През последните седмици, представители на бизнеса, политици, както и обикновени граждани заговориха за по силна намеса на държавата в икономиката. Дебат, чрез който се връщаме 20 години назад. Имам предвид, че отново се поставя под съмнение ролята на свободния пазар в икономиката ни, с което се връщаме там откъдето тръгнахме преди 20 години. България, за разлика например от Полша и Чехия, направи своя избор към свободния пазар трудно, а реформата от планова в пазарна икономика се осъществяваше колебливо и мъчително. В настоящия момент, въпреки че предимствата на пазарната икономика са видими, отново на дневен ред се вадят аргументи за държавно регулиране и определяне на цени.
Много бързо забравихме времената на дефицит и липса от пазара на най-обикновени стоки от първа необходимост. Да не забравяме, че в годините на плановата икономика, или когато държавата определяше, какво да се произвежда, колко да се произвежда и на каква цена да се произвежда, можеше да се купят само два вида кашкавал, два вида хляб, два вида сирене.....да продължавам ли?. Смятам, че всички които имат реални спомени от тези времена, добре си спомнят и дефицита на редица стоки, например търсеха се „връзки” за да си купиш цветен телевизор, автоматична пералня, та дори и най-обикновен бойлер, а банани и портокали ядяхме само на нова година и по време на поредния конгрес на БКП. Да припомня още, че трябваше да се чака поне 20 години за нова кола „Лада” и то след като си внесъл 1500 лв. депозит (при минимална заплата около 100 лв), върху който не се начисляваше и никаква лихва.
За разлика от политиците на Чехия и Полша, които веднага след промените през 1989 г- честно обясниха на народа си, че предстоят трудни години на пазарни реформи, но те са единствено възможните, за да се тръгне към развита и устойчива икономика, в България повече от 8 години се лутахме между „демократичния социализъм”, „чорбаджиите изедници”, през финансовите пирамиди и тотално източените държавни предприятия. Разбира се това лутане имаше и своята цена, която всички платихме чрез хиперинфлацията през 1996/97 г. и чак тогава проумяхме, че и за България няма друг път освен пътя на свободния пазар с ефективна конкуренция.
Разбира се, пазарната икономика и свободната конкуренция не се случват и поддържат от само себе си. Затова в Европейския договор за функциониране на Европейския съюз (Лисабонския договор – подписан и от България), има специални разпоредби, в които са формулирани правилата за конкуренция, (чл.101 и 102), а на ГД „Конкуренция” и националните органи по конкуренция им е вменена отговорността да ги прилагат на практика в съответствие с Регламент 1 /2003 на ЕС, като следят да няма изкривявания на пазара чрез картели и злоупотреби с господстващо положение. Затова са предвидени и много силни правомощия за разследване, например възможност за претърсвания на офиси на предприятия при съмнения за картел или злоупотреба на пазара, както и високи санкции за нарушителите- до 10 % от оборота им.
Именно за тази отговорност на държавите членки и правоприлагащите им органи говори Александър Италианер, генерален директор на ГД „Конкуренция” на Европейската комисия, в реч, произнесена на семинар в Дъблин, организиран от Института по европейски и международни въпроси и органа по конкуренция на Ирландия
Италианер споделя, че глобализацията е ключовата дума за сегашното икономическо развитие, но със същата сила върви и обединяването на органите, прилагащи правилата за конкуренция.
Той посочва, че на европейско равнище от 2004 г. чрез Европейската мрежа по конкуренция, ефективно са обединени усилията на Европейската комисия и националните органи по конкуренция, а през май ще бъде отбелязана десетата годишнина от световната Международна мрежа по конкуренция, ICN, в Хага.
Кои са основните теми и политики, които един от най-висшите представители на ГД „Конкуренция” засяга и най-вече разяснява:
На първо място той изрично подчертава изключителната роля на свободния пазар за икономическия просперитет и произтичащото от това задължение на Европейската комисия и на националните органи по конкуренция на държавите членки да поддържат конкуренцията на пазара, чрез ефективно прилагане на правилата за конкуренция.
Според Италианер, точно сега е времето да се обърне внимание на значението на ефективната конкуренцията за преодоляване на настоящите икономически затруднения, възстановяване на конкурентоспособността и за насърчаване на растежа. Много от националните икономики в Европа, както и в Ирландия са пострадали и продължават да страдат от финансовата криза. Но, политиката на конкуренция и защитата на ожесточената конкуренция са ключовите инструменти, които трябва да се използват, за да се преодолее кризата и да се развие максималния потенциал на икономиката.
В своята реч Италианер разглежда три ключови теми:
1.Ролята на националните органи по конкуренция;
2.Приноса на ГД" Конкуренция " за развитие на правоприлагането в областта на конкуренцията
3.Връзката между политиката на конкуренция и по-широките приоритети на публичната политика.
За ключовата роля на органите по конкуренция
Италианер изрично подчертава, че държавите членки трябва да признаят изключително важната роля на органите по конкуренция.
„Аз често говоря за важността на политиката на конкуренция за създаване на подходяща среда за растеж и иновации. Политика на конкуренция е в основата на поддържане на ефективни пазари и създаване на правна сигурност на предприятията, които оперират във вътрешния пазар. Ясните правила за конкуренцията са необходимост, не лукс.”
„Всъщност, правилата са важни. Но правилата са безсмислени, ако няма ефективни органи за тяхното налагане. Ето защо искам да подчертая ролята на органите по конкуренция. Те носят на раменете си, отговорността за ефективното разследване и възпиране на тези, които нарушават конкуренцията и правят нашето препитание по-скъпо или оставят нас потребителите без избор.”
”През последните две години, ние сме чували гласове, които твърдят, че трябва да си затваряме очите пред лицето на някои от тези нарушения, тъй като икономическите условия са достатъчно тежки. Но, на какво основание бихме могли да направим това? И какъв ще е ефектът върху бюджета на семействата, които достатъчно дълго си затягат коланите, ако си затваряме очите? Ами, домакинствата би трябвало да платят по-високи цени, за продукти и услуги на по-ниско качество. И ние просто не може да приемем това, особено по време на безпрецедентната криза, която удари Европа.”
По нататък в речта си Италианер отново и отново подчертава, че Европейската комисия и националните органи за конкуренция са отговорни за публичното прилагане на правилата за конкуренция при забранените споразумения –картели и злоупотребите с господстващо положение на пазара, заложени в Лисабонския договор.
И отново напомня, че националните органи по конкуренция играят жизненоважна роля при правоприлагането на правилата за конкуренция на вътрешния пазар. Те следва също и да са доверените хора на своите правителства и законодатели, помагайки и насърчавайки ги при изготвяне на стратегии, с които се насърчава конкуренцията и конкурентната култура.
„Аз съм горд да кажа, че Европейската мрежа по конкуренция, която обединява Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки, издържа на призива да се разхлабят правилата за конкуренция по време на кризата. Имаме всички основания да продължим да изпълнява тези правила стриктно и аз ще ви дам няколко примера в моето представяне днес. Така че, ние сме спокойни за правилата, но ние все още сме подложени на голям натиск.”
„Ние всеки ден чуваме за съкращения в националните органи по конкуренция и ограничения на бюджетите им. В същото време, се очаква от тях, да постигат резултати от най-висока класа и то бързо, но с по-малко персонал и по-малко средства. Ето защо аз искам да припомня на този първи семинар, че от голямо значение за органите по конкуренция е, те да бъдат адекватно оборудвани с оглед техните задължения, независимо дали от гледна точка на ефективни механизми за правоприлагане, ефективни структури или на подходящи ресурси. Ясно е, че те трябва да бъдат упълномощени да действат по безпристрастен и независим начин. Средствата за ефективно и устойчиво функциониране следва да бъдат гарантирани, особено по време на бюджетни ограничения. Финансирането във органите по конкуренция е добра инвестиция, защото тя се възвръща чрез осигуряването на по-ефективни и иновативни пазари.”
Конкурентните пазари допринасят за по-бързо приспособяване към новите икономически условия, и поради това за икономическото възстановяване и по-добро препитание за домакинствата. Ефективното прилагане на правилата за конкуренция защитава потребителите и участниците на пазара от антиконкурентни практики, които водят до влошаване на икономическите условия.
В речта си Италианер, отново напомня, че миналия ноември, председателите на всички национални органи по конкуренция на държавите членки, на среща в Брюксел, са подписали резолюция с призив органите по конкуренция да бъдат подсигурени с подходящите средства и необходимите експерти, за да могат да се борят с нарушенията на правилата за конкуренция. Нещо повече, националните органи по конкуренция трябва да бъдат в такава позиция, че да могат да си сътрудничат пълноценно в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, както и с други сродни международни институции, за да могат съвместно да разкриват проблемите за конкуренцията и да подобряват сближаването в международен аспект.
Лекторът изказва и поздравления към Ирландския орган по конкуренция, за постигнатия от тях забележителен успех при случая BIDS, по който органа по конкуренция е работил 8 години като се е обърнал към всички възможни инстанции от Върховния съд на Ирландия до Европейския съд и обратно, но накрая е доказал правотата си, че споразумението на преработвателите на говеждо месо за ограничаване на конкуренцията на пазара не е в интерес на потребителите.
Прилагането и осъвременяването на правилата за конкуренция на европейско равнище:работата на ГД „Конкуренция”
Италианер отчита също и работата на комисията, като отбелязва, че тя отново е белязана от финансовата криза и справянето с нея е определило и приоритетите, особено по отношение на политиката за държавните помощи, предназначени за банките, чиято цел е да се избегне колапса на банковата система в Европа, но в същото време и да не се достигне до изкривяване на конкуренцията.
Но, Италианер отново набляга на факта, че през последната година ГД „Конкуренция” продължава строго да налага антитръстовите правила, особено в областта на картелите, където е наложила общо санкции в размер на 3 милиарда евро през 2010 г., и това е доказателство, че заради кризата не е „охлабено” антикартелното правоприлагане.
Още повече, че санкциите отиват директно в европейския бюджет, а фактът, че на пазара не оперират вече разкритите картели е спестило на потребителите разходи за 7 милиарда евро. И това число отново показва, че разходите направени за органите по конкуренция са далеч по – ниски от ползите, които те допринасят за икономиката при ефективно правоприлагане.
Също така продължава прилагането на антитръстовите правила в ключови сектори на вътрешния пазар, например чрез поемане на ангажименти от компаниите в, енергетиката и транспорта, които ще гарантират, че тези пазари са отворени за конкуренция в бъдеще.
Мерките за повишаване на икономическия растеж.
Политика на конкуренция има роля във всички области, но най-вече в мерките за засилване на икономическия растеж. Тя може да подкрепи мерките, които водят до повишаване на растежа, производителността и иновациите.
С развитието на потенциала на вътрешния пазар, политиката на конкуренция може да позволи на предприятията - независимо дали са преработватели на селскостопанска продукция, или стартиращи фирми и малки и средни предприятия, да прилагат иновативни идеи при производството на продукти и предлагането на услуги, които отговарят на търсенето на глобализиращия се пазар. Чрез увеличаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар, тези предприятията ще укрепнат и ще са в състояние да се противопоставят на международната конкуренция.
В речта отново се подчертава, че по никакъв начин няма да се изключват определени услуги или сектори от прилагане на правилата за конкуренция. Напротив, сега е времето за отваряне на пазарите за конкуренция чрез премахване на бариерите пред търговията, което да позволи на потребителите да извлекат максимални ползи от наличието на конкурентни пазари.
В заключение Италианер отново отправя послание към националните органи по конкуренция да засилят усилията си по отношение на комуникацията и многократно да обясняват на обществеността и на политиците, защо работата им по защита на конкуренцията е от решаващо значение за развитие на пазара и на икономиката като цяло, като заявява:
„Ясно е, че политиката на конкуренция и правоприлагането са от съществено значение, ако искаме да вървим към траен просперитет в един устойчив свят.”
Цялата реч на Александър Италианер – генерален директор на ГД „Конкуренция” на Европейската комисия - ТУК
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар