На 20 септември 2010 Европейската комисия прие три допълнителни мерки, които ще подпомогнат разгръщането и разпространението на високоскоростния и свръхвисокоскоростния широколентов достъп в ЕС.
Приетият пакет включва:
Препоръка на Комисията относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA), която създава общ регулаторен подход към достъпа до нови високоскоростни влакнестооптични мрежи, изискващ от националните регулаторни органи за далекосъобщения да осигурят подходящ баланс между необходимостта от насърчаване на инвестициите и необходимостта от запазване на конкуренцията. Това ще доведе до увеличаване на правната яснота за всички участници на пазара, което на свой ред е необходимо за насърчаване на инвестициите във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи. Рамковата директива за далекосъобщенията изисква от държавите-членки да гарантират, че техните регулаторни органи „ще се съобразят в най-голяма степен“ с препоръката на Комисията, като обосновават всяко отклонение от нея.
Предложение на Комисията за Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на 5-годишна програма за политиката с цел насърчаване на ефективното управление на радиочестотния спектър, която по-конкретно да гарантира, че до 2013 г. радиочестотният спектър ще бъде предоставен за употреба от безжичните широколентови технологии (което ще бъде съществен принос за снабдяването на хората в отдалечените райони с широколентови връзки и за предлагането на новаторски услуги в цяла Европа). Ефективното и конкурентно използване на радиочестотен спектър в ЕС ще подкрепи също новаторството в други области и сектори на политиката като транспорта и околната среда.
Съобщение за широколентовите мрежи, чрез което се създава съгласувана рамка за постигане на целите на Програмата в областта на цифровите технологии относно широколентовите технологии и конкретно се набелязва как най-добре да бъдат насърчени обществените и частните инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи. Чрез съобщението се призовават държавите-членки на ЕС да въведат оперативни планове за широколентови високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи, дават се насоки за намаляване на разходите за инвестиции и се посочва как обществените органи биха могли да подкрепят инвестициите в широколентовата инфраструктура, включително чрез по-добро използване на фондовете на ЕС. В него се оповестяват също и планове на Европейската комисия и на Европейската инвестиционна банка да представят финансови инструменти за широколентови технологии.
Според комисията средната степен на разпространение на широколентовите мрежи в района на Европа понастоящем е най-високата в света (24,8 %), но тези мрежи трябва да бъдат доразвити и усъвършенствани. Например към момента едва 1 % от европейците имат пряка високоскоростна влакнестооптична връзка с интернет в домовете си, като тази стойност е 12 % при японците и 15 % при южнокорейците.
Мерките на Комисията целят да спомогнат за привличане на повече обществени и частни инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни широколентови мрежи, което на свой ред ще помогне за увеличаване на търсенето на услуги, доставяни чрез широколентови мрежи, и ще предизвика благоприятен цикъл на икономически растеж в ЕС.
Програмата в областта на цифровите технологии поставя амбициозни цели пред широколентовите технологии, гарантирайки на всички граждани на ЕС базово широколентово покритие до 2013 г. и широколентово покритие с минимум 30 мегабита в секунда до 2020 г., като най-малко половината от европейските домакинства трябва да са абонати на широколентов достъп със 100 мегабита в секунда.
Високоскоростният и свръхвисокоскоростният широколентов достъп биха могли да имат същото революционно въздействие върху живота на хората, каквото са имали железниците преди повече от 100 години.
Високоскоростните връзки улесняват работата от дома и в движение. Те позволяват възникването на нови интерактивни услуги в различни области, в това число в образованието и здравеопазването (например диагноза от разстояние). Те помагат също на СМП да намалят разходите си и да станат по- конкурентоспособни чрез достъп до „облаци от услуги“ и правят възможно настъпването на нова ера на цифрови видеоуслуги с висока разделителна способност под управление на потребителите.
Къде е България в развитието на широколентовия пазар?
Според представените от ЕК сравнителни данни за развитието на широколентовия пазар и достъпа до високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет по държави членки и средно за Европа 27, България е на едно от последните места по повечето показатели.
По показател коефициент на проникване към януари 2010 г.
България е на последно място с най-нисък коефициент на проникване -13,0 % от всички държави членки, чиято стойност е значително под стойността на средния коефициент за Европа27 – 24, 8%.
Показател % на домакинства, ползващи интернет
По показател % на домакинства, ползващи интернет, България е на предпоследно място преди Румъния и отново разликата със средната стойност за Европа27 е значителна. Стойността на показателя за България е около 25%, докато за Европа 27 е над 55% .
Показател покритие на DSL
При показател покритие на DSL (digital subscriber line) на национално равнище и за отдалечените селски райони, България има добри позиции при националното покритие около 85 %, но при покритието на отдалечените селски райони изостава значително с 33% и изпреварва само Кипър -30 % по този показател.
От представените от ЕК данни е видно също, че при развитието на оптичните връзки при абонатните линии (local loop) Европа изостава значително от Южна Корея , Япония и САЩ.
Докато през периода 2005 г. – 2009 г. Япония и Южна Корея имат динамичен темп на растеж, например увеличението за Япония е над 12 000 000, то Европа остава на най-ниско равнище с ръст от около 1 500 000.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар