Енергетика: Европейският парламент започва разискванията относно сигурността на доставките на природен газ

На 21 септември 2010 г. Европейският парламент започва разисквания по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО

В предложения вече проект има предложени изменения, които силно акцентират върху изграждането на обща инфраструктура, диверсификация на газовите връзки и ще окажат съществено влияние върху политиката на България в този сектор, както и на останалите държави членки на ЕС.

По - важните констатации и предложения в документа, които касаят директно газовия пазар на България:

„Някои държави-членки, поради преобладаването на природния газ в енергийния им микс, се озовават в положението на „енергиен остров“ в резултат на силната зависимост от вноса на газ от трети държави и липсата на инфраструктурни връзки с останалата част на ЕС." 

„Диверсификацията на пътищата на доставка и източниците на газ за ЕС е от съществено значение за увеличаване сигурността на доставките на ЕС като цяло и на неговите държави-членки поотделно."

„Следователно е необходимо да се приемат мерки за насърчаване на подобна диверсификация в дългосрочен план."

„С цел намаляване на въздействието на евентуалните кризи, породени от прекъсване на доставките на газ, държавите-членки разработват обща стратегия за гарантиране на диверсификацията на енергийните източници и на пътищата и източниците за доставка на газ. Освен това, Комисията, съвместно с компетентните органи на равнище ЕС и на национално равнище, предприема всички необходими мерки за гарантиране на бързото приключване на одобрените от Европейския съюз съществуващи проекти за диверсификация на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки, които допринасят в значителна степен за сигурността на доставките."

„От съществено значение с оглед на дългосрочната устойчивост на пазара на газ на ЕС е мерките, предприети за гарантиране на сигурността на доставките на газ, да не изкривяват ненужно конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар."

„Наличието на достатъчна и диверсифицирана газова инфраструктура в държавите-членки, и по-специално в регионите, които са изолирани от източниците на енергийни доставки, е от основно значение за справяне с прекъсванията в доставките. Общите минимални критерии за сигурността на доставките на газ следва да осигурят еднакви условия за сигурността на доставките на газ, като същевременно отчитат националните или регионалните специфики, и да създадат значителни стимули за изграждане на необходимата инфраструктура и подобряване на нивото на готовност в случай на криза."

„Инвестициите в нова газова инфраструктура следва да се насърчават активно и следва да се осъществяват единствено след подходяща оценка на въздействието върху околната среда.. Подобна нова инфраструктура следва да подобри сигурността на доставките на газ, като същевременно гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на природен газ. Инвестициите следва принципно да се осъществяват от предприятията и да се основават на стимули от икономическо естество. Следва да се улесни включването на газ от възобновяеми енергийни източници в газопроводната инфраструктура.”

„Следва да се даде приоритет на изграждането на нова трансгранична инфраструктура, необходима за постигането на целта от най-малко 10%-ов капацитет за свързване на пазарите на електроенергия и газ до 2010 г., както беше поискано в заключенията на Председателството от март 2007 г.”

„Когато са необходими нови трансгранични междусистемни връзки или съществуващите трябва да бъдат разширени, на ранен етап следва да се установи тясно сътрудничество между съответните държави-членки, компетентните органи, а където няма такива компетентни органи, регулаторните органи.”

„Важно е да се създадат предварителни споразумения между взаимосвързаните системи по отношение на балансирането и доставките, така че да се гарантира оптималното използване на наличните междусистемни връзки при извънредни ситуации.”

„Инвестициите на ЕС в инфраструктура и производство на възобновяема енергия следва да бъдат подкрепени от усилията на държавите-членки и Комисията за насърчаване, в сътрудничество с трети държави, на разширяването на обхвата на принципите и нормите на вътрешния пазар, така че да обхващат и съседните на ЕС държави, както е записано в Договора за Енергийната харта. Комисията следва да обмисли разширяването на Европейската енергийна общност, която включва ЕС и държавите от Югоизточна Европа, с включването на трети държави, когато това е целесъобразно, а също така и по този модел да създаде нови регионални енергийни пазари като Евро-средиземноморската енергийна общност, с оглед обезпечаване сигурността на доставките.

„За доброто функциониране на пазара е от основно значение от страна на предприятията за природен газ навреме да бъдат направени необходимите инвестиции в местно производство и инфраструктура, като междусистемни връзки, по-специално тези, които осигуряват достъп до газопреносната мрежа на ЕС, оборудване, позволяващо по газопроводите физически да има двупосочен поток, съоръжения за съхранение и регазификация на втечнен природен газ, като се отчита възможността за прекъсване на доставките, като това от януари 2009 г. В случай че необходимите междусистемни връзки не са надеждни от финансова гледна точка за предприятията за природен газ, но имат ясна добавена стойност по отношение на сигурността на доставките на газ, Комисията следва да предложи подходящи финансови стимули, за да се гарантира физическото свързване на всички държави-членки към газопреносната мрежа на ЕС.”

„Договорите относно доставките на газ от трети държави не следва да включват разпоредби, нарушаващи правилата на вътрешния пазар на ЕС, по-специално ограничения по отношение на реекспорта или клаузи, имащи същото действие, като т.нар. „клаузи за местоназначение”.

Институциите на ЕС следва да отдадат особено приоритетно значение на проекта за газопровод „Набуко“.

Пълният комплект документи могат да се видят ТУК