вторник, 12 април 2011 г.

Енергетика:Проектът „Белене” и ядрените отпадъци – въпроси без отговор

В потока коментари „за” и „против” строежа на атомната централа „Белене” през последните седмици, преобладават емоционалните политически аргументи пред здравата икономическа логика. Според мен единственият въпрос, на който следва да се отговори е дали проектът е икономически изгоден за България и дали ще е конкурентноспособен на един бъдещ общ европейски енергиен пазар. Все забравяме, че от 2007 г. България е равноправен член на Европейския съюз, от което пък следва, че се е ангажирала да участва във формирането и изпълнението на общите  европейски политики, една от които е създаването на единен конкурентен енергиен пазар.
В тази връзка бих искала да повдигна няколко въпроса, които не се отнасят само до цената на централата, а имат по-широко измерение, особено след ядрения инцидент в Япония, и са свързани най-вече с грижата за опазване на околната среда при дългосрочното съхранение на отработеното ядрено гориво.

Предистория на проблема?

Въпреки повече от половинвековната история на ядрената енергетика (първият ядрен реактор е въведен в експлоатация през 1956 г. в Колдър Хол, Обединено кралство), все още няма хранилища за окончателно погребване на отработеното ядрено гориво. Към момента отпадъците с висока радиоактивност или тези, които не могат да се подложат на преработка и да се използват повторно, се съхраняват в съоръжения за временно съхраняване. Чрез временните съоръжения за съхранение се намалява температурата и нивата на радиация на топлоотделящите елементи и отпадъците с висока радиоактивност. Тези съоръжения се нуждаят от постоянна поддръжка и контрол и поради тази причина не могат да дадат дългосрочно решение на проблема със съхранение на отпадъците с висока радиоактивност. Те обикновено са близо до или на повърхността, при което съществува допълнителен риск от аварии, включително от падане на самолети, пожари и земетресения. Срокът на междинното съхранение може да бъде най-много до 50-100 години. Трябва да се има предвид, че ядрените отпадъци от централите с високи нива на радиация имат разпад до 1 млн. години. Това означава, че отпадъците, съхранявани във временни съоръжения трябва да бъдат преопаковани и съхранени по един дългосрочен и надежден начин.
Към момента в Европейския съюз се генерират 7000 кубически метра радиоактивни отпадъци и по – голямата част от тях се съхраняват в съоръжения за временно съхраняване.

Какво е най-доброто решение?

Сред учените и международните организации като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е налице широк консенсус, че дълбокото геоложко погребване е най-подходящото решение за дългосрочно погребване на ядрените отпадъци с висока радиоактивност. Този консенсус е основан на научна работа извършвана повече от 30 години. През 2009 г. близо 200 учени и инженери от около 70 организации препоръчват отработените ядрени отпадъци да се погребват в дълбоки подземни геоложки хранилища за високо радиоактивни отпадъци. Препоръките са представени в специално изготвен от тях доклад "Програма за стратегически изследвания". Общият извод е, че от всички известни технологии към настоящия момент, геоложкото погребване е най-безопасния вариант. Съхраненият  по този начин отпадък е в "пасивна безопасност", при която не е необходима намесата на човешка дейност и радиоактивните отпадъци може да се съхраняват завинаги там.

Какво е предложението на Европейската комисия за разрешаване на проблема?

Съгласно Договора за Евратом, ЕС притежава правната компетентност за защита на населението от йонизиращи лъчения. Въпреки че, енергийният микс е от национална компетентност и ЕС зачита решението на всяка държава-членка, независимо дали то е „за или против” ядрената политика, но в същото време в интерес на всички граждани на Европа е ядрените отпадъци да се изхвърлят по безопасен начин и хората, водите и земната повърхност да са защитени от радиоактивно замърсяване. Не е необходимо да се споменава, че  ядрен инцидент в една страна би имал опустошителен ефект и в други съседни страни.

Комисията предлага да се създаде европейска рамка със задължителна правна и изпълнителна сила, която да гарантира, че всички държави-членки ще прилагат общите стандарти, създадени в рамките на МААЕ,  за всички етапи на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци до окончателното им погребване. Предвижда се директивата да бъде приета до края на 2011 г.

По-специално директивата определя, че:
  • Държавите-членки трябва да изготвят национални програми в рамките на четири години от приемането на директивата. Тъй като приемането се очаква за 2011 г., това означава края на 2015 година. Тези програми следва да включват: планове за изграждането и управлението на обектите за погребване, в които се определя конкретен график за изграждане, съдържащ основни етапи и описание на всички дейности, които са необходими за изпълнението на техническите решения за погребване, оценката на разходите и избраните схеми за финансиране.
  • Националните програми трябва да бъдат обявени на комисията. Комисията може да поиска от държавите-членки да изменят плановете си.
  • Две или повече държави-членки могат да се споразумеят да използват окончателно хранилище в една от тях. Не се разрешава износът на ядрени отпадъци извън ЕС с цел окончателно погребване.
  • Обществеността трябва да бъде информирана от държавите-членки, за да може да участва във вземането на решения относно управлението на ядрените отпадъци.
  • Стандартите за безопасност, разработени от Международната агенция за атомна енергия придобиват задължителна правна сила. Това включва независим орган, който издава лицензии за изграждане на хранилища и проверява анализа на безопасността за всяко отделно хранилище.

В контекста на горната информация от само себе си се налагат и въпросите към проекта „Белене”.

1.Ако България гледа сериозно на задължението си да спазва европейското законодателство, то има ли идея как и къде ще погребва отработеното ядрено гориво от атомната централа „Белене".
2.В проекта обсъждан ли е стандарта за безопасност, който ще се прилага при погребване на отработеното ядрено гориво от централата „Белене” в светлината на предстоящите промени на европейското законодателство в тази насока?
3.Има ли оценка на разходите и какви са схемите за финансиране?
4. Кой и как ще финансира разходите по погребване на ядрените отпадъци от „Белене” . По принцип това е задача на оператора на атомната централа, който следва да заделя средства за бъдещото погребване на ядрените отпадъци.
5.Как държавата ще изпълни изискването, заложено в директивата, да бъде надлежно информирана обществеността, за да може тя да участва във вземането на решенията относно управлението на ядрените отпадъци преди да бъде определен начина на съхранението им?

В директивата се казва, че обществеността трябва да бъде уведомявана от държавите-членки по такъв начин, че тя да може реално да участва при вземането на решенията. Питам се как ще бъде убедена конкретна община в България да приеме на територията си изграждането на съоръжение за съхранение на ядрени отпадъци. Само искам да припомня какъв отпор и колко протести имаше на граждани от различни  общини от цяла България при очерталата се перспектива в техните депа да се съхраняват софийските „бали боклук”.

И тук не мога да не дам един пример от Швеция:
В момента Швеция предвижда да построи хранилище в две общини Östhammar и Oskarshamn. При търсенето на конкретното място държавата се е обърнала към гражданите на тези общини и ги е информирала за проекта си по изключително прозрачен начин. Създаден е бил местен съвет на гражданите, който е получил няколко милиона евро, за да финансира собствени изследвания и дейности. Проведени са над 60 консултативни срещи с гражданските организации. В резултат на разяснителната кампания, двете общини се съгласяват на тяхна територия да се изградят хранилищата. Не на последно място, роля е изиграла и перспективата за заетост и по-високи доходи.
Швеция планира хранилището да заработи през 2023 г., Финландия планира през 2020 г. да има работещо хранилище, а Франция през 2025. г.

Е, това са въпросите, а дали има кой да отговори .....?

Няма коментари:

Публикуване на коментар