понеделник, 31 май 2010 г.

Антитръст:Нови правила за конкуренция в сектор - моторни превозни средства

Европейската комисия публикува в Официален вестник на ЕС  осъвременените правила за групово освобождаване на вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни дредства.
Секторът на моторните превозни средства, който включва както пътническите автомобили, така и товарните превозни средства, е обект на специфични регламенти за групово освобождаване от 1985 г.  Новият  Регламент  (ЕС) № 461/2010 на Комисията, заменя действащия до 31 май 2010 г. Регламент (ЕО) № 1400/на Комисията от 31 юли 2002 г. относно прилагането на член  101, параграф 3 от Договора по отношение на категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства
Категорията "вертикални споразумения" в сектора моторни превозни средства включва, вертикални споразумения за покупката, продажбата или препродажбата на нови моторни превозни средства, вертикални споразумения за покупката, продажбата или препродажбата на резервни части за моторни превозни средства и вертикални споразумения за предоставянето на услуги по ремонт и поддръжка на тези превозни средства, когато тези споразумения са сключени между неконкуриращи се предприятия, между някои конкуренти или между някои сдружения на търговци на дребно или на сервизи. Тази категория включва също и вертикални споразумения, съдържащи спомагателни разпоредби за прехвърлянето или използването на правата на интелектуална собственост. Терминът „вертикално споразумение“  включва както  споразумения, така и съответстващите съгласувани практики.

Регламентът влиза в сила на 1 юни 2010 г. и е със срок на действие до 31 май 2023 г.
Също в Официален вестник на ЕС е публикувано и Известие на Комисията, чрез което се дават допълнителни насоки относно вертикалните ограничения в споразуменията за продажба и ремонт на моторни превозни средства и дистрибуцията на резервни части за моторни превозни средства.

Новите правила  въвеждат праг на пазарния дял- до 30 %, над който споразуменията между производителите на моторни превозни средства и оторизираните от тях сервизи няма да могат да се възползват от груповите освобождавания. Спрямо тях ще се прилага регламента за общото групово освобождаване на вертикални споразумения между производители и дистрибутори за продажбата на продукти и услуги -Регламент 330/2010 от 20 април 2010 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики.
Новите правила имат за цел да улеснят независимите сервизи, които не са част от оторизираната дистрибуторска верига на производителите, при достъпа им до техническата информация за автомобилите. Освен това се улеснява и достъпът им до алтернативни източници на резервни част. Ще се премахне практиката производителите на автомобили да признават гаранции на моторни превозни средства, само ако са ползвани сервизни услуги, предоставяни от оторизирани от тях сервизи. Например изискването смяната на маслото през гаранционния период да се извършва само от оторизиран от тях сервиз.
Новите правила са важни защото се гарантират правата на потребителите. Анализът на ЕК е показал, че сервизните услуги представляват 40 % от разходите по поддръжка на автомобила, а през последните години се установява  значително повишаване на цените на сервизните услуги за автомобили.

четвъртък, 27 май 2010 г.

Телекомуникации:Гражданите и предприятията плащат цената за различията в прилагането на правилата на ЕС


Европейската комисия публикува  15-ят  редовен доклад, в който проследява развитието на единния европейски пазар на електронните съобщения. Основният извод на доклада е, че  потребителите, предприятията и икономиката на ЕС като цяло са лишени от пълните икономически ползи от един действително единен и конкурентен  пазар за телекомуникации, обхващащ целия ЕС, поради различия в прилагането на съответните правила на ЕС. На повечето пазари на държавите-членки конкуренцията нараства, но те продължават да са национални по своя характер. Освен това държавите-членки значително се различават по нивото на конкуренция.
 В своята Програма в областта на цифровите технологии за Европа — водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“, Комисията призовава телекомуникационния сектор и правителствата на държавите-членки на ЕС да обединят усилията си, за да въведат високоскоростен достъп до интернет и интерактивни съобщителни услуги за всички граждани и предприятия до 2013 г. Политиката в областта на радиочестотния спектър, следва да  гарантира, че радиочестотите, освободени в резултат на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (т.нар. „цифров дивидент“), ще бъдат предоставени за нови услуги, включително мобилен широколентов достъп.
При представянето на доклада комисарят по цифрови технологии Нели Крус заявява:
Бързото разрастване на мобилната широколентова връзка и достъпът на по-приемлива цена до интернет са добри новини за потребителите в това тежко за икономиката време. Въпреки това скромният напредък към действително единен пазар е разочароващ. Необходимо е държавите-членки да увеличат усилията си, за да гарантират, че правилата в областта на телекомуникациите се прилагат надлежно и се осъществяват нужните инвестиции в иновативни услуги в полза на всички 500 милиона европейски потребители.“

Какви изводи могат да се направят от публикуваните в доклада числа и графики за  развитието на пазарите на електронни съобщения в България, сравнени с другите държави-членки.

Широколентов (broadband) пазар

Последователната политика на ЕК е да стимулира правителствата и институциите на държавите членки от централно и местно ниво, да осъзнаят изключителното значение на широколентовия достъп до интернет, особено  в изостаналите и икономически неразвити области на ЕС. Гарантирането на достъп до широколентов бърз интернет ще допринесе ползи за потребителите като им предостави нови стоки и услуги:
• Модерни on-Line услуги;
В здравеопазването- ще позволи жителите на отдалечените и слабо населени райони на територията на Европейския съюз да получават същото качество на здравно обслужване, както и в гъсто населените и урбанизирани територии;
В образованието - ще повиши качеството на образование, чрез създаване на условие за обучение „през целия живот” и възможност на студенти от отдалечени райони чрез интернет да имат безпроблемен достъп до квалифицирани преподаватели, до университетски библиотеки, участието във видео-конференции и др;
Административни услуги – позволява създаването на е-правителство, което да гарантира безпроблемно предоставяне на бизнеса и гражданите на бързи, леснодостъпни и качествени административни услуги, освободени от корупционни практики.
Динамична бизнес среда- ще позволи лесно получаване на информация за развитие на пазарите и по-лесен достъп до контрагенти и клиенти.

 Къде е България, сравнена с другите държави-членки?
 
От изложените данни в доклада е видно, че България продължава да е на последно място по критерия -проникване на широколентовия пазар (broadband penetration ).

Степен на проникване (penetration rate)
Един от количествените измерители за развитие на пазара на широколентовите пазари е степента на проникване, изразена в %, която представлява броя на абонатите на широколентови линии отнесени към 100 броя от населението на съответната държава членка. Степента на проникване дава представа   доколко развитието на широколентовия достъп до интернет се осъществява в условие на ефективна пазарна конкуренция. 
За съжаление България (видно и от графиката по-горе) продължава да е на последно място по този показател със степен  на проникване -13, 0 %, доката средния коефициент за Европа -27 е над 24 %.
 Степента на проникване  е нараснала само с 2, 8 процентни пункта в сравнение с 2009 г.

От съществено значение за развитие на широколентовия пазар е и условията, при които историческия оператор  предоставя необвързан достъп до абонатната линия (local loop unbundling) на алтернативни оператори. Digital Subscriber Line (DSL) към момента е най-разпространеният начин за достъп до широколентови услуги в ЕС, а кабелните модеми са вторият по важност достъп.
От таблицата по-долу е видно, че до месец януари 2010г  няма предоставен необвързан достъп до абонатната линия от страна на историческия оператор на алтернативните оператори. Изводът на ЕК в доклада е, че няма ефективна конкуренция на този пазар, тъй като само два алтернативни оператора предоставят ограничен брой DSL връзки, базирани на   предоставен битстрийм достъп (bitstream access).

Мобилен пазар

Не по важно е развитието на конкурентен пазар на мобилни услуги.
За България продължава да е валидна констатацията, че  цените на едро за терминиране на разговори в мобилните мрежи  са най-високи в сравнение с другите държави членки, като превишават  близо с 6 евро цента средноевропейските цени.
 Тази тенденция не се е променила съществено през последните 3 години. Разликата в цените все още е значителна.

Същевременно разговорите на абонатите вътре в мрежите са ниски -средно 0.05 евро за 2008 г. при средни за Европа 27 - 0.13 евро.

Тази аномалия между ниски цени на дребно и високи цени на едро за терминиране  е довела до ефект, който се разпознава от правото по конкуренция като "закрепостен потребител" (captive customer). Потребителите нямат никаква икономическа полза да сменят  оператора, чийто абонати са, защото и при новия оператор ще бъдат в същата ценова ситуация. Цените на разговорите с абонати на други оператори ще си останат за тях високи, поради високите цени на едро за терминиране на разговори между отделните мобилни мрежи. Това е довело до практиката, потребителите да стават абонати едновременно на два или три мобилни оператора, за да говорят на ниски цени вътре в мрежите на операторите, и да избягват високите цени на терминиране между мрежите.
От друга страна тромавата, дълга и скъпа процедура за преносимост на номерата, допълнително обезкуражава потребителите да сменят оператора си и ги прави на практика  "закрепостени потребители".  България е с един от най-дългите срокове за преносимост на телефонните номера -15 дни при фиксираните и 10 дни при мобилните номера, съответно средноевропейския срок е 6,5 и 4,1 дни.










вторник, 25 май 2010 г.

Енергетика: Какъв е пътят за създаване на единен европейски пазар на електоренергия

Тринадесет оператори на преносни системи от 10 страни са се споразумели да координират дейността си по управление на претоварванията на мрежите. Споразумението представлява крайъгълен камък в процеса на интегриране на електроенергийния пазар.
Европейската Комисия приветства това споразумение, защото то  ще разреши проблемът със затворените мрежи, които възпрепятстват практическото прилагане на Регламент (ЕО) № 1228/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година, относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия.
Комисията смята, че оптималното управление на капацитета на интерконекторите, представлява  значителна стъпка към реализирането на единния електроенергиен пазар. В допълнение, споразумението ще павира пътя за сключване на бъдещо споразумение с Швейцария, което да я интегрира в европейската електроенергийна система.

Предприятията: Оператор на преносни системи Amprion (Германия), Creos (Люксембург) Eles (Швеция), Elia (Белгия), EnBW (Германия), HTSO (Гърция), RTE (Франция), Swissgrid (Швейцария), TenneT (Нидерландия), Terna (Итали), Transpower (Германия), VERBUND-APG (Австрия) са подписали през месец  май 2010 г.

Меморандум за разбирателство

Чрез меморандума се  разширява обхвата и функциите на CASC-CWE, съвместна компания създадена през 2007 г., която да координиране търговете при преносните капацитети между Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия, представляващи Централен западен регион на Инициативата за регионална електроенергия, които ще са в състояние да снабдяват Австрия, Швейцария, Италия, Словения и Гърция, както и разширяване до Централен южен регион. Съответните национални регулаторни органи са одобрили това развитие на електроенергийния пазар. Цялото събитие по подписване на Меморандума е било организирано и напълно подкрепено от Европейската комисия.

В контекста на тази информация се налага  въпроса, къде е България в този процес?
Ние сме се конценрирали единствено в това да построим Белене, но този проект дали ще се впише в единния европейски пазар на електроенергия, който макар и бавно се изгражда и вече има реални измерения. Създаването на реален вътрешен електроенергиен пазар активно се поощрява от ЕК и един от начините е, взаимносвързване на мрежите и улесняване на търговията с електроенергия между държавите членки. Въпросът е -  България има ли ясна стратегия за мястото си в този процес на  изграждане на един добре функциониращ вътрешен европейски конкурентен електроенергиен пазар, който ще улеснява избора на потребителите, като допринася за сигурността на доставките, независимо от географското местоположение на доставчика.
Ако се проследят регионалните инициативи, (повече информация тук) поддържани от ЕК, и докладът от 2009 г., анализиращ развитието на единния енергиен пазар, възниква въпроса няма ли да останем встрани от този процес и да пропуснем да отвоюваме подобавощото ни се място на единния електроенергиен пазар, където конкуренцията между доставчиците ще бъде определяща за дългосрочното му развитие?

четвъртък, 20 май 2010 г.

Антитръст: Първият случай, при който Европейската комисия използва процедурата за постигане на споразумение при дело за картел - сетълмент процедура

На 19.05.2010 г. Европейската комисия оповести, че за пръв път е приложила процедурата за постигане на споразумение по дело за картел (сетълмент процедура), вследствие на което санкцията за предприятията, участници в картела е намалена с 10%. Общият размер на санкцията е 331 273 800 евро и е наложена на предприятия, производители на чипове за компютри и сървъри: Samsung, Hynix, Infineon, NEC, Hitachi, Mitsubishi, Toshiba, Elpida и Nanya. Micron също е участник в картела, но не му е наложена санкция, тъй като е разкрил на ЕК съществуването на картела и е поискал да се възползва от Програмата за освобождаване от санкции при картелни случаи.

"Първото сетълмент решение е другият крайъгълен камък от анти-картелната дейност на Комисията. Чрез признанието си за участие в картел, компаниите позволиха на Комисията да приключи това дълго разследване и да освободи ресурсите си за разследване на други предполагаеми картели. Очакването е, че прилагането на тази процедура към нови случаи ще ускори значително разследванията”
заявява Хоаким Алмуня – заместник председател на ЕК и комисар по конкуренцията.

История на картела

През 2002 г. Micron разкрива пред Комисията съществуването на картел между производителите на чипове DRAMs (Dynamic Random Access Memory), и кандидатства за пълно освобождаване от санкции по Програмата за освобождаване от санкции при картелни случаи на ЕК (Leniency).

Фирмите Samsung, Hynix, Micron, NEC, Hitachi, Mitsubishi, Toshiba, Elpida and Nanya , участвали в картела, с изключение на една (Infineon, Germany) не са от Европейското икономическо пространство, но техните продукти се търгуват на европейския пазар и те следва да съблюдават европейското законодателство в областта на конкуренцията, а именно чл. 101, ал.1 от ДФЕС, който забранява  практики, които ограничават конкуренцията.

Случаят също е разследван в САЩ.

Картелът е действал от 1 юли 1998 г. до 15 юни 2002 г.

 Картелът е действал на практика, чрез създадена мрежа от срещи и размяна на секретна търговска информация, основно на двустранна основа. По този начин се е постигала координация на ценовите равнища и офертите при продажбите на чиповете на основните производители на PC и сървъри от Европейското икономическо пространство, което включва освен 27-те страни членки на ЕС и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Чиповете DRAMs основно се използват като елементи при производството на персонални компютри (PCs), сървъри и работни станции.

По време на разследването на случая - между декември 2003 и февруари 2006 г . молби за освобождаване от санкции подават също Infineon, Hynix, Samsung, Elpida и NEC и освен това оказват пълно съдействие на Европейската комисия по време на разследването й.

След като отчита заявените молби за освобождаване от санкции и доброволното сътрудничество, ЕК намалява предвидените санкции на отделните предприятия, както следва:

С 45%  на Infineon

С 27% на Hynix

С 18%  на Samsung

С 18% на Elpida

С 18% на NEC

Отчитайки и смекчаващи обстоятелства комисията е намалила санкциите още с 5% на Hynix и по 10% на Toshiba и Mitsubishi.

Окончателният размер на санкциите на всички участници в картела ( с изключение на Micron, който получава освобождаване от санкция) е намален с още 10 % поради факта, че страните са поискали случая да се разгледа по процедурата за споразумения при картелни случаи –сетълмент процедура.

При изчисляване на санкцията са взети предвид сумата от продажбите на продуктите в рамките на Европейското икономическо пространство и това, че нарушението по своята същност се характеризира като най-тежкото нарушение на правилата за конкуренция.

Окончателните суми по отделни предприятия са:

Micron - 0 евро (освободен от санкция)

Infineon - 56 700 000 евро

Hynix - 51 471 000 евро

Samsung - 145 728 000 евро

Заедно и поотделно  Elpida, NEC Corporation, Hitachi Ltd. -  8 496 000 евро

Заедно и поотделно NEC Corporation, Hitachi Ltd. (for the JV period) - 2 124 000 евро

NEC (pre-joint venture) - 10 296 000 евро

Hitachi (pre-joint venture) - 20 412 000 евро

Toshiba - 17 641 800 евро

Mitsubishi - 16 605 000 евро

Nanya - 1 800 000 евро

Общ размер на наложените санкции 331 273 800 евро

Същност на Процедурата за постигане на споразумения при дела за картели - settlement procedure

Прилагането на сетълмент процедурата позволява на комисията да приключи случая по съкратена и опростена процедура. Процедурата е нова и е въведена в действие от 2008 г. с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 година.

Главната цел е да се съкрати дългата административна процедура характерна за разследванията на картелни случай. Прилагането на процедурата води до ползи за потребителите и данъкоплатците, тъй като се намаляват разходите, свързани с разследванията, а освобождаването на ресурси за разследване на други важни случаи води до подобряване ефективността на антитръстовото правоприлагане. В крайна сметка процедурата е в полза и за компаниите-участници в картела, които по-бързо получават разрешаване на случая, а санкцията им се намалява с 10%.

Процедурата за постигане на споразумението при DRAMS картела е започнала през 2009 г., след като предприятията, участници в картела, са заявили готовността си да се възползват от нея. На практика те са изпратили формално споразумение, в което ясно и недвусмислено са приели установените факти и са признали своята отговорност за извършеното нарушение.

сряда, 19 май 2010 г.

Държавна помощ: Анализ на държавната помощ за банковия сектор

Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия публикува на сайта си работен документ, който анализира  отпуснатите държавни помощи от държавите членки за подпомагане на банките, с цел  стабилизиране на финансовия сектор в условия на криза. Изводите, направени в работния документ са, че трябва да се премине към постепенно прекратяване на държавните гаранции за банките, тъй като има реална опасност да се изкриви конкуренцията на финансовите пазари, което да доведе до нарушаване и изопачаване на ефективната конкуренция на пазара.   

събота, 15 май 2010 г.

Държавна помощ: EК публикува статистика за одобрените държавни помощи по държави членки

На сайта на Главна дирекция "Конкуренция" на ЕК е публикувана статистика за одобрените държавни помощи, предоставени от държавите членки във връзка с преодоляване на финансовата/икономическата криза, за периода 2008, 2009, м. май 2010 г.

четвъртък, 13 май 2010 г.

Европейската комисия публикува брошура, с която разяснява провежданата политика за конкуренция

Европейската комисия - Главна дирекция "Конкуренция" публикува първи брой за 2010 г. на  брошура, която обобщава водената  политика за  конкуренция. Брошурата  включва: въпросите свързани с политиката за конкуренция и финансовата криза, сътрудничеството в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, антитръст, картели, сливания, държавни помощи.

Брошурата е на адрес

сряда, 12 май 2010 г.

Енергетика: Обществено обсъждане на новата енергийна стратегия на Европа 2011-2020

Европейската комисия започва обществено обсъждане на документ наречен „Към нова Енергийна стратегия за Европа 2011-2020 (Towards a new Energy Strategy for Europe 2011-2020).

Становища по стратегията могат да се изпращат до 02.07.2010 г. на посочен на сайта на ЕК адрес:
Ключовите цели, заложени в новата стратегия за развитие на европейския енергиен пазар 2011-2020 са:

• Използване на пълния потенциал на политиката за енергийно спестяване;

• Подпомагане на иновации за развитие на нисковъглеродна енергетика;

• Създаване на функциониращ вътрешен – европейски енергиен пазар;

• Сигурни и устойчиви енергийни инфраструктури;

• Постигане на по – голямо сътрудничество и солидарност в рамките на Европейския съюз, чрез прилагане на ефективен и последователен подход при осъществяване на външните за съюза енергийни връзки.

Според стратегията, изпълнението на тези цели на Европейската енергийна политика могат да гарантират на потребителите и предприятията сигурна, безопасна, устойчива и нисковъглеродна енергия на приемливи конкурентни цени.

сряда, 5 май 2010 г.

Конкуренция: Комисията започва консултация относно прегледа на правилата, приложими към споразуменията за хоризонтално сътрудничество

Европейската комисия започва обществено обсъждане на проекти на регламенти и насоки за оценката на споразумения за сътрудничество между конкурентни предприятия.

С проектите се осъвременяват действащите регламенти за „групово освобождаване“ Регламент (ЕО)№ 2659/2000 на Комисията за категориите споразумения за изследвания и разработки (НРИ) и Регламент (ЕО) № 2658/2000 на Комисията за споразумения за специализация) и съпътстващите ги хоризонтални насоки предоставят насоки за оценка на споразуменията за хоризонтално сътрудничество. Срокът на действие на регламентите изтича на 31.12.2010 г. Целта на проектите, предложени за обществено обсъждане,  е да бъде актуализирано и допълнително разяснено прилагането на правилата за конкуренцията в тази област и да се осигури тяхната постоянна адекватност в днешната променяща се икономика.

Заинтересованите страни имат възможност да представят своите коментари до 25 юни 2010 г. След провеждането на обществената консултация и след като в пълна степен бъде отчетен приносът на заинтересованите страни, Комисията ще приеме окончателните текстове в края на годината.

При представянето на проектите, комисарят за конкуренцията Хоакин Алмуня, заместник-председател на Комисията, заявява:

„Иновацията и конкурентноспособността са от основно значение за стратегията „Европа 2020“ на Комисията. Споразумения за сътрудничество между конкурентни предприятия, и по-специално споразумения за специализация и споразумения за научноизследователска и развойна дейност, които повишават ефективността, могат да подобрят иновацията и конкурентноспособността в Европа. Актуализиран пакет от правила в тази област ще ни позволи да улесним сътрудничеството между конкурентни предприятия в случаите, когато то допринася за икономическото благополучие, без да създава риск за конкуренцията.“

Конкуренцията е един от ключовите инструменти за постигане на по- конкурентноспособно, по-взаимосвързано, по-екологично и по-приобщаващо се  общество, което се основава на знанието. По-голям просперитет се постига с иновация и по-добро използване на ресурсите, като основен ресурс е знанието. За да реализира тази трансформация, Европа трябва да използва пакет от инструменти, в това число конкуренцията, за да насърчава предприятията към иновации и сътрудничество по проекти, повишаващи ефикасността. Прилагането на правилата за конкуренция може да бъде ефективно само при условие, че нейните инструменти на политика, и по- конкретно инструментите, които оказват влияние върху споразуменията за хоризонтално сътрудничество, се поддържат актуални и се привеждат в съответствие с развитието на пазарите.
Двата регламента освобождават споразуменията за научноизследователска и развойна дейност, както и споразуменията за специализация и споразуменията за съвместното производство, от общата забрана на ЕС на ограничителните бизнес практики, при условие, че те отговарят на условията в тези регламенти. Хоризонталните насоки предоставят аналитична рамка за оценка на най-често срещаните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, като споразуменията за научноизследователска и развойна дейност, споразуменията за производство, споразуменията за закупуване, споразуменията за пускане в търговския оборот и споразуменията за стандартизация.

Ключов проблем, на който е обърнато внимание в преработените регламенти е сътрудничеството за установяване на стандарти.

Стандартите играят все по-важна роля за насърчаване на иновациите (особено в сектора на информационните технологии), но ефективният, отворен и прозрачен процес на определяне на стандарти е от ключово значение за осигуряване на ефективна конкуренция.

По-специално преработката на главата за стандартизация, отчитаща актуалната практика по дела в тази област, има за цел да гарантира определянето на стандартите така, че специалните ползи от тяхното прилагне да бъдат прехвърлени върху европейските потребители.

Други основни предложения за промени в съществуващите правила включват:

Глава за оценката на обмена на информация между предприятията.

Насоки за стандартни условия в главата за стандартизация.

Пояснение на прилагането на правилата за конкуренцията по отношение на споразуменията между съвместни предприятия и техните дружества майки. Начините за разкриване на съответни права на интелектуална собственост и пренастройване на „твърдите“ ограничения (в регламента за групово освобождаване от забраната в подкрепа на НРД).

Въвеждане на втори праг за пазарен дял за споразуменията за специализация и съвместно производство, който се отнася за продукти, използвани за вътрешно потребление (в регламента за групово освобождаване от забраната в подкрепа на специализацията).

Разяснения на концепцията за „потенциален конкурент“ с въвеждане на тригодишен период за бъдещо навлизане на пазара (в двата регламента).


Коментарите от заинтересовани страни, (граждани или техни организации, представители на бизнеса или публични органи), могат да бъдат изпращани на Комисията до 25 юни 2010 г.

Примери за споразумения за хоризонтално сътрудничество, по които Комисията е провела разследване,
Класификация на кораби
Резюме на решението
Пълна версия на решението
Декларацията на IPCom