ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ ОТ ДОКЛАДА НА КОМИСИЯТА ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ

От последния доклад на Комисията от юли 2012 г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха известни подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността.

Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и е несигурен. Общественото доверие зависи до голяма степен от развитието на ключови моменти, когато дадени решения или събития са достатъчно важни, за да събудят по-голям интерес в обществеността. Повечето подобни събития през последните 18 месеца – период, белязан от управлението на три различни правителства – бяха по-скоро източник на безпокойство, отколкото на увереност, като например назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система. Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край.

Чуват се гласове, желаещи реформа в България, които негодуват срещу бавното темпо на промените. Те заслужават да бъдат насърчени. За да напредват по-бързо към постигането на показателите по МСП, е необходимо българските власти да си съдействат с тях и да осигурят лидерство с визия, която се опира на основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Това би означавало политически ангажимент за дългосрочна стратегия за реформа, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план, за да бъде задвижен процесът.

Комисията приканва България да предприеме действия в следните области:

1. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт

Правилата относно назначенията следва да се прилагат с по-голяма яснота и прозрачност. За да се възвърне общественото доверие, ще са необходими редица случаи, в които професионализмът и почтеността без всякакво съмнение са основните движещи сили в процеса на назначаване, особено на висшите ръководни кадри. В тази област България следва:

• Да създаде набор от обективни стандарти за атестиране и повишаване, като наблегне на заслугите, почтеността и прозрачността, и да въведе система за наблюдение и оценка на прилагането на тези стандарти в настоящата практика, отчитайки спецификите на функциите на съдиите, прокурорите и следователите. И по двете начинания да гарантира участието на професионалните сдружения и другите заинтересовани страни.

• Да развие последователна практика в рамките на ВСС на прилагане на обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията, включително на висши длъжности.

• Да предостави гаранции за почтеността и прозрачността на системата за разпределение на делата в съдебната система, като въведе система за случайното разпределение, проверена от независими експерти, за да гарантира, че административните ръководители поемат цялата отговорност за всички решения за отклонение от системата. Необходими са общи правила за прилагане на системата, които да са валидни за всички съдилища.

• Да преориентира работата на Инспектората към ВСС, за да действа проактивно за насърчаване на интегритета и ефикасността на съдебната система.

• Да установи ясна процедура за това как ВСС следва да реагира публично в случаи на политическо вмешателство в съдебната власт и наказателното преследване.

2. Реформа на съдебната система

Актуализираната стратегия за съдебна реформа следва да бъде използвана, за да даде насока и импулс за реформи. В тази област България следва:

• Да изпълнява плана за действие на прокуратурата съгласно предложения график. Да впише плана за действие в по-мащабната реформа на съдебната власт. Междувременно ВСС да предприеме конкретни мерки за решаване на проблема с неравномерната натовареност между съдилищата и магистратите по обективен начин.

• Стратегията следва да включва годишен доклад за напредъка, изготвен от ВСС във връзка с мерките по съдебната реформа и целите за следващата година, за да се подобри прозрачността на процеса.

• Да постави цел за завършване на работата по новия Наказателен кодекс и за неговото прилагане.

• Да гарантира откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.

3.  Ефикасност на съдебната система

Следва  да  продължи  да  се  търси  решение  на  проблемите  с  неравномерната натовареност и разпределението на ресурсите, както и на въпроси като атестирането и повишаването, като се вземе предвид професионалната етика. Освен това в тази област България следва:

•  Да  въведе  ясни  процедури,  стандарти  и  санкции,  за  да  гарантира последователни решения в дисциплинарните производства. Те следва да служат като  основа  за  последователен  подход  от  страна  на  административните ръководители. 

•  Да даде пълна гласност на функционалния одит на прокуратурите, извършен от главния  прокурор,  както  и  на  плана  за  действие,  и  да  организира  обществена консултация по плана за действие. 

•  Да  запълни  празнините  при  ефективното  изпълнение  на  съдебните  решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.

•  Да  постигне  реален  напредък  в  електронното  правосъдие  като  средство  за подобряване на ефикасността, прозрачността и последователността на съдебния процес  в  краткосрочен  до  средносрочен  план,  както  и  в  дългосрочна перспектива. 

4.  Корупция

Борбата с корупцията изисква продължителни и последователни усилия за превенция, но  и  за  наказателното  преследване  на  нарушенията  и  демонстриране  на  това,  че извършването на престъпления води до санкции. В тази област България следва: 

• Да  повери  на  една-единствена  институция  задачата  да  координира  борбата  с корупцията, да подпомага и координира усилията в различните сектори.

•  Да прегледа и актуализира националната стратегия за борба с корупцията след консултация с организациите на гражданското общество със стандартен модел на  публична  администрация,  в  която  действат  вътрешни  инспекторати, отличаващи се с независимост, прозрачност и отчетност. 

•  Да  предприеме  стъпки  за  намаляване  на  риска  от  корупция  в  процедурите  за възлагане на обществени поръчки, като ги направи по-прости и по-прозрачни. 

•  Да прегледа процедурите във връзка с конфликта на интереси, за да гарантира тяхната ефективност и безпристрастност, както и надеждността на механизма за налагане на санкции. 

5.  Организирана престъпност

Успешното  разследване  и  санкциониране  на  организираната  престъпност  винаги ще бъде  най-ефективният  начин  за  постигане  на  напредък,  така  че  напредъкът  по емблематичните  дела  продължава  да  бъде  от  изключително  значение. В  тази  област България следва:

•  Да  изготви  и  изпълнява  план  за  действие,  като  се  опира  на  дългоочаквания независим и всеобхватен анализ на провалилите се дела, с график на конкретни мерки, които да обхванат всички аспекти и всички етапи на правоохранението и съдебната система. 

• Да се занимае конкретно с проблема с високопоставените подсъдими, които се укриват  преди  произнасяне  на  окончателното  съдебно  решение,  като  ясно определи кой носи отговорността в случай на нередности.

• Да  изготви  ясна  политика,  която  урежда  отношенията  на  Държавна  агенция „Национална  сигурност“  (ДАНС)  с  органи,  занимаващи  се  с  организираната престъпност  в  други  държави  членки,  като  определи  специфични  оперативни процедури с тези органи,  за да  гарантира, че сътрудничеството се поддържа и подобрява. 

•  Да  предвиди,  че  специализираният  съд  за  организираната  престъпност  и прокуратурата към него могат да се концентрират върху знакови дела.  

•  Да  осигури  необходимото  сътрудничество  между  Комисията  за  отнемане  на незаконно  придобито  имущество  и  компетентните  правоохранителни  органи. Да  извърши  независима  оценка  на  новия  Закон  за  отнемане  в  полза  на държавата  на  незаконно  придобито имущество  и  неговото  въздействието  до лятото на 2014 г. 

 

Целият доклад може да се види ТУК

Технически доклад ТУК