Европейската комисия публикува две стратегии, които представят нова програма за инвестиции в
чистата енергия в съответствие с пакета за възстановяване Next Generation EU на Комисията и Европейския зелен пакт. Планираните инвестиции
имат потенциала да стимулират икономическото възстановяване от кризата,
предизвикана от коронавируса. Те следва да разкриват работни места в Европа и да затвърждават
водещите позиции и конкурентоспособността на Европа в стратегически отрасли, които са от решаващо
значение за устойчивостта й. 1. Стратегия за интегриране на енергийната система
Стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система
ще осигури рамката за прехода към екологична енергия. Настоящият модел, при
който потреблението на енергия в транспорта, промишлеността, газоснабдяването и
сградите протича в отделни сегменти — всеки със собствена верига за създаване
на стойност, правила, инфраструктура, планиране и експлоатация — не може да
осигури постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. по икономически
ефективен начин; промените в стойността на иновативните решения трябва да бъдат
интегрирани в начина на функциониране на енергийната ни система. Трябва да се
изградят нови връзки между секторите и да се използва техническият напредък.
Интегрирането на енергийната система означава, че системата се планира и
функционира като цяло, свързвайки различни енергоносители, инфраструктури и
сектори на потребление. Свързаната и гъвкава система ще бъде по-ефективна и ще
доведе до спад в разходите за обществото. Това например означава система, при
която електричеството, захранващо автомобилите в Европа, идва от соларните
панели на покривите ни, а сградите ни се отопляват с топлината от близкия
завод, докато самият завод се захранва с чист водород, произведен от вятърна
енергия от разположени в морето инсталации.
Тази стратегия има три основни стълба:
- На първо място, енергийна система, по-близка до принципа на кръговата икономика, в чиято основа е енергийната ефективност. Със стратегията ще бъдат определени конкретни действия за практическо прилагане на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и за по-ефективно използване на местните енергийни източници в нашите сгради и общности. Налице е значителен потенциал в повторното използване на отпадната топлина от промишлени обекти, центрове за данни или други източници, както и в енергията, произведена от биологични отпадъци или от пречиствателни станции за отпадъчни води. Вълната на саниране ще бъде важна част от тези реформи.
- На второ място, по-широка пряка електрификация на секторите на крайно потребление. Тъй като секторът на енергетиката е с най-голям дял на енергията от възобновяеми източници, трябва да използваме електроенергия навсякъде, където е възможно: например за термопомпи в сгради, електрически превозни средства в транспорта или електрически пещи в някои промишлени отрасли. Сред видимите резултати ще бъде и мрежата от един милион зарядни точки за електрически превозни средства, както и разширяването на слънчевата и вятърната енергия.
- В тези сектори, в които електрификацията е трудна, стратегията насърчава използването на чисти горива, включително водород от възобновяеми източници и устойчиви биогорива и биогаз. Комисията ще предложи нова система за класификация и сертифициране на възобновяемите и нисковъглеродните горива.
В стратегията се определят 38 действия за създаване на по-тясно интегрирана
енергийна система. Те включват преразглеждане на съществуващото
законодателство, финансова подкрепа, научни изследвания и внедряване на нови
технологии и цифрови инструменти, насоки за държавите членки относно фискалните
мерки и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, реформа на
управлението на пазара и планирането на инфраструктурата, както и по-добра
информация за потребителите. Анализът на съществуващите пречки в тези области
ще ни подкрепи в изготвянето на конкретни предложения, например за
преразглеждането на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) до
края на 2020 г. или преразглеждането на директивата за енергийното данъчно облагане
и регулаторната рамка за пазара на газ през 2021 г.
2.Стратегията за използване на водорода
В интегрираната енергийна система водородът може да подпомогне
декарбонизацията на промишлеността, транспорта, производството на
електроенергия и сградите в цяла Европа. Стратегията на ЕС за използване на водорода разглежда
начините за реализиране на този потенциал чрез инвестиции, регулиране,
изграждане на пазари и научни изследвания и иновации.
Водородът може да захранва сектори, които не са подходящи за
електрификация, и да осигурява съхранение за балансиране на колебанията в
потоците енергия от възобновяеми източници, но това може да се постигне само с
координирани действия между публичния и частния сектор на равнище ЕС.
Приоритетът е да се разработи водород от възобновяеми източници, произвеждан
предимно с вятърна и слънчева енергия. В краткосрочен и средносрочен план обаче
са необходими други форми на водород от нисковъглеродни процеси, за да се
постигне бързо намаляване на емисиите и да се подпомогне развитието на
жизнеспособен пазар.
Този плавен преход изисква поетапен подход:
- От 2020 до 2024 г. ще подкрепим инсталирането на най-малко 6 гигавата електролизатори за водород от възобновяеми източници в ЕС и производството на до един милион тона такъв водород.
- От 2025 до 2030 г. водородът трябва да стане присъща част от нашата интегрирана енергийна система с най-малко 40 гигавата електролизатори за водород от възобновяеми източници и производството на до десет милиона тона такъв водород в ЕС.
- От 2030 до 2050 г. технологиите за използване на водород от възобновяеми източници следва да достигнат зрялост и да бъдат внедрени в широк мащаб във всички трудни за декарбонизация отрасли.
В помощ на изпълнението на тази стратегия днес Комисията стартира
инициативата за създаване на Европейския алианс за чист водород с водещи фигури от
промишлеността, представители на гражданското общество, национални и
регионални министри и Европейската инвестиционна банка. Алиансът ще изгради
канал за инвестиции за по-мащабно производство и ще подкрепи търсенето на чист
водород в ЕС.
За да се насочи подкрепата към най-чистите налични технологии, Комисията ще
работи за въвеждането на общи стандарти, терминология и сертифициране въз
основа на въглеродните емисии от целия жизнения цикъл, залегнали в
съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката и в
съответствие с таксономията на ЕС за устойчиви инвестиции. Комисията ще
предложи политически и регулаторни мерки за създаване на сигурност за
инвеститорите, улесняване на навлизането на водорода, популяризиране на
необходимата инфраструктура и логистични мрежи, приспособяване на инструментите
за планиране на инфраструктурата и подкрепа на инвестициите, по-специално чрез
плана за възстановяване Next Generation EU.
Контекст
Европейският зелен пакт е новата стратегия за растеж на ЕС, пътна карта за
постигане на устойчивост на икономиката ни чрез превръщане на
предизвикателствата в областта на климата и околната среда във възможности във
всички области на политиката, и чрез осигуряване на справедлив и приобщаващ
преход за всички. По-добре интегрираната енергийна система е от
съществено значение за постигане на неутралност по отношение на климата до
2050 г., като същевременно се създават работни места, осигурява се
справедлив преход и се укрепват иновациите в ЕС и водещите позиции на неговата
промишленост в световен мащаб. Секторът може да има
ключов принос за икономическото възстановяване на Европа от кризата,
предизвикана от коронавируса, както беше подчертано в пакета за възстановяване
Next Generation EU, представен
от Комисията на 27 май 2020 г.
Днешната енергийна система все още се основава на няколко паралелни
вертикални енергийни вериги за създаване на стойност, които твърдо обвързват
конкретни енергийни ресурси с конкретни сектори на крайното потребление, поради
което се разхищава значително количество енергия. Например, петролните продукти
доминират сектора на транспорта и служат като изходни суровини за
промишлеността. Въглищата и природният газ се използват главно за
производството на електричество и отопление. Електроенергийните и газовите
мрежи се планират и управляват независимо едни от други. Пазарните правила също
са до голяма степен специфични за различните сектори. Този модел на отделни
сегменти не може да подпомогне постигането на неутрална по отношение на климата
икономика. Той е технически и икономически неефективен и води до значителни
загуби под формата на отпадна топлина и ниска енергийна ефективност.
Един от начините за постигане на секторна интеграция е чрез внедряването на
водород от възобновяеми източници. Той може да се използва като изходна
суровина, гориво или енергиен носител, както и за акумулиране на енергия, и има
множество други приложения в секторите на транспорта, енергетиката и
строителството. Най-важното е, че той не отделя CO2 и почти не
замърсява въздуха. Така той предлага решение за декарбонизация на промишлените
процеси и секторите на икономиката, където намаляването на въглеродните емисии
е както неотложно, така и трудно за постигане. Всичко това превръща водорода в
изключително важен фактор в подкрепа на ангажимента на ЕС за постигане на
неутралност по отношение на въглерода до 2050 г. и на усилията в световен
план за изпълнение на Парижкото споразумение.
За повече информация
Други общи връзки:
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар