Ядрени отпадъци: България изостава с прилагането на Директивата за управление на радиоактивните отпадъци

Считано от 23 август 2013 г.,  влезе в сила

 ДИРЕКТИВА 2011/70/ЕВРАТОМ  НА СЪВЕТА

от 19  юли 2011  година

за  създаване  на  рамка  на Общността  за  отговорно  и  безопасно  управление  на  отработено  гориво  и радиоактивни  отпадъци.

С директивата  се  създава  рамка  на  Общността  за осигуряване  на  отговорно  и  безопасно  управление  на  отработено гориво и  радиоактивни  отпадъци,  за  да  се избегне прехвърлянето на  неоправдана  тежест  върху  идните  поколения.

С нея  се  гарантира, че държавите-членки  вземат подходящи национални мерки  за  постигането на  високо ниво на  безопасност на  управлението  на  отработено  гориво  и  радиоактивни  отпадъци с  цел  защита  на  работниците  и  на  населението  от  опасностите,

произтичащи  от  йонизиращи  лъчения.

България трябваше до 23 август 2013 г. да е въвела необходимите  законови,  подзаконови  и  административни  разпоредби,  за  да  се съобрази  с директивата.

По специално, в съответствие с изискванията на директивата България трябва:

• Да изготви национална програма, която да включва планове с изработен конкретен график за изграждане на съоръжения за погребване на отработеното ядрено гориво както и описание на дейностите, необходими за прилагането на решенията за погребване, оценка на разходите и описание на схемите за финансиране. Те ще трябва да се актуализира редовно.След изработването на програмата, България има срок най-късно до 2015 г. да я нотифицира пред Европейската комисия. След като разгледа плана, Комисията може да поиска да се направят промени.

• Да приеме, че стандартите за безопасност, изготвени от Международната агенция за атомна енергия са правно обвързващи.

• Да осигури пълна прозрачност и да предоставя информацията за управлението на ядрените отпадъци на разположение на обществеността и работниците. На обществеността трябва да се предоставят и възможност да участват активно в процеса на вземане на решения.

Освен това, според изискванията на директивата, ще е необходимо България да кани периодично международни партньорски проверки, да обменя опит и да гарантира прилагането на най-високите стандарти при управлението на ядрените отпадъци. Тези партньорска проверки трябва да се правят най-малко на всеки 10 години.

В директивата се предвижда и възможността, две или повече държави-членки да изградят и използват съоръжение за погребване, разположено в една от тях. Износът за страни извън ЕС е разрешен при много строги и задължителни условия: Третата страна трябва да има окончателно хранилище в експлоатация в момента на доставка на отпадъците. Такова хранилище за високо радиоактивни отпадъци трябва да отговаря на високите международни изисквания за дълбоко геоложко хранилище. В момента напълно завършени дълбоки геоложки хранилища не съществуват никъде в света. Няма започнато строителство на подобни хранилища извън ЕС. Според анализи на Комисията строителството на геоложко хранилище отнема минимум 40 години.

Според вече съществуващите  директиви на ЕС, възможността за превоз на отработено гориво и радиоактивни отпадъци при износ в страните от Африка, Тихоокеанския и Карибския басейн, както и до Антарктида, вече е изрично изключена.

Комисията има задължението да  следи отблизо и да контролира внимателно прилагането на новата директива, по-специално напредъка, постигнат в изграждането на съоръжения за погребване на радиоактивни отпадъци и отработено гориво.