неделя, 6 февруари 2011 г.

Енергетика: Кои са спешните задачи за България в областта на енергетиката според заключението от срещата на върха

Срещата на върха по въпросите на енергетиката, състояла се на 4 февруари 2011 г., прие заключителен документ, в който са посочени основните и спешни задачи, които ЕС, ЕК и държавите – членки следва да изпълнят в краткосрочен план.
Какво трябва да направи България, за да е в крак с другите държави-членки и да допринесе за създаването и развитието на единния европейски енергиен пазар.

В заключението отново се подчертава, че:
  •     Европейския съюз се нуждае от напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран вътрешен енергиен пазар.
За постигане на тази цел:
Законодателството за вътрешния енергиен пазар, има се предвид Третия енергиен пакет, трябва да бъде бързо и цялостно прието и прилагано от държавите-членки, включително и България, при пълно спазване на договорените срокове.
Срокът е 3-ти  март 2011 г.
  •    Вътрешният пазар трябва да бъде завършен до 2014 г., така че да позволи на газовите и електроенергийни потоци да се движат свободно
За постигане на тази цел:
Необходимо е засилване  на сътрудничеството между Националния регулаторен орган, независимите оператори на преносни системи, които трябва да отговарят на заложените в Третия енергиен пакет критерии за независимост и прозрачност, срокът за създаването им отново е месец март 2011 г., с Агенцията за сътрудничество с националните регулаторни органи. Това сътрудничество трябва да доведе до ускоряване на работата по свързване на енергийните пазари и създаване на мрежови кодекси, приложими към мрежите в целия Европейски съюз.
Държавите-членки, в сътрудничество с европейските органи по стандартизация в индустрията, са поканени да  ускорят работата по приемане на технически стандарти за системите за зареждане и отчитане на електрическите превозни средства, до средата на 2011 г. и за интелигентните  мрежи до края на 2012 година.
Комисията редовно ще докладва относно функционирането на вътрешния енергиен пазар, като ще обръща специално внимание на потребителите, включително най-уязвимите потребители в съответствие със заключенията на Съвета от 3 декември 2010 година.
  • Нужни са сериозни усилия за модернизиране и разширяване на европейската енергийната инфраструктура чрез осъществяване на  взаимосвързаност между мрежите на отделните държави-членки, в съответствие с приоритетите, определени от Комисията в съобщението относно енергийната инфраструктура.
За постигане на тази цел:
Особено важно е да се гарантира, че ще започне да действа солидарността между държавите-членки, че ще се реализират алтернативните доставки / транзитните маршрути и източниците на енергия и че ще се развиват възобновяемите енергийни източници, които да се конкурират с традиционните източници. Важно е да се ускорят и подобрят процедурите при даване на разрешения за изграждане на нови инфраструктури, при зачитане на националните компетенции и процедури
Приканва комисията да подкрепя държавите – членки в усилията им да развиват предприетите инициатива за регионално сътрудничество, с цел превръщане на енергийните пазари и мрежи от национални в регионални.
Нито една държава–членка не следва да е изолирана от електроенергийната или газопреносната мрежа на ЕС до 2015 г., или нейната енергийна сигурност да бъде застрашена от липса на подходящи междусистемни връзки. За да изпълни това условие, България трябва да ускори изграждането на междусистемните газови връзки, България - Гърция и България - Румъния, които имат осигурено европейско финансиране. Освен това с тези газови връзки ще се улесни създаването на коридора "Север-Юг".
  • По-голямата част от важните разходи за финансиране на инфраструктурни инвестиции ще трябва да се предоставят от пазара, като разходите се възстановяват чрез тарифите.
За постигане на тази цел:
Изключително важно е държавите–членки да гарантират, че определянето на тарифите става по прозрачен и недискриминационен начин. Те трябва  да са  на равнища, съответстващи на нуждите от финансиране, да е налице подходящо разпределение на разходите при трансграничните инвестиции, да водят да повишаване на конкуренцията и на конкурентоспособността и да отчитат въздействието върху потребителите.
В случаите когато изграждането на определени проекти са оправдани от гледна точка на гарантиране на сигурността на доставките или солидарността, но не могат да привлекат достатъчно пазарно финансиране, може да се наложи да се добавят ограничени публични средства към привлечените вече частни инвестиции.
Тези проекти трябва да бъдат подбирани на основата на ясни и прозрачни критерии. Комисията се приканва да докладва до юни 2011 г. на Съвета какви публични средства ще са необходими и как да се отстранят евентуални пречки пред инвестициите във важни инфраструктурни проекти.

  • По-нататъшно повишаване на сигурността на доставките
За постигане на тази цел:
Трябва да се оцени потенциала на Европа за устойчив добив при използването на конвенционални и неконвенционални (шисти газ и нефтът от битуминозни шисти) изкопаеми горива.
  • Инвестиране в енергийна ефективност повишаване на конкурентоспособността и подкрепа на сигурността на енергийните доставките и устойчиво развитие на ниска цена. Целта  от 20% до 2020 г на енергийната ефективност, както е договорено през месец юни  2010 от Европейският съвет, която в момента не се изпълнява в график, трябва да бъде изпълнена..
За постигане на тази цел:
Това изисква от държавите–членки по  решителни действия за използване  значителния потенциал за по-високи спестявания на енергия при сградите, транспорта продуктите и процесите. От 1 януари 2012 г. всички държави-членки следва да включват стандарти за енергийна ефективност при обществените поръчки за съответните обществени сгради и услуги, имайки предвид водещата цел на ЕС.
Съветът ще  проверява по надлежен начин предстоящото предложение на Комисията за нов план за енергийна ефективност, който да даде по-подробно описание на поредицата от политики и мерки по цялата верига на доставка на енергия. Комисията  ще направи преглед на изпълнението на целта на ЕС за енергийна ефективност до 2013 г. и ще предложи по-нататъшни мерки, ако е необходимо.
  • Подобряване на работата по прилагане на Директивата за възобновяема енергия
За постигане на тази цел:
Комисията се приканва да подобри работата си с държавите-членки относно прилагането на Директивата за възобновяемата енергия, по-специално по отношение на прилагането на последователни национални схеми и механизми за сътрудничество.
  • Стимулиране инвестициите във възобновяеми енергийни източници и в безопасни нисковъглеродни технологии.
За постигане на тази цел:
Европейският съюз и неговите държави-членки следва да стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници и в безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии като акцентират върху прилагането на приоритетните технологии,  установени в Европейския стратегически план за енергийни технологии SET Plan.
Комисията се приканва да разработи нови инициативи за интелигентни мрежи, включително тези, свързани с разработването на екологични превозни средства, за съхранение на енергия, устойчиви биогорива и енергоспестяващи решения за града.
  • Необходимост от по-добра координация между ЕС и държавите-членки в отношенията им с оглед осигуряване на съгласуваност и последователност във външните отношения на ЕС с ключови производители, транзитни, страни и страните потребители.
За постигане на тази цел:
Комисията се приканва да представи до юни 2011 г. съобщение относно сигурността на доставките и международното сътрудничество, насочено към по-нататъшно подобряване на последователност и съгласуваност на външната дейност на ЕС в областта на енергетиката.
Държавите-членки се приканват да информират Комисията за всички свои нови и съществуващите двустранни енергийни споразумения с трети страни, считано  от 1 януари 2012 г; Комисията ще предостави информацията на разположение на  всички държави-членки в подходяща форма при спазване на критериите за защита на чувствителната търговска информация. Например за България това са газовите договор с „Газпром” и  Русия.
Върховният представител на ЕС е приканен в работата си да вземе изцяло предвид политиката за гарантиране на енергийната сигурност. Енергийна сигурност трябва да бъде напълно отразена и при водената политика със съседните на ЕС страни. 
  •    ЕС трябва да предприеме инициативи, в съответствие с Договора и съответните международни форуми, за   постигане на  взаимноизгодни енергийни партньорства с ключови участници  от стратегическите коридори
За постигане на тази цел:
Следва да се обхванат широк кръг от въпроси, включително регулаторни подходи по всички въпроси от общ интерес, като енергийната сигурност, безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии, енергийна ефективност, инвестиционната среда и поддържане и насърчаване на най-високите стандарти за ядрена безопасност. Този подход следва да насърчава съседните страни да приемат съответните вътрешни правила на енергийния пазар, особено чрез разширяване и задълбочаване на Договора за енергийна общност и насърчаване на инициативите за регионално сътрудничество. В контекста на енергийната стратегия 2020 следва също да се разработят мерки, необходими за осигуряване на равнопоставени пазарни условия на производителите на енергия в ЕС с тези извън Европейското икономическо пространство.
Европа трябва да разнообрази своите маршрути и източници на доставка. Поради това Комисията се приканва да продължи усилията си за улесняване на разработването на стратегически коридори за пренос на големи количества газ като Южния коридор.

  • ЕС трябва да разработи надеждна форма за прозрачно и взаимноизгодно сътрудничество с Русия в областта на енергетиката
За постигане на тази цел:
ЕС следва  да ускори работата и възможно най-скоро да разработи  надеждна, прозрачна и основава на партньорство с Русия политика от взаимен интерес в областта на енергетиката. Тази позиция следва да се прилага в преговорите с Русия, които се водят в момента за модернизиране на енергийния диалог в областта на енергетиката.
  •   ЕС ще си сътрудничи с трети страни, с цел да се овладее нестабилността на цените на енергията
За постигане на тази цел:
ЕС ще продължи работата в рамките на Г-20
  • Европейският съвет очаква разработването на нисковъглеродна стратегия  2050
За постигане на тази цел:
Следва да се разработи  рамка за по-дългосрочен план за действие в енергетиката и в други свързани сектори. За постигането на целта на ЕС, в контекста на необходимите намаления от групата на развитите страни според IPCC, за намаляване на емисиите на парникови газове с 80-95% до 2050 г. в сравнение с 1990 г., както е договорено през октомври 2009 г, ще е необходима революция в енергийните системи, която трябва да започне още сега. Особено внимание трябва да се отдели при определяне на междинните  етапи към постигане на целта 2050. Европейският съвет ще продължи прегледите по развитието на стратегията на регулярна основа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар