лечебен капацитет в случай на увеличаване на новите случаи, да бъдат осигурени основни лекарства и оборудване и да бъде създаден капацитет за масово тестване и проследяване. Знаем, че този процес ще бъде дълъг и многоетапен и че последиците от тази безпрецедентна здравна криза ще бъдат дълготрайни. До намирането на ефективно лечение и ваксина ще трябва да се научим да живеем с този вирус. Но Европа отново ще стъпи на крака, задружна и единна. Това е единственият начин.

Като отчита, че всяка държава има свои особености, европейската пътна карта установява следните основни принципи:

· Подбирането на подходящия момент е от основно значение. При преценката дали е настъпил моментът да се започне разхлабване на мерките следва да се прилагат следните критерии:

• епидемиологични критерии, които да показват трайно намаляване на разпространението на болестта и стабилизиране за продължителен период от време;
• наличие на достатъчен капацитет на системите за здравеопазване, например като се отчитат степента на запълване на интензивните отделения и наличието на медицински персонал и материали;
• подходящ капацитет за наблюдение, включително капацитет за масово тестване с цел бързо откриване и изолиране на заразените лица и капацитет за локализиране и проследяване.

·  Нуждаем се от европейски подход. Въпреки че моментът и условията за отмяна на противоепидемичните мерки се различават в отделните държави членки, ние се нуждаем от обща рамка, която да се основава на:

• достиженията на науката с фокус върху общественото здраве, като се отчита, че премахването на ограничителните мерки изисква да се постигне баланс между ползите за общественото здраве и социалните и икономическите последици;
• координация между държавите членки, за да се избегнат отрицателни последици; Това е въпрос от общоевропейски интерес.
• уважение и солидарност.Това е от съществено значение както за здравните, така и за социално-икономическите аспекти. Като минимум, преди да отмени мерките всяка държава членка следва да уведоми своевременно другите държави членки и Комисията и да вземе предвид тяхното мнение.

·   Поетапната отмяна на изолацията в домашни условия  изисква съпътстващи мерки, сред които:

• събиране на хармонизирани данни и разработване на надеждна система за докладване и проследяване на лицата, между които е имало контакт, включително с помощта на цифрови инструменти с пълно зачитане на неприкосновеността на данните;
• увеличаване на капацитета за тестване и хармонизиране на методиките за тестване. Комисията, като се консултира с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, прие насоки относно различните диагностични тестове за коронавирус и техните характеристики;
• увеличаване на капацитета и устойчивостта на националните системи за здравеопазване, по-специално за справяне с предвижданото нарастване на заразите след отмяната на ограничителните мерки;
• по-нататъшно укрепване на капацитета за осигуряване на медицинско оборудване и лични предпазни средства.
• разработване на безопасни и ефективни лечения и лекарства, както и разработване и ускоряване на въвеждането на ваксина, която да сложи край на коронавируса.

Следващи стъпки

В пътната карта са изброени конкретни препоръки, които държавите членки следва да обсъдят при подготовката за отмяна на противоепидемичните мерки:

· Действията следва да се предприемат постепенно: мерките следва да се отменят поетапно, като между отделните етапи трябва да изминава достатъчно време, за да се прецени въздействието.

· Мерките от общ характер следва постепенно да станат целенасочени. Например защита на най-уязвимите групи за по-дълъг период от време; улесняване на постепенното възобновяване на необходимите стопански дейности; засилване на редовното почистване и дезинфекция на транспортните центрове, магазините и работните места; замяна на общите извънредни положения с по-целенасочени действия от страна на правителството, за да се гарантират прозрачност и демократична отчетност.

· Контролът по вътрешните граници следва да се отменя координирано. Ограниченията за пътуване и граничният контрол следва да бъдат премахнати, след като епидемиологичната обстановка в граничните региони се уеднакви в достатъчна степен. През втория етап външните граници следва да бъдат отворени, като се отчита разпространението на вируса извън ЕС.

· Възобновяването на стопанската дейност следва да се извърши постепенно: съществуват няколко модела, които може да бъдат приложени, например дейности, подходящи за извършване чрез дистанционна работа, икономическо значение, работа на смени и др. Не трябва цялото население да се връща едновременно по работните си места.

·   Събиранията на хора следва постепенно да бъдат разрешени, като се вземат предвид особеностите на различните видове дейности, като например:

     1. училища и университети;

  2. стопанска дейност (продажби на дребно), с евентуално степенуване;

     3. кафенета), с евентуално степенуване;

     4. масови събития.

  Усилията за предотвратяване на разпространението на вируса следва да продължат, като се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на населението да поддържа въведените добри практики за засилена хигиена и социалното дистанциране.

·  Ефектът от мерките следва да се наблюдава непрекъснато и да се развие готовност за връщане към по-строги противоепидемични мерки, ако е необходимо.

Постепенната отмяна на противоепидемичните мерки следва да бъде съпътствана от стратегическо планиране на възстановяването с цел съживяване на икономиката и продължаване на курса към устойчив растеж. Това включва създаване на условия за двойния преход към по-екологично и цифрово общество и извличане на всички поуки от настоящата криза във връзка с готовността и устойчивостта на ЕС. За тази цел Комисията ще разработи план за възстановяване въз основа на преработено предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) и на актуализираната работна програма на Комисията за 2020 г.

Контекст

Комисията, в сътрудничество с председателя на Европейския съвет, е разработила  пътна карта в отговор на призива за координирана стратегия за излизане от кризата, отправен от Европейския съвет на 26 март. При изготвянето ѝ е взет под внимание експертният опит на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и групата от научни експерти, които консултират Комисията по въпросите, свързани с коронавируса. Разбира се, размисълът по тези въпроси се опира на научните познания, с които разполагаме днес, и следва да бъде преразгледан след постъпването на допълнителни данни и след хармонизирането на методите за измерване.

Успоредно с това Комисията продължава да мобилизира финансиране за насърчаване на научните изследвания в областта на разработването на ваксини, лечения и лекарства. Комисията също така работи с Европейската агенция по лекарствата за рационализиране на регулаторните стъпки — от клиничните изпитвания до разрешенията за търговия. Сред нейните приоритети е и насърчаването на международното сътрудничество.

Освен това, за да помогне на държавите членки да се снабдяват възможно най-бързо с необходимото оборудване и материали, включително тестове, Комисията създаде Клирингова къща за медицинско оборудване, стартира съвместни процедури за възлагане на обществени поръчки и създаването на резерв за извънредни ситуации чрез RescEU и предложи да подкрепи националните системи за здравеопазване посредством инструмента за спешна подкрепа.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Връзка към съвместната пътна карта

Информационен документ: Съвместна европейска пътна карта за премахване на противоепидемичните мерки във връзка с коронавируса

Уебсайт относно мерките на Комисията във връзка с коронавируса

  

Коронавирус: ЕК предлага набор от инструменти за проследяване на контактите, които да подпомогнат постепенното премахване на мерките за изолация

Европейската комисия съобщи, че в отговор на пандемията от коронавирус държавите членки на ЕС, с подкрепата на Комисията, са разработили  набор от инструменти на ЕС, включващ мобилни приложения за проследяване на контактите и предупреждаване. Тази стъпка е част от общ координиран подход, който да подпомогне постепенното премахване на мерките за изолация в домашни условия, както е посочено в препоръката на Комисията.

От началото на пандемията от коронавирус насам държавите членки, с подкрепата на Комисията, подложиха на оценка цифровите решения за справяне с кризата, като анализираха тяхната ефективност, както и аспекти, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Ако са в пълно съответствие с правилата на ЕС и са добре координирани, приложенията за проследяване на контактите могат да играят възлова роля на всички етапи от управлението на кризата, особено когато назрее моментът за постепенно премахване на мерките за социално дистанциране. Тези приложения могат да се използват в допълнение към съществуващото ръчно проследяване на контактите и да помогнат за прекъсване на веригата на предаване на вируса. В допълнение към набора от инструменти днес бяха публикувани и насоки за защита на данните за такива мобилни приложения.

Общ подход за доброволно използване на приложения за проследяване, съобразени с изискванията за неприкосновеност на личния живот

В съобщението на Комисията е дадена информация за първата версия на общия набор от инструменти на ЕС, разработен спешно в сътрудничество с мрежата за електронно здравеопазване и с подкрепата на Европейската комисия. С него се предоставят практически насоки на държавите членки за въвеждането на приложения за проследяване на контактите и за предупреждения. В набора от инструменти са определени основните изисквания за тези приложения, според които те:

• Следва да са в пълно съответствие с правилата на ЕС относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, както се посочва в представените днес насоки, приети след консултация с Европейския комитет по защита на данните.
• Следва да са одобрени от органите за обществено здравеопазване и да се изпълняват в тясна координация с тях.
• Следва да се инсталират доброволно и да се деинсталират, веднага щом престанат да са необходими.
• Следва да използват най-новите технологични решения за подобряване на защитата на личния живот. Вероятно ще се основават на технологията за пренос на данни на близко разстояние блутут (Bluetooth), която не позволява проследяването на местоположението на хората.
• Следва да се основават на анонимизирани данни: могат да предупреждават хората, които за определен период от време са били в близост до заразено лице, да се изследват или да се изолират, но не разкриват самоличността на заразените лица.
• Следва да бъдат оперативно съвместими в целия ЕС, за да могат гражданите да бъдат защитени дори в чужбина.
• Следва да се основават на приети епидемиологични насоки и да отразяват най-добрите практики в областта на киберсигурността и достъпността.
• Следва да бъдат сигурни и ефективни. 

Макар че приложенията дават възможност за по-лесно, по-бързо и по-успешно проследяване в сравнение с традиционните системи, основаващи се на събеседване със заразените пациенти, ръчното проследяване ще продължи да се прилага по отношение на гражданите, които са по-уязвими към инфекции, но е по-малко вероятно да имат смартфон, например възрастни хора или хора с увреждания.

Възможно е в бъдещите версии на набора от инструменти да бъде разработен общ подход към други функционални възможности, по-специално по отношение на информацията и проследяването на симптомите.

Следващи стъпки

При разработването на набора от инструменти са взети предвид актуалните най-добри практики в използването на мобилни приложения за проследяване на контактите и за отправяне на предупреждения като част от усилията за справяне с кризата. Този инструментариум е част от непрекъснат процес, при който през следващите седмици и месеци държавите членки ще си сътрудничат за разработването и усъвършенстването на използването на тези и на други практически инструменти. Тази първа версия впоследствие ще бъде усъвършенствана, като се добави опитът на държавите членки.

До 30 април 2020 г. органите за обществено здравеопазване ще направят оценка на ефективността на приложенията на национално и трансгранично равнище. До 31 май 2020 г. държавите членки следва да докладват за своите действия и да предоставят достъп до мерките си на другите държави членки и на Комисията, с цел да бъде извършена партньорска проверка. Комисията ще прави оценка на постигнатия напредък и ще публикува периодични доклади от юни 2020 г. до края на кризата, като същевременно ще препоръчва действия или постепенно премахване на мерките, които вече не са необходими.

За повече информация

Набор от инструменти на ЕС, включващ мобилни приложения, които подпомагат проследяването на контактите за целите на борбата на ЕС срещу COVID-19

Препоръка на Комисията относно общ инструментариум на Съюза за използване на технологии и данни за борба с кризата, породена от COVID-19, и за нейното преодоляване

Насоки за гарантиране на пълното спазване на стандартите за защита на данните при мобилни приложения за борба с пандемията

Страница на Комисията с материали във връзка с коронавируса

Цифрови технологии в борбата с коронавируса

Държавна помощ: Изявление на Комисията във връзка с консултациите с държавите членки относно предложението за допълнително разширяване на обхвата на Временната рамка за държавна помощ, за да се включат мерките за рекапитализация

Европейската комисия изпрати днес на държавите членки за консултация проект на предложение за допълнително разширяване на обхвата на Временната рамка за държавна помощ, приета на 19 март 2020 г., в подкрепа на икономиката в условията на пандемичното разпространение на коронавируса. Временната рамка беше изменена за първи път на 3 април 2020 г., с което бяха увеличени възможностите за държавна подкрепа за научни изследвания, изпитване и производство на продукти, свързани с борбата с пандемичното разпространение на коронавируса, за защита на работните места и за по-нататъшна подкрепа на икономиката.

До момента  Комисията е приела  43 решения, с които е одобрила  53 национални мерки във връзка с епидемията от  коронавирус.

Сега Комисията предлага обхватът на Временната рамка да се разшири допълнително, като се даде възможност на държавите членки да предоставят рекапитализация на нуждаещи се дружества. Такива публични намеси могат да имат значително въздействие върху конкуренцията на единния пазар, поради което следва да продължат да се използват само в краен случай. Те ще бъдат също така предмет на ясни условия по отношение на влизането, възнаграждението и излизането на държавата от капитала на съответните предприятия, строги разпоредби за управление и подходящи мерки за ограничаване на потенциалното нарушаване на конкуренцията.

Държавите членки сега имат възможност да коментират проекта на предложение на Комисията. Комисията си е поставила за цел изменената временна рамка да бъде приведена в действие до началото на следващата седмица.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Нашият общ приоритет по време на кризата с коронавируса е защитата на здравето на всички европейски граждани. В същото време предприетите спешни мерки оказват натиск върху много дружества, които се сблъскват с намаляване на собствения им капитал, което влияе неблагоприятно на способността им да финансират дейността си. След изменението от миналата седмица ще разширим допълнително обхвата на Временната рамка за държавна помощ, за да позволим на държавите членки да рекапитализират дружества, когато това е необходимо и целесъобразно. Ще гарантираме, че данъкоплатците получават достатъчно възнаграждение за своите инвестиции и че дружествата, които получават капиталова подкрепа, подлежат на контрол и разпоредби за управление, които ограничават възможните нарушения на конкуренцията на единния пазар. Продължаваме да работим с държавите членки, за да гарантираме, че европейската икономика може да издържи на тази буря и да се върне още по-силна”

Спешните мерки, които държавите членки трябваше да предприемат в отговор на пандемичното разпространение на коронавируса, засягат способността на много европейски дружества да произвеждат стоки или да предоставят услуги и доведоха до значителен спад в търсенето. Произтичащите от това загуби могат да доведат до намаляване на собствения капитал на дружествата и да имат неблагоприятно въздействие върху способността им да вземат заеми на пазарите. В този контекст добре насочените публични намеси, с които се предоставят рекапитализации на нуждаещите се дружества, биха могли да намалят риска за икономиката на ЕС като цяло.

Поради това Комисията се консултира с държавите членки относно възможността да бъде предоставена публична подкрепа под формата на капиталови или хибридни капиталови инструменти за такива силно засегнати дружества, при условие че те са най-подходящите средства за подкрепа и при спазването на ясни условия.

Тъй като националната публична подкрепа за рекапитализацията на някои дружества може да наруши конкуренцията в рамките на единния пазар на ЕС, Комисията предлага редица гаранции по отношение на условията за предоставяне на държавна помощ, както и относно поведението на предприятията, които се ползват от нея, както на пазара, така и по отношение на тяхното управление. Освен това предложеният проект има за цел да гарантира, че държавата получава достатъчно възнаграждение за рисковете, които поема. Накрая, то изисква от държавите членки да разработят стратегия за изход, по-специално от големите  дружества, които имат по-високо дялово участие на държавата, с цел да се гарантира, че те могат да се върнат към жизнеспособност без допълнителна нужда от държавна подкрепа, когато икономиката се стабилизира. Отделно, ако помощта се предоставя на европейско равнище, като се вземе предвид общият интерес на ЕС, рискът от нарушаване на единния пазар би бил по-нисък, което би наложило по-малко строги условия.

Предложеното разширяване на обхвата на Временната рамка, за да бъде включена помощ под формата на рекапитализации, допълва възможността държавите членки да закупуват съществуващи дялове от дружества на пазарна цена или при равни условия (pari passu) с частните акционери, което по принцип не попада в обхвата на контрола на ЕС върху държавната помощ. Това може да е от значение по-специално за намеси, извършвани от държавите членки, за да бъдат предотвратени враждебни придобивания на стратегически дружества от чуждестранни купувачи. Поради това то допълва инструментите, с които държавите членки разполагат, както е посочено в Насоките на Комисията, за да се гарантира стабилен подход на равнище ЕС по отношение на скрининга на чуждестранните инвестиции във време на криза на общественото здраве и свързаната с това икономическа уязвимост.

Държавна помощ: Нови одобрени държавни помощи на държави членки

Мерки на България  за подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри схема за публични гаранции в размер на 500 милиона лева (приблизително 255 милиона евро) в подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) в контекста на избухналата пандемия от коронавирус. Схемата е одобрена съгласно Временната рамка за държавната помощ, приета от Комисията на 19 март 2020 г. и изменена на 3 април 2020 г.

България е уведомила  Комисията, че ще прилага схема за гаранции в размер на 500 милиона лева (приблизително 255 милиона евро) за съществуващи или нови заеми в подкрепа на предприятия, засегнати от избухналата пандемия от коронавирус (т. нар. „Програма за гаранции на заеми в полза на МСП“).

Мярката ще се прилага чрез Българската банка за развитие, чиито капитал е увеличен  чрез държавно финансиране с 500 милиона лева (255 милиона евро). Банката ще  осигурява публични гаранции за инвестиционни заеми и кредити за оборотен капитал за микро, малки и средни предприятия (МСП), засегнати от избухналата пандемия от коронавирус в България.

Схемата има за цел да ограничи риска, свързан с отпускането на заеми на предприятията, които са най-силно засегнати от икономическите последици от настоящата криза. Тя ще помогне на предприятията да покрият непосредствените си нужди от оборотен капитал и инвестиции и ще гарантира, че разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да продължат дейността си.

Според Комисията българската схема отговаря на условията, посочени във Временната рамка. По-конкретно: i) за всяко едно предприятие размерът на съответния заем е ограничен до необходимото за покриване на неговите нужди от ликвидни средства в обозримо бъдеще, ii) гаранциите ще се предоставят само до края на годината, iii) гаранциите ще бъдат ограничени до максимален срок от пет години, iv) гаранцията покрива максимум 80 % от всеки заем и v) премиите за гаранция не надвишават равнищата, предвидени във Временната рамка.

Неповерителната версия на решението ще бъде публикувана  под № SA.56933 в регистъра на държавните помощи на уебсайта на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Мерки на Гърция за подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри гръцка схема за помощ в размер на 1,2 милиарда евро за подкрепа на гръцката икономика в контекста на епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена във временната рамка за държавните помощи, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020 г.

След одобряването на гръцка гаранционна схема  в размер на 2 милиарда евро на 3 април 2020 г. На 7 април 2020 г ЕК одобри втора схема, осигуряваща възстановяване на авансови плащания в размер на 1 милиард евро за подпомагане на компании, засегнати от избухването на коронавирус .

Новата, трета схема е предназначена за подкрепа на малки и средни предприятия (МСП), засегнати от епидемията от коронавирус. Подкрепата е под формата на безвъзмездни средства. Прогнозният бюджет на схемата е 1,2 милиарда евро.

Схемата е предназначена за покриване на лихви до 800 000 евро на дружество по съществуващи дългови задължения (заеми с фиксиран падеж, облигации или банкови овърдрафти) за период от 3 месеца, с възможност за удължаване за още 2 месеца.

Схемата ще се прилага за цялата територия на Гърция и ще бъде отворена за МСП от сектори, засегнати от пандемията на коронавирус. Схемата е предназначена да подпомогне ликвидността на МСП, изправени пред временни затруднения в резултат на епидемията и по този начин да отстрани сериозни смущения в гръцката икономика.

Според Комисията гръцката мярка е в съответствие с условията, определени във временната рамка. По-специално: (i) размерите на помощта не надвишават предвидения от временната рамка праг; (ii) безвъзмездните средства се отпускат само на платежоспособни предприятия; (iii) схемата има временен характер и iv) е пропорционална на отстраняването последиците от сериозното смущение, причинено от огнището на коронавирус.

Неповерителна версия на решението ще се публикува под № SA. 56839 в  State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Мерки на Люксембурт за подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри схема за помощ на Люксембург на стойност 30 милиона евро за подпомагане на изследвания и разработки, свързани с коронавирус и инвестиции в производството на продукти, свързани с епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена във временната рамка за държавните помощи, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020 г.

Схемата е отворена за малки, средни и големи предприятия от всички сектори. Помощта ще се предоставя под формата на директни безвъзмездни средства за подобряване и ускоряване на научните изследвания и производството на продукти, пряко свързани с коронавируса. Те включват лекарствени продукти, включително ваксини, болнично и медицинско оборудване, включително вентилатори, защитно облекло и оборудване, както и диагностични инструменти. В частност:

• R&D частта на схемата обхваща фундаментални научноизследователски, индустриални изследвания и експериментални проекти за развитие.

• Инвестиционната част на схемата ще покрие 80% от приемливите разходи, които дружествата трябва да понесат, за да създадат производствен капацитет за производство на продукти, свързани с коронавирус.

Според Комисията  схемата на Люксембург е в съответствие с условията, заложени във временната рамка. По-специално, за да се насърчи сътрудничеството, компаниите могат да се възползват от бонус, когато проектът или инвестицията им за научноизследователска и развойна дейност се подкрепя от повече от една държава-членка или когато научноизследователският проект за научноизследователска и развойна дейност се осъществява в трансгранично сътрудничество с изследователски организации или други компании. За да подкрепят бързите действия, компаниите могат да се възползват и от бонус, когато инвестицията им бъде сключена в рамките на два месеца след отпускането на помощта.

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под № SA.56954 (2020/N) в  State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК

Мерки на Литва  за подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри схема за държавна помощ на Литва в размер на 110 милиона евро за подкрепа на литовската икономика в контекста на епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена в съответствие с временната рамка за държавните помощи, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020 г.

Помощта  представлява гаранционна схема за оборотен капитал и инвестиционни заеми в размер на 110 милиона евро, отпуснати от търговските банки в подкрепа на компании, засегнати от епидемията от коронавирус.

Помощта ще бъде отворена за малки и средни предприятия (МСП) и големи компании, които са изправени пред трудности в резултат на икономическото въздействие от епидемията от коронавирус. Целта на схемата е да помогне на предприятията да покрият непосредствените си оборотни средства или инвестиционни нужди, като по този начин се гарантира продължаване на тяхната дейност.

Според Комисията мярката на Литва е в съответствие с условията, определени във временната рамка. По-специално: (i) основната сума на заем за дружество, обезпечена с гаранция, е ограничена, както е посочено във временната рамка; (ii) гаранциите ще бъдат предоставени само до края на тази година; (iii) гаранциите са ограничени до максимум шест години и (iv) премии за гаранционни такси са в съответствие с указанията, установени във временната рамка.

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под №  SA.56927 в  State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Мерки на Полша за подкрепа на икономиката

Комисия одобри схема на Полша от 3,5 милиарда злоти (приблизително 700 милиона евро) за подпомагане на икономиката в контекста на епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена в съответствие с Временната рамка за държавна помощ, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020 г.

Комисията одобри полска гаранционна схема на 3 април, сега Полша предлага  втора схема за подкрепа на компании, засегнати от избухването на еписдемията коронавирус. Новата схема ще бъде съфинансирана от фондове на Европейския съюз при споделено управление, по-специално от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд.

Съгласно схемата полските власти ще могат да предоставят помощ за подпомагане на полските компании, засегнати от епидемията на коронавирус, като предоставят подкрепа за ликвидност под формата на гаранции за заеми и субсидирани лихвени проценти за заеми.

Според Комисията полската мярка е в съответствие с условията, определени във временната рамка. По-специално, размерът на заема на една компания е ограничен до необходимото за покриване на нуждите й от ликвидност в близко бъдеще, а гаранционните такси и лихвените проценти съответстват на минималните нива, определени във Временната рамка. Гаранциите и заемите ще бъдат предоставени до края на тази година, с максимална продължителност шест години. Помощ може да се предоставя само на компании, които не са били в затруднение преди 31 декември 2019 г., но са били значително засегнати от епидемията от коронавирус. Полша изчислява, че около 20 000 компании ще се възползват от около 3,5 милиарда злоти (0,7 милиарда евро) заеми и гаранции по схемата.

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под № SA.56896 в State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕС.

Мерки на Португалия за подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри  на Португалия схема за кредитна линия на стойност 20 милиона евро за подкрепа на португалския сектор за рибарство и аквакултура в контекста на епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена в съответствие с Временната рамка за държавна помощ, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020г.

Мярката е с бюджет 20 милиона евро и се състои в предоставянето на заеми със субсидирани лихвени проценти, за да се подпомогнат компаниите, работещи в сектора на рибарството и аквакултурите (като риболовни дружества, организации на производители и компании, занимаващи се с преработка на риболов и аквакултура продукти) да преодолеят паричните затруднения, произтичащи от кризата.

Схемата  ще бъде достъпна за малки и средни предприятия (МСП), работещи в сектора на рибарството и аквакултурите. Тя има за цел да даде възможност на тези компании, които са най-засегнати от кризата, да имат достъп до финансови средсва при намалени разходи, за да поддържат дейността си.

Според Комисията португалската мярка е в съответствие с условията, определени във временната рамка. По-специално: (i) договорите за заем ще трябва да бъдат подписани до 31 декември 2020 г. и да бъдат ограничени до максимум шест години; (ii) общата сума на отпуснатия заем на дружеството не трябва да надвишава 25% от общия му оборот през 2019 г., с някои изключения в надлежно обосновани случаи, и (iii) основната сума на заема на една компания е ограничена до необходимото за покриване на нейните нужди за ликвидност в обозримо бъдеще.

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под №  SA.56886 в  State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Мерки на Унгария за подкрепа на икономиката

Комисията одобри на Унгария схема за помощ на стойност 50 000 милиона HUF (приблизително 140 милиона евро) за подпомагане на предприятия, засегнати от епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена в съответствие с Временната рамка за държавните помощи, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020. Тя ще се управлява от Унгарската агенция за насърчаване на инвестиции с нестопанска цел ООД (HIPA Non-Profit Ltd).

Публичната подкрепа ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства и ще бъде достъпна за средни и големи предприятия, които са особено засегнати от икономическите последици от избухването на епидемията от  коронавирус и които действат в определени сектори, определени от Унгария.

Схемата има за цел да подпомага компании, които са изправени пред трудности поради загуба на приходи и ликвидност в резултат на икономическото въздействие от епидемията от коронавирус. По-специално, това ще помогне на предприятията да покрият непосредствените си оборотни средства или инвестиционни нужди.

Според Комисията унгарската мярка е в съответствие с условията, определени във Временната рамка. По-специално: (i) подкрепата за една компания няма да надвишава 800 000 EUR на компания, както е предвидено във временната рамка; (ii) размерът на помощта за едно дружество е свързан с обема на инвестициите и пазарния сектор, в който дружеството е активно и (ii) помощта може да бъде отпусната до 31 декември 2020 г., докато заявленията могат да бъдат подадени до 30 ноември 2020 г.

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под № SA.56926 в State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Мерки на Дания да подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри на Дания схема с бюджет 40 милиарда DKK (приблизително 5,4 милиарда евро), която ще обезщетява компаниите, особено засегнати от епидемията  на коронавирус, до максимум 60 милиона DKK (приблизително 8 милиона евро) на компания.Схемата е одобрена в съответствие с Временната рамка за държавните помощи, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020

Съгласно схемата на частни компании, регистрирани в Датския централен бизнес регистър (CVR), които имат доказан спад на приходите от над 40% заради избухването на епидемията от коронавирус в периода от 9 март до 9 юни 2020 г., ще имат право на обезщетение за претърпените вреди. По-специално, те ще бъдат компенсирани частично или изцяло за разходи, които продължават да поемат. Датските власти предвиждат няколко нива на обезщетение според нивото на спад в оборота. Максималният размер на помощта за една компания е 60 милиона DKK (приблизително 8 милиона EUR)

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под № № SA.56774 в State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Мерки на Австрия за подкрепа на икономиката

Европейската комисия одобри на Австрия схема за ликвидност в размер на 15 милиарда евро за подкрепа на икономиката в контекста на епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена в съответствие с Временната рамка за държавните помощи, приета от Комисията на 19 март 2020 г., изменена на 3 април 2020 г.

Схемата за ликвидност е с прогнозен бюджет 15 милиарда евро и позволява предоставянето на помощ под формата на:

i) Директни безвъзмездни средства, връщане на аванси и гаранции с максимум 800 000 EUR;

(ii) държавни гаранции за заеми, предмет на гаранции за банките за насочване на държавна помощ към реалната икономика;

(iii) Субсидирани публични заеми за дружества с благоприятни лихвени проценти.

Мярката позволява предоставянето на помощ от COFAG (COVID-19 Finanzierungsagentur des Bundes GmbH). COFAG е средство със специална цел за предоставяне на мерки за подпомагане на ликвидността.

Мярката е насочена към всички предприятия и се прилага за цялата територия на Австрия. Помощта се предоставя по мярката пряко или, ако се отнася до гаранции по заеми или субсидирани публични заеми, чрез кредитни институции и други финансови институции като финансови посредници.

Според Комисията австрийската мярка е в съответствие с условията, определени във временната рамка. По-специално, схемата предвижда механизъм, който да гарантира, че когато тези програми се канализират чрез търговски банки, последните ще дават предимството на компаниите, които се нуждаят от подкрепа. Освен това помощта може да бъде отпусната само на предприятия, които не са били в затруднение към 31 декември 2019 г. Накрая, помощта може да бъде отпусната само до края на тази година.

Неповерителна версия на решението ще бъде публикувана под №  SA.56840 в State aid register на ГД „Конкуренция” на ЕК.

Какво включва Временната рамка за държавни помощи

Комисията прие Временна рамка, която позволява на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на избухналата пандемия от коронавирус. Във Временната рамка, изменена на 3 април 2020 г., се предвиждат следните видове помощ, които държавите членки могат да предоставят:

i) Преки безвъзмездни средства, вливане на капитал, избирателни данъчни предимства и авансови плащания до 100 000 евро на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти, 120 000 евро на предприятие с дейност в сектора на рибарството и аквакултурите и 800 000 евро на предприятие с дейност във всички останали сектори, за да посрещнат предприятията спешните си нужди от ликвидност. Държавите членки могат също да отпускат до 800 000 евро в номинална стойност безлихвени заеми на предприятие или гаранции по заеми, покриващи 100 % от риска, с изключение на първичното производство на селскостопански продукти и сектора на рибарството и аквакултурите, за които се прилагат ограничения от съответно 100 000 евро и 120 000 евро на предприятие.

ii) Държавни гаранции за заеми, взети от предприятия, за да се гарантира, че банките продължават да отпускат заеми на клиентите, които се нуждаят от тях. Тези държавни гаранции могат да покрият до 90 % от риска по заеми, за да се помогне на предприятията да покрият непосредствените си нужди от оборотен капитал и инвестиции.

iii) Субсидирани публични заеми с изгодни лихвени проценти за предприятията Тези заеми могат да помогнат на предприятията да посрещнат непосредствените си нужди, свързани с оборотния капитал и инвестициите.

iv) Предпазни мерки за банките, чрез които държавната помощ достига до реалната икономика, гарантиращи, че такава помощ се счита за пряка помощ в полза на клиентите на банките, а не за самите банки, и осигуряващи насоки за това как да се гарантира минимално нарушаване на конкуренцията между банките.

v) Публично застраховане на краткосрочни експортни кредити за всички държави, без да е необходимо държавата членка да доказва, че съответната държава временно е „непродаваема“.

vi) Подкрепа за научноизследователската и развойната дейност (НИРД), свързана с коронавируса, за справяне с настоящата криза в здравеопазването под формата на преки безвъзмездни средства, подлежащи на връщане авансови средства или данъчни предимства. За трансгранични проекти за сътрудничество между държави членки може да се предоставя премия.

vii) Подкрепа за изграждането и модернизирането на съоръжения за изпитване с цел разработване и изпитване на продукти (в това число ваксини, апарати за вентилация и предпазно облекло), които са от полза за справяне с пандемията от коронавируса до етапа на първото промишлено внедряване. Помощта може да бъде под формата на преки безвъзмездни средства, данъчни предимства, подлежащи на връщане авансови средства и гаранции за недопускане на загуби. Предприятията могат да се възползват от премия, когато техните инвестиции се подкрепят от повече от една държава членка и когато инвестицията е приключила в срок от два месеца, след отпускането на помощта.

viii) Подкрепа за производството на продукти за борба с избухналата пандемия от коронавирус под формата на преки безвъзмездни средства, данъчни предимства, подлежащи на връщане авансови средства и гаранции за недопускане на загуби. Предприятията могат да се възползват от премия, когато техните инвестиции се подкрепят от повече от една държава членка и когато инвестицията е приключила в срок от два месеца, след отпускането на помощта.

ix) Целева подкрепа под формата на отсрочване на плащания на данъци и/или временно спиране на плащането на социалноосигурителни вноски за тези сектори, региони или видове предприятия, които са най-силно засегнати от пандемията.

x) Целева подкрепа под формата на субсидии за заплати на служителите за предприятията в сектори или региони, които са пострадали най-много от заразата с коронавируса, и които без нея биха съкращавали персонал.

Временната рамка дава възможност на държавите членки да съчетават наличните мерки за подкрепа с изключение на заемите и гаранциите за един и същ заем и над праговете, предвидени във Временната рамка. Тя също така дава възможност на държавите членки да съчетават всички мерки за помощ, предоставени съгласно Временната рамка, със съществуващите възможности на предприятията да бъде отпусната помощ de minimis в размер до 25 000 евро за три финансови години за тези от тях, които извършват дейност в сектора на първичното производство на селскостопански продукти, 30 000 евро за три финансови години за предприятия, извършващи дейност в сектора на рибарството и аквакултурите, и 200 000 евро за три финансови години за предприятия, осъществяващи дейност във всички останали сектори. Същевременно държавите членки трябва да се ангажират да избягват прекомерното натрупване на мерки за подкрепа за едни и същи предприятия, за да ограничат помощта до действителните им нужди.

Освен това Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за да смекчат социално-икономическите последици от избухналата пандемия от коронавирус, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от коронавируса“, в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отложено плащане на данъци или субсидиране на работа при непълно работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират предприятията за щети вследствие на избухналата пандемия от коронавирус и пряко свързани с нея.

Временната рамка ще бъде в сила до края на декември 2020 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено.

Повече информация относно Временната рамка и останалите действия, предприети от Комисията за справяне с икономическите последици от пандемията, причинена от коронавируса, може да бъде намерена тук