Какво бъдеще предлага ЕК за Европейския съюз

На 28 ноември 2012 г. Европейската комисия публикува  Подробен план за задълбочен и истински Икономически и паричен съюз, в който се представя виждането за силна и стабилна структура във финансовата, фискалната, икономическата и политическата област.

Целта на плава е да се постигне задълбочен и истински Икономически и паричен съюз (ИПС), при които всички основни решения в рамките на икономическата и фискалната политика на държавите членки биха били подложени на по-тясна координация, одобрение и надзор на европейско равнище.

В Плана се очертава пътят за постигане на задълбочен и истински ИПС чрез предлагането на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. Част от планираните мерки могат да бъдат предприети въз основа на действащите Договори, а за други е необходимо изменението им.

Какви са предложените мерки

• В краткосрочен план (в рамките на 6 до 18 месеца)

непосредственият приоритет следва да бъде провеждането на реформите на икономическото управление, които вече са договорени („пакет от шест законодателни акта“) или предстои да бъдат договорени („пакет от два законодателни акта“). Държавите членки следва също така да положат усилия за постигането на съгласие за създаване на единен надзорен механизъм за банките до края на годината. За постигане на действителен банков съюз би било необходимо да се създаде не само единен надзорен механизъм, но след това и единен оздравителен механизъм за банките в затруднение. Когато бъде постигнато съгласие по многогодишната финансова рамка (МФР), нормативната уредба за икономическото управление би трябвало да бъде подсилена допълнително чрез създаването на „инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“ в рамките на бюджета на ЕС, отделно от МФР. С негова помощ ще се подкрепя своевременното извършване на структурните реформи, които са важни за държавите членки и за гладкото функциониране на ИПС. Тази подкрепа би се основавала на споразумения, сключени между държавите членки и Комисията.

• В средносрочен план (от 18 месеца до 5 години)

заедно с усъвършенстването на колективното провеждане на политиката в бюджетната и икономическата област — в т.ч. в областта на данъците и заетостта — ще бъде осигурен специален бюджетен капацитет. Специалният бюджетен капацитет за еврозоната следва да използва собствени ресурси и да осигурява достатъчно средства за подкрепа на важни структурни реформи в големите икономики под напрежение. Този бюджетен капацитет би могъл да бъде разработен въз основа на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност, но създаването му ще бъде въз основа на нови, специални разпоредби в Договора. Би могло да се разгледа и възможността за създаване на фонд за обратно изкупуване на дълг (при строги условия) и за въвеждане на европейски дългови ценни книжа, за да се спомогне за намаляването на дълговете и да се стабилизират финансовите пазари. Функцията по контрол и управление на бюджетния капацитет и другите инструменти следва да бъде осигурена от финансова служба за ИПС в рамките на Комисията.

• В дългосрочен план (над 5 години):

въз основа на подходящо споделяне на суверенните права, отговорността и солидарността на европейско равнище следва да може да се създаде автономен бюджет на еврозоната, който да осигурява бюджетни средства за ИПС за подпомагане на държавите членки, засегнати от тежки икономически проблеми. Основаващата се на задълбочена интеграция нормативна уредба на икономическото и фискалното управление би могла да доведе до по-ефективно функциониране на пазарите и по-ефективно провеждане на паричната политика. Това би бил последният етап от развитието на ИПС.

Някои от предложените мерки може да бъдат приети в рамките на действащите Договори. За другите мерки ще има нужда от изменения на Договорите и предвиждане на нови правомощия за Съюза. Това може да бъде изпълнено въз основа на следните основни принципи:

• Първо, задълбочаването на ИПС следва да се извърши чрез надграждане на институционалната и правната рамка на Договорите.

• Второ, за еврозоната трябва да се осигури възможност за по-ускорена и по-задълбочена интеграция в сравнение с целия ЕС, като същевременно се запазва единството на политиката, провеждана на равнище ЕС-27, по-специално единния пазар. Това означава, че другите държави членки следва да могат да се присъединяват към вземаните в еврозоната мерки, когато това е целесъобразно.

• Въпреки че в Договорите се предвижда определени разпоредби да важат само за държавите членки от еврозоната, сегашната ѝ конфигурация е с временен характер, тъй като съгласно Договорите всички държави членки без две (Дания и Обединеното кралство) трябва да станат нейни пълноправни членове.

• Всяко изменение на Договора, предвиждащо предоставяне на повече наднационални правомощия на ЕС, следва да бъде съпроводено със засилване на демократичния контрол. Друг начин за повишаване на легитимността на ЕС би бил да се разширят правомощията на Съда.

Представеният днес план е приносът на Комисията към доклада на „четиримата председатели“  и е част от следващите действия по изграждането на Икономическия и паричен съюз. Окончателният текст на доклада е в процес на подготовка от страна на председателя на Европейския съвет в сътрудничество с председателя Барозу, председателя на Европейската централна банка и председателя на Еврогрупата и ще бъде обсъден от Европейския съвет на заседанието му на 13—14 декември.