сряда, 28 ноември 2012 г.

Енергетика:Улеснява се изграждането на ключови трансевропейски енергийна инфраструктура


В специално изявление Комисар Йотингер съобщи, че вчера вечерта е постигнато политическо споразумение за приемане на предложения на 11 октомври 2011 г. Регламент относно насоките за изграждане на трансевропейската енергийна инфраструктура. Следващата стъпка е регламента да се приеме официално от Европейския парламент и от  Съвета.
За изграждането на ключовите европейски електрически и газови мрежи до 2020 г. са необходими  200 милиарда евро. Предложената регулаторна рамка въвежда нова, по-прозрачна и ускорена процедура за издаване на разрешителни, при които по принцип срока за издаване няма да превишава 3 години и 6 месеца.
В предложението си от октомври 2011 г., Комисията е предложила 3 години.
Ускорената процедура ще се прилага само за ключови инфраструктури, така наречените "проекти от общ интерес". Съгласно Регламента, това са проекти, които са трансгранични или гарантират ползи за две или повече държави-​​членки. Проектите могат също да бъдат допустими за финансиране от ЕС в рамките на Механизма за свързване на Европа.

Предложение за
относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на
Решение № 1364/2006/ЕО




вторник, 27 ноември 2012 г.

Енергетика: Какво представляват мрежовите кодекси


Третият пакет от директиви и регламенти т.н. „Третият пакет“, приет през 2009 г., влезе в сила на 3 март 2011 г. С него също така влезе в сила нова система за изготвяне на задължителни мрежови кодекси в цяла Европа.
Мрежовите кодекси са необходими, за да може енергийните системи на всяка отделна държава членка към 2014 г., след изграждане и завършване на единния енергиен пазар, да могат да работят в синхрон.
Европейската комисия следва  да разработи задължителните европейски мрежови кодекси в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 714/2009 („Регламент за електроенергията“) и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009 („Регламент за природния газ“). За целта Комисия изготви и  публикува годишен списък на приоритетите, определящ областите, които следва да бъдат включени при разработването на мрежови кодекси. При определяне на приоритетите Европейската комисия се консултира с Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори („ACER“), Европейска мрежа на операторите на преносни системи („ENTSO“) и други заинтересовани страни.
Решението с определените приоритети, одобрени от Комисията въз основа на резултатите от проведено обществено обсъждане,  е публикувано в Официален вестник. В решението отново се напомня, че  на 4 февруари 2011г. Европейският съвет определи 2014 г. като годината  за завършване на вътрешния пазар за електроенергия и газ. Третият пакет е важен елемент в развитието към тази цел. За да може обаче газът и електроенергията да циркулират безпрепятствено в цяла Европа, трябва да бъдат направени допълнителни усилия за изработването на мрежови кодекси и насоки, които да гарантират правилното и безпроблемно функциониране на енергийните пазари.
Тъй като се предвижда хармонизираните правила за прозрачност да преминат процедурата по комитология през 2012 г., за разработването на хармонизирани правила за електроенергията Комисията определя следния годишен списък на приоритети за 2013 г.:
  • правила за разпределяне на капацитет и за управление на претоварването, включително управление на пазарите за ден напред и в рамките на деня, включително изчисляване на капацитета (приемане съгласно процедурата по комитология);
  • правила за дългосрочно (предварително) разпределяне на капацитет (изготвяне на мрежов кодекс)л
  • правила за свързване към мрежата:

-мрежови правила за свързване на производители на електроенергия към електроенергийната мрежа (приемане съгласно процедурата по комитология);
-мрежов кодекс за свързване на оператори на разпределителни системи и промишлени товари към мрежата (завършване на мрежовия кодекс и начало на процедурата по комитология);
-мрежов кодекс за свързване към преносната система за постоянен ток с високо напрежение;
  • експлоатация на системата (завършване на мрежовите кодекси за експлоатационната сигурност, за планирането и графиците за експлоатация, за контрол на честотата/товарите и резервите, започване на процедурата по приемане;
  • правила за изравняване, включително правила за резервната мощност, свързани с мрежата (завършване на мрежовия кодекс за изравняването);
  • правила относно хармонизирани структури на тарифите за пренос и/или инвестиционни стимули.

Тъй като се предвижда хармонизираните правила за управление на претоварването да преминат процедурата по комитология през 2012 г., за разработването на хармонизирани правила за газа Комисията определя следния годишен списък на приоритети за 2013 г.:
  • разпределяне на капацитет (приемане съгласно процедурата по комитология);
  • правила за изравняването, включително свързани с мрежата правила за процедурата за номиниране, правила за такси при неизравнен дисбаланс и правила за оперативно изравняване между системите на операторите на преносни системи (завършване на мрежовия кодекс и започване на процедурата по приемане);
  • правила за оперативната съвместимост и обмен на данни;
  • правила за хармонизирани структури на тарифите за пренос. 

неделя, 25 ноември 2012 г.

Европейската Сметна палата:Разпределението на помощта за доходите на земеделските производители в новите държави членки следва да бъде преразгледано


Европейската сметна палата на 27 ноември публикува своя Първи специален доклад  относно основната схема за подпомагане на доходите на земеделските производители в новите държави членки (известна като схема за единно плащане на площ — СЕПП). Докладът прави задълбочена оценка на основните слабости като изплащане на помощи на бенефициенти, които не извършват никаква или само незначителна земеделска дейност, плащания във връзка с изоставени земи или земи, на които не се извършва земеделска дейност, извършване на плащания към държавни организации, силно концентриране на помощта към незначителен брой големи бенефициенти и т.н., които следва да бъдат разрешени, за да се подобри управлението. Докладът представлява принос към продължаващите дискусии относно реформата на Общата селскостопанска политика. 
В доклада се призовава към реформа, която да гарантира, че подпомагането на земеделските доходи ще бъде насочено към активните земеделски производители, които извършват конкретни и редовни земеделски дейности. По-специално, подпомагането по СЕПП не трябва да се предоставя на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност и не трябва да се извършват плащания във връзка с неизползвана земя или земя, използвана предимно за неземеделски дейности.
СЕПП е схема, проектирана, за да позволява на новите държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. и 2007 г., да подпомагат доходите на земеделските си производители. Понастоящем тази схема се прилага в 10 държави — членки на ЕС и свързаните с нея разходи през 2011 г. възлизат на 5 милиарда евро. Докладът на Палатата се фокусира върху бенефициентите по политиката, допустимата за подпомагане земя, както и върху приноса на схемата към целта да се подпомагат доходите на земеделските производители.
Общото заключение от одита е, че прилагането на тази схема е довело до редица съмнителни практики:
  •   Не са достатъчно ясно дефинирани бенефициентите по схемата: това позволява изплащането на помощи на бенефициенти, които не извършват никаква или само незначителна земеделска дейност. Между тях са агенции за недвижими имоти, летища, горски стопанства, сдружения на ловци, риболовни сдружения или ски клубове.
  •     Освен това в някои от посетените държави членки помощи са били законно изплатени (и са подпомогнали доходите) на публични организации, управляващи държавна земя, но които не извършват земеделска дейност. В Унгария държавата е най-големият индивидуален бенефициент на помощта по СЕПП (14 милиона евро през 2010 г. за 82 000 ха земя)
  •     Общата земеделска площ, във връзка с която следва да се изплаща СЕПП, не е надеждно определена от държавите членки, но е одобрена от Комисията. Това повлиява на сумата на хектар, която се изплаща на всеки земеделски производител, и която в някои случаи е по-висока или по-ниска от предвиденото. Някои държави са променили без основание общата земеделска площ. Това им е позволило да използват изцяло съответните финансови пакети.
  •    Въпреки положените от съответните държави членки усилия, изплатена е помощ за парцели, на които не се извършва земеделска дейност.
  •     В модела на СЕПП съществува вътрешно противоречие, тъй като от една страна схемата има за цел да подпомага индивидуалните доходи на земеделските производители, но от друга страна разпределението на помощта става на базата на площта на парцелите земя на тяхно разположение.
  •     От подпомагането по СЕПП се възползват най-вече големите земеделски стопанства: като цяло 0,2 % от бенефициентите са получили над 100 000 евро, което представлява 24 % от общата стойност на плащанията.
  •    На последно място, въпреки че СЕПП е планирана като преходна схема, повечето държави членки не са подготвили въвеждането (предвидено за 2014 г.) на системата (базирана на права за получаване на плащане), която вече действа в държавите — членки на ЕС-15. Това би могло да доведе в бъдеще до значителни закъснения при плащанията.

Палатата препоръчва по-добре фокусирана политика, ориентирана към резултати, при която помощта да бъде насочена към активните земеделски производители, които извършват конкретни и редовни земеделски дейности, и следва да изключва публични организации. Допустимостта на земята за подпомагане следва да бъде ясно дефинирана и ограничена до парцелите, за които се изисква извършването на конкретни и редовни земеделски дейности. Необходимо е да се търси по-балансирано разпределяне на помощта между земеделските производители чрез определяне на таван за отделните плащания или чрез отчитане на специфичните характеристики на земеделските стопанства в различните региони. Комисията следва да анализира структурните слабости в сектора на земеделието и активно да подкрепя държавите членки и да наблюдава по-стриктно подготовката им за преминаването към бъдеща схема, основана на права за получаване на плащане.

Законодателните предложения на Комисията за Обща селскостопанска политика след 2013 г. само отчасти вземат под внимание констатациите на Сметната палата (Становище № 1/2012 на Европейската сметна палата относно някои предложения за регламенти в областта на Общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г.). При обсъждането и приемането на тези предложения Парламентът и Съветът биха могли да вземат под внимание дали те следва да бъдат преразгледани в рамките, поставени от препоръките на Палатата.

Държавна помощ: По силно подпомагане на малките и средни предприятия

Европейският икономически  и социален комитет представи становището си  по предложението на ГД "Конкуренция" за модернизиране на правилата за държавните помощи, отнасящи се до малките и средни предприятия (МСП).
ЕИСК подкрепя предложението на ЕК за модернизиране на правилата за държавните помощи с цел опростяване на настоящите правила за държавни помощи за малки и средни предприятиял ЕИСК предлага определени промени, които счита за необходими, с оглед признатата от Комисията и Съвета необходимост да се подкрепят МСП, по‑конкретно когато са подложени на конкурентния натиск на предприятия от трети страни, които се ползват от преки или непреки държавни помощи, по-значими като размер и по‑непрозрачни по отношение на разпределянето им.
Предвид незначителния им размер, положителното им въздействие за МСП и за микропредприятията и ограниченото им въздействие върху вътрешния пазар, ЕИСК предлага да се вдигне дълготрайно таванът на помощите de minimis от 200 000 EUR на 500 000 EUR, като се има предвид, че се оценява за период от три последователни години за всяко предприятие, подобно на взетото неотдавна решение за услугите от общ икономически интерес.
Предвид необходимостта от подпомагане на европейските МСП да развиват дейността си на пазарите в международен план, ЕИСК предлага да се измени член 27, параграф 3 от Общия регламент за групово освобождаване 800/2008, за да бъдат декларирани за съвместими с общия пазар помощите, предназначени за подкрепа на участието на МСП в панаири и изложения в продължение на максимум три последователни години.

В светлината на своя опит ЕИСК отправя три практически препоръки към Комисията:

Комисията да състави практическо ръководство за широката публика на всички официални езици на ЕС, в което да се съдържат определенията, забраните и процедурите, за да се подобри разбирането и ефективното използване на държавните помощи от страна на предприятията, правораздавателните системи и публичните власти.
Да се организират допълнителни семинари за обучение на компетентните национални власти от държавите членки, за да се гарантира възможно най-еднозначно прилагане във всички държави членки на общностното право в областта на държавните помощи.
Предвид важността на планираните промени ЕИСК настоява да бъде консултиран относно преразглеждането на Регламента de minimis, Регламента за оправомощаването и Общия регламент за групово освобождаване.

Как Испания подкрепя малките и средни предприятия


Много често чувам в България да се говори, че малките и средни предприятия (МСП) са в основата на развитието на един конкурентен пазар, който може да осигури работни места и растеж на икономиката.
Но, както обикновено реалните стъпки и целенасочените политики в подкрепа на тези твърдения са крайно недостатъчни и хаотични.
Предлагам една информация как Испания на практика подпомага развитието на МСП.
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) съобщи, че отпуска заем на испанския  Instituto de Crédito Oficial (ICO) в размер на 500 000 000 евро. Заемът цели да създаде благоприятни условия и да финансира инвестиционните проекти и работния капитал на малки и средни предприятия, главно от сектора на  промишлеността и услугите. ICO ще добави още 500 000 000 евро към заема от ЕИБ, което означава, че общо 1 млрд. евро ще се влеят  в сектора на малкия бизнес.

Заемът от ЕИБ ще бъде използван за финансиране на малки и средни проекти, осъществявани от МСП, главно в изостаналите региони на Испания, където малките и средни предприятия са от ключово значение за запазване и създаване на работни места. С целенасочено финансиране ще се подкрепят и проекти, които допринасят за спестяване на енергия и диверсификация, за насърчаване на частното предприемачество в секторите на здравеопазването и образованието.
На практика кредитната линия осигурява достъп на малките и средни предприятия до кредитиране  при преференциални условия и подчертава силната подкрепа на ЕИБ за икономическото възстановяване на Испания. ЕИБ посочва, че това не е първата кредитна линия за Испания. Сегашното финансиране е станало възможно защото предходната кредитна линия е използвана в пълен размер, чрез нея са финансирани общо 12 863 инвестиционни проекти, главно в автомобилната промишленост (3 221 проекти), преработващата промишленост (2 046 проекти) и в транспорта (1 949 проекти).
Финансирането е и в съответствие с европейската политика целенасочено да се подпомага малкия бизнес в настоящата икономическа криза чрез улесняване на достъпа до кредити с дълъг матуритет, гъвкави графици за изплащане и ниски лихвени проценти, което спомага за устойчивостта на МСП  и се насърчава създаването на работни места.

Instituto de Crédito Oficial е държавна банка, към Министерството на икономиката и конкурентоспособността на Испания.
Тя финансира инвестиционни проекти и поддържа ликвидността на испанските фирми, за да помогне подобряване на  конкурентоспособността им и гарантира  техния принос към икономическия напредък на страната.

сряда, 21 ноември 2012 г.

Енергетика: Комисията продължава с наказателните процедури срещу държавите-членки за неизпълнение на задължението за пълно въвеждане на европейските правила


Днес Европейската комисия съобщи, че сезира Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задължението за транспониране на правилата за вътрешния енергиен пазар (директивите от Третия енергиен пакет) от страна  на Полша и Финландия. Към днешна дата Полша е транспонирала само частично Директивата за природния газ в националното си  законодателство. Финландия не е напълно транспонирана нито Директивата за електроенергия, нито Директива за газа. ЕК напомня, че тези директиви трябваше да бъдат транспонирани от държавите-членки до 3 март 2011.
Комисар Йотингер отново заявява непоколебимата си решителност да работи за цялостно въвеждане на европейските енергийни правила от държавите членки.
"Прилагането на законодателството за вътрешния енергиен пазар е от жизненоважно значение за завършване на единния пазар. Днешните случаи на нарушения следват нашето Съобщение от миналата седмица за вътрешния енергиен пазар. Законодателството дава основата за развитието на един истински функциониращ пазар и ние сме сериозно загрижени за постигането на тази цел навсякъде в ЕС. Едва тогава потребителите ще могат да се възползват от всички преимущества, които един конкурентен пазар може да предложи."
За Полша Комисията предлага налагането на ежедневна санкция в размер на 88 819,2 € за Директивата за газ.
За Финландия Комисията предлага ежедневна санкция  в размер на 32 140,8 €, заради непълно транспониране на Директивата за електроенергия и ежедневна санкция  в размер на 28 569,6 € за Директивата за газ. Дневните санкции ще бъдат изплащани, считано от датата на решението на Съда до датата, на която Полша и Финландия уведомят  Комисията, че са приложили изцяло енергийните правила в националното си законодателство.
Тези финансови санкции са предложени от Комисията по силата на Договора от Лисабон. При определяне на размера са взети под внимание продължителността и тежестта на нарушението, както и размера на съответната държава-членка.
Окончателният размер на санкциите ще бъде определен от Съда.
Комисията напомня, че е изпратила официални уведомителни писма до Финландия и Полша през септември и ноември 2011 г., и съответно е изпратила Мотивирани становища до Полша през юни 2012 г. и до Финландия през април 2012.
Въпреки това двете държави все още не са напълно транспонирали директивите.
Днешните решения са в допълнение към решенията от месец октомври тази година.
Комисията също информира, че продължава да проучва ситуацията в други държави-членки, до които е адресирала мотивирани становища за непълно транспониране на директивите за електроенергия и газ.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Енергетика: Актуални данни за цените на газа в Европа


Вече е факт новият  договор с Газпром за доставка на газ  след 1-ви януари 2013г. Въпреки че беше съобщено за 20 %-но намаление на цената, все още не е съвсем ясно това как ще се отрази на реалните цени при доставката на газ.

Поне според доклада, публикуван от Европейската комисия на всеки три месеца, цената на газа за България непрекъснато се покачва и е една от най-високите в Европа.
Преди няколко дни бе публикуван поредният доклад за развитието на газовия пазар в Европа, който обхваща периода до месец септември 2012г.
В анализа се посочват основните  акценти в развитието на газовия пазар в Европа, а именно:
  •  отчетеното потребление на природен газ в ЕС за първата половина на 2012 г., представлява най-ниската консумация за първото полугодие през последните десет години. Тя е с 7% по-ниска в сравнена с полугодието на 2011 и с 14% по-малка  спрямо  2010.
  •   цените по всички договори за природен газ - хъб, втечнен природен газ (ВПГ), дългосрочни  договори са се увеличили през същия период. Най-високите увеличения са констатирани между първата половина на 2011 г. и първата половина на 2012 г. при което цените по дългосрочните договори бележат най-висок ръст:


Например: газ от Алжир за Испания- ръст +33%, газ от Нидерландия до Италия- ръст +43%, газ от Норвегия за Италия – ръст +34%, газ от Русия за България- ръст  +50%, газ от Русия за Чехия – ръст +38%).
  • обемът на  вноса на природен газ в ЕС през първата половина на 2012 г. е намалял по-бързо, отколкото потреблението (внос -12%, потребление  -7%). Най-голямо намаление има при вноса ВПГ, който бележи спад  34 % за същия период.
  •  вносът от Катар представлява половината от целия внос на втечнен природен газ през първото полугодие на 2012, но в същото време това е с 34% по-малко в сравнение със същия период през 2011 г., а от третия по важност вносител- Нигерия, вносът има спад с 44% спрямо първото полугодие на 2011.
  •  Япония и Корея, които продължават да плащат високи цени за внос на  втечнен природен газ (17,2 $ / MMBtu и 16,6 $ / MMBtu, съответно през юни 2012 г., в сравнение с 9,8 $ / MMBtu средното за ЕС) представляват силна конкуренция при вноса на втечнен газ спрямо този за ЕС. Високите цени, отчетени в тези страни, обясняват значителния спад при вноса на втечнен природен газ за Европа.
  • това развитие на световното търсене на втечнен природен газ не дава гаранция, че при възстановяване на търсенето на природен газ в ЕС, цената на втечнения газ ще се върне към равнището от 2011 г.
  •  в анализа се отчита и информацията, широко отразена в пресата, че  през последните няколко месеца някои държави вносители на газ от Русия, са успели да се споразумеят с "Газпром" за отстъпки до 10% от цената в подписаните от тях договори. Според изчисленията на Комисията, направени въз основа на най-новите налични данни (първото тримесечие на 2012 г.) вноса на руски газ за Германия може би е с по-голяма отстъпка -19%, а цената е 27,7 € / MWh, която се различава от теоретично изчислената цена в съответствие с формулата за ценообразуване спрямо цената на петролните деривати за същия период - 34.3 € / MWh.
  • ЕК отбелязва, че цените на газа за Германия са в  рязък контраст с цените, изчислени въз основа на данните при търговията с газ с други европейски държави-членки, някои от които са изцяло или основно зависими от вноса на руски газ. Така например данните разкриват  огромни различия в цените: България плаща средно от 42,2 € / MWh, Чехия 37.4 € / MWh, Естония 33,1 € / MWh, Латвия 31,7 € / MWh, Литва 38,7 € / MWh и Словакия 31 € / MWh за руския газ през този период.
  •  голямата  разлика в цените, заплащани за руския газ от различните държави-членки, и непрекъснато покачване на цените в разгара на икономическата криза, е предизвикало и искането за намаление на цените за доставка, включително и започналото разследване на ЕК за евентуална злоупотреба с господстващото положение от страна на „Газпром“.
Следващите три графики илюстрират факта, че държавите от Източна и Южна Европа продължават да плащат едни от най-високи  цени на природния газ в ЕС.


В анализа на ЕК са посочени следните причини за установената асиметрия при цените на природния газ  в тази част на континента:
  •  Балтийските страни и страните от  Централна и Южна Европа нямат диверсифицирано портфолио за доставка на газ от различни източници и в много от случаите не разполагат с избор на маршрут за доставките на газ. Възникналата криза между Украйна и Русия, при която бяха спрени  газовите доставки през 2009 г. на практика илюстрира колко са уязвими тези държави  при отсъствие на алтернативни доставки на газ.
  •  В допълнение, тези държави  все още не са разработили  активна спот  (хъб)  търговия на газ, а заплащат газа по високи цени , индексирани в съответствие с цените на суровия петрол и петролните деривати. Безспорно е, че този механизъм на ценообразуване води до съществено оскъпяване на газа, в сравнение със спот  цените.
В контекста на посочения ръст на цената на газа за България -50%, който според ЕК е довел до най-високите цени за България, възниква основателния въпрос 20% намаление от 1-ви януари 2013 г. ще доведе ли наистина до изравняване на цените на газа в България със средно европейските цени.
Към днешна дата, при оскъдната информация относно приетата формула за изчисляване на цената по новия договор, е трудно да се правят прогнози за реалната цена на природния газ. Явно ще трябва да се изчака отново анализа на ЕК през следващите тримесечия на 2013 г., за да се направят по конкретни изводи.

Карта с цените на природния газ по държави членки 



неделя, 18 ноември 2012 г.

Енергетика: Завършване на европейския енергиен пазар-каква е ситуацията за България


На 15 ноември Комисията представи Съобщение относно завършването на вътрешния енергиен пазар "Making the internal energy market work". В съобщението се прави  преглед на напредъка, постигнат по отношение на завършването на вътрешния енергиен пазар до 2014 г., идентифицирани са  основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки и са предложени действия, които да подобрят ефективното прилагане на Третия енергиен пакет.
С документа Комисията насърчава държавите-членки, които изостават с прилагането на Третия енергиен пакет, да  увеличат усилията си, за да преодолеят изоставането.
Съобщението е придружено от документи, в които въз основа на статистически данни е направен задълбочен анализ на развитието на европейския пазар за електричество и газ във всяка от 27 – те държави членки, включително преглед на инвестициите в областта на енергийните инфраструктури.
Съобщението е изготвено в съответствие с решението, взето през февруари 2011 г. от държавните и правителствените ръководители на ЕС, в което се обявява решимостта  на държавите членки да завършат изграждането на вътрешния енергиен пазар до 2014 г.
ЕК отново напомня, че завършването на единния енергиен пазар е от жизнено значение, защото само един  добре функциониращ европейски енергиен пазар може да гарантира осигуряването на сигурни и конкурентни енергийни доставки, като същевременно се намаляват емисиите на парникови те газове.

Какъв е анализа за  енергийния пазар на  България:


Регулаторна рамка
В анализа се посочва, че след откриването на наказетелната процедура срещу България през месец септември 2011, заради това, че не е транспонирано новото европейско законодателство, към момента страната е уведомила ЕК само за частично транспониране на директивите от Третия енергиен пакет. Освен това, срещу страната все още се води и процедура за нарушение на изискванията на Втория енергиен пакет, относно липсата на прозрачност при  условията за достъп на трети страни до газопреносните мрежи  и липсата на адекватна система за санкции в случай на установени нарушения на регламента за природния газ.
Национален  енергиен регулатор
Оценката на ЕК е,че бюджета на ДКЕВР (3.6 милиона лв) е недостатъчен за да гарантира компетентно управление на сектора. Комисията  също отбелязва, че е налице  нестабилност при управлението на регулатора и посочва, че правителството се намесва в регулаторните политики и управлението на органа.
Отделяне Unbundling
ЕК отчита, че операторите на преносни мрежи за електроенергия и газ са правно отделени, но все още не са сертифицирани в съответствие с директивите от енергийния пакет. България планира да приеме модела на независим оператор на преносна система

Пазарът на едро на електрлоенергия
ЕК отбелязва, че на енергийния пазар основният играч е вертикално интегрирана икономическа група БЕХ, държавна собственост. БЕХ произвежда 60 % от общо произведената електроенергия.
Пазарът на едро е разделен на регулиран и свободен, където централна роля играе НЕК
На регулирания пазар, НЕК купува електроенергия в рамките на задължителна квота по регулирани цени от независими производители и отчасти от собствено производство микс, и го продава на регулирани цени на четири дистрибутори, доставящи електроенергия на домакинствата и на малките и средни предприятия. НЕК е собственик на преносната мрежа (високо и средно ниво на напрежение на мрежата) и доставя на големи индустриални потребители като доставчик от последна инстанция. ЕСО е дъщерно дружество на НЕК експлоатира мрежата и организира балансиращия пазар, където НЕК също играе ключова роля.
В контекста на този анализ за пазарното положение на НЕК ЕК констатира, че България няма действаща енергийна борса и няма организирана ден напред пазар на електроенергия. Изводът на ЕК е, че съществуващата квотна система парализира функционирането на пазара на едро, при която производителите са задължени да продават продукцията си на НЕК по регулирани цени и не могат свободно да се договорят с доставчиците. В допълнение, България прилага система за транзакции-базирани на такси за пренос, включително и допълнителни мрежови такси, които действат като бариера пред износа и пречат на свободния поток на електроенергията зад граница. ЕК отчита, че степента на пазарна интеграция е ниска: не се предлагат координирани двустранни разпределения на капацитет за всички срокове на границата между България и Румъния и Гърция.

Пазарът на газ
ЕК констатира, че при задоволяване на вътрешното си потребление с газ България е напълно зависима от вноса от Русия, който се осъществява въз основа на дългосрочни договори с фирми посредници. Няма функциониращ пазар на едро. "Булгаргаз" ЕАД е единствен вносител, продава газа на едро по регулирани цени. Има пазарен дял от 84,16% през 2011 г., а останалите 15,84% са от местен добив. Melrose Resources Sarl и OGEP АД са фирми, които се занимават в местен добив. Те също доставят газ до крайните потребители.
За да преодолее пълната си зависимост от вноса на газ от Русия, ЕК настоява България да завърши своите текущи инвестиционни проекти за изграждане на газовите междусистемни връзки (по-специално с Румъния, Сърбия и Гърция) и да осигури физически и договорен обратен поток на междусистемната връзка с Турция.
ЕК също настоява България да играе по-активна роля при осъществяването  на Южния газов коридор (Набуко Запад е част от този коридор), който има потенциала да разнообрази източниците и маршрутите за доставка на газ, както и да увеличи конкуренцията на пазара.
Въз основа на направения анализ на регулаторната рамка, на дейността на регулатора и на пазарите за електроенергия и газ ЕК отправя:

Какви са ключовите препоръки към България

 Препоръки за пазара на електроенергия

  • Да бъде премахната системата на обществения доставчик, която поддържа господстващото положение на НЕК на пазара, като се премине към пазарен подход, при който производители и доставчици да могат свободно да избират контрагентите си. В същото време следва да се вземат предвид задължението за универсална услуга и се гарантира  ефективно защитата на уязвимите клиенти,

  • Да се премине към постепенно премахване на регулираните цени и премахване на всички транзакции, свързани с таксите за пренос, които изкривяват свободния поток на електроенергия зад граница.

  • Да се продължи  работата  по създаване на електроенергийна борса с цел улесняване на организирана търговия на електроенергия и увеличаване интеграция със съседните страни, както е препоръчано от Съвета.

  • Да се гарантира независимост на операторите на преносни и разпределителни системи и организира правилното функциониране на балансиращия пазар.

  • България трябва да гарантира независимостта на националния регулаторен орган.

Препоръки за пазара на газ


  • България трябва да създаде организиран пазар на едро, за да се даде възможност на конкуренти на "Булгаргаз"  да навлязат на пазара.

  • Трябва да бъдат напълно изпълнени изискванията за гарантиране на достъп на трети страни до газопроводите, включително виртуални обратни потоци на всички тръбопроводи.

  • Националната газопреносна  система трябва да е изцяло свързана с "транзитни" системи и следва да се разнообразят източниците за доставка на газ, поради силната зависимост от вноса на газ от Русия.

  • Същевременно следва да се осигурява адекватна защита на уязвимите клиенти, регулираните цени трябва да бъдат премахнати постепенно.

  • Регулаторните пречки пред смяната на доставчика (като допълнителни разходи) трябва да бъдат отстранени, и превключването към конкурентен доставчик трябва да бъде активно подкрепено чрез мерки за прозрачност.

  • България трябва да продължи разработването на мерки от страна на търсенето - за управление на търсенето, особено в случай на прекъсване на доставките.

  • Разширяването на капацитета на хранилищата за газ и създаването на междусистемен капацитет ще помогне да се намали влиянието на неблагоприятни външни събития, каквито са и  препоръките на Съвета.