Европейската комисия предлага модел за прозрачност с цел по-активно участие на гражданите в изработването на европейските политики

Прозрачността е в основата на демокрацията. Как и защо се вземат управленски решения и се формират конкретни политики, как протича законодателния процес, как се приемат в крайна сметка законите. По тези въпроси гражданите на едно демократично общество би следвало да бъдат информирани своевременно и то по подходящ начин, гарантиращ ефективното им участие при вземането на отделните решенията. Реалното участие на гражданите в процеса на взимане на решения не би могло да се гарантира без създаване на условия за прозрачност, независимо от нивото на управление – европейско, национално, регионално или местно.

И тук възниква въпроса какви са точни критериите за прозрачност и как на практика може да се изгради механизъм или платформа за обмяна на мнения с представителните организации в демократичното общество. Как да се създадат адекватни политики, които да отразяват интересите на различните групи в обществото, представлявани обикновено от граждански асоциации, неправителствени организации, търговски и професионални организации, профсъюзи, мозъчни тръстове и др.

В опит да отговори на тези въпроси с първата си инициатива за 2012 г. Европейската комисия съобщи, че създава модел за гарантиране на истинска прозрачност при вземане на решения (от него би могла да се възползва и България като държава членка, за да разработи платформа за прозрачност на национално равнище).

Европейската комисия и Европейският парламент с подкрепата на Съветът на Европейския съюз обяви две инициативи, едната е удължаване на срока за обществено обсъждане от 8 седмици на 12 седмици и втората въвеждане на услуга за уведомяване за предстоящи инициативи чрез създаване на европейско равнище на Регистър за прозрачност. Регистърът ще осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към оказване на влияние върху  процеса на вземане на решения в Европейския съюз, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности.

По този повод Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заявява:
           „Един от ключовите фактори за изработването на правилните политики е да се вслушваме в гласа на хората, които ще бъдат засегнати от тях. С удължаването на срока на нашите консултации ние даваме по-голяма възможност на гражданите, бизнеса и организациите да дадат своето мнение, което ни помага да оформяме нашите политики в полза на всички.“

Комисията се надява, че удължения период за консултации и новата услуга за уведомяване ще засилят участието в консултациите, по-специално от страна на онези групи, които до момента не са достатъчно представени. Така например сдруженията на малките и средни предприятия  (МСП) вече ще разполагат с повече време, за да се организират и допитат до своите членове относно това как едно ново предложение за конкретна политика може да се отрази върху малките предприятия.

Комисията обяви, че с политиката си за „интелигентно регулиране“ се стреми да привлече гражданите и предприятията към законодателния процес, за да гарантира, че взима под внимание всички важни факти и опасения при изработването на законодателни предложения.

Повече информация за Регистъра за прозрачност.

Организациите, които са вписани в Регистъра за прозрачност, могат да се абонират за услуги, чрез които да получават ранна информация за пътните карти на нови инициативи в своята сфера на интерес, около една година преди приемането на инициативите.

Текущи консултации
Предстоящи инициативи на Комисията- пътни карти

Обществени поръчки: Предстои осъвременяване на правилата за обществените поръчки в Европа

На 20 декември 2011 г. Европейската комисия обяви, че предлага преразглеждане на директивите за обществените поръчки. Инициативата е част от цялостна програма за всеобхватно осъвременяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз. Освен преразглеждането на действащата директива в областта на обществените поръчки програмата предвижда и приемане на директива за концесиите, които досега бяха уредени само отчасти на европейско равнище и които имат своите особености, налагащи приемане на отделен акт, но в съответствие с общата реформа.

ЕК напомня, че публичните органи в ЕС всяка година изразходват 18 % от БВП за стоки, услуги и строителни работи. При сегашните условия на бюджетни ограничения и икономически затруднения в повечето държави членки политиката в областта на обществените поръчки трябва да осигури възможно най-икономично използване на тези средства, за да се стимулират икономическият растеж и създаването на работни места и така да се допринесе за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020"

Реформата на законодателството в областта на обществените поръчки е едно от дванадесетте приоритетни действия, предвидени в приетия през април 2011 г. Акт за единния пазар.

Предложената реформа цели всеобхватно осъвременяване на съществуващите средства и инструменти в областта на обществените поръчки.

Директива за обществените поръчки

1. Първата заложена цел в директивата е разпоредбите и процедурите да бъдат опростени и да станат по-гъвкави. Комисията по-конкретно предлага:

•да се предвиди възможност за по-често използване на процедурата на договаряне, която позволява на възлагащите органи да придобиват стоки и услуги, отговарящи по-точно на потребностите им и на най-добра цена;

Конкурентната процедура с преговори, при които възлагащите органи могат да преговарят с кандидатите с цел да се подобри качеството на офертите ще опростят обществените поръчки и процедурата ще стане по-гъвкава при по-сложни поръчки. Това ще даде възможност на възлагащите органи да закупуват строителни и други услуги, по-добре адаптирани към техните нужди и бюджетните ограничения.

В този случай Комисията заявява, че осъзнава рисковете пред участващите в подобни процедури. Конкурентна процедура с преговори изглежда по-рисковано от гледна точка на прозрачност, недискриминация и равно третиране. С оглед да се избегнат тези рискове са предвидени защитни мерки за контролиране на преговорите: възлагащите органи следва предварително да определят предмета на договора, критериите за възлагане и минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Тези параметри не трябва да бъдат променяни в хода на преговорите. Всяка промяна в някои части на техническите спецификации, които са отворени за преговори трябва да бъдат съобщени на всички фирми, участващи в преговорите, така че те да могат да представят нови, адаптирани предложения. Преди преговорите да са приключили на всеки участник трябва да бъде дадена възможност да представи окончателна оферта. Накрая, цялостната процедура по провеждането на преговорите трябва да бъде документирана в доклад, изготвен от възлагащия орган. Всички възлагащи органи следва да подлежат на надзор от национален независим орган.

•да се разшири използването на електронни средства за комуникация при процедурите за възлагане, а в средносрочен план да се въведе и задължение за употребата им, тъй като те са основен фактор за опростяването на обществените поръчки;

•да се намали радикално административната тежест, в т.ч. изискваната от икономическите оператори документация, което ще представлява голямо улеснение за тях.

2. Новите правила за обществените поръчки насърчават участието на малките и средните предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки: участието им ще бъде улеснено и засилено чрез мерки за намаляване на административната тежест и въвеждане на значителни стимули за разделяне на поръчките на обособени позиции и ограничаване на изискванията относно финансовото състояние за представяне на оферта.

Всеизвестно е, че достъпът на  малките и средни предприятия до обществени поръчки, при сега действащите разпоредби, остава труден на практика, защото е свързан с високи административни разходи и понякога от прекомерно високите изисквания, определени от възлагащите органи. За намаляване на административната тежест спрямо малките и средни предприятия и за разрешаване на този проблем, предложените мерки включват задължение за възлагащите органи да приемат само декларации, като първа стъпка, а след това само спечелилия търга, да предоставя документални доказателства в съответствие с критериите за подбор; документи, които вече са били представени на същия възлагащ орган в рамките на последните четири години и които все още са валидни, не трябва да бъдат представяни отново. От тази облекчена процедура ще имат особена полза МСП, за които разходите и времето за предоставяне на документи често е сериозна пречка за участие в процедури за обществени поръчки. Освен това, списъкът на възможните критерии за подбор е направен изчерпателен; изискванията за годишен оборот не могат да надвишават три пъти очакваната стойност на поръчката. Това ще попречи на възлагащите органи да налагат критерии с  преувеличени изисквания за оборот, което автоматично изключва МСП от участие в процедурата. Възлагащите органи ще бъдат насърчавани да разделят договорите на обособени позиции, което дава възможност за участие на повече кандидати и ще трябва да дават обяснения, когато не го правят. И накрая, държавите-членки могат да предвидят директни плащания на подизпълнителите, така че тези подизпълнители, които често са малки и средни предприятия - да получават плащанията по-бързо и да не страдат от случаите на лоша практика от страна на главните изпълнители, които понякогая бавят плащанията към подизпълнителите.

3. Същевременно предложената реформа има за цел да улесни подобряването на качествените измерения на обществените поръчки чрез придаване на по-голяма тежест на социалните и екологичните критерии, например разходите за целия жизнен цикъл или участието на уязвими лица и лица в неравностойно положение, допринасяйки по този начин за постигането на целите на стратегията „Европа 2020.

4. В рамките на реформата се предвижда също така усъвършенстване на действащите разпоредби, гарантиращи предотвратяване на конфликтите на интереси, облагодетелстването на определени лица и корупцията, за да се осигури повече почтеност при провеждането на процедурите с оглед на свързаните с тях финансови интереси; Стабилността на процедурите се гарантира, като точно са определени случаите, в които може да има конфликт на интереси или да се измени договор по време на неговото изпълнение, без обявяване на нови тръжни процедури. Възложителят следва да не приема оферта с предложена най-ниска цена, ако кандидатът не може да предостави необходимата документация или ако е предоставил декларация с невярно съдържание. Трябва също така кандидатът да няма никакви каквито и да е привилегировани връзки с членовете на организацията възложител, която също не трябва да има незаконно поведение. Необичайно ниска цена на офертите трябва да бъдат разследвани. Установено  нарушение на задълженията в областта на на социалното и трудовото законодателство или законодателство в областта на околната среда на ЕС, или нарушение на международните социални и екологични право може да доведе до отхвърляне на офертата. И накрая, възлагащите органи могат да определят основните задачи, които следва да се изпълняват само от главния участник в търга и не може да бъдат възлагани на подизпълнител.

Държавите-членки ще трябва да определят единен национален орган, който да отговаря за наблюдението, изпълнението и контрола върху обществените поръчки, за да се осигури по-ефективно прилагане на разпоредбите на практика.

Директива за концесиите 
С директивата се цели да се завърши  европейската нормативна уредба в областта на обществените поръчки.

Предложението за директива за концесиите се отнася за договорите за партньорство между публична (в общия случай) организация и частно (най често) предприятие, което поема оперативния риск, свързан с поддръжката и развитието на инфраструктурни обекти (пристанища, водоразпределителни мрежи, паркинги, платени пътища и др.) или с доставката на услуги от общ икономически интерес (енергоснабдяване, здравни услуги, пречистване и разпределение на вода, обезвреждане на отпадъци и др.)

С това предложение се завършва европейската нормативна уредба в областта на обществените поръчки: новата директива ще се прилага и за концесиите на услуги — единствените, които сега не са уредени във вторичното законодателство. Предназначението на предложените разпоредби е установяване на ясна правна уредба, гарантираща необходимата правна сигурност за публичните органи при изпълнението на задачите им. Те имат за цел да осигурят действителен достъп до процедурите по възлагане на обществени поръчки за всички европейски дружества, в т.ч. за малките и средните предприятия, и по този начин биха могли да насърчат развитието на публично-частните партньорства, при които концесиите са предпочитано средство.

Комисията предлага още да се въведе задължение за публикуване на информация във връзка с концесиите в Официален вестник на ЕС. Освен това тя предлага да бъдат конкретизирани задълженията на възлагащите органи във връзка с избора на критерии за подбор на кандидатите и предоставяне на концесиите, да бъдат изисквани определени основни гаранции, които да бъдат спазвани по време на процедурата по предоставяне, да се предвиди възможност всяко лице, желаещо да получи концесия, да може да се ползва от Директивата за производствата по обжалване при възлагането на обществени поръчки, както и да се внесат известни разяснения, отнасящи се например до разпоредбите за изменения на концесионните договори по време на изпълнението им.

Комисията заявява, че с предвидените разпоредби не се създава прекомерна административна тежест и те ще важат само за концесиите с висока стойност, при които очевидно се засягат презгранични интереси.

Следващи стъпки
Предложенията на Комисията ще се представят на Съвета на министрите и на Европейския парламент за започване на законодателната процедура по приемането им. Окончателното приемане се предвижда да стане преди края на 2012 г. съгласно Акта за единния пазар. Директивите трябва да бъдат въведени във вътрешното законодателство на държавите-членки най-късно до 30 юни 2014 г.

Енергетика: Регламентът за забрана на злоупотребите на енергийните пазари на едро влезе в сила

От днес 28 декември 2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. Той е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 8 декември 2011 г. и влиза в сила 20 дни след публикуването му, т.е. на 28 декември 2011. Регламентът е директно приложим в държавите-членки.

Регламентът въвежда за първи път, последователна рамка в целия ЕС за контрол на пазарите на едро при търговия с енергия като :

•определя пазарните злоупотреби, под формата на манипулиране на пазара, опити за манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация, в енергийните пазари на едро;

•въвежда изрична забрана за манипулиране на пазара, опити за манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация в енергийните пазари на едро;

•създава нова рамка за мониторинг на пазарите на едро на енергия за откриване и предотвратяване на манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация;

•осигурява изпълнението на горните забрани и санкциониране на нарушения на правилата за пазарните злоупотреби на национално ниво.

Основната цел на енергийната политика на Европейския съюз е до 2014 г. в Европа да се изгради единен енергиен пазар. Изпълнението на тази цел води до все по-голяма взаимосвързаност между пазарите за търговия на едро с енергия в Европейския съюз. Заедно с това се увеличава и риска от пазарни злоупотреби, които  могат да влияят върху търговията на едро с електроенергия и природен газ извън националните граници и да засегнат потребителите и микропредприятията в целия ЕС. Поради тази особеност на пазара държавите –членки не биха могли самостоятелно да гарантират интегритета на пазара на едро на енергия. Необходимо е наличието на строго трансгранично наблюдение на пазара, за да се постигне напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран вътрешен енергиен пазар.

Ефикасното наблюдение на пазара на равнището на Съюза е от огромно значение за откриване и възпиране на пазарни злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия. С регламента се възлага на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета („Агенцията“), да осъществява наблюдение на пазарите за електроенергия и газ в целия Европейски съюз.

Регламентът също предвижда при изпълнението на тези задачи Агенцията да си сътрудничи с Комисията и с регулаторните органи на държавите членки. Тясното сътрудничество и координацията между Агенцията и националните органи е необходимо, за да се гарантира адекватно наблюдение и прозрачност на енергийните пазари.

Предвижда се Комисията и Агенцията да работят в тясно сътрудничество за прилагането на разпоредбите на регламента като провеждат консултации с Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия и газ, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета, с националните регулаторни органи, компетентните финансови органи, националните органи за защита на конкуренцията, както и със заинтересовани страни като организирани пазари (например борси за електроенергия) и участници на пазара.

Задачата на Агенцията е да гарантира, че изискванията на регламента се прилагат по координиран начин в целия Европейски съюз. Това изискване може да се постигне само ако националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки и националните органи за защита на конкуренцията си сътрудничат, за да се гарантира координиран подход за справяне с пазарните злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия, който обхваща както пазарите за продукти, така и пазарите за деривати. Това сътрудничество следва да включва взаимен обмен на информация по отношение на подозренията за действия, които има вероятност да съставляват нарушение на регламента, на Директива 2003/6/ЕО или на конкурентното право, чл. 102 от ДФЕС, извършвани или извършени на пазара за търговия на едро с енергия. Освен това въпросното сътрудничество следва да допринася за съгласуван и последователен подход при разследванията и съдебното производство.

Какви задълженията произтичат за държавите-членки

Регламентът възлага на регулаторните органи на държавите-членки да изготвят регистър на участниците на пазара, които извършват сделки. Регистърът следва да дава на всеки участник на пазара единен идентификатор и да съдържа достатъчно информация, чрез която да може да се идентифицира участника на пазара, включително съответните подробности, свързани с идентификационния номер по ДДС, седалището, лицето, отговорно за неговите оперативни и търговски решения, и упражняващия краен контрол или бенефициера от търговската дейност на участника на пазара. Националните регулаторни органи следва да предадат информацията от националния си регистър на Агенцията във формат, определен от нея до 29 юни 2012 г. Въз основа на информацията, предоставена от националните регулаторни органи, агенцията ще създаде Европейски регистър на участниците на пазара. Националните регулаторни органи и други съответни органи ще имат достъп до Европейския регистър. Агенцията може да реши да направи Европейския регистър или части от него публично достъпни, при условие че не се разкрива чувствителна от търговска гледна точка информация за отделните участници на пазара.

Прилагане на забраните срещу пазарна злоупотреба

Регламентът предвижда националните регулаторни органи да гарантират налагането на забраните при установено нарушаване на забраната за извършването или опитът за извършване на манипулиране на пазара по отношение на пазарите за търговия на едро.

В тази връзка всяка държава-членка в срок до 29 юни 2013 г. трябва да гарантира, че нейните национални регулаторни органи разполагат с правомощия за разследване и за прилагане на съответните мерки.

Тези правомощия могат да се упражняват:

а) пряко;

б) в сътрудничество с други органи; или

в) чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт.

Правомощията за разследване и прилагане на мерки следва да се изпълняват в съответствие с националното законодателство и да включват правото на регулаторния орган:

а) на достъп до всички съответни документи в каквато и да било форма и получаването на копие от тях;

б) да изисква сведения от всички лица, имащи отношение към случая, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните операции, както и от техните възложители и, ако е необходимо, да се призове и изслуша всяко такова лице или възложител;

в) да извършва проверки на място;

г) да изисква съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни;

д) да изисква преустановяване на всяка практика, която противоречи на настоящия регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент;

е) да поиска от съд да замрази или да постави под запор активи;

ж) да изиска съд или някой компетентен орган да наложи временна забрана за упражняване на професионална дейност.

Право на обжалване

Държавите-членки следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяко лице, засегнато от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.

Санкции

Държавите-членки също следва да установят правила относно санкциите, налагани на нарушителите, и вземат всички необходими мерки за тяхното обезпечаване. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара.

Държавите-членки следва да съобщят тези разпоредби на Комисията най-късно до 29 юни 2013 г. и да я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което засяга разпоредбите на регламента.

БВП на глава от населението в държавите-членки и действителното индивидуално потребление

Евростат публикува актуализирани данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през 2010 г. В таблицата по долу за  периодa 2008-2010 г. по държави членки са сравнени два критерия – Стандарт на покупателната способност (СПП) Purchasing power standards (PPS) и Действително индивидуално потребление (ДИП) Actual Individual Consumption (AIC) на глава от населението. БВП на Европа 27 е приет за 100.

В изследването са включени и трите страни от EFTA, четирите държави-кандидатки на ЕС и три страни от Западните Балкани.

Люксембург е с най-високи показатели за покупателната способност - повече от два и половина пъти над средния за ЕС 27. Следващите държави с високи показатели са Холандия с една трета над средната стойност. Ирландия, Дания, Австрия и Швеция са между 20% и 30% над средното за ЕС27, докато Белгия, Германия и Финландия са между 15% и 20% над средното ниво. Обединеното кралство и Франция са с регистриран БВП на глава от населението около 10% над средното за ЕС 27, докато Италия, Испания и Кипър са около средната стойност.

Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чешката република са между 10% и 20% по-ниски от средните за ЕС27, докато Словакия е с около 25% по-ниски показатели. Унгария, Естония, Полша, Литва и Латвия са с показатели между 35% и 50% по-ниски. Румъния и България са с около 55% под средното ниво за ЕС 27.

В анализа е включен и показателя ДИП на глава от населението в държавите-членки, който варира от 42% до 150% от средните за ЕС27 през 2010 г. Показателят е включен в сравнителната таблица като алтернативен измерител, отчитащ благосъстоянието на населението. Той по-добре е адаптиран към индивидуалната покупателна способност на глава от населението в държавите – членки и отразява състоянието на домакинствата. Като цяло нивата на ДИП на глава от населението са по-хомогенни от тези за БВП, но все още има значителни различия между държавите-членки. През 2010 г., ДИП на глава от населението, изразен в паритет на покупателната способност, варира между 50% над средните за ЕС27 в Люксембург и близо 60% под средното ниво в България. За България този показател бележи тенденция на намаление през тригодишния период, съответно от 45 % през 2008 г. до 42% през 2010 г.

Показателият ДИП отразява по-добре благосъстоянието пряко на домакинствата в сравнение   с БВП. Той отчита нивото на потребление на глава от населението. В националните сметки, крайните потребителски разходи на домакинствата Household Final Consumption Expenditure (HFCE) включват  разходи за стоки и услуги, които са закупени и платени от домакинствата. От друга страна действителното индивидуално потребление включва стоки и услуги, които действително се консумират от физическите лица, независимо от това, дали тези стоки и услуги са закупени и платени от домакинствата, от правителството или от организации с нестопанска цел.  Показателят ДИП често се разглежда като предпочитана мярка при международни сравнения, тъй като той не се влияе от начина на предлагане и закупуване на някои важни услуги. Обемът на потребление на домакинствата на здравни и образователни услуги, се различава съществено в различните страни. Например, ако зъболекарските услуги се заплащат от правителството в една страна, а от домакинствата в друга, международното сравнение, въз основа на (HFCE) не би довело до коректни резултати. Показателят е включен в анализа след направените препоръки в доклада Stiglitz-Sen-Fitoussi.

Енергетика: Безвъзмездни помощи за 2012 г. за изграждане на Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E).

В Официален вестник на Европейския съюз от 20 декември 2011 г. Генерална дирекция „Енергетика” отправя Покана за представяне на предложения по многогодишната работна програма за безвъзмездни помощи в областта на Трансевропейската енepгийнa мрежа (TEN-E) за 2012 г.

Максималната сума на разположение по тази покана за предложения за 2012 г., e

 21 129 600 евро.

Поканата е в сила до 29 февруари 2012 г.

Повече информация за Трансевропейската енepгийнa мрежа (TEN-E) и финансирането й.

Енергетика: Пътна карта за развитие на нисковъглеродна енергетика до 2050

На 15 декември 2011 г. Европейската комисия публикува „Енергийна Пътна Карта  2050”. Целта на картата е да даде възможните сценарии за развитие на енергетиката на Европейския съюз, така че да се осъществи  заложената цел —снижаване на емисиите с над 80 % до 2050 г. С една дума европейското производство на енергия трябва да достигне почти нулеви нива на въглеродни емисии до 2050 г.

С разработването на „Енергийна Пътна карта 2050”   Комисията се стреми да отговори на основния въпрос. Как да се постигне този резултат без да се нарушат енергийните доставки и конкурентоспособността на европейската икономика.

Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти от типа „без съжаление“ за идващите години.

Тенденции в текущите сценарии

• Референтен сценарий.

Референтният сценарий включва текущи тенденции и дългосрочни прогнози за икономическото развитие (брутен вътрешен продукт (БВП) с  растеж 1,7% годишно). Сценарият включва политики, приети от март 2010 г., включително целите за развитие на ВЕИ и намаляване на парниковите газове до 2020 г., както  и схемата за търговия с емисии Emissions Trading Scheme (ETS). Анализите са направени при няколко различни допускания с по-висок или по-нисък темп на растеж на БВП и с по-високи или по-ниски цени на вносните енергийни ресурси.

• Текущи политики за инициативи Current Policy Initiatives (CPI).

Този сценарий отразява актуализираните мерки, приети след природното бедствие в Япония и последвалите събитията във Fukushima, които са включени в Енергийна стратегия 2020 г. Сценарият включва предложените действия относно "План за Енергийна Ефективност” и новата "Директива за енергийното данъчно облагане".

Сценарии за декарбонизация (виж графика 1).

• Висока енергийна ефективност

Политическият ангажимент за много големи спестявания на енергия следва да  включва например: по-строги минимални изисквания за уреди и нови сгради; обновяване на съществуващи сгради; установяване на задължения за енергийни спестявания на енергийните мощности. В анализа се отчита, че тези мерки ще доведат до намаляване на търсенето на електроенергия с 41% до 2050 г., в сравнение върховото потребление 2005-2006 г.

• Технологии за диверсификация на доставките.

 Принцип на неутралност спрямо развитие на технологиите, което означава да няма предпочитани технологии. Всички енергийни източници следва да се конкурират на пазарен принцип без да се прилагат конкретни мерки за подпомагане. Декарбонизацията да се задвижва от въглеродното ценообразуване, като се отчита доколко се приемат от обществеността двете технологии- за ядрена енергетика и за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture & Storage (CCS).

• Висок дял на енергията от  възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

 Силни мерки за подкрепа на ВЕИ, водещи до много висок дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия (75% през 2050 г.) и дял от ВЕИ в потреблението на електроенергия, достигащ 97%.

• Забавяне на технологията за улавяне и съхранение на въглерод.

 Ако тези технологии изостанат във времето, според анализа, това ще доведе до по-високи дялове на ядрената енергия като декарбонизацията ще се задвижва не толкова от развитието на нови технологии, колкото от цените на въглеводородите.

 .• Нисък дял на ядрената енергия

 Сценарият е подобен на този за технологиите за диверсификация, но с допускането, че не се строят нови ядрени мощности (освен реакторите, които  в момента са в процес на изграждане) в резултат на което има високо проникване на CCS (около 32% в производството на електроенергия).

В пътната карта са разработени десет структурни промени, които следва да доведат до преобразуване на енергийната система. Стратегията за декарбонизация разглежда сценарии и ефекта върху европейската икономика до 2020 г, до 2030 г., като крайния времеви хоризонт е 2050 г.

1. Декарбонизацията на енергийния сектор  е възможна и може да бъде по-евтина от настоящите политики в дългосрочен план.

Сценарият показва, че декарбонизацията на енергийния сектор е възможна.  Освен това, разходите свързани с трансформирането на енергийната система не се различават съществено от сегашната политика, разгледана в  сценария за действащите инициативи Current Policy Initiatives (CPI) scenario. Общият размер на разходите за енергийната система (включително горива, електричество и капиталови разходи, инвестициите в оборудване, енергийна ефективност и т.н.) може да представлява по-малко от 14,6% от европейския БВП през 2050 г. ако за сравнение се използва   индекса на потребителските цени за  2005 година - 10,5%. Този сценарии отразява значителна промяна на ролята на енергията в обществото. Волатилността на цените на изкопаемите горивото ще има по-малко влияние при сценариите с декарбонизация, тъй като зависимостта от вноса на фосилни горива ще спадне до 35-45% през 2050 г., в сравнение с 58% при сегашните политики.

2.Сценариите за декарбонизация отчитат по-високи капиталови разходи и по-ниски разходи за гориво

Всички разгледани сценарии отчитат, че прехода от днешната система, характеризираща се с високи разходи за гориво и оперативни разходи, ще доведе до енергийна система, основана на по-високи капиталови разходи и по-ниски оперативни разходи. Това се дължи и на факта, че голям дял от съществуващия капацитет за генериране  на енергия е към  края на полезния си живот. Във всички сценарии за декарбонизация, се предвижда вноса на изкопаеми горива през 2050 г. да бъде значително по-нисък в сравнение с настоящия внос. Анализът прави разчети, че комулативните инвестиционни разходи за мрежите могат да възлязат от 1,5 до 2,2 трилиона евро между 2011 и 2050 г., поради по-големите инвестиции в подкрепа на възобновяемите енергийни източници. Увеличението на средните капиталови разходи за енергийната система ще е следствие от направените инвестиции в електрически централи и мрежи, в индустриални енергийни съоръжения, отоплителни и охладителни системи (включително централно топлоснабдяване и охлаждане), интелигентни измервателни уреди, изолационни материали, по-ефективни превозни средства с ниски емисии на въглерод, устройства за използване на местни възобновяеми енергийни източници (слънчева топлина и фотоволтаици) и др. стоки. Очаква се тези инвестиции да доведат до широко въздействие върху икономиката и до създаване на работни места в секторите на производството, услугите, строителството, транспорта и селското стопанство. В анализа се отчита,  че тези инвестиции ще създадат  големи възможности за европейските производители и доставчици на услуги, които следва да отговорят на нарастващото търсене чрез развитието на конкурентни технологии, основани на научни изследвания и иновации.

3. Електроенергията ще играе все по-голяма роля

 Всички сценарии показват, че в бъдеще електричеството  ще играе много по-голяма роля, отколкото в момента.  Разчетите в сценариите отчитат почти удвояване на неговия дял в крайното потребление на енергия - 36-39% през 2050 г., което ще е следствие на  приноса на електричеството при декарбонизацията на транспорта и при услугите за отопление / охлаждане (виж графика 2). Всички декарбонизационни сценарии показват, че електричеството може да осигури около 65% от търсенето на енергия за леки автомобили и лекотоварни превозни средства. За да се постигнат тези параметри системите за генериране на енергия трябва да започнат структурните промени още сега , за да  се постигне  значително ниво на декарбонизация още през 2030 г. (57-65% през 2030 г. и 96-99% през 2050 г.). Анализът подчертава колко е важно  началото на прехода да започне сега, за да се даде ясен сигнал, че инвестициите в активи, генериращи високо съдържание на въглерод, през следващите две десетилетия  следва да намаляват.

 4. Цените на електроенергията ще нарастват до 2030 г., след което ще следва спад

 Повечето сценарии показват, че цените на електроенергията ще се повишават до 2030 г., но след това ще бележат понижение. Най-големият дял  на тези увеличения вече се случва в референтния сценарий, който е  свързан с подмяната през следващите 20 години на старите и вече отписани поколения мощности. При сценария с най-висок дял на енергия от възобновяеми енергийни източници, който предполага 97% дял на енергия от ВЕИ в общото потребление на електроенергия, моделът на цените  на електроенергията сочи продължаващо, но забавено процентно покачване на цените, което е следствие от високите капиталови разходи и предположението за поддържане на висок балансиращ капацитет, мощности за съхранение и инвестиции в мрежата или сценарият "почти 100% ВЕИ сила" . Например,  капацитетът за производство на енергия от ВЕИ през 2050 г. ще бъде повече от два пъти по-високо, отколконо общата мощност на настоящето поколение от всички източници. Въпреки това, значителни проникване на ВЕИ не означава непременно високи цени на електроенергията. Върховият сценарий за енергийна ефективност и сценарият Доставка -Технология предвижда най-ниски цени на електричеството и осигуряване на  60-65% от потреблението на електроенергия  от ВЕИ, а в момента е само  20% . В стратегията се отбелязва, че в момента цената на електроенергията  в някои държави-членки е изкуствено занижени поради регулиране на цените и предоставяне на субсидии.

5.Разходите на домакинствата ще се увеличават

 Във всички сценарии, включително сегашните тенденции, разходите за енергия и свързаните с енергопотреблението продукти (включително за транспорт) вероятно ще  представляват важен елемент от разходите на домакинствата.  Разходите за енергия ще нараснат до около 16% през 2030 г., и след това сценариите предвиждат намаление  с над 15% до 2050 г. Тази тенденция също ще бъде от съществено значение за малките и средни предприятия (МСП). В дългосрочен план, повишаването на инвестиционните разходи за ефективни уреди, превозни средства и изолация става все по-малко важно в сравнение с постигането на намаляване на разходите за електроенергия и горива. Разходите включват разходите за гориво, както и капиталови разходи, например разходите за закупуване на по-ефективни превозни средства, уреди и за преустройства на жилищата. Въпреки това, ако разпоредбите, стандартите или иновативни механизми се използват за ускоряване на въвеждането на енергийно ефективни продукти и услуги, това ще доведе до  намаляване на  разходите.

6. Решаващо значение на спестяването на енергия в цялата система

 Всички декарбонизационни сценарии предвиждат постигането на значителни икономии на енергия (виж графика 3). Потреблението на първична енергия следва да постигне спад в диапазона от 16% до 20% до 2030 г. и от 32% до 41% до 2050 г. в сравнение с върховото потребление през 2005-2006 г.. Постигането на заложената цел за спестяване на  значителни количества енергия ще изисква по-силно разграничаване  на икономическия растеж от потреблението на енергия, както и засилени мерки за спестяване на енергия във всички държави-членки и във всички икономически сектори.

7. Делът на възобновяемите енергийни източници ще се увеличи значително

Според всички сценарии делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще  се повиши значително като постигне  най-малко 55% в брутното крайно потребление на енергия през 2050 г., или с 45 процентни пункта от днешното равнище, което е  около 10%. Според най-оптимистичния сценарии за развитие на енергийната ситема High Energy Efficiency делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия достига 64%  и 97% при най-оптимистичния сценарии за развитие на ВЕИ High Renewables Scenario, който  включва възможност за  значително съхранение на електоенергия, която ще позволи да се стабилизират  променливите доставки на енергия от ВЕИ дори и при слабо търсене.

8. Технологията за улавяне и съхранение на въглерод трябва да играе ключова роля в системата на трансформация

Ако технологията за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture and Storage (CCS) се комерсиализира, то според повечето сценарии тя  ще има силна позиция  и ще допринесе до 32 % в производството на електроенергия в случай на  ограничено производство на ядрена енергия и до  19 до 24% при другите сценарии с  изключение на най-върховия сценария за енергия от възобновяеми енергийни източници High RES scenario.

9.Ядрената енергия има важен принос

Ядрената енергия ще бъде необходима, за да осигури значителен принос в процеса на трансформация на енергийната система за тези държави-членки, които развиват ядрена енергия. Тя остава основен източник на ниски емисии на въглероден диоксид при производството на електроенергия. Най-голямо проникване на ядрената енергия се предполага при сценариите със забавяне на CCS и при сценарият за доставки чрез прилагането на технологии за диверсификация.

10. Взаимодействие между системите за децентрализация и централизираните енергийни системи

В пътната карта се предвижда, че децентрализацията на електроенергийната система и топлинна енергия ще се увеличава благодарение на увеличеното производство  на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това, според сценариите в пътната карта, централизираните мащабни електроенергийни системи: например ядрени и газови централи и децентрализиранте системи, ще трябва все повече да работят заедно. В новата енергийна система, ще трябва да се появят нови конфигурации между децентрализираните системи и мащабните  централизирани системи, които  ще зависят една от друга и ще трябва да работят синхронизирано, например, ако местните ресурси не са достатъчни или са променливи във времето.

Какви задачи стоят пред държавите-членки

Постигането  на целите, заложени в пътната карта, за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа поставя пред държавите-членки задачата да планират националните си енергийни политики за бъдещето по такъв начин, че той да доведе до обединяване на  усилията за достигане на общи координирани дейностите в една по-широка рамка. През следващите години пътната карта ще бъде последвана от други инициативи в специфични области на енергийната политика. През 2012 г. се предвиждат нови предложения за изграждане на вътрешния пазар, енергията от възобновяеми източници и безопасността на атомните електроцентрали.

Въз основа на изложеното възниква и въпроса какви трябва да са основните задачи, които България следва да разреши и какви инициативи и политики в областта на енергетиката трябва да предприеме, за да  развива електроенергийния сектор в синхрон със заложените цели в пътната карта.

Пътната карта е само рамката и не дава предписания на държавите членки какъв точно сценарии и енергиен микс да развиват. Тя предлага нов енергиен модел, който има за цел да  направи енергийната система на Европейския съюз сигурна, конкурентоспособна и устойчива в дългосрочна перспектива.

-България трябва самостоятелно да посочи необходимите политики и мерки, които ще предприеме, да реши какъв енергиен микс ще развива и да  осигури правилните инвестиции, за да съдейства за постигане на заложените цели за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г.

-България все още е на кръстопът и няма конкретна визия какъв точно енергиен микс да развива. Все още няма ясно заявени приоритети, дали ще строи нови ядрени мощности или ще тръгне по пътя на развитие на енергията от възобновяеми източници, която видно от графика №1 и според всички разработени сценарии в пътната карта ще има преобладаващ дял в рамките от 50 до над 75 % и в най-оптимистичния вариант до 97 % от потреблението на електроенергия  до 2050 г., доката сценариите за развитие на ядрената енергия след 2030 г. сочат намаляване на дела й до под 10 % от общия микс. Тази тенденция отчита все повече страховетена хората  от степента на сигурност на ядрените централи и опасността от ядрени аварии, които могат да се отразят неблагоприятно на населението и околната среда в дългосроцен план. От друга страна все повече трябва да се сбогуваме с илюзията, че цената на ядрената енергия ще бъде ниска. Тази тенденция неминуемо ще се променя след въвеждането на все по - строги правила и изисквания за ядрена безопасност, за дългосрочното и безопасно  управлението на ядрените отпадъци и извеждането на остарелите централи от експлоатация също ще изискват огромни средства, които така или иначе ще се отразяват в крайна сметка на цената на енергията от ядрените централи и тя ще става съпоставима с цената от възобновяеми източници. Моето лично предпочитание е, че бъдещото е на енергията от възобновяеми източници. Смятам, че следващото десетилетие постоянно ще поднася изненади, основани  на нови научни и инженерно-технически решения в развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници.

-Безспорно е, че решенията  каква енергия и от какви източници ще се произвеждат в България трябва да се вземат не от тесен крът специалисти и политици, а след обстоен и задълбочен дебат и  широко обществено обсъждане, където да се отчетат всички ползи и негативи при прилагането на различните предложени сценарии за енергиен микс. Избраният енергиен микс, следва да води до постигането на целевите нива на въглероден диоксид за 2050 г. като всеки сценарии включва висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Разработените сценарии в пътната карта показват също така, че в бъдеще електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото понастоящем. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии, но в по-малки съотношения. Поддържането им ще позволи на  държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.

-С една дума България трябва да има ясна визия как вижда енергийната си система до 2050 г., и да даде ясен сигнал към инвеститорите и най-вече трябва да си изясни какви ще са бъдещите й отношения с тях. Ще бъдат ли те постоянно заклеймявани или дейността им ще бъде преценявана чрез ясни правила, прилагани от независими, прозрачни и компетентни регулаторни органи. Между другото Третият енергиен пакет дава много ясни параметри за ролята на енергийните регулатори, които всяка държава-членка следва да създаде. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
-Пътната карта отчита и  социалното измерение на прехода към нисковъглеродна енергетика. Преходът ще засегне заетостта и броя и качеството на работните места, ще е необходимо образованието да създава техници и инженери с нови знания и умения. Да се създават механизми за постоянно обучение и преквалификация и развитие на способностите на работниците, за да могат да отговарят на изискванията на новите технологии.

За ефикасно управление на промяната е необходим и интензивен социален диалог. За тази цел ще трябва да бъдат ангажирани социалните партньори на всички нива, за да се гарантират при прехода достойни условия на труд.

-И когато става дума за социалното измерение на промяната, считам че е крайно време на обществото честно да се каже, че цените на електроенергията ще се повишават през следващите десетилетия. България не може да си позволи да поддържа ниски цени на електроенергията, защото тя е част от европейския и световен пазар на енергийни ресурси. Анализаторите са единодушни, а и според сценариите в пътната карта до 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.

-И не на последно място трябва също да се има предвид, че високите цени ще са непосилни за уязвимите клиенти с ниски доходи, затова е наложително  обсъждането и приемането на специални мерки за гарантирано и целево подпомагане на тези потребители.

Има още въпроси, които могат да се предложат за дискусия и обсъждане, защото съзнавам, че определянето на дългосрочната енергийна политика на страната е сложна и комплексна задача, но ще ги оставя за следващи публикации....

Енергетика: Какво реши Европейският съвет за сектор енергетика

На срещата на Европейският съвет бяха разгледани и следващите действия, които  трябва да се предприемат, за да се изгради  единния енергиен  вътрешен пазар.  В доклада на председателството  се изтъква, че е постигнат значителен напредък по линия на насоките, определени от Европейския съвет през февруари 2011 г. за доизграждане на вътрешния пазар до 2014 г., повишаване на енергийната ефективност, развитие на инфраструктурата и осигуряване на последователност и съгласуваност във външните отношения на ЕС. Във връзка с това Европейският съвет приветства постигането на споразумение по Меморандума за разбирателство относно връзките север-юг в Централна и Източна Европа. 

По-конкретно, необходимо е спешно да се постигне напредък по следните въпроси:

• пълно и ускорено въвеждане на законодателството за вътрешния пазар от  държавите членки при пълно спазване на договорените крайни срокове;
• нито една държава — членка на ЕС, не следва да остане изолирана от европейските мрежи за газ и електроенергия след 2015 г., нито нейната енергийна сигурност да бъде изложена на опасност поради липса на подходящи връзки;
• своевременно споразумение по предложението за енергийната ефективност, което следва да установи амбициозна и гъвкава рамка в съответствие с целта за 20 % до 2020 г., както бе договорено на заседанието на Европейския съвет през юни 2010 г.;
• своевременно споразумение по предложението за енергийната инфраструктура;
• изпълнение на заключенията на Съвета от 24 ноември 2011 г. за засилена съгласуваност и координация на външната енергийна политика на ЕС, като наред с другото се гарантира, че споразуменията с ключовия доставчик и с държавите на транзит съответстват изцяло на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар;
• споразумение по стратегията за ниски нива на въглеродни емисии до 2050 г. и задълбочено обмисляне на предстоящата пътна карта за енергетиката до 2050 г., което ще осигури подробен анализ относно дългосрочното действие в областта на енергийния сектор и други свързани с него сектори.

Съветът също отбелязва, че е налице напредък при прегледа на безопасността на атомните електроцентрали в ЕС. Доверието в системата за ядрена безопасност в ЕС ще бъде допълнително укрепено чрез непрекъснато развиване на регулаторната рамка в тази област. Работата по ядрената сигурност в ЕС ще продължи на основата на междинен доклад относно ядрената сигурност.

Припомняйки заключенията си от март 2011 г., Европейският съвет настоява:

• за пълно и своевременно изпълнение на Директивата за ядрената безопасност и на Директивата за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;
• да продължи да се дава приоритет на задълбочения преглед на ядрената безопасност, като се взема предвид съобщението на Комисията от 23 ноември, както и на представянето на окончателния доклад относно стрес тестовете до юни 2012 г.;
• за засилена работа с оглед всички съседни на ЕС държави да бъдат привлечени изцяло в процеса на стрес тестовете за целите на безопасността, както и да се подобри рамката за ядрена безопасност в границите на ЕС и в международен план;
• работата по мерките за ядрена сигурност в ЕС и в съседните му държави да продължи и окончателният доклад да се представи до юни 2012 г.

Икономическа политика:Решенията от първия ден на срещата на Европейския съвет- пресконференции и изявления

Какви са резултатите от срещата на Европейския съвет през първия ден, всъщност през първата нощ, тъй като срещата е приключила в ранната утрин на 9.12.2011 г.

Пресконференция на Херман ван Ромпьой - Председател на ЕС и  Мануел Барозу - Председател на ЕК.

Изявление на държавните и правителствените ръководители на държави от еврозоната.

Пресконференция на Ангела Меркел

Пресконференция на Дейвид Камерън

Пресконференция на Никола Саркози

Енергетика: Европейският съюз ще финансира с 1, 3 милиарда евро изграждането на прототип на термоядрен реактор

Съветът, Европейският парламент и Европейската комисия са подписали споразумение за финансирането на реактор "ITER" през следващите две години с 1, 3 милиарда евро.

Проектът ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) е широкомащабен научен експеримент, който има за цел изграждането на международен експериментален термоядрен реактор и представлява съвместна инициатива на ЕС, САЩ, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия.

Сегашното финансиране е насочено за  изграждането на експериментален реактор, които има за цел да докаже, че е възможно да се произвежда енергия чрез ядрен синтез за търговски цели.  Формулата Q ≥ 10 дава съотношението на термоядрената енергия спрямо подадената  мощност на входа и символизира научната цел на проекта ITER: да достави десет пъти повече енергия отколкото  консумира. Експерименталният реактор ITER с 50 MW  мощност следва да произведе  500 MW термоядрена енергия. По време на оперативния си живот, ITER ще тества ключови технологии, които ще са необходими за следващата стъпка:  изграждането на демонстрационна  електроцентрала за термоядрен синтез,  която ще докаже, че е възможно да се генерира термоядрена енергия за търговски цели. 

Повече информация за ITER 

Цифрови технологии: 16 държави-членки все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията

ЕК съобщи, че изпраща писма до 16 държави-членки, които все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията. Срокът за това изтече на 25 май 2011 г., а частичното въвеждане на европейските норми в областта на съобщенията ограничава правата на потребителите във въпросните 16 държави. Новите правила предоставят на потребителите нови права по отношение на стационарните телефонни и мобилните услуги и достъпа до интернет —  например правото да сменят своя телефонен оператор в рамките на един ден, като запазват номера си, възможността да получават подробна информация за начина, по който доставчиците на интернет услуги използват трафика на данни и да разполагат с по-добра защита на личната неприкосновеност и личните данни онлайн.

Отправеното днес искане на Комисията е под формата на т. нар. „мотивирано становище“. Държавите-членки, които не са приложили напълно новите закони, рискуват въпросът да бъде отнесен пред Съда на ЕС и да платят финансови глоби. Това са Белгия, България, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Словения. 

За цялостно прилагане на новите правила държавите-членки трябва да транспонират във вътрешното си законодателство двете нови директиви на ЕС — Директивата за по-добро регулиране и Директивата за правата на гражданите, с които се изменят пет действащи директиви на ЕС (Рамковата директива, Директивата за достъпа, Директивата за разрешение, Директивата за универсалната услуга и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).  Въпреки протичащите законодателни процеси във всички държави-членки и факта, че повечето от тях са уведомили Комисията за някои предприети мерки, едва седем от тях (Дания, Естония, Ирландия, Малта, Финландия, Швеция и Обединеното кралство) са спазили крайния срок и са въвели новите правила преди 25 май 2011 г. 

Във връзка с това през юли 2011 г. Комисията изпрати писма до 20 държави-членки с искане за информация относно изпълнението на техните задължения. Досега само Латвия, Литва, Люксембург и Словакия са уведомили Комисията, че са въвели напълно новите правила в националното си право.

 

Енергетика: България и Румъния ще бъдат изправени пред Европейския съд, тъй като не прилагат европейското право на газовия пазар

Днес Европейската комисия обяви, че България и Румъния все още не са създали конкурентен вътрешен газов пазар, който единствено може да гарантира сигурността на доставките и достъпни цени на енергията. Ефективното  и правилно функциониране на вътрешния пазар на природен газ ще даде на потребителите избор между различни компании и ще им осигури достъп до енергия. За да гарантира избор за потребителите законодателство на ЕС има за цел да улеснява трансграничната търговия с природен газ и да увеличава капацитета на пазарите на газ. Европейската комисия смята, че България и Румъния все още не са въвели и прилагат правилата на ЕС на пазара на природен газ  и поради тази причина двете страни ще бъдат изправени пред  Съда на Европейския съюз.

В мотивите си за това решение ЕК посочва, че трансграничната търговия може да се осъществява само, ако всички участници на пазара имат равен достъп до газопреносните мрежи, за да са в състояние да предоставят газ на потребителите.  Равният достъп на трети страни може да се гарантира чрез предлагане на пазара максимален капацитет от мрежата.  Важно е също на всички участници на пазара да се предоставя надеждна и прозрачна информация, относно капацитета на мрежата.

На практика неспазването от страна  на България и Румъния на  правилата на ЕС за газовия пазар означава, че клиентите на тези държави-членки са лишени от възможността да получават оферти от други държави-членки, тъй като пазарите им  не са достатъчно интегрирани.

По-конкретно, Комисията счита, че в България и Румъния няма капацитет за прекъсваем обратен поток –наричан още обратно подаване 'backhaul', който да се предлага на всички точки за взаимно свързване. Включването на капацитет за обратен поток е от съществено значение, за да може да се използва мрежата в рамките на максималния й капацитет. Освен това, наличието на прекъсваем капацитет и краткосрочни услуги е от жизненоважно значение за новонавлизащите участници на пазара..

На практика България и Румъния нарушават правилата, произтичащи от регламента за природния газ № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи, който заменя на 3 март 2011 г. Регламент (ЕО) № 1775/2005.

Комисията започна процедурата за нарушения през 2009 г. с изпращането на официално уведомително писмо, което бе последвано от мотивирани становища през юни 2010 г.

България и Румъния са предприели стъпки за отстраняване на слабостите, но все още не са постигнали  пълно съответствие с правилата на ЕС за газовия пазар и поради тази причина ЕК отнася въпроса до Европейския съд.

Енергетика: Вятърната енергия привлича все повече инвестиции

Европейската инвестиционна банка съобщи, че предоставя на Vattenfall дългосрочно финансиране в размер на 150 милиона паунда за развитие на офшорната  вятърна ферма Thanet Offshore wind farm, открита през септември 2010 г. Фермата разполага със 100 вятърни турбини, които са 115 м високи и генерират мощност 300 мегавата. Това е най-голямата работеща офшорна вятърна ферма в света. Вятърният парк е важна стъпка към постигане на целите на Обединеното кралство за задоволяване на 15 % от енергийните нужди до 2020 г. от възобновяеми източници на енергия. Фермата обхваща площ от 35 кв. км и е разположена на 12 км разстояние от  Foreness Point, най-източната част на Kent. Разположените в морето вятърни инсталации могат да постигнат икономии от мащаба и  да осигурят доставките на енергия от възобновяеми източници на повече от 200 000 домакинства.

Именно поради тази причина Европейската инвестиционна банка се ангажира да подкрепя разширяването на офшорния сектор на Обединеното Кралство, за да спомогне за увеличаване на опита и комерсиализацията на  най-модерните върхови технологии.

Подкрепата на Европейската инвестиционна банка за проекта е в зависимост от изпълнението на всеобхватни оценки на въздействието върху околната среда, включително оценка на потенциалното въздействие на проекта върху морските обитатели и птиците.

Предвижда се Европейската инвестиционна банка също да финансира преносната връзка, свързваща вятърната ферма Thanet, с националната преносна мрежа на Обединеното Кралство.

От 2002 г. Европейската инвестиционна банка (EИБ) има ясно изразена политика за финансиране развитието на офшорни вятърни ферми. Вече функционират пет големи ферми за вятърна енергия, финансирани от ЕИБ, които представляват почти 40% от инсталираната мощност за вятърна енергия в света. ЕИБ подкрепя и проект London Array, който ще се изгражда  във водите на Обединеното кралство и се предвижда да бъде най-големия в света.

Държавна помощ: Европейската комисия започва задълбочено разследване относно преструктурирането на българската железопътна компания БДЖ

Днес Европейската комисия съобщи, че стартира задълбочено разследване на плана за помощ за преструктуриране на българската държавна железопътна компания „БДЖ“. Комисията има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството, и дали съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения принос на дружеството към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Стартирането на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения относно мерките, които са предмет на разследването. Това не предрешава неговия краен резултат.

През май 2011 г. България уведоми Комисията относно увеличение на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лв. (около 278 млн. евро), което трябва да бъде предоставено на шест транша през периода 2011—2016 г. Тази мярка следва да спомогне за преструктурирането на дружеството, което от няколко години е в затруднено финансово положение, а именно чрез изплащането на някои от неговите задължения.

Според представения от България план се очаква през 2012 г. да се възобнови жизнеспособността на дружеството чрез увеличаване на капитала, въвеждане на мерки за намаляване на разходите, продажба или бракуване на част на подвижния състав, както и съкращаване на работната ръка.

Комисията има редица съмнения по отношение на плана за преструктуриране, представен през май, включително относно жизнеспособността, тъй като в плана липсват няколко елемента от съществено значение, като например дали дружеството действително ще бъде жизнеспособно, ако съдържащите се прогнози по отношение на приходите се окажат прекалено оптимистични.

Освен това България не е предоставила доказателства, че приватизацията на дъщерното дружество на БДЖ за товарни превози ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, или че това ще представлява подходящ принос на дружеството към разходите за преструктурирането му, тъй като сроковете и резултатите са несигурни.

Отписването от държавата на дълговете, натрупани от БДЖ преди присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., може да е съвместимо с правилата на ЕС относно държавната помощ съгласно раздел 4 от Насоките на ЕС за държавните помощи за железопътния транспорт . До момента обаче България не е предоставила необходимите пояснения, позволяващи извършването на подходяща оценка.  
Помощите за оздравяване и преструктуриране силно нарушават конкуренцията, тъй като се предоставят на едно дружество в ущърб на останалите. Насоките на ЕС за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. поставят условието планът за преструктуриране да възстановява дългосрочната жизнеспособност на дружеството въз основа на реалистични предположения. Целта е да се избегнат многократните искания от дружеството за държавно подпомагане. Планът трябва да включва също така мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Такива мерки обикновено включват намаляване на капацитета и пазарния дял или занижаване на бариерите за навлизане на пазара. Накрая, получателят трябва да предостави значителен собствен принос към разходите за преструктуриране.

Енергeтика: Нови правила и стандарти за безопасност при офшорен добив на нефт и газ

Миналогодишната авария на петролната платформа в Мексиканския залив показа, че промишленото извличане на нефт и газ от морските дълбини може да представлява реална заплаха и да нанесе огромни щети както на околната среда, така и на крайбрежните икономики. Щетите от аварията в Мексиканския залив се изчисляват на около 30 милиарда евро.

Историята и мащаба на добив на нефт и газ в Европа показва, че заплахата от сериозна авария в крайбрежните води на Европа продължава да бъде неприемливо голяма. В Европа нефт и газ се добиват от морското дъно от седемдесетте години на миналия век. Днес над 90 % от нефта и над 60 % от природния газ, произвеждани в ЕС и Норвегия се добиват офшорно. В европейски води действат над 1000 офшорни съоръжения за добив на нефт и газ. Най-значително е производството от района на Северно море и по-голямата част от нефта идва от Обединеното кралство и Норвегия, но постепенно във всички офшорни региони възниква интерес и вече 13 държави-членки (Обединеното кралство, Нидерландия, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, България, Полша, Малта и Кипър) са издали лицензи за офшорен добив на нефт и газ.

Офшорната промишленост в различните държави-членки работи с различни стандарти в областта на екологията, здравеопазването и безопасността.

Понастоящем законодателството на ЕС не покрива всички аспекти на офшорната промишленост за добив на нефт и газ, а националното законодателство на отделните държави-членки е много различно. Въпреки мерките, предприети от някои държави-членки за реформа на системите им след аварии в Северно море през 80-те години на миналия век, все още съществува значителен риск от тежки аварии в ЕС. Събитията от миналото показват, че през последните 30 години на света са възникнали поне 14 големи офшорни аварии като фонтаниране на кладенци и пълна загуба на производствени платформи, като 5 от тях са се случили през последните 10 години. Възможните последици от една голяма авария са катастрофални. Те включват човешки жертви, значителни екологични щети и съпътстващи поражения върху средствата за препитание в крайбрежните региони.

За да се избегнат подобни мащабни аварии е назряла необходимостта от прилагане на най-добри практики в сектора и изработване на стандарти за безопасност, здравеопазване и защита на околната среда при офшорно добиване на нефт и газ

Поради тази причина ЕК предлага нов регламент, който определя ясни правила, обхващащи целия жизнен цикъл на проучвателните и производствените дейности — от планирането до окончателното демонтиране на дадено съоръжение за добив на нефт или природен газ.

В оценката на въздействието, представена заедно с регламента е изчислено, че разходите при голяма авария във водите на ЕС са в рамките от € 205 - € 915 милиона годишно. Този диапазон се базира на статистика на инциденти при кладенци, изливания и отчетените разходи, свързани с повреда на имуществото и почистване на нефтени разливи.

Вменява се на европейската индустрия задължението редовно да оценява и подобрява стандартите за безопасност на офшорния добив под контрола на националните регулаторни органи. Промишлеността има основната отговорност да гарантира безопасността при осъществяване на дейността си и да покрива направените разходи. Държавите-членки ще трябва да покриват разходи свързани със създаването на националните компетентни органи

Проектът за регламент въвежда редица изисквания за ефективна превенция и действия при сериозни аварии чрез:

Лицензиране: Лицензионните органи в държавите-членки ще трябва да гарантират, че проучването и добивът на нефт и природен газ във водите на ЕС се разрешават само на оператори с достатъчен технически и финансов капацитет, необходим за контролиране на безопасността на офшорните дейности и защитата на околната среда.

Независими проверки: Предложените от оператора технически решения, които са от жизнено значение за безопасността на съоръжението трябва да се проверяват от независима трета страна преди пускането в експлоатация и периодично след това.

Задължително предварително планиране за извънредни ситуации: Още преди започването на проучвателните или производствените дейности компаниите ще трябва да изготвят доклад за основните заплахи по отношение на съоръженията си, който да съдържа оценка на риска и план за действие в извънредни ситуации. Тези доклади ще трябва да се представят на националните власти, които да ги одобрят, ако отговарят на изискванията.

Инспекции: Независими национални компетентни органи, отговарящи за безопасността на съоръженията, които ще проверяват мерките за безопасност, защита на околната среда и готовност за аварийни ситуации на нефтените платформи и дейностите, извършвани на тях. Ако даден оператор не спазва минималните стандарти, компетентният орган ще предприеме правоприлагащи и/или наказателни действия; в краен случай, ако операторът не се съобрази с наложените мерки, той ще трябва да прекрати сондажните или добивните дейности.

Прозрачност: На гражданите ще бъде предоставена контекстуална информация относно стандартите за ефективност на сектора и дейностите на националните компетентни органи. Те ще я публикуват на уебсайтовете си.

Действия при извънредни ситуации: Компаниите ще изготвят планове за действие при извънредни ситуации въз основа на оценката на риска на техните платформи и ще поддържат на разположение средства, които да използват в случай на необходимост. Държавите-членки също така ще вземат предвид изцяло тези планове при изготвянето на национални планове за действие при извънредни ситуации. Тези планове периодично ще бъдат подлагани на проверка от отрасъла и националните власти.

Отговорност: Компаниите за нефт и газ ще носят пълната отговорност за екологични щети, причинени на защитените морски видове и естествените местообитания. По отношение на щетите, причинени на водите, географската зона ще бъде разширена така, че да обхваща всички морски води на ЕС, заедно с изключителната икономическа зона (до около 370 км от бреговата линия) и континенталния шелф, който е под юрисдикцията на държавата-членка с брегова ивица. Относно щети, нанесени на водите, настоящата правна рамка на ЕС за отговорност за екологични щети е ограничена до териториалните води (до около 22 km от бреговата ивица).

Международни въпроси: Комисията ще работи с международните си партньори за насърчаване прилагането на най-високите стандарти за безопасност в световен план.

Група на офшорните органи в ЕС: Инспектори на офшорни дейности в държавите-членки ще работят съвместно, за да осигурят ефективен обмен на най-добри практики и да допринесат за разработването и подобряването на стандартите за безопасност.

 Изискванията ще се прилагат за нови инсталации и операции веднага след приемането на новия регламент от Съвета и Европейския парламент. Преходен период от максимум две години е предвиден за съществуващите инсталации.

Повече информация от пресконференцията на комисаря по енергетика Г. Йотингер

Енергетика: Енергия от възобновяеми източници - проблеми пред развитието й в България

Член 16 от Директивата за енергия от възобновяеми източници изисква от държавите-членки да направят промени в управлението и развитието на електропреносните си мрежи и по този начин да гарантират приоритетен или гарантиран достъп до мрежата на енергията произведена от възобновяеми източници. Държавите-членки следва да предприемат подходящи стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентните мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия.

От своя страна Европейската Комисия (ЕК) има задължението да направи оценка на процеса на реалното интегриране на възобновяемите енергийни източници в мрежата и доколко електроенергията произведена от възобновяеми източници ефективно присъства на пазара

За да изпълни тази своя задача Европейската комисия е възложила на Eclareon и Öko-Institut да направят оценка по държави-членки и да представят доклади за всяка отделна членка доколко тя прилага на практика изискванията на член 16 от  директивата.

В момента докладите са публикувани и до 30 ноември могат да се дават становища по тях от заинтересованите страни, след което ще се изготви окончателния доклад, оценяващ развитието и интеграцията на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) в цяла Европа. Докладите са изработени въз основа на задълбочено проучване и анализ на съществуващата правна рамка, оценка на националните планове за действие и действителната ситуация на пазара в 27-те членки на ЕС. Анализирани са въпросите по отношение на свързването към мрежата, работата на мрежите и развитието им, а така също интегрирането на възобновяемите енергийни източници на съответните пазари и схемите за подпомагане. Предложени са и препоръки към всяка държава членка.

Докладът за България откроява няколко проблемни области.

Основните проблеми за интеграция на електроенергия от възобновяеми източници в България се открояват при свързването на вятърните и слънчевите централи за енергия към преносната мрежа и липсата на разширение на мрежата, необходимо за по-нататъшното развитие на нови инсталации за ЕВИ.

В доклада се отчита факта, че благодарение на съществуващите атрактивни преференциални тарифи и благоприятни правни условия през последните години са предприети много инвестиционни проекти за ЕВИ. Според анализа в доклада значителна част от тях в действителност са били спекулативни, предназначени основно да блокират мрежов капацитет, след което да се продадат на чуждестранни инвеститори.

Анализът на новия Закон за енергия от възобновяеми източници (приет на 03 май 2011 г.), отбелязва положителните моменти, чиято цел е да се намали броят на спекулативните проекти, но в същото време се подчертава, че след влизане на закона в сила повече от 80% от предварителните договори са били потвърдени. Изводът е, че недостигът на капацитет за пренос не може да бъде решен в краткосрочен план.

Друг очертан проблем е, че операторът на преносни системи (ОПС) на практика има право да прекъсне връзката с мрежата на централите за ЕВИ по всяко време.

Освен това се подчертава, че в новия закон за ЕВИ напълно е премахнат приоритетния достъп до мрежата за производителите на ЕВИ. Законът поставя енергията от възобновяеми източници зад всички други видове енергия. Законът предвижда да се спре прилагането на механизма за подпомагане, след като България постигне заложената индикативна цел. В доклада се отбелязва, че тази мярка е в пряко нарушение на директивите на ЕС. Друга сериозна пречка пред инвеститорите е, че те ще могат да са  наясно с цената, на която ще продават енергията едва след приключване на проекта и построяване на съоръженията за генериране на мощност, което би разколебало надеждни бъдещи инвестиции в областта на ЕВИ.

Един от най-големите проблеми отбелязан в доклада за България е, че все още изискването от втория и третия европейски енергиен пакет за отделяне на операторите на преносни системи не е въведено в националното законодателство.

Отбелязва се, че в момента пазарът на електроенергия в България не е либерализиран. Не функционира енергийна борса и не се осъществяват спот сделки, например сделки за деня и ден напред.

Препоръчва се също спрямо НЕК да се приложат правилата за конкуренция, за да се предотвратят злоупотреби на пазара, тъй като компанията има монополна позиция на пазара.