Енергетика: Газопроводите за Европа - голямата геополитическа игра. А какво избира България?

В последните няколко месеци сме свидетели на раздвижване по основните геостратегически проекти за строителство на газопроводите, свързани с  доставките на природен газ за Европа.

Благодарение на географското си разположение, България е включена в маршрутите на няколко възлови газопровода. Но, дали тя е определила и заявила своя национален интерес във всеки един от тях е въпрос, който не е получил отговор не само  за широката общественост, но и за специалистите, свързани по един или друг начин с развитието на газовия пазар на България.

Два са основните стратегически газопровода, които прекосяват България и в същото време са в директна конкуренция помежду си.

Газопроводът „Набуко”, трансформиран в „Набуко Запад”

Дълго време развитието на проекта „Набуко” беше в застой, поради заявеното желание на Турция и Азърбайджан да се възползват максимално от възможността да участват пряко в доставките на газ от Каспийския регион за Европа, чрез изграждането на  собствен газопровод. Така се роди проекто TANAP – Трансанадолския газорпровод, който дублира пътя на „Набуко” на територията на Турция до границата й с България. TANAP, за разлика от "Набуко", ще използва вече съществуващите турски газопроводи. "TANAP ще пренася само газ, който ще се доставя от Азърбайджан, докато "Набуко" ще трябва да намери суровина и от други източници, за да е търговски жизнеспособен, посочва турски източник.

Трябва да се признае, че Европейската комисия, въпреки че беше поставена в твърде неблагоприятна ситуация, вещаеща край на проекта „Набуко”,   реагира с подобаваща гъвкавост и обяви, че тя ще подкрепи изграждането на един съкратен вариант „Набуко Запад”, който тръгва от границата на България с Турция, минава през Румъния и Унгария и захранва  газоразпределителния център Баумгартен в Австрия с газ от находището "Шах Дениз ІІ".

В краткия си маршрут тръбопроводът ще е с дължина 1300 км (при първоначални 3300 км), ще транспортира газ от района на турско-българската граница, през България, Румъния и Унгария до Австрия, като ще има изходни станции във всяка от държавите, през които преминава.

Частта от тръбопровода, преминаваща през България, се предвижда да започне от съществуващата компресорна станция в Лозенец, да прекоси Стара планина и да продължи на север, като мине под река Дунав в Румъния, Унгария и достигне до Австрия. Предвижда се 50 % от маршрута да се изгражда като се следва маршрута на  съществуващите газопроводи. Дължината на секцията от газопровода на територията на България е 412 км.

Газопроводът „Южен поток”

Газопроводът „Южен поток” представлява руско-италиански проект за газопровод за транспорт на природен газ от Русия до Италия. Споразумението e подписано на 23 юни 2007 г. в Рим между руския „Газпром“ и италианската компания „Ени“ в присъствието на енергийните министри на Русия и Италия. Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно.

На 18 януари 2008 г.  България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България.

През месец декември 2011 г. България обяви тръбопровода участък от „Южен поток”, който ще бъде построен на територията на страната, за обект от национално значение. В превод от административен език това означава, че всички юридически, административни и данъчни формалности ще бъдат ограничени до минимум, а властите ще бъдат задължени да окажат максимална подкрепа на „Газпром” при осъществяване на проекта.

В момента България е подложена на силен натиск от Русия до месец ноември 2012 г. да подпише инвестиционното споразумение за изграждане на „Южен поток” . Русия обвързва  подписването на инвестиционното споразумение със прилагане на споразумението за отстъпка от 11% в цената на газа за 2012 г. Министърът на икономиката заяви, че  "София не е готова да подпише споразумението за изграждането на газопровода", защото Русия е предявила нови изисквания към финансовия модел на "Южен поток". Какъв е финансовия модел и какви точно претенции предявява Русия засега не е известно на обществеността. Явно само след подписването на това споразумение България ще получи обещаните 11% намаление на цената на газа за 2012 г., а освен това предстоят и преговори за газовите доставки от Русия след 2012г.

Защо бърза толкова Русия?

Често срещаното обяснение, популяризирано чрез редица медии е, че Москва бърза да започне строителството на газопровода „Южен поток” преди началото на 2013 г, тъй като тогава влиза в сила Третия енергиен пакет на ЕС.   Поне за широката публика обяснението е, че Русия бърза с изграждането на газопровода в България, защото през месец март 2013 г. влиза в сила клаузата от газовата директива (2009), според която  достъп до газопровода трябва да имат трети страни, което Русия не иска да допуска. 
Твърдението, че ако България се съгласи да започне строителството преди тази дата, то проектът не би следвало да се съобразява с изискванията на разпоредбите на директивата за природния газ от 2009, не е коректно. Третият пакет е в сила и разпоредбите за достъп на трети страни до газопроводи, които предстои да се изграждат, важат и в момента. Срокът до месец март 2013 г. се отнася за действащите вече газопроводи с трети страни, споразуменията за които трябва да се оповестят на Европейската комисия до месец март 2013 г. 

По скоро Русия бърза да изпревари строителството на конкурентните газопроводи, които ще свързват Европа с Каспийския регион.

От анализа на последните събития,  засилената дипломация на ЕК с Азърбайджан и Турция по енергийните въпроси, заявените позиции на Европейската комисия за сътрудничеството между Турция и Азърбайджан и Туркменистан, предприетите практически стъпки по изграждането на газопроводите за доставка на каспийски природен газ към Европа,  може да се направи извода, че  Русия се стреми да изпревари строителството на конкурентните газопроводи от "Южен газов коридор".

Какво се случи през месец юни:

1. Европейският съюз и Турция  подписаха споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката.

2.Консорциумът "Шах Дениз ІІ" обяви, че избира „Набуко "Запад" за  предпочитан партньор за дистрибуция на газ в Централна Европа. Изборът е на базата на направен от консорциума  регионален предварителен подбор въз основа на публично обявени критерии за подбор, съобщени през 2011 г.  Регионите са: Централна Европа, Южна Европа и Турция. "Набуко Запад” има за цел да доставя газ от Западната турска граница до Баумгартен (Виена, Австрия), затова  предварително е избран за доставка на газ за региона на Централна Европа. С това решение, е отхвърлена офертата на конкурента Югоизточна Европа Пайплайн (собственост на BP).  Според Консорциума  по-голямата зрялост на проекта "Набуко Запад" дава увереност, че той  може да бъде разработен и построен в  същия график като завършването на Етап "Шах Дениз ІІ". Консорциумът обявява, че ще си сътрудничи с проекта "Набуко Запад”, за да оптимизира своя обхват, технически проучвания и търговската си  оферта.
В надпреварата за доставка на азерски газ до Европа остава също и  Трансадриатическият газопровод, който минава през  град Солун, Албания и се свързва с Южна Италия. През месец февруари 2012 г. ТАР бе предпочетен от акционерите в "Шах Дениз ІІ" пред  газопровода през Турция, Гърция и Италия - ITGI (Interconnect-Turkey, Greece, Italy).

Окончателното решение за маршрута на тръбопровод за износ на азерски газ до европейските пазари се очаква да бъдат направени от Консорциума "Шах Дениз ІІ" през 2013г. 

3. На  5 юли 2012 г. в Анкара   Турция и Азербайджан подписаха споразумение за изграждане на газопровода Trans-Anatolian gas pipeline (TANAP). Пред журналисти енергийният министър на Турция Танер Йълдъз заявява, че газопровода не унищожава проекта «Набуко», а напротив го съживява. 

4.По повод на събитията, свързани с подписването на споразумението за  TANAP и избирането на газопровода „Набуко Запад” за основен партньор на Консорциума "Шах Дениз ІІ), Европейската комисия, чрез комисаря по енергетика Йотингер приветства постигнатото споразумение между Турция и Азербайджан за газопровода TANAP и решението на консорциума за избирането на газопровода "Набуко Запад".
Оценката на комисаря по енергетика на ЕК за споразумението за  TANAP е, че Европа  е с една стъпка по-близо до целта си да получава газ директно от Азербайджан и други страни в Каспийския регион. Независимо какво ще бъде окончателното решение за целия маршрут от източната част на Турция към Европа, вече е сигурно, че азерският газ ще достигне до Европа. TANAP ще пренася газ от източната турска граница до западната турска граница, и ще гарантира стабилен транзит на територията на цялата страна. Според Европейската комисия проектът ще се свързва чрез разширение с газопровода в  Южен Кавказ, който  започва в Азербайджан и продължава в Грузия, както и с други газопроводи, предложени от Европейския съюз. За първи път реално се осъществява проект, който може да установи  директна връзка за доставка на газ между Европейския съюз и региона на Каспийско море. По този начин ще се гарантират доставките за Южния газов коридор, чиято цел е да доставя газ от Каспийско море и Близкия изток към Европейския съюз.

ЕК декларира, че каквато и да е окончателното решение, относно избора на конкретните газопроводи, Европа ще получава директно газ от Каспийско море чрез непрекъсната система от газопроводи.

Може да се каже, че това благоприятно развитие на проектите е благодарение и на водещата роля на  Европейския съюз, който разработи концепцията за "Южния газов коридор". Тази активна политика  на практика доведе до решенията от края на месец юни и показа, че е възможно да се намери споразумение между много страни с различни икономически интереси при транзита на газ за Европа.

Европейският съюз заяви че, ще продължи да работи с всички партньори, така че да се осигури  допълнително газ за системата, най-вече от Туркменистан, чрез изграждане на Транс-Каспийския газопровод.

Румъния също изрази задоволството си от развитието на проекта "Набуко". Със специално изявление министрите на външните работи и на икономиката на Румъния приветстваха избирането на „Набуко Запад” за приоритетен проект от страна на консорциума "Шах Дениз". Според двамата  министри изграждането на „Набуко Запад”, като част от южния коридор, ще осигури на Румъния сигурност на енергийните доставки и заявяват, че Румъния ще продължи да подържа активно проекта „Набуко”, защото е убедена, че той ще предостави на страната дългосрочно разрешаване на редица въпроси по отношение на регионалното енергийно развитие и сигурност спрямо доставчици, транзитни държави и потребители.

Явно следващата година двата геостратегически тръбопровода – европейският  „Южен газов коридор”, част от които е "Набуко Запад" и  руският проект „Южен поток”, предстои да влязат в реален конкурентен сблъсък, за да докажат дългосрочната си жизнеспособност в реални пазарни условия.

И тук възниква въпроса за избора на България, която в момента е подложена на силен натиск от Русия да започне строителството на "Южен поток". Но, дали това е най-добрия вариант за страната ни. България  реално трябва да избере между три възможни сценария за участие в изграждането на газопроводите за Европа. А за да направи разумен избор, който да защитава националния ни интерес, тя следва да има задълбочена експертиза за дългосрочните ползи и загуби (cost/benefits analysis) за всеки от трите възможни сценария.

• Какви ще са дългосрочните ползи и загуби за националната икономика, ако България  участва в строежа само на газопровода „Южен поток”;
• Какви ще са дългосрочните ползи и загуби за националната икономика, ако България  участва в строежа само на „Набуко Запад”;
• Какви ще са дългосрочните ползи и загуби за националната икономика, ако България  участва в строежа и на двата газопровода.