петък, 13 февруари 2015 г.

Енергетика: България изостава с либерализацията на енергийния пазар



България изостава от общия процес на либерализация на енергийния пазар – този извод може да се направи от анализа в третия мониторингов доклад на на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (АСЕР) и Съветът на европейските енергийни регулатори (СЕЕР). Докладът прави анализ на развитието на  енергийните пазари на електроенергия  и природен газ на ЕС през 2013 г. като очертава основните тенденции в развитието на енергийните пазари на държавите членки на ЕС. Докладът идентифицира областите, в които следва да се предприемат допълнителни мерки и съответен мониторинг, за да се гарантира, че потребителите на електроенергия и природен газ се възползват от един напълно интегриран енергиен пазар. Изчислени са загубите на благосъстояние за потребителите (от порядъка на няколко милиарда евро на година). Тези загуби се обясняват с факта, че пазарите и в двата сектора за електроенергия и природен газ все още не са напълно интегрирани и остават фрагментирани.

В доклада се акцентира, че в много държави членки липсва функциониращ пазар на дребно. Този извод се подкрепя с факта, че тенденцията на  спад на  цените на едро на електричеството и на газа не се прехвърля и върху цените на дребно. Цените на дребно продължават да нарастват, макар и по-слабо, в сравнение с предходните години.  Средно сметките на домакинствата в ЕС през 2013 г. за електричество са нараснали с 4.4%, а при газа с 2.7 %. Все още в редица държави членки потребителите нямат възможност свободно да избират и сменят доставчика си на енергия. В същото време липсата на конкуренция служи за оправдание на тези държави да поддържат регулирани цени на електроенергията, което само по себе си пречи на развитието й (особено ако регулирани цени са определени под равнището на разходите) защото в този случай се „задушава“ развитието на конкуренцията на  пазара на дребно.  Или порочният кръг се затваря. Отсъствието на конкуренция на пазара се използва за оправдание, за да не се премахва регулацията на цените на дребно, което пък от своя страна възпрепятства навлизането на  нови доставчици на пазара. В крайна сметка става невъзможно да се развие функциониращ пазар с ефективна конкуренция.

С една дума получава се параграф 22. Тази ситуация е валидна и за България. Поддържат се регулирани цени, защото няма конкуриращи се доставчици, от които потребителят да прави избор за доставка, а няма доставчици защото пазарът е с регулирани цени и няма желаещи доставчици да навлизат на пазара с атрактивни оферти.

Според изводите в доклада на АСЕР този омагьосан кръг  може да се разруши само ако се премахнат бариерите за навлизане на нови доставчици на пазара на едро, което може да стане чрез пълното прилагане на разпоредбите на Третия енергиен пакет, включително с  мерки за приемане на мрежовите кодекси, премахване на регулираните цени и защита на уязвимите потребители.

Фокусът в доклада е поставен върху развитието на пазара на дребно и ролята на потребителите, а също така проследява развитието и интеграцията на  пазарите на едро за електричество и природен газ и проблемите свързани с достъпа до мрежите. В доклада също се прави анализ на съществуващите бариери, възпрепятстващи пазарната интеграция на енергийните пазари.

Докладът се състои от четири части, в които се анализират::

1.Пазарът на дребно за електричество и природен газ;

2.Пазарът на едро за електричество;

3.Пазарът на едро за природен газ;

4.Овластяване и защита на потребителите

В главите за пазарите на едро се анализират и проблемите свързани с достъпа до мрежите.


Пазар на дребно за електричество и природен газ

Докладът се фокусира и изследва динамиката в промените на цените на дребно по компоненти, пазарната концентрация, марж цени на едро – на дребно, активността при вход/изход на пазара и поведението на потребителите при смяната на доставчиците switching behavior.


Цени на дребно

През 2013 г. в повечето от държавите членки енергийните цени на дребно нарастват  и при двете групи потребители- индустрията и домакинствата. Средно европейските цени на електричеството (с включени данъци и такси) нарастват средно с  4.4% (+4.6% в 2012) за домакинствата и с 2.0% (+5.2% в 2012) за индустриалните потребители. При газа цените нарастват с 2.7% (+10% in 2012) и намаляват за индустриалните потребители с 1.2% (+11% в 2012).

Анализът на цените разглежда динамиката на два компонента – постоянна компонента (non-contestable charges), включваща данъци и мрежови такси, и енергийна компонента (contestable charges), отчитаща цената на стоката енергия. В повечето държави членки делът на постоянната компонента обикновено съставлява повече от половината от общата сметка за енергия. Все още в Европа съществуват големи различия в цените преди данъчно облагане на електроенергията и природния газ както за домакинствата, така и за промишлените потребители. Тези различия са в резултат на разнородните национални енергийни политики.

Видно от графиката в доклада датски и шведски битови потребители плащат средно повече от три пъти спрямо цената на румънските и българските домакинства за електроенергия и газ.


Конкуренция на пазара на дребно

Енергийният компонент в крайната цена на електричеството и газа зависи от ефективността на конкуренцията на пазара. Анализът показва, че при сравнително умерено концентрирани пазари на дребно за електричество, например в Дания, Финландия, Германия, Великобритания, Италия, Норвегия и Нидерландия е налице функциониращ конкурентен пазар на дребно за електричество. Констатацията е направена въз основа на анализ на ключови индикатори за пазара (например избор на доставчици и предлагани оферти; индекс на смяна; активност на  вход/изход на пазара; поведение на  потребителите; надценки и т.н.).

Същото се отнася и за пазарите на дребно за газ  във Великобритания, Чехия, Нидерландия, Словения. Отбелязва се, че  газовите пазари на дребно често са по-концентрирани, отколкото на пазара за електричество.

В доклада се отбелязва, че България се характеризира със силно концентрирани пазари на дребно за електричество и газ, вследствие на което на тези пазари отсъства реална конкуренция.  В подобна ситуация са пазарите за електричество и в Кипър, Унгария, Латвия, Литва, Малта и Румъния; и за газ в Хърватия, Унгария, Латвия, Люксембург и Полша.

Потребителски избор и поведение при смяна на доставчика

Индексът за смяна switching rate е основният количествен критерии, чрез който се измерва дали на практика има функциониращ пазар на дребно в дадена държава членка. Индексът за смяна отчита колко домакинства от 100 са сменили доставчика си в рамките на една година. Обикновено при стойност на индекса за смяна над 10 % се приема, че съществува ефективна конкуренция на пазара. За да направят потребителите реална смяна на доставчика, те трябва да имат възможност да избират между няколко доставчика, предлагащи различни оферти. С други думи трябва да има функциониращ пазар на дребно.


В доклада се посочва, че в държавите с либерализирани пазари на дребно (т.е. няма регулирани цени) потребителите могат да избират измежду няколко оферти, предлагани от различни доставчици на пазара.

В таблицата по-долу е систематизирана извадка от данни за предлагани  оферти на пазарите за електроенергия и газ в столиците на държавите членки. По броя на офертите е видно, че пазарите на електроенергия и газ в Германия, Великобритания, Дания и в Холандия са относително най-добре развити. В тези държави търговците – доставчици на енергия са в конкуренция помежду си. В резултат на наличието на конкуренция на пазара  доставчиците предлагат и предоставят разнообразни продукти и услуги на потребителите на електроенергия и природен газ - като различни модели на пакетни (двойни) оферти за предоставяне на енергия (газ и електричество).

Любопитно е да се отбележи, че доставчиците ЕВН и ЧЕЗ срещат остра конкуренция от други доставчици в собствените си страни. Съответно ЕВН във Виена се конкурира със 25 доставчици, които предлагат 40 различни оферти на потребителите на електричество, а ЧЕЗ в Прага се конкурира съответно с 32 доставчика на електричество, предлагащи 61 различни оферти. Изследване на Евробарометър, направено през 2013 г. относно удовлетвореността на потребителите на енергийни услуги показва, че в страни с по-голям избор и по-често осъществявани смени на доставчик потребителите са склонни да изразяват задоволство от предоставяните им услуги. Например, потребителите в Белгия, Германия, Финландия, Люксембург, Словакия и Словения имат най-положителна оценка за пазарите на електроенергия и газ в (т.е. те са доволни от  следните четири елементи: "очаквания", "избор", "съпоставимост" и "лесна смяна на доставчика").

В доклада се отчита, че България, Хърватия, Унгария и Румъния са в дъното на класацията. Голямата разлика между оценките на различните елементи е ясен знак, че функционирането на тези пазари силно зависи от държавната регулация. Държавата следва да предприеме необходимите стъпки за подобряване на ситуацията на пазара.

АСЕР констатира, че доставчиците в някои страни са малко иновативни или изобщо не предлагат нови или подобрени услуги за доставка на енергия. Отново България се посочва като държава с неиновативни доставчици и на двата пазара за електроенергия и газ. Това е така защото битовите потребители на електроенергия и природен газ не участват на пазара и не се възползват от правото си на избор, защото няма конкуриращи се доставчици, които да предлагат  различни цени и услуги за доставка. Битовите потребители в България продължават да са зависими от единствения традиционен исторически оператор. Подобна е картината и в Гърция, Латвия и Румъния (доставчици на електроенергия в Кипър и Малта, както и доставчици на газ в Хърватия, Финландия и Полша).

Това е обяснимо, тъй като при един пазар с регулирани цени няма как да се появят нови доставчици. В доклада се отчита, че в тези държави все още доминират традиционните исторически доставчици на електричество и газ, които при наличието на регулирани цени и липса на конкурентен натиск от други новонавлизащи доставчици на пазара нямат стимули да предлагат нови разнообразни оферти.

АСЕР отчита, че регулирани цени се поддържат все още в 15 от 29 държави на електроенергия и в 15 от 26 държави в газ. В  същото време в доклада се отбелязва, че е налице тенденцията за премахването им, която  продължава и през 2013 г. През 2013 г. Естония и Гърция са премахнали регулацията на цените на електрическата енергия. В Италия, цените за домакинствата се определят въз основа на цените на едро и начисляване на стандартни маржове. Агенцията отбелязва, че редица държави членки са набелязали планове за премахване на ценовите регулации до края на 2014 г.

Бариери за навлизане на енергийните пазари на дребно

В доклада се посочва, че националните регулаторни органи (НРО) имат огромна  роля за подобряване поведението на потребителите на пазара. НРО следва активно да участва и да осигурява необходимите пазарни условия за ефективна смяна на доставчика. НРО трябва да изработи прозрачни и надеждни инструменти за сравнения на цени и оферти и освен това да задължи доставчиците да предлагат опростени и прозрачни фактури. Освен това, НРО следва активно да се застъпи за създаването на ясни правила за смяна на доставчика и да работи за постигане на пълна осведоменост на потребителите за процедурата при смяна на доставчика.

Например, за улесняване на потребителския избор може да се изработи онлайн платформа, чрез която потребителите по лесен и достъпен за тях начин да могат да сравняват цените и офертите на различните конкуриращи се доставчици. Тази информация може да съдържа стандартизирани информационни справки за всяка оферта на дребно, да се публикуват данни с лесно съпоставими цени за единица продукция по отношение на фиксираните такси и променливите проценти за стандартни профили на потребление и за насърчаване на създаване на системи/платформи, подпомагащи колективното превключване. В същото време тези мерки не следва да водят до съгласувано поведение (картел) на доставчиците и да пречат на способността им да определят самостоятелно цените.

В доклада се допуска, че в случаите когато отсъства конкуренция на пазара на дребно е необходимо за известно време да се запазят регулираните цени, но те трябва да се определят на такива равнища, които да позволяват навлизането на нови участници на пазара за доставка и по този начин постепенно да се развие конкуренцията на пазар на дребно. Едва когато се постигне задоволителна степен на конкуренция на пазара на дребно регулираните цени трябва да се премахнат.

За да се стимулира развитието на конкурентен пазар на дребно, държавите членки трябва да насърчават навлизането на нови участници на пазара, прилагайки най-добрите практики, като:.



(I) създават възможност за потребителите да могат безплатно да излизат на свободния пазар, но също така и да могат да се връщат на пазара с регулирани цени;

(II) стойността на регулираните цени да бъде най-малко равна на разходите или над тях;

(III) при актуализирането на регулираните цени да се отразяват разходите за енергийната компонента и то да се осъществява толкова често, колкото е възможно.



Прилагането на тези практики  ще улесни развитието на конкуренцията на пазара на дребно.

Трябва да се признае, че към момента в България няма разработен план как и кога да се прекрати регулацията на цените на дребно. Либерализацията на цените на дребно ще създаде условия и ще стимулира изграждането на функциониращ конкурентен пазар на дребно – едно от задълженията произтичащи от Третия енергиен пакет


От изложеното до тук се налага извода, че България не може повече да отлага либерализацията на енергийния пазар. Настъпило е време да се изготви ясна пътна карта, в която да се поставят конкретни цели, да се определят срокове и стъпки за реално изграждане на пазар на дребно. В противен случай съществува реална заплаха България да бъде отново посочена като изоставаща държава членка и над нея да тегне като дамоклев меч угрозата от стартиране на поредната наказателна процедура за неспазване на европейското енергийно законодателство. Либерализацията на цените на дребно не трябва да се разглежда като самоцел. Процесът на либерализация на цените на дребно следва да включва конкретни мерки (особено в началото), които да гарантират защитата на потребителите от възможни необосновани покачвания на цените от страна на участниците на пазара за доставка на електричество, а също и за защита на уязвимите потребители.


Защита на потребителите и овластяване

Защита на потребителите

Много е важно политиката за отваряне на пазара на дребно за конкуренция да гарантира и ефективната защита на потребителите. В Третия енергиен пакет са заложени разпоредби, които дават редица правомощия на  НРО свързани със защитата на потребителите: Потребителите имат правото да бъдат информирани за цените и тяхното изменение; фактурите със сметките трябва да съдържат подробни данни за доставчика, платежните методи и данни за потреблението на битовия абонат. Потребителите трябва да бъдат информирани подробно относно правото на уреждане на спорове и да им се предоставят данни за оператора на разпределителната система (ОРС). На потребителите трябва да се предоставя подробна информация за начина за смяна на доставчиците, каква е продължителността на договора. Потребителите също имат право да получават независима информация чрез една единствена точка за контакт, осигуряването й отново е задължение на държавите членки.

Конкурентен натиск върху доставчиците да предоставят най-добри услуги на конкурентни цени може да се осъществи само, ако на потребителите се гарантира правото да сменят ефективно доставчика си.

В повечето държави членки, срока за смяна на доставчика е законово определен на три седмици. В България законовият срок също е три седмици. Но проблемът идва от наличието на регулирани цени и на сложна процедура за смяна на доставчик. На практика правото за смяна на доставчик не се реализира, което на пазара не води до реално осъществени смени на доставчик. Въвеждането на интелигентни измервателни уреди също може да улеснява смяната на доставчика и да осигурява на потребителите редовна информация относно потреблението им.

НРО също трябва да осъществява наблюдение и да систематизира данните за броя, процента и продължителността на прекъсванията и цените за възстановяване на връзката към мрежата при неплащане на сметки. Най-често се ограничават прекъсванията поради неплащане. Този механизъм работи в 16 от 23 държави членки (за електроенергия) и 11 от 21 държави членки (за газ).


Уязвими потребители

Либерализацията на пазара трябва да се осъществява успоредно с изработване на работещ модел за защита на уязвимите потребители. В доклада на АСЕР се посочва, че държавите членки имат различни подходи при защитата на уязвимите потребители. Някои от държавите са приели специална концепция и модел, по който определят уязвимите групи енергийни клиенти. Други прилагат общи средства за подпомагане на уязвимите потребители: например чрез определяне на специални цени на енергията (известни също като социални тарифи) и предоставяне на социални помощи за покриване на разходите за енергия. В доклада се разглеждат примери  на конкретни механизми за защита.

Жалби и разрешаване на спорове

В доклада се разглежда и въпроса за начина на обработване на жалбите и как се разрешават спорове между потребителите и доставчиците. Изводът в доклада е, че изискването на Третия пакет по отношение на наблюдението на жалби от НРО се изпълняват по различен начин в държавите членки и все още има проблеми относно изчерпателността и/или стабилността на данните, както и определенията и методологията, използвана при събиране на данните. Според АСЕР схемите за извънсъдебно разрешаване на спорове в много държави (в България също) все още не работят ефективно.


Заключения и препоръки за пазара на дребно

В доклада се правят конкретни препоръки, чието изпълнение би довело до по- добро функциониране на пазара на дребно в интерес на потребителите.

1. Да се наблюдава броя и причините за прекъсванията на захранване поради неплащане;

2. Систематично да се събират данни за жалбите на потребителите (също за броя извънсъдебно решени спорове);

3.Въвеждане на задължителни стандарти за разглеждане на жалби (например  по-кратко време за отговор);

4. Във фактурите да се включи информация за възможностите за смяна на доставчика (как потребителят може да  сменя доставчика си);

5. Да се осигури по-често информиране на потребителите за тяхното действително потребление.


Пазарите на едро

Основният извод в доклада е, че интеграция на пазарите на едро се подобрява, но се изисква повече гъвкавост.

Пазар на едро за електроенергия

В доклада се отчита, че през 2013 г. ефективността при използване на междусистемните електропроводи продължава да се увеличава, поради свързване на пазарите, достигайки ниво от 77%. Това обаче не винаги води до хармонизиране на цената на сближаването. Това се дължи главно на предизвикателството, породено от проникването на възобновяемите енергийни източници. В бъдеще трябва да се предвидят повече ресурси за гъвкаво реагиране, включително и съответни реакции на търсенето, заради включване в енергийната система на по-голям дял от променлива и непрогнозируема възобновяема електроенергия.


Интеграцията на пазара на едро за електроенергия и достъп до мрежите

Ценова конвергенция и интеграция на пазара

В анализа за пазарите на едро за електроенергия и природен газ се поставя акцента върху процеса на пазарна интеграция или т. н. market  coupling

В доклада за 2013 г. се отчита, че  свързването на пазарите продължава да бъде важен фактор за конвергенция при цената на едро на електроенергията. Посочват се примери за осъществени пазарни свързвания между  Чехия и Словакия към Унгария през септември 2012 година. Също   свързването на  пазара на Великобритания с Централна и Западна Европа и свързването в Северозападна Европа (NWE), което стартира на  4 февруари 2014 г. и включва пазарите от скандинавските и балтийските региони. Очаква се това свързване да подобри сближаването на цените в тези региони през следващите години.

Интеграция на ВЕИ централите

Нарастващото навлизане на централите от ВЕИ, които произвеждат променливи количества енергия през деня, представлява предизвикателство пред ОПС по отношение на балансирането на търсенето и предлагането. Това е така, защото трудно може да се предскаже какви ще бъдат количествата енергия, генериран от ВЕИ източници на енергия, както е например при конвенционалните модели на търсене на електроенергия.

В доклада се отчита, че с оглед нарастващия дял на ВЕИ, ОПС ще трябва да използва допълнителни (гъвкави) ресурси, за да бъде в състояние да балансира системите във всеки момент по ефективен начин. Според анализа икономически най-ефикасният начин за въвеждане на достатъчно гъвкави ресурси в системата е създаването на добре функциониращ енергиен пазар, който чрез ефективно ценообразуване ще привлече съществуващите ресурси. По този начин конкуренцията на пазара ще доведе до адекватни пазарни цени, които ще изпратят подходящите  пазарни сигнали. Ефективните централи ще имат стимул да останат активни на пазара. Не на последно място един функциониращ пазар ще стимулира правилното количество и разпределение на инвестициите както в ново поколение централи, така и в инфраструктура.



Пазар на едро за природен газ

Основното предизвикателство пред развитието на газовия пазар е свързано с необходимостта от насърчаване на ликвидността на търговията с природен газ. Необходимо е да се гарантира, че целият  неизползван капацитет за пренос, дори стратегически придобит, може лесно да се върне на пазара, така че други доставчици да могат да го използват безпроблемно, ако възникнат възможности за краткосрочна търговия.



Интеграция на пазара на газ и достъп до мрежата

Търсене и ценови тренд

В доклада се отчита, че през 2013 г. има значително увеличение на доставките на  руски газ в ЕС. Основната движеща сила на това развитие е в повишената готовност на „Газпром“ да предоговаря цените на газа, която може би се дължи на излишен производствен капацитет и засилване на конкуренцията вследствие на  развитието на организираните пазари в ЕС, разширяването на междусистемната инфраструктура, потенциалната заплаха от LNG и производството на  неконвенционален газ.

АСЕР отбелязва, че няколко страни от Централна и Източна Европа се стремят да диверсифицират своите източници на газ, за да намалят зависимостта си от руския газ. Те търсят алтернативни доставки на газ от спот пазарите в Западна Европа. Така например в доклада се отчита, че е налице движение на големи насрещни газови потоци от Германия и Австрия към Чешката република, Полша и Словакия. Очакванията са, че тези търговски насрещни потоци ще се увеличат в бъдеще.

Това свободно движение на газовите потоци в Северозападна Европа и търговията чрез хъбове се отразява и върху равнището на цените на газа. През 2013 г. цените на основните хъбове в ЕС са по-ниски от тези по дългосрочните договори.




Свободното движение на газовите потоци между държавите членки зависи от трансграничното договарянето на капацитет. Това договаряне се осъществява в краткосрочен план благодарение на развитието на пазара и прилагането на нови правила за разпределение на капацитета capacity allocation и управление на претоварването congestion management. Тези правила ефективно се прилагат в държавите с изградени ликвидни газови хъбове. В доклада се отчита, че в значителен брой европейски свързващи точки (European Interconnection Points (IPs)) все още съществуват големи различия между договорните и действителните стойности на използване на капацитета на тръбопроводите. Остава предизвикателството да се гарантира, че всички неизползвани капацитети на тръбопроводи, дори стратегически придобити, може лесно да се връщат на пазара, така че други доставчици да могат да ги използват безпроблемно, ако възникнат краткосрочни търговски възможности.



Диверсификация на източниците на газ

АСЕР отчита, че в няколко центрове за разпределение на газ (хъбове) се развиват стабилни ценови модели, спрямо които може да се индексират цените по дългосрочните договори за доставка или върху които могат да се основават стратегиите за хеджиране. Като положителна тенденция се отчита, че няколко държави от Централна Европа увеличават доставките си на газ чрез хъб. Доставчиците в тези държави членки все повече разчитат на новосъздадените разпределителни центрове (хъбове), както и на по-ликвидни съседни такива, за доставка и арбитраж. Това оказва положителен ефект върху конкуренцията в региона, въпреки влиянието на цените по дългосрочните договори. С цел да се увеличи още повече възможностите за арбитраж, както и от гледна точка на сигурността на доставките е необходимо да се развиват възможности за реверсивен капацитет.



Интеграция на пазара на едро

Резултатите от мониторинга на пазара показват, че продължава напредъка в посока на интеграция на пазара на едро. Забелязва се сближаване на цените price convergence на газа между държавите членки, което представлява важна мярка за степента на интеграция на пазара. Това сближаване главно е в резултат на засилената конкуренция на цените на газа, търгуван чрез основните газови хъбове в Северозападна Европа, които са оказали натиск и предоговоряне на цените по дългосрочните договори. Освен това е започнал процес на развитие  на нови хъбове и нови интерконектори.



Загуба на благосъстояние Welfare losses

В доклада се отчита, че установената при някои от пазарите висока ценова конвергенция води до намаляване на брутната загуба на благосъстояние за 26-те държави членки. Индексът се  изчислява на базата на  ценовото отклонение за  всяка държава членка спрямо базовата референтна цена от модела Title Transfer Facility (TTF) в Нидерландия през 2012 г. Въпреки тази тенденция през 2013 г. все още се отчита значителна загуба на благосъстояние за някои държави членки. Този негативен резултат може да се преодолее, чрез  оптимизиране на неизползваните трансгранични капацитети. Анализът показва, че може да се получи потенциална печалба, между 0.5 и 2 милиарда евро, ако се оптимизира използването физическия капацитет на трансграничните интерконекторни точки, свързващи ценови зони със значителни разлики в цените.



Пазарна интеграция и Целеви газов модел Gas Target Model (GTM)

Въпреки отбелязания значителен напредък при развитието на пазара, съществуват все още значителни бариери, които възпрепятстват пълната интеграция на пазара, например: липса на ликвидност при много пазари на едро (десет държави членки (включително и България) разчитат на един единствен доставчик при повече от 75 % от своите доставки на природен газ); липса на прозрачност при формирането на цените на едро; липса на адекватна транспортна инфраструктура за газ, както и наличието на дългосрочни договори за доставка на газ. Тези бариери и тяхното отражение върху интеграцията на газовия пазар бяха идентифицирани още в мониторинговия доклад от за 2012 г., и остават като констатации и през 2013 г., макар в различните региони да са налице в по-голяма или по-малка степен.

Затова GTM заедно с предложените разпоредби в различните рамкови насоки и мрежови кодекси (framework guidelines and network codes (FGs/NCs) се фокусират върху подобряване на интеграцията и функционалността на вътрешния газов пазар. Някои от мерките, които следва да се предприемат, включват предлагането на трансгранични пакети от капацитети от/до виртуални търговски точки (хъбове), подкрепени от платформи за търговия; определяне на хармонизирани тарифни структури за вход-изход; установяването на координирани механизми за разпределение на капацитет и управление на претоварването; въвеждане на пазарни инструменти за балансиране и използване на потенциала от сливането на пазарни зони, за увеличаване на  ликвидността.

В съответствие с мандата си да насърчава трансграничната търговия и интеграцията на пазара на ЕС, Агенцията ще работи по прилагането на основните принципи на Gas Target Model, основно чрез разработване и прилагане на рамкови насоки и обвързващи мрежови кодекси – механизъм за разпределение на капацитет, механизъм за балансиране, хармонизирана структура на тарифите за пренос на газ, оперативна съвместимост, процедури за управление на претоварването и др. Според анализа на АСЕР, тези насоки и мрежови кодекси, заедно с пълното транспониране на разпоредбите на Третия енергиен пакет ще гарантират на европейските потребители възможността да могат напълно да се възползват от функционирането на един интегриран вътрешен пазар на газ.



Заключение

За разрешаване на установените в доклада проблеми се предлага да се предприемат  три групи действия -транспониране на законодателството, гарантиране на правата на потребителите и прилагане на пазарните правила.



1.Транспониране
Като особено важен приоритет се поставя изискването всички държави членки да предприемат необходимите стъпки за постигане на пълно транспониране и прилагане на Третия енергиен пакет. Европейската комисия ще продължи да наблюдава този процес отблизо.

2.Права на потребителите
Енергийните регулатори на държавите членки трябва да продължат да насърчават прилагането на разпоредбите за защита на потребителите от Третия пакет, възползвайки се от препоръките и съветите на СЕЕР и на АСЕР.






3.Пазарни правила и практическото им прилагане

Необходимо е бързо и своевременно прилагане на предвидените в Третия пакет и в насоките на Комисията мрежови кодекси, за да може да се разгърне процеса на интегриране на пазарите. АСЕР се ангажира да продължи да работи с ENTSOs, Европейската комисия, Националните регулаторни органи и предприятията участници на пазара, за да разработи пълния комплект от правила за пазара и мрежата,  задължителни за целия ЕС, и да ускори тяхното прилагане на практика. Енергийният пазар на едро ще бъде наблюдаван, за да се откриват манипулации на пазара и практики на пазарна злоупотреба, които трябва да се санкционират.
Очакванията са  Инфраструктурният инвестиционен пакет на ЕС да стимулира развитието на адекватна транснационална инфраструктура, улесняваща интеграцията на пазарите. Чрез прилагането на разпоредбите на регламента за прозрачност на енергийните пазари REMIT ще се осигури прозрачност при формирането на цените на едро и ще се засичат и възпрепятства поведение на пазарни злоупотреби. 
Необходимо е да се предприемат съвместни действия от редица участници на пазара, които да са  в интерес и полза на европейските потребители. АСЕР и CEEР ще продължават да подкрепят и насърчават развитието на конкурентни, устойчиви и сигурни пазари на електричество и газ в интерес на обществото. АСЕР и СЕЕР ще продължат да поддържат отворен диалог с всички участници на пазара,  с Европейските институции и на  държавите членки, за да  си изработят и прилагат необходимите правила, чрез които да се постигнат поставените енергийни цели в ЕС по един ефикасен начин.
 
Какво трябва да предприеме България?

От направените констатации в доклада на АСЕР за България и от направените препоръки към България в анализа на ЕК за развитието на енергийния пазар може да се систематизират няколко основни мерки, които следва да се приложат, за да се стартира реалната (не само на книга) либерализация на пазара за електричество и газ.


Комисията последователно всяка година, след влизането в сила на Третия енергиен пакет, прави едни и същи препоръки към България - а именно да предприеме стъпки за реално либерализиране на енергийния пазар.

Препоръки за пазара на електричество

Трябва да се направят стъпки за създаване на добре функциониращ балансиращ пазар, включително създаване на независима енергийна борса за търговия с електричество ден напред. Трябва постепенно да се прекрати квотната система за изкупуване на електричество в регулирания сегмент на пазара, включително и премахване на модела „единствен купувач“. България трябва да предприеме необходимите стъпки за  изграждане на конкурентен пазар на дребно.
По конкретно това включва:
  • Да бъде премахната системата на обществения доставчик, която поддържа господстващото положение на НЕК на пазара, като се премине към пазарен подход, при който производители и доставчици да могат свободно да избират контрагентите си. В същото време следва да се вземат предвид задължението за универсална услуга и се гарантира ефективно защитата на уязвимите клиенти;
  • Да се премине към постепенно премахване на регулираните цени на електроенергията за домакинствата и се предприемат стъпки за изграждане на конкурентен пазар на дребно;
  • Да се създадат условия на потребителите на дребно свободно и безпроблемно да сменят доставчика си;
  • Да се продължи  работата по създаване на електроенергийна борса с цел улесняване на организирана търговия на електроенергия и увеличаване интеграцията със съседните страни- свързване на пазарите market coupling;
  • Да се гарантира независимост на операторите на преносни и разпределителни системи и организира правилното функциониране на балансиращия пазар;
  • Да се сертифицират операторите на преносни системи за електричество и газ. ЕСО и "Булгартрансгаз" в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет.

Вече няколко години в препоръките на ЕК по европейския семестър (2011, 2012, 2013, 2014 ) се повтаря, че България трябва да гарантира независимостта на националния регулаторен орган и да повиши административния му капацитет. Настоящият бюджет не позволява на ДКЕВР да изгради стабилен и качествен административен капацитет, от които да се изисква да изпълнява своите високо отговорни регулаторни задачи. ЕК споменава фактът, че председателите на ДКЕВР са сменяни четири пъти през  2013 г., което повдига опасения относно независимостта, професионалната стабилност и непрекъснатост на управлението на националния регулаторен орган. Според ЕК, за да се преодолеят тези слабости в работата на регулатора, изборът на председател на НРО трябва да се извършва по прозрачен начин, основан на прозрачно определени професионални критерии и зачитане на общите принципи за конфликт на интереси.

Препоръки за пазара на газ
  • България трябва да създаде организиран пазар на едро (газов хъб), за да се даде възможност на конкуренти на "Булгаргаз" да навлязат на пазара; 
  • Трябва да бъдат напълно изпълнени изискванията за гарантиране на достъп на трети страни до газопроводите, включително виртуални обратни потоци на всички тръбопроводи;
  • Националната газопреносна система трябва да е изцяло свързана с "транзитни" системи и следва да се разнообразят източниците за доставка на газ, поради силната зависимост от Русия при вноса на газ; 
  • Същевременно следва да се осигурява адекватна защита на уязвимите клиенти, регулираните цени трябва да бъдат премахнати постепенно; 
  • Регулаторните пречки пред смяната на доставчика (като допълнителни разходи) трябва да бъдат отстранени, и превключването към конкурентен доставчик трябва да бъде активно подкрепено чрез мерки за прозрачност; 
  • България трябва да продължи разработването на мерки от страна на търсенето - за управление на търсенето, особено в случай на прекъсване на доставките;
  • Разширяването на капацитета на хранилищата за газ и изграждането на интерконекторите с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция  ще помогне да се намали влиянието на неблагоприятни външни събития.

 
 
 



 

 
 

 
 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар