събота, 21 март 2020 г.

Държавна помощ: Комисията приема Временна рамка, за да могат държавите членки допълнително да подпомагат икономиката в условията на епидемичния взрив от COVID-19


Европейската комисия прие Временна рамка, която ще позволи на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на епидемичния взрив от COVID-19. Също както много други мерки за подкрепа, които държавите членки могат да използват съгласно действащите правила за държавната помощ, Временната рамка позволява на държавите членки да гарантират, че всички видове предприятия имат достъп до достатъчно ликвидност, както и да не позволят на икономическата дейност да спира по време на епидемичния взрив от COVID-19 и след него.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Икономическите последици от епидемичния взрив от COVID-19 са тежки. Трябва да действаме бързо, за да ги смекчим, колкото се може повече. Трябва също така да действаме координирано. Тази нова временна рамка дава възможност на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в настоящия труден момент.
Въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз Временната рамка за държавна помощ в подкрепа на икономиката в контекста на епидемичния взрив от COVID-19 отчита, че цялата икономика на ЕС изпитва сериозни затруднения. За да се коригира това положение, Временната рамка предвижда пет вида помощ:
i) Преки безвъзмездни средства, избирателни данъчни предимства и авансови плащания: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 800 000 EUR на дружество с цел посрещане на спешните му нужди от ликвидност.
ii) Държавни гаранции за заеми, които дружествата са взели от банки: Държавите членки ще могат да предоставят държавни гаранции, за да гарантират, че банките ще продължат да отпускат заеми на клиентите, които се нуждаят от тях.
iii) Субсидирани публични заеми за дружествата: Държавите членки ще могат да отпускат на дружествата заеми с изгодни лихвени проценти. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да посрещнат непосредствените си нужди, свързани с оборотния капитал и инвестициите.
iv) Предпазни мерки за банките, които отпускат държавна помощ на реалната икономика: Някои държави членки планират да се възползват от съществуващите способности на банките да отпускат заеми и да ги използват като канал за подкрепа на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия. В Рамката се пояснява, че такава помощ се счита за пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки, и се съдържат насоки за това как нарушаването на конкуренцията между банките да бъде сведено до минимум.
v) Застраховане на краткосрочни експортни кредити: С Рамката се въвежда допълнителна гъвкавост за начина, по който се доказва, че определени държави не представляват продаваеми рискове, което дава възможност на държавата да предоставя застраховане на краткосрочни експортни кредити, когато е необходимо.
Поради ограничения размер на бюджета на ЕС основните ответни действия ще дойдат от националните бюджети на държавите членки. Временната рамка ще спомогне подкрепата да бъде насочена към икономиката, като същевременно ограничава отрицателните последици за равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.
Поради това Временната рамка съдържа редица предпазни мерки. Така например тя обвързва субсидираните заеми или гаранциите, предоставени на предприятията, с мащаба на стопанската им дейност, като взема под внимание техните разходи за заплати, оборот или нужди от ликвидност, както и използването на публичната подкрепа за оборотния или инвестиционния капитал. Следователно помощта следва да помогне на предприятията да преживеят икономическия спад и да се подготвят за устойчиво възстановяване.
Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за смекчаване на социално-икономическите последици от епидемичния взрив от COVID-19, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“, в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отлагане на плащането на данъци или субсидиране на работата с намалено работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират дружествата за вреди, претърпени вследствие на епидемичния взрив от COVID-19 и пряко причинени от него. Това може да бъде полезно за подпомагане на особено тежко засегнатите сектори, като транспорта, туризма, хотелиерството и ресторантьорството, както и търговията на дребно.
Рамката ще бъде в сила до края на декември 2020 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено.
Контекст
Правилата за държавната помощ дават възможност на държавите членки да предприемат бързи и ефективни действия за подкрепа на гражданите и предприятията, по-конкретно МСП, които са изправени пред икономически трудности вследствие на епидемичния взрив от COVID-19.
Приетата днес Временна рамка допълва многобройните възможности, с които държавите членки разполагат, за да подготвят мерки в съответствие със действащите правила на ЕС за държавната помощ, както е посочено в съобщението „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“ от 13 март 2020 г. По-специално те могат да приемат мерки, които не попадат в обхвата на контрола върху държавната помощ, като например отпускане на национални средства на здравните служби или на други публични служби за борба с COVID-19. Държавите членки могат също да действат незабавно чрез мерки за публична подкрепа, които могат да се използват за всички дружества, като например субсидии за заплатите, спиране на плащането на корпоративния данък и данъка върху добавената стойност или на социалноосигурителните вноски. Освен това държавите членки могат да предоставят финансова помощ пряко на потребителите, например за отменени услуги или билети, които не се възстановяват от съответните оператори.
Също така правилата на ЕС за държавната помощ предоставят на държавите членки възможност да помагат на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и на тези, нуждаещи се от спешна помощ, за да оцелеят. Член 107, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на държавите членки да компенсират дружествата за вредите, пряко причинени от извънредни събития, като например вредите, причинените от епидемичния взрив от COVID-19, включително чрез мерки в сектори като въздухоплаването и туризма.
Комисията прие Временна рамка през 2008 г. в отговор на световната финансова криза.

За повече информация

Няма коментари:

Публикуване на коментар