Икономическа политика: „Мисия растеж” - или как Европа търси пътя за излизане от кризата

На 29 май в Брюксел се проведе конференция с амбициозното заглавия "Мисия растеж".  Дневният ред на конференцията включва  обсъждане на въпроси, свързани с новите  реалности в света, задаващата се нова индустриална революция  и темите, поставени на неформалната среща на върха, проведена през миналата седмица. Обсъжданията са  свързани с въпроса за икономическото бъдеще на Европейския съюз и как Европа да се върне към растеж и стабилност, и да бъде начело на индустриалната революция. Все въпроси, които нямат лесен отговор.

В речта на  председателя на ЕК, произнесена на конференцията, се застъпват няколко основни виждания за това как Европа да се справи с кризата, как да излезе по-силна от нея, изправяйки се пред предизвикателствата на един бързо променящ се взаимозависим глобален свят. Свят, който според Джереми Рифкин очаква „третата индустриална революция”.

Основното послание в речта на Барозу е, че е необходим консенсус и политическа воля, за да се вземе решение за бързо провеждане на няколко основни инициативи, които да положат основите на една стабилна европейска икономика с устойчив дългосрочен растеж.

Първата стъпка е постигане на стабилност на публичните финанси, чрез прилагане на изготвената пътна карта за финансова стабилност. Предстои приемане на предложенията за регулиране и надзор на финансовия сектор, като Директивата за капиталовите изисквания, банковата рекапитализация и оздравяване на банковия сектор.

Втората важна стъпка е укрепване на икономическото управление в ЕС. Европейският семестър е добър механизъм за координиране на икономическите политики между държавите – членки. Предстои комисията да представи (на 30 май) конкретни препоръки за разрешаване на конкретни икономически предизвикателства, специфични за отделните страни. Предвиждат се и препоръки по отношение на еврозоната.

Развитие ще получи и политиката по прилагане на Пакта за стабилност и растеж, чрез  прилагане на всеобхватна преценка, която да се фокусира върху структурната устойчивост на публичните финанси в средносрочен план, отчитаща фискалното пространство и макроикономическите условия на всяка държава-членка.

Комисията също ще следи въздействието на строгите бюджетни ограничения по отношение на растежа, увеличаването на публичните разходи и на публичните инвестиции. Ако е необходимо, Комисията ще дава насоки за обхвата на възможните действия в рамките на границите на Европейския съюз и националните фискални рамки. 

През следващите месеци, Комисията ще публикува доклад за качеството на публичните разходи.

Според Барозу бъдещето неизбежно ще покаже, че държавите-членки, които сега са в еврозоната ще трябва да задълбочат интеграцията си, за да се постигне пълен икономически и паричен съюз. Това е много важно да се приеме като дългосрочна цел и да се очертаят пътищата за постигането й, макар и в момента този въпрос да не е на дневен ред. Един такъв подход би увеличил доверието на инвеститорите в еврозоната. ЕК ще подкрепи изработването на един амбициозен и структурен подход, който трябва да включва пътна карта и график за създаване на пълен икономически и паричен съюз в еврозоната. Мерките, които могат да доведат до стабилност и растеж се основават на два основни стълба: целенасочени инвестиции и дълбоки структурни реформи. Проблемите на Европа идват от нарастващите неравновесия, включително и в еврозоната, и нарастващите неравновесия по отношение на някои от държавите-членки с останалата част на света. Необходими са дълбоки структурни реформи, както на национално, така и на европейско ниво. Например, задълбочаване и наистина завършване на единния пазар, реформата на пазара на труда. 

По отношение на инвестициите в речта се посочва, че ЕК ще насърчава публичните и частни инвестиции, които са крайъгълния камък на европейската инициатива за растеж. С предложението държавите-членки да се ангажират с още 10 млрд. евро към Европейската инвестиционна банка, ще се получи ускоряване на инвестициите, като фокуса ще е върху финансиране на малките и средни предприятия МСП и тези държави и региони, които се нуждаят най-много от финансиране и които са най-малко способни да  заемат средства от други източници. Тази инициатива ще търси оптимизиране чрез използване на регионални фондове, при което средствата се използват като катализатори за стимулиране на сектори с голям потенциал, но с труден достъп до финансиране, като например възобновяеми източници на енергия, образование и обучение. Комисията също така приветства споразумението от миналата седмица за стартиране на проектните облигации. Разчетите са в пилотната фаза да се наберат до 4,6 млрд., които да се инвестират  в  транс-европейски проекти от енергетиката, транспорта и широколентовите пазари.  Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 трябва да постави акцент върху растежа и увеличаване на бюджета й например до € 50 млрд. за инициативата „Свързване на Европа” и на € 80 милиарда за „Хоризонт 2020” - рамковата програма за изследвания и иновации. 

В речта също се посочва, че ЕК ще продължи работа за бързото приемане на предложението за данък върху финансовите сделки,  представено през септември миналата година.  През юни Комисията ще представи подробен план  как получените приходи от този данък в размер на  57 милиарда евро може да се използват за целенасочени инвестиции.

Разгръщането на целия потенциал на цифровата икономика може да  генерира  ползи от 100 млрд. € на година.  Потенциалът на взаимодействието между цифрови и устойчиви енергийни мрежи е именно един от най-обещаващите области за задълбочаване на единния ни пазар

Държавите-членки се призовават също да се съсредоточат върху по-бързото изпълнение на предложенията в Акта за единния пазар.  Трябва също да се гарантира, че се отделя достатъчно внимание на социалните последици от ситуации, пред които са изправени отделните държави, по-специално безработица, най-вече младежката безработица. Комисията  ще инвестира в мерки и действия срещу безработицата сред младите хора с фокус върху осемте държави-членки, които са най-силно засегнати. Чрез създадените през януари работни групи, ще се преразпределят 7 млрд. евро, за да се помогне на борбата с безработицата младежта и да се помогне на 470 000 млади хора да си намерят работа или да получават обучение на работното място.

Барозу обобщава, че "Интегрираната индустриална политика за ерата на глобализацията" е в основата на стратегията за растеж в Европа. Европейският индустриален сектор продължава да генерира над една четвърт от вътрешния продукт на Европа и гарантира 74 милиона работни места, в сферата на производството и свързаните с него услуги. Основните направления на политиката на Европа са: да се създаде един по-благоприятна среда за бизнеса, като намаляване на бюрокрацията, намаляване на пречките за транзакции и подобряване на инфраструктурата, което ще ускори индустриалните иновации. Целта е да се осигури своевременно разгръщане и комерсиализация на ключови технологии, за да се гарантира, че европейските фирми се възползват от глобализацията, а също и в подкрепа на индустрията за преход към нисковъглеродна икономика.Тези мерки ще имат голямо влияние върху растежа в средносрочен и дългосрочен план. За  краткосрочен растеж е необходимо да се улесни достъпа до капиталовите пазари, например, чрез разработване на банка за финансиране на МСП; улесняване на навлизането на нови технологии и иновации, включително чрез ускоряване на разработването на стандарти и подобряване на пазарните условия за европейските икономически оператори, както на вътрешния пазар, така и на световните пазари.

Председателят на ЕК изразява увереност, че посочените дългосрочни и краткосрочни мерки  ще осигурят условията, необходими на европейската индустрия, за да се гарантира дългосрочен устойчив растеж на икономиката в Европа.