От началото на 2011 г. ЕС и държавите-членки взеха редица важни решения, чиято цел е постигане на по-добра икономическа и бюджетна координация в ЕС като цяло и в частност за еврозоната. Основната цел е да се коригира дисбалансът, който съществува между двете части на Европейския икономически и паричен съюз (ИПС).
Новото икономическо управление се основава на укрепване на общата европейска икономика чрез засилен надзор от страна на ЕС.
През последните няколко години ЕС не успя да изпълни целите, които си беше поставил във връзка с икономическите и фискалните политики, отчасти поради недостатъчната строгост на надзорния механизъм. С цел преодоляване на този проблем на 29 септември 2010 г. Комисията представи шест законодателни предложения (т.нар. пакет с шест предложения). Европейският парламент и Съветът трябва да постигнат окончателно споразумение по пакета до юни 2011 г. Пакетът си поставя три основни цели:
Цел 1:По-силни превантивни действия чрез засилен Пакт за стабилност и растеж
Държавите-членки трябва да избягват прекомерен публичен дефицит (над 3% от БВП) и прекомерната задлъжнялост (над 60% от БВП), за да не излагат на риск фискалната устойчивост. Тези правила са залегнали в Договорите и са описани по-подробно в Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Това може да се постигне както чрез надзора на националните бюджети, така и чрез надзора и координацията на икономическите политики (въз основа на член 121 от Договора). За тази цел ежегодно всяка държава-членка представя програми за стабилност и конвергенция (ПСК), които очертават структурните реформи и усилия, необходими за постигане на фискална устойчивост.
Новата система за управление въвежда три важни промени:
-По-голяма прозрачност: държавите-членки следва да гарантират, че в техните фискални рамки, на всички административни равнища (национално, регионално и местно) се отразява бюджетната рамка на ЕС. Това означава привеждане в съответствие със стандартите на ЕС на всички елементи, като например националните системи за счетоводство на публичния сектор, статистиката и прогнозните практики, което ще даде възможност за повече яснота и партньорски натиск.
-По-строги правила: държавите-членки с неустойчиви публични финанси ще трябва да отбележат значителен напредък към средносрочните бюджетни цели (СБЦ) за спазване на критерия за дефицита от 3%. Нарастването на разходите следва да бъдат свързано със средносрочния растеж на БВП, така че всеки допълнителен приход да води по-скоро до по-големи икономии, отколкото до по-високи разходи. По-бързо изминаване на набелязания път към постигане на средносрочната бюджетна цел ще се очаква от държави с дълг над 60%, държави с рязко покачващо се равнище на дълга или държави, изправени пред рискове за дългосрочната устойчивост.
-По-добро прилагане: неспазването на договорените принципи ще даде възможност на Комисията да отправя предупреждение към съответната държава-членка още на предварителна фаза. В случай на устойчиво и/или особено сериозно неспазване на правилата, Комисията ще изготви препоръка до държавата-членка за предприемане на коригиращи действия. Препоръката ще бъде приета от Съвета, освен ако с квалифицирано мнозинство държави-членките не гласуват против него (т. нар. процедура за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство). За държавите-членки от еврозоната препоръката ще бъде подкрепена от механизъм за контрол върху изпълнението (въз основа на член 136 от Договора) под формата на лихвоносен депозит, възлизащ на 0,2% от БВП. Този предпазен лост на ПСР се подсилва допълнително с пакта Евро+, чрез който държавите-членки от еврозоната (и няколко други държави-членки -между които и България) се ангажират да транспонират в националното законодателство фискалните правила на ЕС, установени от ПСР, чрез специфични правни инструменти по техен избор на национално равнище. Правилата трябва да бъдат достатъчно обвързващи и трайни (напр. конституционен или рамков закон).
Цел 2:По-силни коригиращи действия чрез засилен Пакт за стабилност и растеж
Когато държавите-членки не спазват праговете, определени в Договорите, ще се задейства процедурата при прекомерен дефицит (ППД). Настоящите фискални позиции на почти всички държави-членки и проблемите с държавния дълг в някои държави-членки показват, че действащата ППД не е достатъчно ефективна. Комисията предлага укрепване на ПСР чрез по-добро прилагане и чрез възможността за налагане на глоби на държави-членки.
Двете основни промени са:
-По-строги правила: намаляването на дълга ще бъде критерий за оценка на публичните финанси. Държавите-членки с дълг, надвишаващ прага от 60% от БВП, следва да намалят сумата, с която техният дълг надвишава прага, с най-малко 1/20 годишно за период от три години. В противен случай срещу тях ще бъде открита ППД. Когато се оценява темпото на намаляване на дълга, трябва да се вземат предвид всички действащи фактори, както е посочено в предложението на Комисията.
-По-добро прилагане: от държава-членка на еврозоната, която се намира в ППД, ще се изисква безлихвен депозит от 0,2 % от БВП; Комисията ще изготви препоръка до държавата-членка за предприемане на коригиращи действия. Препоръката ще бъде приета от Съвета, освен ако квалифицирано мнозинство от държави-членки гласува против нея (т. нар. процедура за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство). В случай на неспазване на първоначалната препоръка за коригиращи действия, този безлихвен депозит ще бъде трансформиран в глоба. Глобата ще бъде увеличена в случай на повтарящо се неспазване на препоръките.
Цел 3: Намаляване на дисбалансите на макроикономическо равнище и в областта на конкуренцията.
Между държавите-членки съществуват различия в конкурентоспособността и големи макроикономически дисбаланси в ЕС. Чрез създаването на нов надзорен механизъм ще се откриват и коригират тези проблеми на ранен етап.Той ще се основава на следните по-важни елементи:
-Система за ясно предупреждение: таблица с външни и вътрешни показатели (около 10) за откриване на неравновесията, които възникват в различни части на икономиката. Подборът на показателите може да претърпи развитие с течение на времето. Ще бъдат определени и оповестени прагове. Оценката на тези показатели няма да бъде механична, а ще бъде направена от Комисията въз основа на задълбочени проучвания, на програмите за стабилност и конвергентните програми, както и като се имат предвид националните програми за реформи.
-По-строги правила: ще бъде установена нова процедура при прекомерно неравновесие (ППН) въз основа на член 121 от Договора. Тя е отражение на процедурата при прекомерен дефицит за публичните финанси. Ако Комисията прецени, че има макроикономически неравновесия (или риск от такива неравновесия), тя ще предложи на Съвета да открие ППН и ще препоръча съответната(ите) държава(и)- членка(и) да приемат корективен план за действие с ясна „пътна карта“ за изпълнение на мерките и краен срок. Ще се прави и редовен преглед на напредъка.
-По-добро прилагане: За държавите от еврозоната механизмите за прилагане ще включват както глоби (0,1 % от БВП), така и нефинансови мерки в случай, че неравновесията не се коригират.
Предстои Комисията да представи своите препоръки. След надлежна преценка на националните доклади Комисията ще представи проект на специфични за всяка държава препоръки до Съвета, в които ще отбелязва напредъка и слабите страни на всяка държава-членка при изпълнението на договорените мерки.
Европейският съвет на 23-24 юни ще обсъди тези препоръки, а впоследствие Съветът ще ги приеме. Държавите-членки ще вземат предвид препоръките, получени от Съвета, при изготвянето на своите бюджети за следващата година. Проектобюджетите ще продължават да бъдат изпращани от правителствата до националните парламенти за обсъждане през втората половина на годината, тъй като те продължават да упражняват в пълна степен правото си да се произнасят за бюджета. С други думи, новата рамка в никакъв случай не представлява ограничение на суверенитета на националните парламенти.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар