Енергетика: Комисията призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството за развитие на възобновяемата енергия

Европейската комисия представи днес съобщение относно развитието на възобновяемите енергийни източници в ЕС. Според комисията политическите цели, поставени до 2020 г. за развитие на енергията от възобновяеми източници може да бъдат достигнати, дори и превишени, ако държавите-членки прилагат изцяло в националните си планове действия за развитие на възобновяемата енергия, като същевременно подобряват и финансовите инструменти.

В съобщението още се подчертава необходимостта от по-нататъшно сътрудничество между държавите-членки за по-добра интеграция на възобновяемите енергийни източници в единния европейски пазар. Оценките показват, че тези мерки могат да осигурят до 10 милиарда евро спестявания всяка година.

Целта на ЕС е постигането на 20% дял на възобновяемата енергия до 2020 година. За постигането на тази цел, Комисията призовава държавите-членки:

- Да предприемат действия за изпълнение на националните планове, представени от държавите-членки в началото на 2010 година. Според тези планове, всички държави-членки следва да осъществят своите национални задължителни цели до 2020 година. Последните данни показват обаче, че през 2010 г., поставените индикативните цели за електроенергийния сектор и транспорта не са достигнати от повечето държави-членки и от ЕС като цяло.

- Да осигурят удвояване на годишните капиталови инвестиции във възобновяема енергия от € 35 милиарда на година до € 70 млрд. В рамките на новата законодателна рамка на ЕС, държавите-членки ще трябва да вложат необходимите усилия, за да продължат да инвестират и да си сътрудничат при развитието на възобновяемата енергия. По нататъшното развитие на възобновяемите енергийни източници ще изисква използването на значителни национални схеми за подпомагане. Тези схеми за подпомагане, както и други инструменти, използвани за финансиране на възобновяемите енергийни източници в ЕС или на национално ниво, би трябвало по възможност да са рентабилни.

Съобщението отбелязва, че макар да се използват във всички държави-членки различни финансови инструменти за разработване на възобновяеми енергийни източници - безвъзмездна помощ, заеми, благоприятни условия за тарифите, сертификационни режими и т.н., тяхното управление трябва да бъде подобрено. Инвеститорите се нуждаят от по-голяма съгласуваност, яснота и сигурност.

В съобщението също така се подчертава значението на сътрудничеството между държавите-членки. Сближаването на схемите за подпомагане и интегриране на пазара трябва да бъдат укрепени, за да гарантират, че възобновяемите енергийни източници и технологии трябва да станат икономически конкурентни, колкото е възможно по-скоро. Анализът на Комисията показва, че до 10 млрд. евро могат да бъдат спестени всяка година при прилагане на един по-интегриран подход.

Комисията очертава три механизми, чието прилагане би следвало да доведе до по – добро сътрудничество:

* "Статистически трансфери", с които една държава-членка с излишък на енергия от възобновяеми източници може да "продава" статистически l друга държава-членка, чиито възобновяеми енергийни източници може да бъдат по-скъпи;

* "Съвместни проекти", чрез които новите проекти за възобновяема енергия в една държава-членка могат да бъдат съфинансирани от друга държава-членка, при което статистически общото производство да бъде поделено между тях;

* "Съвместни схеми за подпомагане", съгласно които две или повече държави-членки са съгласни да хармонизират по между си всички или част от схемите за подпомагане,

През 2014 г. Комисията ще оцени доколко ефективно функционират механизмите за сътрудничество.

Предистория:

Съобщението на Комисията е в отговор на изискването за доклад, определено в Директива 2009/28/ЕО за възобновяемата енергия, която трябва да е транспонирана в националното законодателство на държавите-членки до 5-ти Декември 2010 год.

Директивата очертава много по - строга регулаторна рамка, отколкото в миналото, с правно обвързващи национални цели до 2020 г.

Със Зелената Директива за електроенергията от 2001 г. и Директивата за биогоривата от 2003 г. са установени национални индикативни цели за 2010 г., както за електроенергия, така и за транспорт. Съобщение се отнася и за тези цели.

Съобщението на Европейската комисия

Националният план на България за  възобновяема енергия

Допълнителна информация:

Обществени поръчки: Ръководство с прилаганите правила при предоставяне на услуги от общ икономически интерес

Европейската комисия публикува ръководство за прилагане на правила на Европейския съюз за държавните помощи, обществените поръчки и вътрешния пазар на услугите от общ икономически интерес, по специално за социалните услуги от общ интерес.

Публикувана е и брошура, която разяснява как да се отчитат социалните аспекти при обществените поръчки.

Обществени поръчки: Европейската комисия започва обществено обсъждане относно модеризиране на правилата за обществени поръчки

Европейската комисия публикува Зелена книга, в която са посочени редица основни области, в пазара на обществените поръчки, които евентуално ще бъдат реформирани.

Комисията приканва всички заинтересовани страни да представят становища по предложените варианти за промени до 18 април 2011 г..

Какви са въпросите?

-Необходимо ли е опростяване на съществуващите процедури, и по- специално за местните и регионални органи в неголям мащаб? Как да се постигне това, без да се застрашават основните гаранции за прозрачност и недопускане на дискриминация между кандидатите?

-Как можем  да  намалим  бюрократичните формалности  за  икономическите оператори,  и  по-конкретно  за  МСП?  Как  може  да  се  улесни трансграничното  участие  в  процедури  за  възлагане  на  обществени поръчки в рамките на ЕС?

-При  какви  условия  би  следвало  договорите  между  публични  органи  да бъдат  освободени  от  прилагане  на  правилата  на  ЕС  за  обществените поръчки? 

-Необходима ли е промяна на правилата на ЕС за обществените поръчки, за  да  се  позволи  по-адекватното  отчитане  на  други  цели  на  политиките (като  насърчаване  на  иновациите  или  екологични  и  социални съображения)?  Необходими  ли  са  европейски  правила,  въвеждащи например  задължения  за  закупуване  единствено  на  продукти,  които отговарят  на  определени  екологични  изисквания,  или  за  инвестиране  на даден процент от бюджета в иновационни стоки и услуги? Необходими ли са  специални  правила  за  поръчките,  засягащи  социални  услуги  от  общ икономически  интерес,  за  да  се  постигне  по-добро  съответствие  със спецификата на тези услуги?

-Има ли нужда от по-строги правила или по-подходящи предпазни мерки за  предотвратяване  на  евентуалното  фаворизиране,  корупция  или конфликти на интереси?

-Как  може  да  се  гарантира  ефективна  конкуренция  на  пазарите  на обществени поръчки?  Как  може  например  да  се  избегне  появата  на доминиращи  доставчици,  манипулиране  на  търгове  или  подялба  на пазара?

-Какво  трябва да се направи,  за да се подобри достъпът на европейските предприятия до пазари на обществени поръчки в трети държави?

Повече информация за политиката на ЕС в областта на обществените поръчки, Зелената книга  и начините за изпращане на становища:

Антитръст: Комисията започва разследване срещу Telefónica и Portugal Telecom

Европейската комисия започва официално разследване, за да установи дали историческите телекомуникационни оператори Telefónica SA- Испания и Portugal Telecom SGPS SA- Португалия са се споразумяли да не се конкурират помежду си, което представлява нарушение на  правилата за конкуренция на ЕС.

Споразумението, сключено през 2010 г., във връзка с осъществена сделка, чрез която Telefonica придобива едноличен контрол върху предходно създадено с Бразилия съвместно предприятие Vivo, може да нарушава забраната за прилагане на ограничителни бизнес практики по смисъла на чл. 101 от Договора за функциониране на ЕС. Член 101 забранява споразумения и съгласувани практики, които могат да повлияят на търговията между държавите членки и  имат за цел или резултат предотвратяване или ограничаване на конкуренцията.

Комисията разполага с копие от споразумението, което обхваща периода от септември 2010 до края на 2011 година и съдържа клауза за въздържане от конкуренция.

Комисията ще проучи обхвата и ефектите на сътрудничеството и дали то е  довело до прилагане на стратегия за неконкуриране на пазарите в Испания и Португалия.

Държавна помощ: През 2010 г. ЕК е одобрила рекордна сума държавна помощ за развитие на широколентовите мрежи

Европейската комисия публикува данни за отпуснатата държавна помощ за развитие на широколентовия достъп. В съответствие с амбициозните цели, заложени в „Цифрова програма 2020” на ЕС, Европейската комисия е одобрила за 2010 г., съгласно насоките на ЕС за държавна помощ за широколентов достъп, използването на над € 1, 8 милиарда публични средства за развитие на широколентовите мрежи, които да подпомогнат икономическото възстановяване, включително растежа и дългосрочната конкурентоспособност на ЕС.

Според зам.-председателя на ЕК Хоаким Алмуния, отговарящ за политиката на конкуренция: интелигентни инвестиции във високо и много високо скоростна широколентова инфраструктура е от решаващо значение за създаването на работни места, повишаване на икономическата ефективност и за оползотворяване на потенциала за конкурентноспособност на ЕС в дългосрочен план. Комисията има ангажимент да помогне на страните от ЕС  да ускорят частните и публичните инвестиции в този сектор.

През 2010 г. Комисията е приела рекорден брой решенията (20 броя), с които е разрешила държавни помощи за развитие на широколентовия достъп. Общият размер на използваните публични средства за развитие на широколентовите мрежи е € 1, 8 милиарда. Тази сума води до потенциални инвестиции в сектора в размер на € 3,5 милиарда. Одобрената помощ през 2010 г. е над четири пъти повече от допустимата сума през 2009 г. (виж графиката по-долу).

Комисията си е поставила амбициозни цели за развитието на широколентовия достъп в стратегията ЕС 2020 за развитие на цифровите технологии „Digital Agenda”, затова със специално съобщение  разяснява как държавите членки  допълнително да финансират с публични средства развитието на широколентовия достъп.

В издадените през  септември 2009 г. специални насоки (Broadband Guidelines), Комисията детайлно представя подхода, които използва при одобряване на държавна помощ в тази област. Комисията насърчава държавите-членки да подкрепят с публични средства развитието на широколентовата инфраструктура, която да покрива цялата им територия и по този начин да се избегне цифровото разделение между урбанизираните територии и селските и отдалечени райони.

Целите могат да бъдат постигнати само ако ЕС и публичните средства допълват частните инвестиции, които са насочени към разширяване на сегашното поколение широколентови и към развитие на високоскоростен интернет и покриват области, в които участниците на пазара е малко вероятно да инвестират поради неблагоприятни търговски условия. Осигуряването на адекватни и достъпни широколентови услуги за селските и отдалечени области може да осигури големи икономически и социални ползи за хората, които живеят и работят в тези райони, например чрез предоставяне на възможността за дистанционна работа, достъп до електронно здравеопазване, електронно правителство и електронно обучение и услуги.

Политиката на Комисията е  да насърчава интелигентното използване на публични средства в съответствие с насоките за високоскоростен интернет, за да може колкото се може повече европейци да имат достъп до високоскоростен и свръхвисоскоростен интернет и реално да могат се възползват от предимствата на икономиката на знанието.

Освен националните средства за финансиране през период 2007-2013 г. от структурните фондове на ЕС са предвидени общо €2,3 милиарда за инвестиции в развитие на широколентова интернет инфраструктура и €12,9 милиарда за развитие на услугите на информационното общество, както и още €360 милиона, предвидени за финансиране на широколентовото развитие чрез Фонда за развитие. ЕИБ е инвестирала през 2009 г. €2,3 милиарда или общо € 12 милиарда от 2000г. в широколентови инфраструктури.

Видно от публикуваната информация най-много искания за отпускане на държавна помощ за развитие на широколентовия пазар през 2010 г. са одобрени за Германия- 6 бр., Италия и Обединеното Кралство по 4 броя и Испания – 3броя.

За новите държави –членки през периода 2006-2010 г. са одобрени държавни памощи за Литва, Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Словения и Кипър.

Къде е България в този процес?

В контекста на горната информация със съжаление трябва да се отбележи, че България отново изостава и все още няма реално одобрена и отпусната държавна помощ за развитие на широколентова инфраструктура, което заедно с Румъния я поставя на опашката по развитие на широколентовия достъп до интернет, видно и от последния доклад на ЕК. По отношение на разпространението (покритие) на широколентовия достъп до интернет в селските и отдалечени райони за 2009 г. България отново е на опашката с разпространение  под 20 % при среден за Европа 80 % (виж графиката).

Енергетика: Енергийната стратегия на Европа

Европейската комисия публикува брошура „Енергия 2020” - стратегията за конкурентноспособна, устойчива и сигурна енергетика

Приоритетите на енергийната стратегия са разяснени в пет точки:

1. Ефективно използване на енергията, да се постигнат 20 % икономии до 2020 г.

2. Гарантирането на свободно движение на енергия.

3. Сигурна, безопасна и достъпна енергия за гражданите и бизнеса.

4. Осъществяване на технологична промяна.

5. Засилване на международното партньорство, по-специално със съседните страни.

Енергетика: Каква е газовата стратегия на Русия

На интернет страницата на EKEM European Energy Policy Observatory е публикувано интервю с бивш руски енергиен експерт, които коментира стратегията на Русия на пазара на природен газ.

Д-р Петър Казначеев, основател на Kaznah стратегии и бивш енергиен експерт, работил в периода (2002-2005 г.) в администрацията на президента Путин, обсъжда в интервю с д-р Теодор Тсакирис руската енергийна политика в сектора на природния газ.

На въпрос, какви са и какви трябва да бъдат основните приоритети на Русия на пазара на природния газ, експертът споделя виждането си, че има огромна разлика между действителните приоритети и тези които действително са необходими. Посочва, че приоритетите на Русия да изгради два големи газопровода „Северен поток” и „Южен поток”, чрез които да заобиколи Украйна и Беларус не са необходими, защото са показали че са проекти със съмнителни ползи, дори още преди възникването на финансовата криза.

Според енергийния експерт, сега Русия следва да промени стратегията си и отчете променената реалност, като: (а) увеличените доставки на втечнен природен газ за Европа, (б) влиянието на финансовата криза и спада на търсенето, което е намаляло с около 30% и много проучвания показват, че не се очаква Европейското търсене на газ да се върне към нивата от преди кризата преди 2015-2016 г.

Твърдението на  експерта е, че основната причина за изграждане на „Южен поток” е отпаднала. Той е трябвало да заобиколи Украйна, но вече геополитическата ситуация е променена, Русия е подобрила отношенията си не само с Украйна, но и с Полша, Турция и САЩ и вече не е необходимо изграждането на газопровода.

По нататък в интервюто се споделя мнението, че старата стратегия на „Газпром” за изграждане на газопроводи вече не работи и компанията следва да разработи алтернативна стратегия и да стане играч на глобалния пазар на втечнен природен газ. В интервюто се подчертава, че "Газпром" изостава далеч от други големи износители като Qatargas и Qatar Petroleum. Важна предпоставка за успеха на всяко голяма компания, предлагаща природни ресурси, е да бъде гъвкава при избора на своите пазари и да не се обвързва само с един пазар. „Газпром” е обвързана много силно с европейския пазар и това трябва да се промени чрез производство и предлагане на втечнен газ.

„Мисля, че "Газпром" започва да реализира това. Но ние всички знаем, че нищо не се случва бързо в света на руския газ.”

В интервюто се посочват три ключови области, които "Газпром" следва да започне да развива:

(1) Необходимо е да се привлекат чуждестранни партньори нещо, което „Газпром” е започнал да прави, но много бавно и на много ниска скорост. Това може да стане самостоятелно, чрез правителството или чрез „газов ОПЕК”, а най – вероятно като използва и трите начина.

(2) Необходимо е да рационализира съществуващите проекти. „Газпром” наистина трябва да следва политика на добро икономическо управление, като наличните финансови средства бъдат насочени от старите проекти от Европа към нови проекти в Азия и за втечнен природен газ в световен мащаб.

(3) "Газпром" трябва да раздели геополитиката от търговските мислене. Проектът "Южен поток" няма да оцелее при строга икономическа и търговска преценка.

По нататък в интервюто се засяга реалната перспектива и ползата за Русия от създаването на „газов ОПЕК”, които може да засили ролята на Русия, разглежда Китай като стратегически потребител на газ, който в дългосрочна перспектива ще надмине Европа по потребление.

В следствие на глобализацията и променящата се природа на пазарите на газ, с навлизането на втечнения природен газ и шистовия газ, пазарът на природен газ се променя драматично и от регионален става все повече глобален.

На въпрос дали Русия все още е в играта за закупуване на физически обеми газ от Шах Дениз 2, коментарът е, че отново трябва да се отдели политиката от икономиката и въпросът е има ли нужда „Газпром” от този газ. Простият отговор е не, и желанието е само да се блокира този газ, за да не тръгне на запад, което се прави от злоба и за доказване на престиж. Изграждането на „Южен поток” цели да подчертае господството на Русия на Европейския пазар.

Интервюто завършва с мнението:

„Аз мисля обаче, че все още има обща основа за споразумение. В действителност Турция, Азербайджан и Русия могат да се договарят да обединят "Южен поток" и "Южен коридор” . Русия би могла да се превърне в играч, вместо да се опитва да купува или да блокира този газ, може да изпрати повече газ за Турция чрез "Син поток" и да се присъедини към проекта „Южен коридор”. Това ще реши целия пъзел наречен „Южен коридор”, тъй като ще има повече газ от Русия, които ще допълва газа от Шах Дениз 2.”

Енергетика: Какво е значението на „Южен газов коридор” за Европа и България

„Южният газов коридор” е четвъртата голяма ос, която ще допринесе за диверсификация на доставките на газ за Европа. За България този коридор ще осигури втори източник на доставки на газ  и по този начин ще намали 100 % -ната зависимост на страната от Русия при доставките на природен газ.
Другите важни европейски оси са „Северен коридор” от Норвегия, „Източен коридор” от Русия, „Средиземноморски коридор” от Африка.

Заедно с вноса на втечнен природен газ, тези коридори ще доведат до диверсификация на източниците на газ за Европа, което ще подобри конкуренцията на пазара в интерес на потребителите.

Включването на „Южния газов коридор” в европейската мрежа от газопроводи ще подобри сигурността на доставките, тъй като газовата криза от януари 2009 ясно показа, че най-тежко са засегнати страните, които разчитат на един единствен източник за внос на газ (напр.България).

Трябва да се има предвид, че установените вече монополни структури на пазарите в тези страни, често предприемат действия, които затрудняват диверсификацията и гладкото развитие на проекта. Затова според ЕК, за да се отстранят пречките пред изпълнението на „Южен коридор” е наложително тясно сътрудничество, както  между държавите-членки през които преминават газопроводите, така и на европейско равнище, тъй като нито една страна поотделно не е в състояние да поеме нови значителни количества газови доставки, които да стимулират инвестиции в подобни мащабни газови инфраструктури. Поради това Европейският съюз, чрез обявяването на „Южен коридор” като приоритетна инфраструктура, а и с подписването на газовата сделка с Азербайджан, на практика дава ясен сигнал за обединяване на държавите-членки и компаниите с цел  постигане на критична маса, която да насърчи диверсификацията и да гарантира сигурността на доставките, което   в крайна сметка да доведе до  повишаване на  благосъстоянието на европейските граждани.

Това е и основния заложен принцип при стратегията за изграждане на „Южен газов коридор”.

Значението му нееднократно е подчертавано от Европейската комисия – през месец ноември 2008 г. на втория стратегически енергиен преглед, одобрен от Европейския съвет през месец март 2009 г., както и обявяването му през месец ноември 2010 г. за приоритетен проект.

„Южен коридор” цели да свърже пряко европейските потребители с най-големите залежи на газ в света, като Каспийския басейн (Каспийско море) и Близкоизточния басейн, чиито запаси възлизат на 90, 6 трилиона кубически метра (за сравнение доказаните руски запаси възлизат на 44,2 трилиона кубически метра).

Освен това, географското разположение на газовите находища е по-близо  от основните руски находища (виж картата).

Основните потенциални доставчици на газ са Азербайджан, Туркменистан и Ирак, но ако позволяват политическите условия, други страни от региона също могат да представляват значителен източник на доставки за ЕС

Основната транзитна държава е Турция – чрез изграждане на „Набуко”, другите транзитни маршрути са през Черно море - „Бял поток” и Източното средиземноморие. Стратегическата цел на коридора е да доставя газ към ЕС, като задоволява от 10% до 20% от търсенето на газ в Европа до 2020 г., което се равнява приблизително на 45-90 милиарда кубически метра годишно.

Оперативното изпълнение на стратегията за изграждане на „Южен коридор”, предполага на всички етапи от развитие на проекта, Комисията и държавите-членки да работят съвместно със страните производители на газ, както и с тези страни, които имат ключова роля при транспортирането на въглеводороди за ЕС, с цел бързо осигуряване на твърди ангажименти с фирмите за доставка на природен газ и за изграждане на инфраструктурата (тръбопроводи, терминали за доставка на втечнен/компресиран природен газ).

Повече информация за енергийната инфраструктура на ЕС може да се намери в публикуваната на интернет страницата на ГД "Енергетика" брошура с приоритетите до 2020 г. и след това, свързани с  "Енергийната инфраструктура", заедно с работна схема за изграждане на интегрирана европейска енергийна мрежа.

Антитръст: Комисията подлага на пазарен тест предложените от Гърция мерки относно пазара й на електроенергия

Европейската комисия отправя покана към  заинтересованите страни да дадат становища по направените предложения от правителството на Гърция за разрешаване на конкурентните проблеми на пазара й за електроенергия. Предложенията са в отговор на решение на комисията от 5 март 2008 г., което установява, че Гърция нарушава правилата за конкуренция, член 102 и 106 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), чрез предоставени привилегировани права за достъп до лигнитните мини на електроенергийно предприятие Public Power Corporation (PPC), което е  държавна собственост.

С решение от 5 март 2008 г. Комисията установява, че Гърция нарушава европейските правилата за конкуренция, като предоставя на PPC привилегирован достъп до  лигнитни въглища, които са най-евтиният източник за производство на електроенергия в страната. Привилегированият достъп създава неравнопоставеност между икономическите оператори  и дава възможност на PPC  да запази и засили  господстващото си положение на гръцкия пазар на едро за електроенергия, чрез изключване или възпрепятстване навлизането на нови участници на пазара.

Член 106 (1) от ДФЕС изисква от държавите-членки да гарантират, че публичните предприятия и предприятията, на които държавите-членки са предоставили специални или изключителни права следва да работят в съответствие с правилата от ДФЕС, включително правилата за конкуренция.

С решение от март 2008 г. комисията призовава  Гърция да предложи мерки за прекратяване на нарушението, които да коригират  антиконкурентните последици за пазара.

През 2009 г. Гърция предлага мерки за участие чрез търг на конкуренти на PPC при разпределението на въглища от четири нови лигнитни мини, които съставляват около 40% от общият  експлоатационен запас от лигнитни въглища в страната. Комисията прави правно обвързващи тези ангажиментите с решение от август 2009 г.

В последствие Гърция информира комисията, че ще продължава да използва лигнитни въглища за производство на електроенергия, но не планира разработването  на нови лигнитни мини.

Правителството на Гърция иска преразглеждане на мерките и поетите ангажименти в решението от 2009 г., поради новата си енергийна политика, като предлага алтернативни мерки, с които да се разрешат конкурентните проблеми на гръцкия пазар за електроенергия, чрез предоставяне на конкурентите на PPC достъп до 40 % от въглищата на действащите мини. Освен това, на участниците ще бъде предложено участие в бъдещи проекти за  централи, използващи  съществуващите лигнитни въглища.

Ако искането за преразглеждане на решението от 2009 г. е оправдано и предложените от гръцкото правителство мерки са достатъчни за разрешаване на установените с решението  през 2008 г. проблеми за конкуренцията, Комисията може да приеме ново решение, въз основа на член 106 от ДФЕС, което да направи мерките правно обвързващи и задължителни за Република Гърция.

Предложените мерки са публикувани на интернет страницата на Генерална дирекция "Конкуренция".

Заинтересованите страни могат да изпращат становищата си до 11 февруари 2011 г.

Енергетика: Подписана е стратегическа газова сделка между Комисията и Азербайджан

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президента на Азербайджан Илхам Алиев днес са подписали в Баку Съвместна декларация за доставка на газ за Европа. Азербайджан се задължава да доставя значителни количества газ в дългосрочен план към Европейския съюз, а Европа предоставя достъп до пазара си за тях. Съвместната декларация е важна стъпка за реализацията на "Южен газов коридор" и диверсификацията на енергийните доставки за Европа.

Председателят на Комисията Барозу заявява:

"Това е голям пробив. Това споразумение потвърждава директния достъп на Европа до природния газ от Каспийския басейн и позволява осъществяването на "Южния коридор". Този нов маршрут за доставка ще повиши енергийната сигурност на европейските потребители и предприятия."

Комисарят по енергетика, Гюнтер Йотингер заявява:

"Тъй като вносът на газ ще се увеличава през следващите десетилетия, ние се нуждаем от нови страни-доставчици, Азербайджан е една от тях и допълва нашите утвърдени вече партньори."

В декларацията, Азербайджан и Комисията определят обща цел: Азербайджан ще осигури достатъчно газ, за да се позволи създаването на "Южен коридор”. Заедно, Европа и Азербайджан ще осигурят инфраструктурата за доставка на природния газ за Европа.

Проектът „Южен коридор” предполага изграждането на няколко тръбопроводи, като "Набуко", ITGI, „Бял поток " и TAP, които ще доставят газ от Каспийско море до Европа.

„Набуко" ще доставя газ до границата на Европа по чисто нов тръбопровод, докато при TAP и ITGI ще е необходимо укрепване на съществуващата инфраструктура в страни извън ЕС.

В следващите месеци, Азербайджан ще вземе решение кои от тези тръбопроводи ще са  приоритетни.

Това е първият писмен ангажимент на Азербайджан за доставка на газ за Европа.

След Азербайджан, председателят Барозу и комисар Гюнтер Йотингер ще опътуват за Туркменистан, за да обсъдят политически и енергийни въпроси.

Съвместната декларация относно газопровода "Южен коридор"
Речта на Ж. Барозу

Икономическа политика: Европейският семестър - нова архитектура за управление на икономиката на Европейския съюз

Какво представлява Европейският семестър?

Икономическата криза ясно показа нуждата от по-силно управление на икономиката и координация на ниво ЕС. Същевременно Европа отчита, че настоящата практика на преговори между държавите – членки и ЕС върху приоритетните цели и необходимите структурни реформи са без ясна синергия или връзки.

Ето защо през месеците май и юни 2010 г. Комисията предлага създаването на т.н „европейско полугодие (семестър)”. Тази нова архитектура за управление на икономиката е одобрена от държавите-членки на 7 септември 2010 година.

Европейският семестър означава, че ЕС и еврозоната предварително ще координират бюджетна и икономическата си политика, която да е в съответствие, както с Пакта за стабилност и растеж, така и със стратегията Европа 2020.

Европейският семестър започва с представяне на годишното проучване на растежа, в което Комисията прави солиден анализ въз основа на напредъка по целите заложени в стратегията Европа 2020 г., макро-икономически доклад и съвместен доклад за заетостта, и определя интегриран подход за възстановяване и растеж, като се съсредоточава върху ключови мерки.

Тези документи се отнасят за ЕС като цяло и след това ще бъдат разработени специфични препоръки за всяка страна.

Този подход цели осъществяване на  предварителна икономическа координация на равнище ЕС, докато националните бюджети са все още в процес на подготовка

Как работи Европейският семестър?

Новият цикъл преминава през няколко етапа:

• Новият шестмесечен цикъл ще започва всяка година през януари, когато Комисията ще публикува Годишното проучване на растежа, което следва да бъде обсъдено от Съвета, както и от Европейския парламент преди пролетното заседание на Европейския съвет през месец март.
• По време на пролетното заседание на Съвета и държавите-членки, основно на базата на Годишното проучване на растежа, ще определят основните предизвикателства пред ЕС и ще дадат стратегически съвети по политиките.
• Вземайки под внимание тези съвети, държавите-членки ще представят и дискутират средносрочните си бюджетни стратегии чрез Програми за стабилност и сближаване и в същото време ще трябва да изготвят Национални програми за реформи, в които ще трябва да определят конкретните действия, които ще предприемат в областите заетост, научни изследвания, иновации, енергетика или социално включване. Тези два документа ще се изпращат на Европейската комисия за оценка през април.
• Въз основа на оценката на Комисията, Съветът ще издава специфично ръководство за всяка страна през юни – юли, като е възможно да се дадат конкретни насоки към отделна страна, чиято политика и бюджет не отговарят на критериите(например, ако плановете им не са реалистични от гледна точка на макроикономическите допускания или те не се отнасят до основните предизвикателства по отношение на фискалната консолидация, конкурентоспособността, дисбаланси и др.)
• Всеки юли, Европейския съвет и Съвета на министрите ще предлагат съвети за политиките на държавите – членки при финализиране на бюджетите им за следващата година. Правителствата ще предлагат проекта за бюджет на националните парламенти, които ще продължават да упражняват напълно правото си за вземане на решение за приемане на бюджета. С други думи, представената нова рамка по никакъв начин не ограничава суверенитета на националните парламенти.

Какъв е новият цикъл за наблюдение, според предложения законодателен пакет за управление на икономиката?

С цел засилване икономическото управление, Комисията прави предложение за пакет от правила, които да осигурят по-интензивно наблюдение и механизми за прилагане.

Елементите на този по-строг подход са изложени в съобщенията на комисията от 12 май и 30 юни 2010 г., допълнени от подготвителната работа и консултациите с широк кръг заинтересовани страни, по-специално от страна на оперативната група за Икономическо управление, председателствана от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй.

В представения на 29 септември от Комисията законодателен пакет са изложени основните елементи от предложенията на Комисията относно икономическото управление, които  са укрепване на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), разширяване на наблюдението за макроикономическите дисбаланси и създаване на по-широк спектър от стимули и санкции, които да дадат тласък в правилна посока на по-ранен етап. Тези предложения са приветствани от Европейския съвет през октомври и декември. Комисията, Европейският парламент и Съветът изразяват съгласие, че приемането на законодателния пакет трябва да бъде ускорено ("fast-tracked"), и той да бъде приет до лятото на 2011 г., като по този начин стане част от новия цикъл за управление на икономиката

ПЪТНА КАРТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЕМЕСТЪР

За да бъде успешен първият европейски семестър се изисква от държавите-членки и Комисията да положат всички усилия за приключване на задачите си в срок, така че първият Европейската семестър да бъде завършен чрез одобряване на специфичните за страните становища и препоръки до средата на 2011 година. Европейският парламент също ще играе ключова роля в този процес.

Първа фаза: Програма на Европейския съвет през март

Втора фаза: Програма на Европейския съвет април-юни

Икономическа политика: Какви са годишните икономически приоритети за растеж на ЕС

Днес Европейската комисия представи предложение за всеобхватен план  за справяне с кризата и ускоряване на икономическия растеж в Европа.

Основното послание е, че Европа трябва да съсредоточи усилията си по един съгласуван начин, като следи за изпълнението на приоритетите. Посоката, в която Европа следва да се движи през следващата година, е очертана с десет неотложни действия, свързани с макроикономическата стабилност и бюджетната консолидация, структурните реформи и мерките за насърчаване на растежа.

Годишното изследване на растежа поставя началото на първото „европейско полугодие“, което ще преобрази начина на формиране на икономическите и бюджетните политики от страна на правителствата.

След като бъдат одобрени от Европейския съвет, държавите-членки следва да отразят тези препоръки в политиките и в националните си бюджети. За първи път в историята държавите-членки и Комисията ще обсъждат съвместно и изчерпателно макроикономическата стабилност, структурните реформи и мерките за насърчаване на растежа.

Според председателят на ЕК Барозу започва нов етап в процеса на европейска интеграция:

„С Годишното изследване на растежа започва нов етап от европейската интеграция. Поставили сме си за цел да изследваме нови възможности и значително да подобрим начина, по който управляваме и координираме взаимозависимите ни икономики в Европейския съюз. Това е моделът на ЕС. Това е нашето икономическо управление в действие. Годишното изследване на растежа е последователен и всеобхватен план за растежа и по-високата заетост в Европа. Уверен съм, че ако той бъде приложен в неговата цялост, Европа може отново да има силен икономически растеж и по-висока заетост.“

Това първо годишно изследване на растежа бележи началото на нов цикъл в икономическото управление в ЕС. Изследването обединява различни действия, които са от съществено значение за по-стабилното възстановяване в краткосрочен план, за да не изостава Европа от основните си конкуренти и да се подготви ЕС да работи за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

В основното съобщение Комисията насочва вниманието към един интегриран подход по отношение на възстановяването, като се съсредоточава върху ключовите мерки в рамките на „Европа 2020“ и включва три основни области:

• Необходимост от строга бюджетната консолидация за постигането на по- голяма макроикономическа стабилност;
• Структурни реформи за постигане на по-висока заетост;
• Мерки за насърчаване на растежа.

Това първо годишно изследване на растежа е съставено така, че да се прилага за ЕС като цяло, но ще бъде приспособено към специфичното положение на всяка държава-членка.

Комисията поставя ударението върху десет действия, разпределени в три основни области:

• Основни предпоставки за растеж

1. Извършване на строга бюджетна консолидация
2. Коригиране на макроикономическите дисбаланси
3. Осигуряване на стабилност на финансовия сектор

• Използване на пазарите на труда, създаване на възможности за работа

1. Придаване на повече привлекателност на труда
2. Реформа на пенсионните системи
3. Връщане на незаетите лице на работа
4. Намиране на равновесие между сигурност и гъвкавост

• Отдаване на приоритет на растежа

1. Използване на потенциала на единния пазар
2. Привличане на частни капитали за финансиране на растежа
3. Създаване на икономически ефективен достъп до енергия

Предистория

Според обявената стратегия „Европа 2020“, считано от 2011 г. всяка година Комисията ще извършва оценка на главните икономически предизвикателства за ЕС и ще набелязва приоритетни действия за справяне с тях. Като част от „европейското полугодие“ .

Комисията ще представя тази информация в „годишно изследване на растежа“, което ще бъде и принос към работата на пролетния Европейски съвет.

Първото издание на годишното изследване на растежа се състои от различни части:

                1. Съобщение на Комисията: „Годишно изследване на растежа: към изчерпателн отговор на кризата“

Първата част съдържа спешни ключови послания, които обхващат бюджетните, макроикономическите и „тематичните“ области. Те представляват подбрани въпроси, които следва да бъдат приоритетно разгледани от държавните и правителствените ръководители по време на срещата на Европейския съвет през март.

              2. Доклад за напредъка по стратегията „Европа 2020“

С този доклад се прави преглед на ситуацията по отношение на водещите цели на ЕС, проектите на НПР и програмата от реформи, предвидена от държавите-членки.

               3. Макроикономически доклад

С този доклад се прави макроикономическа прогноза и се посочват мерките с най-голям потенциал за насърчаване на растежа.

               4. Съвместен доклад за заетостта

В тази част се прави преглед на състоянието на заетостта и свързаните с пазара на труда политики. Въз основа на този текст ще бъде изготвен „Съвместен доклад за заетостта“, който ще бъде приет съвместно от Комисията и Съвета в съответствие с член 148, параграф 5 от ДФЕС.

Годишното изследване на растежа се придружава от:

              5. Предложение за решение на Съвета относно насоките за заетостта

Това е техническо разширение на обхвата на насоките за заетостта, приети само преди няколко месеца, с цел да бъде изпълнено правното задължение за приемане на такива насоки всяка година.

Цели Европа 2020 по държави членки

Енергетика:ЕК предприема политически стъпки за ускоряване реализацията на Южния газов коридор

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, придружен от комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, ще посетят Азербайджан и Туркменистан на 13-15 януари. Те ще проведат срещи с президента на Азербайджан Алиев и с президента на Туркменистан Бердимухамедов, на които ще обсъдят целия спектър на отношенията между Европейския съюз и техните народи и по-специално енергийните въпроси.

"Азербайджан и Туркменистан са основни партньори на Европейския съюз в рамките на Източното партньорство и стратегията за Централна Азия, с които искаме да задълбочим нашите отношения", заявява председателят Барозу. "Ние споделяме силен интерес за гарантиране на търсенето в дългосрочен план чрез сигурност и диверсификация на енергийните ни доставки. Ето защо ще предприема стъпки, за реализирането на Южния газов коридор, който пряко ще доставя газ от Каспийския регион до европейските потребители. Аз съм сигурен, че заедно ще създадем необходимите условия тази стратегическа инициатива да се осъществи.”

Председателят Барозу ще подпише съвместна декларация за създаване на Южния коридор с президента Алиев в Баку на 13 януари. Председателите ще се споразумеят за съвместна декларация ЕС-Азербайджан - Партньорство за модернизация, която ще подкрепя политическите и икономическите реформи в Азербайджан.

Цифрови технологии: „Комитетът на мъдреците“ призовава за „ Ново Възраждане“ чрез предоставяне на достъп в интернет до европейското културно наследство

Европейската комисия представи Доклада на Комитета на мъдреците (група на високо равнище за стратегически анализи) относно цифровизацията на европейското културно наследство. Докладът призовава държавите-членки на ЕС да увеличат усилията си за предоставяне на достъп в интернет до колекциите в техните библиотеки, архиви и музеи. В него се обръща специално внимание на ползите от подобряването на достъпа до достиженията на европейската култура и знание. Посочват се също потенциалните икономически ползи от цифровизацията, включително чрез публично-частни партньорства, за развитието на иновационни услуги в секторите туризъм, научноизследователска дейност и образование. Докладът потвърждава целта на Програмата в областта на цифровите технологии, а именно — засилване на присъствието на европейската цифрова библиотека Europeana, и предлага решения за осигуряване на онлайн достъп до творби, които са под закрилата на авторско право.

„Комитетът на мъдреците“ по въпросите на цифровизацията включва Maurice Lévy (председател и главен изпълнителен директор в компанията за реклама и комуникации Publicis), Elisabeth Niggemann (генерален директор на Германската национална библиотека и председател на фондация Europeana) и Jacques De Decker (писател и постоянен секретар на Белгийската кралска академия за френски език и литература).

Основните заключения и препоръки в доклада, озаглавен „Новото Възраждане“, са:

•  Порталът Europeana следва да се превърне в основна отправна точка за културното наследство на Европа, представено в интернет. Необходимо е държавите-членки да подсигурят, че цялото съдържание, цифровизирано с обществени средства, е достъпно на сайта, а до 2016 г. всички техни шедьоври със свободен достъп са включени в Europeana. Културните институции, Европейската комисия и държавите-членки следва активно и широко да популяризират Europeana.
• Творбите, които са с авторски права, но вече не се разпространяват чрез търговия, трябва да бъдат достъпни онлайн. За цифровизирането и използването на тези творби водеща роля трябва да изиграят притежателите на правата. Но ако притежателите на правата не направят това, културните институции трябва да имат възможност да цифровизират материалите и да ги направят достъпни за широката публика, като за целта следва да бъде подсигурено възнаграждение за собствениците на правата.
• Правилата на ЕС за творби с неустановени притежатели на правата трябва да бъдат приети колкото се може по-бързо. Докладът определя осем основни условия за всяко решение.
• Необходимо е държавите-членки значително да увеличат финансирането за цифровизацията, за да могат да се създават работни места и растеж в бъдеще. Средствата, необходими за строителството на 100 км пътища, ще бъдат достатъчни за цифровизацията на 16 % от всички книги в библиотеките на ЕС или за цифровизирането на цялото аудио съдържание в културните институции на държавите-членки на ЕС.
• Необходимо е да бъдат насърчавани публично-частните партньорства. Те трябва да са прозрачни, неизключителни и предоставящи равни условия за всички партньори; те трябва доведат до трансграничен достъп до цифровизираните материали за всички. Преференциалното използване на цифровизирани материали, предоставено на частния партньор, не трябва да надвишава седем години.
• За да се гарантира съхранението на колекциите в техния цифров формат, е необходимо в Europeana да се архивира второ копие на съответното културно произведение. Освен това трябва да бъде разработена система, така че всякакви културни материали, които към момента трябва да бъдат предоставени в няколко държави, да бъдат предоставяни само веднъж.

Препоръките на „Комитета на мъдреците“ ще бъдат взети под внимание при изработване на  по - широкообхватна стратегия на Комисията в рамките на Програма в областта на цифровите технологии за Европа, за да се помогне на културните институции да направят преход към цифровата ера и да се търсят нови и ефективни бизнес модели, които ускоряват процеса на цифровизация, като в същото време подсигуряват справедливо възнаграждение за притежателите на права, в случаите, в които е необходимо. Препоръките също така ще бъдат полезни за плана на Комисията да разработи устойчив модел за финансиране за Europeana до 2012 г.

Повече информация

Телекомуникации: Полезно ръководство за съдебната практика в телекомуникационния сектор

След либерализацията през 1998 г. на европейския телекомуникационен пазар, конкуренцията е двигателят, който осигурява растеж и  иновации, и гарантира широкото разпространение на нови телекомуникационни услуги за обществото.

С приемането на регулаторна рамка 2002 за електронните съобщителни мрежи и услуги, от Европейския парламент и Съвета през март 2002 г. се продължава процеса на либерализация. Приемането на новата регулаторна рамка се налага, поради липса на ефективна конкуренция на телекомуникационния пазар. Държавите–членки от ЕС-15 (старите държави-членки) се задължават да прилагат новата регулаторна рамка от юли-октомври 2003 г. за ЕС-10 (новите държави-членки) прилагането на пакета започва от месец май  2004 г., а  за България и Румъния датата за прилагане е  1 януари 2007 година.

Регулаторната рамка 2002  на ЕС,  се състои от пет различни директиви:

• Рамковата директива

• Директивата за разрешение на взаимно свързване и достъп

• Директива за достъпа

• Директивата за универсалната услуга

• Директивата за неприкосновеността на личния живот и  електронните съобщения.

Чрез прилагането на регулаторен  пакет 2002 се  цели да се  развие и укрепи единния пазар, като се насърчи конкуренцията, която единствено може да защити обществения интерес, както и интересите на потребителите  в  сектора.

През ноември 2009 г. Европейският парламент и Съветът приемат нов регулаторен пакет 2009, който основно преразглежда регулаторната рамка от 2002 г. и си поставя целите за  по-нататъшно развитие на истински единен цифров  пазар в полза на европейските граждани.

Държавите-членки (включително и България) са длъжни да изпълняват и прилагат изискванията на регулаторен пакет 2009 г., считано от 26 май 2011 година.

Публикуваното ръководство дава извлечения от дела, без  да ги тълкува, от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. То цели  да улесни  разбирането и анализа на съществуващите проблеми по прилагането  на регулаторния пакет за електронните съобщения и свързаните с тях въпроси. Ръководството е структурирано по начин, който дава  преглед на основните понятия, посочени в разпоредбите на Договора, включително оборудването за терминалите (част 1), съдебната практика  в съответствие с телекомуникационния регулаторен пакет  1998 (част 2) и установената съдебна практика относно прилагането на регулаторен пакет  2002 (част 3) и други свързани с тях въпроси, като например  услугите за телевизионно разпространение, въпроси свързани с авторското право и обществените поръчки в  телекомуникационния сектор (част 4).

Добавени са и препратки към  съответните разпоредби на Договора от Лисабон  в сила от 1 декември 2009 г.

В края на  ръководството е приложен списък на всички случаи в хронологичен ред, както и списък на висящите дела в края на 2009 г., като са  добавени и  препратки към съответната съдебна практика на Общия съд. Пълните решения на Съда на ЕС могат да се намерят на адрес:

Енергетика:Какви са търговските потоци на електроенергия между държавите членки на ЕС

Главна дирекция „Енергетика” публикува тримесечни бюлетини, в които се представят данни, отчитащи развитието на пазарите за електроенергия и природен газ в ЕС.

В последния бюлетин за тримесечието април-юни 2010 г. за пръв път се дава подробна информация (и чрез карта) за количествата на търговските потоци на електроенергия между държавите членки на ЕС.

Общият размер на месечните физически потоци през второто тримесечие на 2010 г. достига 50,5 TWh, което е 10% по-малко, отколкото през първото тримесечие на 2010. Намаляването през второто тримесечие е обичайно поради факта, че обикновено физическите потоци достигат връх през студените месеци. Потоците са високи също през месец април(18,5 TWh), но през май те вече са значително по-ниски (15.4TWh). През юни те достигат 16.6 TWh.

Потоците през второто тримесечие на 2010 г. са с 9 % по високи спрямо същото тримесечие на 2009 г. Най-големият ръст е регистриран в Обединеното кралство, Северна Европа и Балтийските страни. Въпреки това, в сравнение с 2008 г. потоците са по – ниски с 2% през 2010.

Общият баланс на ЕС за изходящи и входящи потоци на електроенергия е положителен, за второто тримесечие на 2010 г. Най-високите нетни физически потоци, както обикновено са регистрирани в Централна и Западна Европа. Порядъкът за този район отговаря на отрицателният баланс на Апенинския полуостров. Балансът на Британските острови отново е  отрицателен отново, след като е бил положителен от септември 2009. Северна Европа има положителен баланс през май.

В Централна и Източна Европа балансът е леко отрицателен през май, но в по –голямата част от периода е положителен.

Картата на търговските потоци обобщава двете диаграми по-горе. Обидиненото Кралство е нетен вносител през второто тримесечие на 2010 г. и по-голямата част от потоците се движат в Централна и Западна Европа. Италия също е нетен вносител, а също и Норвегия. Според картата България е с положителен баланс. В информацията към графиките изрично се подчертава, че данните от Румъния и България не са пълни

Енергетика: Сравнение на потребителските цени на петролни продукти в Европа

Европейската комисия публикува историческо сравнение на потребителските цени на бензина и дизеловото гориво за еврозоната и за ЕС, считано от 2005 г.

Данните за цените са предоставени от държавите-членки и представляват средно претеглени цени без и с включени данъци и такси.

Представените исторически данни и установените тенденции следва внимателно да се използват при сравнения с цените в отделните страни.Те са с ограничена валидност поради разлики в качеството на продуктите, в търговските практики, в пазарните структури, и освен това този начин на сравнение не дава яснота, доколко отделните стандартни категории горива са представени в общите продажби на даден продукт.

Нетни потребителски цени на петролни продукти без включени данъци и такси за Еврозоната



Потребителски цени на петролни продукти с включени данъци и такси в Еврозоната



Нетни потребителски цени на петролни продукти без включени данъци и такси за Европейския съюз



Потребителски цени на петролни продукти с включени данъци и такси в Европейския съюз

Бюлетинът се изготвя от Европейската комисия и цели насърчаването на обществения достъп до информация за цените на петролните продукти в рамките на държавите-членки на Европейския съюз

Енергетика: Как биогоривата влияят върху земеползването

Европейската комисия публикува  доклад за непреките промени в земеползването, свързани с производството на биогорива и течни горива от биомаса. В доклада се признава, че непреките промени в земеползването може да  намалят емисиите на парниковите газове, багодарение на биогоривата, но също така се очертават и редица неясноти, свързани с наличните модели. В доклада се съобщава, че Комисията ще извърши оценка на въздействието, като вземе предвид потенциалните промени в съществуващото законодателство. Ако е необходимо, Комисията ще препоръча да се разгледат проблемните въпроси чрез  прилагане на превантивен подход. В допълнение, Комисията обявява, че ще продължи работата си в  тази  област, за да   гарантира, че политическите решения се базират на най-добрите научни достижения към момента, както и  да изпълни своите бъдещи задължения, свързани с анализа на  този въпрос.

Повече информация

Енергетика: Сигурността и диверсификацията на енергийните доставки са стратегическите приоритети на Европа през 2011г.

"Виждам енергийната политика като следващия голям проект за европейска интеграция", заявява председателят на ЕК Барозу по време на среща с пресата на 5 януари 2011 г."Трябва да ускорим темповете на изграждането на вътрешния пазар. Бих искал Европейският съвет да постигне съгласие по липсващите ключови инфраструктурни връзки и как да се премахнат всички бариери пред един истински европейски енергиен пазар”

В първата си реч от новата година председателят на ЕК очертава пет приоритета в областта на енергетиката:
• силна енергийна политика, като основен фактор за конкурентоспособност, устойчив растеж и сигурност;
• вътрешен енергиен пазар като актив;
• изграждане на новата енергийна инфраструктура на Европейския съюз;
• постигане на решителен напредък по отношение на енергийната ефективност;
• ефективен и обединен европейски подход по отношение на външната енергийна политика.

За засилване на външното измерение на европейската енергийна политика, през следващата седмица председателят Барозу и комисарят по енергетика Йотингер ще посетят Азербайджан и Туркменистан за да придвижат по-нататък инициативата Южен коридор, която ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки за Европа.

Повече информация
Речта на председателя на ЕК
Видео

Енергетика:Видеоклипове за популяризиране на енергийната политика на ЕС

Стремежът на  ГД "Енергетика" на ЕК е да популяризира по достъпен начин предимствата, които предлага един либерализиран енергиен пазар с ефективна конкуренция, за да могат гражданите на Европа да се възползват от възможностите за избор и да са  съпричастни в изграждането на  европейския енергиен пазар.

За целта ЕК е подготвила няколко видеоклипа, които могат да се видят на уеб страницата на ГД "Енергетика":

1.Видеоклип, популяризиращ Европейската енергийна програма за възстановаване  

2.Видеоклип, популяризиращ поставената цел до 2020 г-20 % от консумираната енергия да идва от възстановяеми енергийни източници

3.Видеоклип, в който чрез анимация по един прост и атрактивен начин се обяснява кои са компонентите при формиране цената на един kWh и делът на производството, преноса, разпределението, доставката и данъците в крайната цена. също така се набляга на факта, че потребителят трябва да има възможност  свободно да избира доставчика си на електроенергия, като по този начин насърчава конкуренцията на пазара. 

4.Видеоклип, в който чрез анимация се обяснява кои са  компонентите при формиране на цената на литър бензин и делът на производство на суров петрол, транспорт, рафинерии, транспорт, данъци и акцизи, които обикновено са високи.

5.Видеоклип, "Енергията-нека я пестим"-забавен анимационен филм.

6.Видеоклип, който представя предимствата, които са получили  потребителите в Белгия и Обединеното Кралство, след либерализирането и отварянето за конкуренция на  пазарите за електроенергия и газ.

Европейска мрежа по конкуренция

Главна дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия публикува на сайта си петия пореден информационен бюлетин ECN Brief на Европейската мрежа по конкуренция (European Competition Network (ECN).
Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) включва националните органи по конкуренция (НОК) на 27-те държави членки и ГД „Конкуренция” на Европейската комисия.

Информационният бюлетин цели да информира обществеността за дейностите на ЕМК и нейните членове, да отрази успехите им при прилагането на антитръстовите правила и застъпничество за конкуренцията.

Към бюлетина има и специално издание, в което накратко се представят всички органи по конкуренция на 27-те държави членки и ГД "Конкуренция"

Финансови пазари:Датата, 1-ви Януари 2011 година бележи повратна точка за европейския финансов сектор

Със специална  декларация комисарят по вътрешен пазар и услуги  Мишел Барние представя трите  нови органа за надзор на финансовите пазари, стартиращи от първи януари 2011 г:

• Европейският банков орган

• Европейският орган за пазарите и ценните книжа

• Европейският орган за застраховането и задължителното пенсионно осигуряване

Новите европейски органи  за надзор на финансовата дейност – на банки, пазари и осигуровки и пенсии  започват работа няколко дни след старта на Европейския съвет за системен риск.
Комисар Барние отново подчертава, че кризата е очертала твърде ясно границите, а понякога и провала на системата за контрол на финансовите пазари в Европа. Надзорът и контролът са показали, че не са ефективни във времето и не засичат натрупванията  на значителни  рискове. Когато транснационалните финансови институции са изправени пред проблеми, разрешаването им в  координация с националните контролни органи, чийто брой нараства,  е бил далеч от оптималното решение.

Европа е в състояние да се поучи от уроците на кризата и затова днес, самата тя дава нова система за наблюдение и контрол. Целта е навреме да се откриват възникналите проблеми, като се действа на момента - по един съгласуван и ефективен начин. Според комисар Барние новата структура е като контролна кула и екранен радар, от който се нуждае  финансовият сектор

Европейският съвет за системен риск ще наблюдава целия финансов сектор, за да идентифицира потенциалните проблеми, които могат да предизвикат бъдещи кризи.

Той ще работи в тясно сътрудничество с новите Европейски Надзорни Органи. Това няма да замени националните органи и целта е  да не  се прехвърля контрола на финансовите институции на ЕС. Целта е да се създаде мрежа от органи, при която националните органи са отговорни за ежедневното наблюдение, а  европейските органи използват експертния опит на националните органи и работят ръка за ръка с тях  като са отговорни за координацията, контрола и при необходимост осъществяват  арбитраж между националните органи  и институции.

Новата рамка за финансов надзор в Европа е основата, върху която ще се изграждат всички други реформи във финансовия сектор- например агенциите за кредитен рейтинг, хедж фондовете, деривати, стрес тестове и др. Взети заедно, тези мерки ще подобрят защитата на потребителите и ще дадат гаранция на  данъкоплатеца, че той няма да е първия, който ще поеме и заплати разходите на евентуално възникнали бъдещи кризи.

Този напредък също показва, че Европа е начело и при поддържането на международните си ангажименти. Новите органи ще работят в сътрудничество с други институции по цял свят, за да  осигурят по-добро глобално наблюдение на финансовите пазари.