сряда, 18 юли 2012 г.

Мерки за изграждане на единен европейски пазар за научни изследвания и иновации


На 17 юли 2012 г. Европейската комисия предложи конкретни стъпки, които ЕК и държавите членки трябва да предприемат, за да се изгради Европейско научноизследователско пространство (ЕНП).
Целта е да се изгради единен пазар за научни изследвания и иновации в Европа,  чрез създаване на по-добри възможности за трансгранична мобилност, конкуренция и сътрудничество между изследователите, научноизследователските институции и предприятията. Това ще засили позициите на научноизследователските звена в държавите членки, ще повиши конкурентоспособността им и ще им позволи по-ефикасно да обединят усилията си за преодоляване на основните предизвикателства пред обществото, като борбата с изменението на климата, осигуряването на продоволствена и енергийна сигурност и опазването на общественото здраве.
Предложенията са в отговор на редица документи, приети от ръководителите на ЕС, като  Заключението на Eвропейския съвет  от 2007 г.,  в което е заложено постигането на важната цел  - изграждане на  Европейското научноизследователско пространство. В заключенията на Европейския съвет от февруари 2011 г., и март 2012 г. е определен срок 2014 г. През месец декември  2011 бе публикувано и съобщението "Свободно достъпните данни:двигател за иновации, растеж и прозрачно управление". Ролята на Европейското научноизследователско пространство за повишаване на  конкурентоспособността на Европа се подчертава и в Пакта за растеж и работни места за Европа, приет от Европейския съвет на 28/29 юни.
С настоящата инициатива ЕК приканва държавите членки да премахнат пречките пред възможностите за международна научноизследователска кариера в Европа, да засилят разработването на съвместни научноизследователски програми, да увеличат финансирането на конкурентна основа за институции и проекти и да инвестират ефикасно в съоръжения на световно равнище.
Предложенията на Комисията за изграждането на Европейско научноизследователско пространство наблягат върху пет основни приоритета, по които трябва да бъде отбелязан напредък:
·  по-ефективни национални системи за научни изследвания;
·  по-добро международно сътрудничество и конкуренция, включително чрез създаване и ефикасно използване на ключова научноизследователска инфраструктура;
·  по-отворен пазар на труда за изследователите;
·  равенство между половете и отчитане на този въпрос в организациите, които осъществяват и подбират научноизследователски проекти;
·  оптимално разпространение и трансфер на научна информация, включително с цифрови средства, и по-широк и бърз достъп до научни публикации и данни.
За всеки приоритет в съобщението на Комисията се набелязват конкретни стъпки, които държавите членки, заинтересованите организации и Европейската комисия трябва да предприемат, като си сътрудничат в рамките на засилено партньорство.

Комисията представи още една инициатива, която допълва предложенията за Европейско научноизследователско пространство и насърчава съхранението на научна информация и достъпа до нея. Целта е да се поощри свободния достъп до научните публикации по проекти, финансирани от ЕС, както и до резултатите на научноизследователски дейности с национално финансиране. Според ЕК свободният достъп до научни публикации и данни ще ускори важни пробиви от страна на европейските изследователи и предприятия, като даде тласък на знанията и увеличи конкурентоспособността на Европа. По този начин Европа ще постигне по-голяма възвращаемост от годишната си инвестиция в научноизследователска и развойна дейност, която възлиза на 87 млрд. евро.
Първата стъпка на Комисията ще бъде да направи свободния достъп до научни публикации основен принцип на „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите за периода 2014—2020 г. От 2014 г. всички статии, чието изготвяне е финансирано по програма „Хоризонт 2020“, ще трябва да бъдат достъпни.
·    или издателят  ще осигурява незабавен достъп до статиите онлайн („златен“ свободен достъп) — предварителните издателски разходи могат да бъдат одобрени за възстановяване от Европейската комисия; или
·     изследователите ще осигуряват свободен достъп до статиите си чрез хранилище за свободен достъп не по-късно от 6 месеца (12 месеца за статии в областта на социалните и хуманитарни науки) след публикуването им („зелен“ свободен достъп).
Комисията също така препоръча държавите членки да предприемат подобен подход спрямо резултатите от научните изследвания, финансирани по техните национални програми. Целта е 60 % от финансираните с европейски публични средства научноизследователски статии да бъдат свободно достъпни през 2016 г.
Комисията ще започне също така с опити за осигуряване на свободен достъп до данните, събрани по време на финансирана с публични средства научноизследователска дейност (например числови резултати от провеждането на опити), като взема предвид основателните опасения, свързани с търговските интереси на получателя на финансирането или неговото право на личен живот.

Комисията ще:
·    определи свободния достъп до рецензирани от независими експерти публикации като основен принцип на програмата „Хоризонт 2020“, или посредством публикации със свободен достъп („златен“ свободен достъп), или чрез автоархивиране („зелен“ свободен достъп)
·    насърчава свободния достъп до научноизследователски данни (резултати от опити, наблюдения, компютърно генерирана информация, и др.) и ще създаде пилотна рамка в програмата „Хоризонт 2020“, като вземе предвид законовите съображения във връзка с неприкосновеността на правото на личен живот, търговските интереси и въпросите, свързани с големи обеми данни
·     разработи и поддържа електронни инфраструктури, в които да се съхранява и споделя научната информация (публикации и данни), които са оперативно съвместими на европейско и световно равнище
·    да съдейства на изследователите при спазването на задълженията им, свързани със свободния достъп и да насърчава културата на споделяне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар