Икономическа политика: Какво ни казват седемте препоръки на ЕК

На 30 май 2012 г. Европейската комисия оповести пакет от препоръки за бюджетни мерки и икономически реформи за засилване на финансовата стабилност, стимулиране на растежа и създаване на работни места в целия ЕС. Пакетът съдържа и специфични препоръки към всяка отделна държава – членка, включително и за България. Това са вторите препоръки, които отчитат напредъка на страната спрямо изпълнението на първите препоръки, направени през 2011 г. и публикувани в Официален вестник на ЕС. Настоящите препоръки отчитат изпълнението на миналогодишните препоръки, съобразяват се с конкретната икономическа ситуация в държавата и определят новите насоки на икономическите политики, които да доведат до съгласуван подход на европейско равнище.

Приемането на тазгодишните препоръки бележи заключителната фаза на европейския семестър за координиране на икономическата политика, чието начало беше поставено със съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа от 23 ноември 2011 г.

Следва препоръките да бъдат утвърдени от Европейския съвет на 28—29 юни и да бъдат приети официално от Съвета през юли.

Какво може да се каже за втория пакет препоръки към България.

Лично аз, като прочетох препоръките и ги сравних с тези от миналата година, се засрамих. Да засрамих се,  защото  ако имахме национално достойнство, изобщо нямаше да чакаме Брюксел да ни  прави подобни препоръки и на всичкото отгоре да ги повтаря и тази година. Защо да чакаме отново и отново да ни се повтаря, че България се нуждае от стегната, прозрачна, отчетна и високо компетентна администрация, че се нуждае от съдебна реформа, от електронно правителство, от ефективно усвояване на европейските средства, че трябва да свърже образованието с нуждите на бизнеса, че трябва да осигури конкуренция и благоприятна бизнес среда и да стимулира развитието на малките и средни предприятия, ако иска да се отлепи от дъното.

Направих си труда да сравня миналогодишните седем препоръки със сегашните седем и равносметката изобщо не е радостна, а изводите се налагат от само себе си. България е спряла да прави реформи. България отново изглежда като ученик повтарач, с мърляви тетрадки и изпокъсани учебници, който вечно не си е написал домашното и не е разбрал поставените му задачи.
Отново ни се повтаря, че България трябва да изгради „административен капацитет", особено в регулаторните си органи и при усвояване на европейските средства в областта на пътищата, жп транспорта и управлението на водите. Вече почти десетилетие се повтаря този рефрен от страна на ЕК, но ние продължаваме да стоим на едно място и най много да съкратим малко служители и с това административната ни реформа приключва. Ние не искаме да разберем, че под „административен капацитет” се разбира създаването на такава администрация, която да може да поставя цели, да изработва конкретни политики и последователно да ги изпълнява в интерес на обществото, а не в услуга на една или друга лобистка група, кръжаща около поредните властимащи.

Отново се поставя въпроса за опростяване на бизнес средата и намаляване на многобройните административни пречки, за създаване на благоприятна среда за развитие на бизнеса и най- вече на малките и средни предприятия. За постигане на по-пълно съответствие между уменията и обучението на младежта и нуждите на пазара на труда.
За премахване на бариерите за навлизане и гарантиране на конкуренцията в секторите телекомуникации и енергетика.

И за кой ли път препоръки отново и отново за реформа на съдебната система, въвеждане на електронно правителство, укрепване на капацитета на регулаторните органи. И вечната тема за пазарното развитие на  енергийния сектор и ускоряване изграждането на газовите връзки.

Всъщност всеки може да се убеди доколко сме изпълнили миналогодишните препоръки от направената съпоставка по-долу между препоръките от 2011 г. и сегашните препоръки.