Европейската комисия отговаря за създаването на регулаторен и бизнес климат, който да насърчава конкуренцията и инвестициите в пазарите в областта на цифровите технологии в Европа. В изпълнение на тази своя задача комисията представи анализ на развитието на новите цифрови технологии и ролята им за постигане на устойчив икономически растеж.
В анализа се прави извода, че търсенето на цифрови услуги от страна на европейските граждани, предприятията и новатори на цифрови услуги е достатъчно, за да осигури устойчив икономически растеж в Европа. Но в същото време се отбелязва, че има недостиг на линии за бърз достъп до интернет, както и на онлайн съдържание, научноизследователска дейност и подходящи умения, което ограничава възможностите за оползотворяване на този потенциал. Увеличаващата се консумация на данни и преминаването към технологии за мобилна връзка (като например чрез смартфони) и мобилни услуги (като трето поколение (3G) интернет, пряко излъчване на музика в интернет и уеб базирана поща) са най-важните тенденции в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), където в момента има създадени 8 милиона работни места, които генерират 6 % от БВП на ЕС.
При представянето на доклада заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус заяви:
"Европейците са жадни за цифрови технологии и по-голям цифров избор, но правителствата и промишлеността не са в крак с тях. Придържането към политическото мислене и бизнес моделите от 20-и век ощетяват икономиката на Европа. Срамота е! Сами си вредим, като инвестираме твърде малко. Европа ще бъде пометена от глобалните си конкуренти, ако продължаваме да сме самонадеяни“
В анализа ЕК откроява както положителните постижения по Програмата в областта на цифровите технологии, така и проблемните области пред развитието им.
"Европейците са жадни за цифрови технологии и по-голям цифров избор, но правителствата и промишлеността не са в крак с тях. Придържането към политическото мислене и бизнес моделите от 20-и век ощетяват икономиката на Европа. Срамота е! Сами си вредим, като инвестираме твърде малко. Европа ще бъде пометена от глобалните си конкуренти, ако продължаваме да сме самонадеяни“
В анализа ЕК откроява както положителните постижения по Програмата в областта на цифровите технологии, така и проблемните области пред развитието им.
Положително развитие:
• Широколентов достъп до интернет е осигурен почти навсякъде в Европа. 95 % от европейците имат достъп по фиксирана широколентова линия.
• Потребителите и предприятията бързо преминават към мобилна връзка. Използването на мобилен интернет се е увеличил с 62 %, като броят на абонатите на мобилна широколентова връзка достигат 217 милиона.
• 15 милиона европейци са се свързали за пръв път към интернет през 2011 г. и сега 68 % от европейците редовно се включват в него, а 170 милиона са в социални мрежи. За първи път мнозинството от европейците в неравностойно икономическо положение използват интернет, но все още един от всеки четирима европейци никога не е използвал интернет.
• Гърция, Португалия и Ирландия се насочват към електронно управление, което да допринесе за поддържане на качеството на обществените услуги. Заедно с Чешката република най-голям растеж в предоставянето и използването на електронното управление е отбелязан в изпитващи финансови затруднения икономики, което е показателно за важната роля на електронното правителство за успеха на структурните реформи.
Проблемни области
Половината от работната ръка в Европа не разполага с достатъчни умения в областта на ИКТ, които да им помогнат да сменят работата си или да си намерят нова. Докато 43 % от населението на ЕС имат средни или добри умения за работа с интернет и могат например да използват интернет за провеждане на телефонен разговор или да създадат уебстраница, почти половината от работната сила не е убедена, че разполага с достатъчни компютърни и интернет умения за изискванията на пазара на труда. Почти 25 % нямат умения в областта на ИКТ. Тези проблеми затрудняват заемането на свободните работни места в областта на ИКТ, които ще наброяват 700 000 към 2015 г.
Пазаруването в интернет все още е ограничено в националните граници. Въпреки че 58 % от потребителите пазаруват онлайн, само един от всеки десет е купувал от уебсайт, установен в друга държава от ЕС. Езиковите пречки и бюрокрацията (като например отказът да доставят и усложненията във връзка с авторското право) са най-големите проблеми.
Използването на електронната търговия от малки и средни предприятия (МСП) е в застой. По-голямата част от МСП нито купуват, нито продават онлайн, което ограничава износа им и възможността за увеличаване на приходите им.
В инвестициите за научни изследвания Европа все повече изостава спрямо конкурентите си. Въпреки че националното финансиране на научноизследователския сектор не е засегнато от ограничителните мерки, неговият годишен растеж е значително по-малък от 6 %, необходим за удвояване на публичните инвестиции до 2020 г. Търговските инвестиции в научноизследователската дейност намаляват. Понастоящем интензитетът на НИРД в сектора на ИКТ в ЕС е по-малък от половината от този в САЩ.
Телекомуникационните дружества продължават да се възползват от завишените цени на международния роуминг за сметка на потребителите. В анализа се правят изводи, че през 2011—2012 г. повече дружества са се отказали от подхода да прилагат високи цени, като са предложили ценови пакети или тарифи за роуминг, които са съобразени с цените на националния пазар. Въпреки това потребителите все още плащат средно три и половина пъти повече за разговори в роуминг отколкото за национални разговори.
През 2011—2012 г. бяха направени важни регулаторни предложения за постигане на тази цел, включително:
- Нов регламент относно роуминга, с който да се въведат пределни цени и за данни и да се увеличи конкуренцията.
- Министрите на ЕС постигнаха предварително споразумение за Механизъм за свързване на Европа, по който ЕС ще окаже подкрепа с над 7 милиарда евро, за да се даде тласък на частните инвестиции в широколентови мрежи от следващо поколение, както и за развитието на основни онлайн услуги като електронните обществени поръчки, електронното здравеопазване и грижи и електронното правосъдие, а също и цифровата библиотека Europeana. http://www.europeana.eu/portal/
- В „Хоризонт 2020“, новата програма на ЕС за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите, Комисията предлага 80 милиарда евро инвестиции предимно в сектора на ИКТ.
- Регламент, осигуряващ хармонизация на електронните подписи и други удостоверителни услуги, които са от ключово значение за оползотворяване на потенциала за икономии чрез електронните обществени поръчки, както и за взаимното признаване на електронната идентификация между държавите членки на ЕС.
- План за действие в областта на електронната търговия, за да се улесни трансграничният достъп до онлайн продукти и съдържание, и в крайна сметка да се разрешат трудностите в плащането и доставката, както и по защитата и информираността на потребителите.
Стратегии на ЕС относно изчисленията в облак и сигурността в интернет ще бъдат представени през 2012 г.
За повече информация:
Таблото с резултати по Програмата в областта на цифровите технологии
Таблото с резултати за 2012 г. по Програмата в областта на цифровите технологии оценява напредъка на национално равнище и на равнище ЕС за постигането на целите за насърчаване на конкуренцията и инвестициите в развитието на цифровите технологии. Измерването е спрямо 78-те действия от Програмата за Комисията и 23-те действия за държавите членки.
Табло с резултати по държави: разглеждат се широколентовите услуги, използването на интернет, електронното управление, тенденциите в научните изследвания и регулирането на далекосъобщенията поотделно за всяка държава в ЕС
Таблото за България
Таблото за България
Няма коментари:
Публикуване на коментар