Отговор на зададен въпрос под статията за "Южен поток"

Видях, че под статията ми "Европейски проект ли е Южен поток" има поставен въпрос защо не коментирам "Северен поток" и защо той е "изгоден" според ЕК, след като от руска страна има същите параметри като начин на изготвяне на цената и т.н,.

Опитах се да отговоря на въпроса директно под самата статия, но отговора стана дълъг и затова реших да го напиша като отделна статия. Защото смятам, че въпросът е сериозен и искам да бъда максимално коректна при изясняване на проблема, доколкото позволяват моите знания и оскъдния ми достъп до достоверна информация. Още повече, че въпросите свързани с пътищата за либерализирането на българската енергетика почти не се коментират.

Подписвайки Договора за функциониране на Европейския съюз България доброволно се е съгласила да стане част от една общност, която е приела  единни правила за редица области от икономиката. Енергетиката е такъв важен сектор, за който важат общи европейски правила  т.н Трети енергиен пакет. Тази общоевропейска политика е насочена към изграждането на единен енергиен пазар. За осъществяването на тази политика на Европейския съвет през месец февруари 2011 г. всички държавни ръководители (включително и министър председателят на България) приеха обща стратегия за  изграждането на енергийния пазар до 2014 г., като всяка държава членка се задължи да предприеме стъпки по прилагане на правилата от Третия енергиен пакет. Правилата  изискват да се осигурява  достъп на трети страни за всички инфраструктури за пренос и разпределение и за съоръжения за втечнен природен газ. Операторите на такива инфраструктури трябва да предоставят на трети страни ( т.е. дружества, различни от свързаните с тях дружества ) недискриминационен достъп и за това следва да получават приходи, чрез които да осигурят възвръщаемост на инвестициите си. Трябва да се има предивд, че от от 3 март 2011 г.,собствеността на  операторите на такива инфраструктури трябва да е отделена от тази на доставчика на газа.

Въпреки тези изисквания в Газовата директива е предвидена и процедура по дерогация. Тя се прилага в случаите когато новата инвестиция, например изграждането на трансгранични газопроводи и терминали за втечнен природен газ е особено рискова. Или тя няма да се изгради, ако се приложат правилата за достъп на трети страни, отделянето на собствеността, определянето на тарифите, прилагане на кодекса за претоварванията и т.н.  Националните регулаторни органи (за България  това е ДКЕВР) могат да „освободят” изцяло или частично такава нова инфраструктура за ограничен период от време. Тази възможност за освобождаване обаче е свързано със строги изисквания, които са изброени в член 36 от Газовата директива 2009/73/ЕО ) , а именно:

              а)инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

             б)нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова,че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване;

              в)инфраструктурата следва да е собственост на физическо илиюридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще сеизгражда тази инфраструктура;

               г)трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура; и

         д)освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.

При вземането на решение за освобождаване националният регулаторен орган следва да разгледа необходимостта от налагане на условия относно продължителността на освобождаването и недискриминационния достъп до инфраструктурата за всеки отделен случай. При анализа на тези условия особено внимание трябва да се обърне на допълнителния капацитет, които ще се изгради или на изменението на съществуващия капацитет, на времевия хоризонт на проекта и на националните особености.  

Задачата на Европейската комисия в този процес е да провери дали тези условия са изпълнени в конкретния случай. Ако Комисията установи, че не са изпълнени (някои от) условията, тя може да поиска от националните власти / да изменят или да оттеглят решението си за освобождаване. Проблемът е, че за „Южен поток” България изобщо не е предприела стъпки за дерогация, докато Германия и Чехия са спазили тази процедура и са постигнали дерогация в съответствие с правилата. Информацията и анализите свързани с дерогациите, включително но  "Северен поток"  ( за OPAL и Gazelle) са публични и могат да се видят ТУК.

В момента Комисията преразглежда дерогацията на OPAL и до 16 декември всяка заинтересована страна може да изпрати становище по предложението на германския регулаторен орган BUNDESNETZAGENTUR.