събота, 12 февруари 2011 г.

Енергетика: Комисията разяснява политиката си относно енергията от възобновяеми източници

На 31.01.2011 г. Европейската комисия представи Съобщение за енергията от възобновяеми източници, с което призова държавите-членки да засилят сътрудничеството по между си, за да достигнат заложените цели - 20 % енергия от възобновяеми източници до 2020 г. Заедно със съобщението Комисията публикува разяснение и отговори на редица конкретни въпроси, свързани с политиката на ЕС за развитие на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. и произтичащите от нея задължения за държавите-членки.

Какво е възобновяема енергия?
Възобновяеми източници на енергия са вятърната  енергия (както на суша, така и в морето), слънчева енергия (термични, фотоволтаични и концентрирана), хидро-електрическа енергия, енергия от приливите/отливите, геотермална енергия и биомаса (включително биогорива и биологични течности). Енергията от възобновяеми източници е алтернатива на изкопаемите горива, използването й  има за цел намаляване на замърсяването и емисиите на парникови газове. Другата роля на възобновяемата енергия е разнообразяването на енергийните доставки  в ЕС, които да доведат до намаляване на зависимостта му от доставките на петрол и газ.

Каква е европейската  цел за 2020 г.?
Приетата през 2009 г. Директива за възобновяемата енергия Renewable Energy Directive, установява обвързващи цели за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници. Новото  законодателство се фокусира върху постигането на 20% дял на възобновяемата енергия в ЕС от общия енергиен микс до 2020 година. Всяка държава-членка трябва да достигне индивидуални цели за общ дял на възобновяемата енергия в потреблението на енергия. Освен това, в транспортния сектор, всички държави-членки следва да  постигнат  една и съща цел за 10% дял на възобновяемите енергийни източници.

Къде се намира Европа  през 2010 г.?
Съгласно съществуващата Директива за възобновяемите енергийни източници няма заложени задължителни междинни цели за 2010 година. Въпреки това, в предходните две директиви - 2001 Зелена Директива за електроенергията  Green Electricity Directive и Директивата за биогоривата от 2003 г. Biofuels Directive са посочени примерни не  обвързващи цели за два сектора: електроенергия и горива за транспорта.
 В сектора на електроенергията, се очаква само седем от 27-те държави-членки да постигнат целите за 2010 г. В транспортния сектор, се очаква девет държави-членки да изпълнят своите цели за 2010 г. (Виж тук).
ЕС като цяло достига малко над 18% дял на възобновяемата енергия за  електроенергията през 2010 г., при цел от 21%. При транспорта, ЕС достига 5,1%, вместо  5.75%.

Дали Европа ще постигне целите за 2020 г.?
Поради това, че  държавите-членки не са постигнали целите за 2010 г. за дела на възобновяемата енергия в енергийния и транспортния сектор, новата Директива за възобновяеми енергийни източници ги задължава  да предприемат коригиращи действия. Националните планове за действие относно  възобновяемите енергийни източници трябва да съдържат всички мерки, които да са насочени към ефективно постигане на целите, съдържащи се в директивата. Целта е неизпълнението на целите за 2010 г. да бъде преодоляно и държавите-членки да достигнат правно обвързващите цели до 2020 г. В съответствие с представените през 2010 г,  от държавите-членки национални планове, заложените цели до 2020 г. ще бъдат изпълнени от всички държави-членки.

Колко инвестиции са необходими за постигането на целта 20% възобновяема енергия?
За постигане на целите за 2020 г., държавите-членки трябва да прилагат националните си планове за действие и значително да увеличат финансирането на възобновяемата енергия. Необходимо е годишните капиталови  инвестиции бързо да се удвоят до € 70 млрд. Тези инвестиции трябва да идват предимно от частния сектор. Това може да стане като  големите енергийни компании инвестират във вятърни и слънчеви предприятия или домакинствата инвестират в слънчеви системи или други форми на възобновяема енергия.

Какъв тип финансиране има помощта предоставена от държавите-членки?
Държавите-членки използват широк спектър от различни финансови инструменти, за да спомогнат за намаляване на разходите при производство на енергия от  възобновяеми източници. Тези инструменти включват; подкрепа на капитала- безвъзмездна помощ, заеми и гаранции по заеми, фондове за дялово участие;  помощ за производството- благоприятни тарифи, премии, квотни схеми, сертификати, данъчни стимули и търгове.

Какво трябва да направят държавите-членки по отношение на финансирането?
Комисията препоръчва по-нататъшни реформи на националните схеми за подкрепа на възобновяемата  енергия. Необходимо е схемите за подпомагане да гарантират, че разходите  за производство на възобновяема енергия ще продължават да намаляват, но те също така трябва да осигурят и стабилен инвестиционен климат, като не допускат промени с обратна сила, които да обезкуражат инвеститорите.

Дали ЕК е предложила хармонизация?
Не. В Съобщението на ЕК не е предложена хармонизация на инструментите за финансиране. Комисията насърчава координацията на схемите за подкрепа на възобновяемата енергия на държавите-членки, чрез  използване механизмите за сътрудничество, които вече са предвидени в Директивата за възобновяема енергия 2009. Например, ако голям вятърен парк произвежда електроенергия в една страна, тя може да се споразумее с друга държава-членка за финансиране на парка, която да отчете част от енергията като  изпълнение на заложената собствена цел. Или ако държавите-членки са на обща схема за подкрепа, потребителите в страната вносител на електроенергията  ще плащат на преференциални цени (или друга форма на подкрепа).
Сближаване на финансирането, като например добавки в тарифите, ще бъде необходимо в средносрочен или дългосрочен план, когато се създаде истинския европейски пазар. Това може да включва по-голямо сътрудничество при определяне на тарифите и техния срок, технологии и т.н. Може да се включват и напълно обединени общи  схеми за подпомагане (например, както е планирано от Норвегия и Швеция).

Какви са механизмите за сътрудничество?
Механизмите на сътрудничество са средство, което разрешава на държавите-членки да се възползват от формата на търговия с възобновяема енергия, като същевременно запазват контрола върху националните си схеми за подпомагане и за постигане на националните цели. Механизмите на сътрудничество включват статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане. Според плановете на Италия и Люксембург се очаква те да използват тези механизми за подпомагане на  развитието на възобновяемите енергийни източници в друга държава-членка и да ги пресмятат за националните си цели. Очаква се девет страни (Чешка република, Германия, Испания, Литва, Унгария, Австрия, Полша, Словения и Швеция) да надхвърлят целите си за 2020 г. и поради това може да има излишък на разположение, който да се прехвърли  в друга държава-членка, чрез използване  на механизмите за сътрудничество

Какво е предимството на единен европейски енергиен пазар за възобновяеми източници на енергия?

Единният енергиен пазар има предимство, че може да се  реализирант икономии от мащаба при производството в рамките на ЕС, което ще стимулира производството, ще намали  разходите за производство на енергия от възобновяеми източници, ще запази   конкурентоспособността на индустрията в глобален мащаб и ще отвори огромен потенциал за създаване на работни места. По-рентабилно е слънчевата енергия да се произвежда в страни, където има повече слънчеви дни, отколкото в тези с малко слънчеви дни, същото е и при вятърната енергия и наличието на достатъчно ветровити дни Ниските  производствени разходи в крайна сметка ще се отразят в цените на енергията, което ще е от полза както за компаниите, така и за  потребителите.

Какво ЕС е допринесъл до момента в сектора на възобновяемите енергийни източници?

Финансовото  подпомагане на възобновяемите енергийни източници от ЕС е сравнително ниско. За периода 2007-2009 г. средствата изразходвани за възобновяема енергия са в  размер на около € 9,8 млрд., по-голямата част от които под формата на заеми от Европейската инвестиционна банка. През този период финансова та подкрепа се състои от:
€ 8,4 млрд. заеми и помощ от Европейската инвестиционна банка;
€ 565 милиона от Европейския план за икономическо възстановяване;
€ 110 милиона  за "Интелигентна енергия за Европа", която съфинансира анализи и проучване на политиката в областта на възобновяемата енергия;
 € 499 милиона  от Структурните фондове и Кохезионния фонд са отпуснати на държавите-членки, за проекти и демонстрации на възобновяемите енергийни източници ( общо от около € 4, 8 млрд. планирани за 2007-2013 г.);
 € 250 милиона  от рамковата  програма на ЕС за изследване и развитие (R & D);
 В допълнение € 151 милиона от бюджета на  EIP GIF за  рисков капитал или гаранции по заеми;
Отделно от това, Европейската банка за възстановяване и развитие е предоставила SEI заеми от около € 140 милиона

Какво е влиянието на възобновяемите енергийни източници върху създаването на работни места?
Индустрията на възобновяемите енергийни източници има голям потенциал за създаване на работни места основно при производителите на оборудване ще са необходими монтажници, техници, строители и инженери. Според последните проучвания в момента в производството на възобновяема енергия  работят над 1,5 милиона души, а до  2020 г. се очаква този брой да нарасне  с 3 милиона.

Няма коментари:

Публикуване на коментар