Комисар Йотингер: Европа и САЩ са в основата на Трансатлантическа енергийна революция: Европа чрез енергийна диверсификация, САЩ чрез производство на неконвенционален петрол и газ

От 15 юли до 18 юли 2013 г. комисарят по енергетика на ЕК Йотингер бе на посещение в САЩ.

Сред акцентите на посещението му са fпроведени срещи с посланик Carlos Pascual, специален пратеник и координатор за международните енергийни отношения в Държавния департамент на САЩ, търговският представител на САЩ Michael Froman и Tommy Beaudreau, първият директор на Бюрото на океанското управление на енергията (BOEM), което е натоварена да следи за развитието на офшорните ресурси на САЩ. 

Комисарят посещава и място за проучване и добив на шистов газ в района на Форт Уърт (Тексас) и има среща с държавни и общински регулатори на фракинга.

В рамките на посещениято комисар Йотингер изнася реч за енергийната революция и развитието на трансатлантическото сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на енергетиката в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон D.C.  
В речта си комисарят заявява, че постигането на конкурентен вътрешен енергиен пазар представлява основен приоритет на ЕС.

Изпълнението на този приоритет зависи и от стратегическото сътрудничество в енергийния сектор между ЕС и САЩ. Комисарят споделя, че ЕС и САЩ имат обща визия, че енергийнатата сигурност и устойчивост могат да се постигнат най-добре чрез открити, конкурентни и прозрачни международни енергийни пазари, чрез подкрепа на политиките за насърчаване на устойчивостта на енергийното производство и потребление, по-специално чрез развитието на възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност.

В речта си комисарят отчита, че в енергийния сектор се очертават и редица проблеми, идващи от нарастващото световно търсене на енергия, което може да доведе до липса на инвестиции, нестабилност на цените и опасения за безопасността и устойчивостта на енергийните пазари.  С една дума  въпросът за енергийната сигурност и устойчивост е също толкова  важен въпрос, колкото и  насърчаването на икономическото възстановяване и изменението на климата.

Според комисаря тези ценности следва да се насърчават в световен мащаб, особено в страни, където държавата играе прекалено доминираща роля в енергийния сектор.

Дебатът за развитието на световните енергийни пазари трябва да доведе до решения, гарантиращи  енергийната сигурност и освен това да разреши въпроси, които надхвърлят рамката на  енергийния сектор. Това са изменението на климата, търговията и развитието, социалните и екологични проблеми, както и въпросите свързани с  политиката за сигурността, която е  неделима част от предизвикателството за гарантиране на енергийната сигурност.

Комисарят Йотингер поставя и въпроса дали САЩ и Европа вървят по различни енергийни пътища през Атлантика?

Той отбелязва, че на северноамериканския континент се развива  енергийна  "революция", която има и  ще продължи да има значително въздействие върху ЕС и световните енергийни пазари. Благодарение на тази революция само за няколко години състоянието на енергетиката в САЩ коренно е променено и от страна силно зависима от  вноса на петрол и газ сега тя отчита нараснало вътрешно производство на газ и петрол. Очакванията са зависимостта от вноса на петрол да продължи да намалява от 45% през 2011 г. до  34% през 2019 г., което ще стимулира  износа на газ. Първият износ на втечнен природен газ от САЩ може да се осъществи през 2016. Тази енергийна революция вече оказва голямо влияние върху конкурентоспособността на някои енергоемки промишлени отрасли, като например сектора на химикалите, стоманата, пластмасата и стъклото. В същото време са планирани  частни инвестиции в областта на енергетикат на САЩ до $ 95 милиарда, привлечени от евтиния природен газ. 

Това е в контраст с положението в ЕС!

Комисарят посочва, че най-новите работни сценарии на ЕС до 2030 година залагат на по-нататъшни подобрения в енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници. Те предполагат, че общото търсене на енергия може да намалее с 9% през 2030 г. в сравнение с 2010 г. и че ще има по-силно навлизане на възобновяемите енергийни източници, отколкото е било предложено в предишните сценарии. Това означава, целта от  20% възобновяеми енергийни източници до 2020 г. може да бъде леко преизпълнена и може да достигне около 24,5% през 2030. В сектора на електроенергията, възобновяемите енергийни източници биха могли да съставляват близо 45% от производство на електроенергия през 2030 г., което ще се дължи главно на вятърната енергия (суша и море) както и на слънчевата енергия.

Въпреки това, комисарят посочва и негативната тенденция, която се изразява в  увеличаване на зависимостта на ЕС от вноса на  нефт и газ, тъй като вътрешното производство продължава да намалява. Вътрешното производство на петрол може да намалее с 46% до 2030 г., а вътрешното производство на газ да намалее с около 31% през същия период. Този спад на производството на газ би могъл да бъде малко по-смекчен, ако се започне добив на неконвенционален газ, но подобно развитие е изправено пред значителни предизвикателства, с оглед притесненията в ЕС относно защитата на околната среда. Резултатът е, че зависимостта на ЕС от вноса на петрол може да се увеличи от 84% през 2010 г. до над 90% през 2030 г. и за газ от 63% до почти 73%.

В речта се отбелязва също и проблема с високите цени. В момента  ЕС е изправен пред предизвикателството на високите цени на енергията, които са особено важни за конкурентоспособността на съюза. Отбелязва се, че през 2012 г. цените на природния газ в САЩ са  повече от четири пъти по-ниски, отколкото в Европа. Това води до намаляване на конкурентноспособността на Европа в сравнение с глобалните икономически играчи.

В момента ключови доставчици на петрола и газ за  ЕС са Русия и Норвегия и Алжир на газ.

За да преодолее зависимостта си по отношение на доставките на въглевороди, ЕС провежда политика на диверсификация на доставките, чрез търсене на нови източници на доставки, като същевременно се стреми да гарантира, че каквото и енергия да пристига от външни източници, както и тази, което се произвежда в ЕС, тя трябва да се  движи свободно из Европа.

Именно поради тази причина, комисарят подчертава, че ключовия приоритет за ЕС е създаването на напълно интегриран и напълно функциониращ на територията на целия ЕС вътрешен енергиен пазар. Това ще се гарантира по два начина: първо от регулаторна гледна точка чрез прилагане на законодателството относно либерализирането на електроенергийния и газовия сектор, и второ с развитие на инфраструктурата по такъв начин, че да се гарантира пълното взаимосвързване на пазара в рамките на ЕС. В речта отново се напомня, че държавните глави на държавите - членки на ЕС са заявили и са поставили ясната цел  да завършат изграждането  на вътрешния енергиен пазар чрез завършване  на междусистемните връзки, което ще сложи край на всяко изолиране на държави - членки от европейските  газови и електрически мрежи до 2015 година. Именно в този контекст, ЕК работи в много тясно сътрудничество, например, със съответните страни от Балтийски регион, за предприемане на конкретни мерки, които да доведат до взаимно свързване на енергийните пазари, които да свържат  Литва, Латвия и Естония по-добре с големите енергийни мрежи на ЕС.

Комисарят в речта си отбелязва, че още от 2011 г.  всичките 27 държави-членки твърдо са заявили, че общия интерес в областта на енергетиката е ЕС "да говори с един глас" по външните енергийни отношения. По този начин ще се изгради един общ европейски подход към външните партньори.

Комисарят обяснява необходимостта от такъв подход, защото:

"Първо, нашите държави-членки имат голяма степен сходни, ако не и идентичен интерес, в осигуряването на сигурна, конкурентна цена и устойчив поток от енергия до своите пазари,

И на второ място, тъй като единния енергиен пазар на ЕС  се превръща в реалност, решенията и разработките на една отделна държава-членка ще имат все по-важна въздействие върху останалите държави-членки."

Комисарят Йотингер в речта си се спира и на взаимоотношенията в областта на енергетиката с:

Русия 

За отношенията с Русия комисарят подчертава, че тя е основен партньор на ЕС в енергийния сектор. Руската федерация осигурява 30% от вноса на газ в ЕС, 34% от вноса на петрол и 27% от вноса на въглища. Освен това, Русия е важен доставчик на уран в ЕС. В същото време руският държавен бюджет разчита предимно на приходите, генерирани от износа на енергийни ресурси  за ЕС. В речта се подчертава, че европейските и руските инфраструктурни системи за нефт и газ са тясно свързани помежду си, а не само в Прибалтика. През последните десетилетия, са се развили сабилни търговски взаимоотношениея въз основа на връзката доставчик - потребител. В същото време комисарят подчертава, че монетата има и друга страна, а тя е, че енергийните отношения между ЕС и Русия в последните години не винаги се развиват лесно. Налице са опасения за сигурността на доставките в ЕС и сигурността на търсенето все проблеми, идващи от Русия. Напомня се, че прекъсването на доставките на газ по време на руско-украинския конфликт през януари 2009 г., е бил тревожния сигнал, който е стимулирал ЕС да продължава политиката си на диверсификация и да ускори създаването на вътрешен пазар за електричество и газ. Комисарят по енергетика отчита, че тази европейска политика отчасти е причина за раздразнението на руската страна. Откритата от страна на ЕК антитръстова процедура срещу Газпром, както и руската блокада на стратегически компании, създават допълнително напрежение.

Според комисар Йотингер проблемите във взаимоотношенията с Русия за развитието на енергийните доставки се основават на различни концепции за това как енергийни пазари на ЕС и Русия би трябвало да функционират, а не толкова до геополитически съображения. Концепцията на ЕС да създаде ефективно функциониращ и конкурентен енергиен пазар през вътрешните граници на държавите членки на ЕС. Природният газ и електричеството трябва да текат свободно през пазари, от най-ниските ценови зони към областите с високи цени. Цените трябва да се формират въз основа  на търсенето и предлагането, а не да се определят чрез административен акт, чрез субсидия, или да зависят от господстващото  положение на един участник на пазара. Европейската цел е да се създаде пазар с достатъчна ликвидност и ниски бариери за навлизане на пазара, насърчаване на многообразието и иновациите в продукти и услуги, както на едро и на дребно. Европейското законодателство за вътрешния пазар цели да гарантира свободна и лоялна конкуренция, като същевременно позволява достъп на трети страни. Това може да се постигне най-добре чрез независимо управление и инвестиции в мрежи, с правила за прозрачност и почтеност и чрез  контрол на злоупотребата с пазарна мощ на пазара.

В речта си комисар Йотингер посочва, че Русия ще бъде основен доставчик в рамките на пазарен дял от 25 до 30 % за много десетилетия напред. Но това не означава, че ЕС като цяло е твърде зависима от руския газ. Картината на пазара се променя през последните години с навлизането на доставки от Норвегия, особено след газовата криза от 2009 г., и увеличеният дял на втечнения газ.  Русия трябва да отчете тези развития и да адаптира своите позиции, за да бъде по-гъвкави в отношенията си с купувачите и по-конкурентоспособна по отношение на цената.

Комисарят отбелязва също, че за да се гарантира функционирането на конкурентоспособен  и устойчив вътрешен пазар на газ, всички части на ЕС трябва да имат достъп до различни източници на газ и достъп до газ на конкурентни цени. Поради тази причина, е необходимо укрепване на съществуващите транзитни маршрути, както и диверсификация на енергийните източници и маршрути. Тези задачи продължават да бъдат ключови приоритети за Европа. Това включва и насърчаването  на нови доставчици, като например САЩ, който играе активна роля на световния газов пазар.

Украйна
За Украйна комисарят подчертава, че въпреки превратностите на отношенията си с Русия, тя остава главна транзитна страна за руските енергийни ресурси за  ЕС.  Това става чрез европейската инициативата за модернизиране на  газопреносната система на Украйна, което заедно с текущите реформи на газовия сектор ще  засили ролята на Украйна като надежден транзитна страна и то по начин, който ще бъде от взаимна полза на Украйна, ЕС и Русия.

На Украйна също се гледа като страна с потенциал да стане нещо повече от транзитна страна, тъй като има и . Тя разполага със значителни вътрешни газови ресурси, (както традиционни, така и нетрадиционни, широка мрежа от газопроводи и  значителен капацитет за съхранение на газ. Това според комисаря са  ключови активи, които могат да се използват  по начин, който да доразвива ролята на Украйна на upstream пазара pd газ. Съществува реална възможност Украйна да се превърне в разпределителен център gas hub за Източна Европа. За тази цел ЕС работи с Русия и нейните съседи, за  да се гарантира, че Украйна има възможност за достъп до международните пазари за газ.
В допълнение се сочи, че Украйна е  член на Договора за енергийна общност от  2011 година, което е историческо събитие. Енергийната общност, въз основа на правно обвързваща рамка, разширява европейската енергийна политика по отношение на електроенергия и газ към Югоизточна Европа и Черноморския регион. Именно членството  на Украйна се разглежда като важна стъпка от страна на ЕС и Украйна към общ енергиен пазар и трябва да се разглежда като ясен сигнал за европейската перспектива на Украйна. Членството на Украйна в Енергийната общност повишава  привлекателността на енергийния й сектор за международните енергийни и финансови компании  и редица  европейски и американски Международни петролните компании сега се интересуват активно да инвестират в  Украйна.

Диверсификация 

В речта си комисар Йотингер отново набляга на ключовата роля на диверсификацията на източниците на доставките на природен газ, резултатите  и важната роля на Украйна, която ще продължава  да играе в сектора на природния газ.

Един от важните  приоритети  на Комисията е да работи със заинтересованите страни и компании за отворяне на т. нар. "Южен коридор", който ще гарантира пряк и значителен достъп до въглеводородни източници от Каспийския регион и региона на Централна Азия. В този контекст комисарят горещо приветства историческото решение за изграждането на гзопровода Trans-Adriatic Pipeline, който ще доставя значителни количества газ от Азербайджан до Европа. (10 млрд. куб. м природен газ годишно от началото на  2019). Тръбопроводите се изграждат по такъв начин, че да може в бъдеще да им се увеличи капацитета с доставки на газ от други източници: например Азербайджан, който заедно с други страни от района на Каспийско море, може да снабдява Европа с най-малко 30 млрд. куб. м годишно до 2025 г.

Освен това, в контекста на енергийния съвет ЕС - САЩ се търси опита на американските експерти, придобит при разработването на неконвенционални газови ресурси, особено в светлината на текущата работа на Комисията, която разработва правила за оценка на безопасния и сигурен добив на  неконвенционални изкопаеми горива с оглед  разрешаване на проблемите с "околната среда, климата и енергетиката". Според комисаря ЕС следва да работи за производство на значителни количества неконвенционален газ, който може да забави разрастващата се зависимост на европейската икономика от вноса на газ.

Сътрудничеството ЕС-САЩ
В заключение се отбелязва, че ЕС и САЩ съвместно все още представляват най-голямата търговска зона и инвестиции. Общо инвестициите на САЩ в ЕС, е три пъти по-висока, отколкото в цяла Азия. Инвестициите на ЕС в САЩ е около осем пъти размера на инвестициите на ЕС в Индия и Китай заедно. Общият интерес е да се поддържат тези постижения, чрез подобряване на трансатлантическия диалог за енергийната сигурност, енергийни технологии и научни изследвания в областта на енергетиката и регулаторната  политика. Това е заложено и в  основната двустранна рамка в областта на енергетиката. Освен това редовните контакти на работно равнище осигуряват споделяне на информация, например по отношение на световния петролен пазар и развитието на пазара на газ, развитието на енергийното производство в ключови и транзитни зони, както и технологии за подобряване на сътрудничеството в областта на ядрения синтез, интелигентни мрежи, водород и горивни клетки, както и критични материали. Фокусът на енергийната политика също е насочен върху енергийната ефективност, улавяне и съхранение на въглероден диоксид, интелигентни мрежи, електрически превозни средства и ядрена безопасност. Целта е да се координират политиките и да се изработят съвместими стандарти и стимули за насърчаване на навлизането на пазара на технологиите за чиста енергия.

Комисарят по енергетика е категоричен, че ЕС и САЩ заедно могат да са водещи при  трансатлантическата търговия, а чрез инвестиционно партньорство те имат реалната възможност да постигнат съвместно водеща роля при определянето на правилата и стандартите на световния енергиен пазар. А с нарастването на енергийния потенциал на Северна Америка, съществува реална възможност за подновяване на трансатлантическата търговия с енергия.

Всъщност намалените доставки от международните пазари на втечнен газ за САЩ вече влияят върху пазара на ЕС чрез оказване на ценови натиск  върху традиционните доставчици на газ чрез газопроводи.

ЕС вижда в близко бъдеще и потенциал в износ на втечнен газ от САЩ за ЕС, както  и допълнителен  американския износ на рафинирани петролни продукти. Така че зависимостта на Европа от един доставчик максимално да се ограничи, включитгелно чрез по-голямо енергийно партньорство и засилване на трансатлантическата търговия с енергия.

 

Речта на комисар Йотингер 
Video: A Transatlantic Energy Revolution