Европейската Сметна палата:Разпределението на помощта за доходите на земеделските производители в новите държави членки следва да бъде преразгледано

Европейската сметна палата на 27 ноември публикува своя Първи специален доклад  относно основната схема за подпомагане на доходите на земеделските производители в новите държави членки (известна като схема за единно плащане на площ — СЕПП). Докладът прави задълбочена оценка на основните слабости като изплащане на помощи на бенефициенти, които не извършват никаква или само незначителна земеделска дейност, плащания във връзка с изоставени земи или земи, на които не се извършва земеделска дейност, извършване на плащания към държавни организации, силно концентриране на помощта към незначителен брой големи бенефициенти и т.н., които следва да бъдат разрешени, за да се подобри управлението. Докладът представлява принос към продължаващите дискусии относно реформата на Общата селскостопанска политика. 
В доклада се призовава към реформа, която да гарантира, че подпомагането на земеделските доходи ще бъде насочено към активните земеделски производители, които извършват конкретни и редовни земеделски дейности. По-специално, подпомагането по СЕПП не трябва да се предоставя на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност и не трябва да се извършват плащания във връзка с неизползвана земя или земя, използвана предимно за неземеделски дейности.

СЕПП е схема, проектирана, за да позволява на новите държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. и 2007 г., да подпомагат доходите на земеделските си производители. Понастоящем тази схема се прилага в 10 държави — членки на ЕС и свързаните с нея разходи през 2011 г. възлизат на 5 милиарда евро. Докладът на Палатата се фокусира върху бенефициентите по политиката, допустимата за подпомагане земя, както и върху приноса на схемата към целта да се подпомагат доходите на земеделските производители.

Общото заключение от одита е, че прилагането на тази схема е довело до редица съмнителни практики:

•   Не са достатъчно ясно дефинирани бенефициентите по схемата: това позволява изплащането на помощи на бенефициенти, които не извършват никаква или само незначителна земеделска дейност. Между тях са агенции за недвижими имоти, летища, горски стопанства, сдружения на ловци, риболовни сдружения или ски клубове.
•     Освен това в някои от посетените държави членки помощи са били законно изплатени (и са подпомогнали доходите) на публични организации, управляващи държавна земя, но които не извършват земеделска дейност. В Унгария държавата е най-големият индивидуален бенефициент на помощта по СЕПП (14 милиона евро през 2010 г. за 82 000 ха земя)
•     Общата земеделска площ, във връзка с която следва да се изплаща СЕПП, не е надеждно определена от държавите членки, но е одобрена от Комисията. Това повлиява на сумата на хектар, която се изплаща на всеки земеделски производител, и която в някои случаи е по-висока или по-ниска от предвиденото. Някои държави са променили без основание общата земеделска площ. Това им е позволило да използват изцяло съответните финансови пакети.
•    Въпреки положените от съответните държави членки усилия, изплатена е помощ за парцели, на които не се извършва земеделска дейност.
•     В модела на СЕПП съществува вътрешно противоречие, тъй като от една страна схемата има за цел да подпомага индивидуалните доходи на земеделските производители, но от друга страна разпределението на помощта става на базата на площта на парцелите земя на тяхно разположение.
•     От подпомагането по СЕПП се възползват най-вече големите земеделски стопанства: като цяло 0,2 % от бенефициентите са получили над 100 000 евро, което представлява 24 % от общата стойност на плащанията.
•    На последно място, въпреки че СЕПП е планирана като преходна схема, повечето държави членки не са подготвили въвеждането (предвидено за 2014 г.) на системата (базирана на права за получаване на плащане), която вече действа в държавите — членки на ЕС-15. Това би могло да доведе в бъдеще до значителни закъснения при плащанията.

Палатата препоръчва по-добре фокусирана политика, ориентирана към резултати, при която помощта да бъде насочена към активните земеделски производители, които извършват конкретни и редовни земеделски дейности, и следва да изключва публични организации. Допустимостта на земята за подпомагане следва да бъде ясно дефинирана и ограничена до парцелите, за които се изисква извършването на конкретни и редовни земеделски дейности. Необходимо е да се търси по-балансирано разпределяне на помощта между земеделските производители чрез определяне на таван за отделните плащания или чрез отчитане на специфичните характеристики на земеделските стопанства в различните региони. Комисията следва да анализира структурните слабости в сектора на земеделието и активно да подкрепя държавите членки и да наблюдава по-стриктно подготовката им за преминаването към бъдеща схема, основана на права за получаване на плащане.

Законодателните предложения на Комисията за Обща селскостопанска политика след 2013 г. само отчасти вземат под внимание констатациите на Сметната палата (Становище № 1/2012 на Европейската сметна палата относно някои предложения за регламенти в областта на Общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г.). При обсъждането и приемането на тези предложения Парламентът и Съветът биха могли да вземат под внимание дали те следва да бъдат преразгледани в рамките, поставени от препоръките на Палатата.