Енергетика: Прозрачността - големият проблем на проекта "Белене"

Дали защото решението за построяване на атомната централа „Белене” е взето още по тоталитарно време, или защото все още в България не са пуснали дълбоко корени ценностите на демокрацията, но традицията решенията за проекта да се взимат на тъмно, без да се информира обществеността продължава.

В последните няколко години сме свидетели как всички решения, свързани с проекта „Белене”, продължават да се вземат от ограничен кръг хора и то по крайно непрозрачен начин.

А уж България е демократична държава, при това член на Европейския съюз, където неотменима ценност е гарантиране прозрачността на управлението. Добрите практики са известни, но явно трудно приложими у нас. 
През 2001 г. Европейската комисия публикува Бяла книга "Европейско управление", в която са определени пет основни принципа за добро управление: откритост, участие, отчетност, ефективност и последователност.

Прозрачността е изведена като основен принцип на демокрацията и на доброто управление. Общият интерес на цялото общество е защитен, когато процесът по предоставяне на информация до всички заинтересовани страни и отделни граждани се развива по начин, който им гарантира, че ще могат независимо да преценят как определени дейности биха се отразили върху живота им.

Прозрачността означава откритост и почтеност в цялостния процес на вземане на решения, яснота на ролите и отговорностите, публичен достъп до информация. Прозрачността гарантира правото на гражданите да знаят и да разбират, но също тя дава възможност на всички заинтересовани страни да влияят върху вземаните решения.

Демократичното управление се основава на механизми, по които гражданите на едно гражданско общество изразяват своите интереси и взаимодействат с институциите на властта и помежду си. Съвременното разбиране за наистина демократично общество е когато представителната демокрация се допълва с участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Демократичното управлението се основава на сътрудничество между институциите и гражданското общество, а не на решения взимани на тъмно само от едно лице или група отговорни лица.

Пълната прозрачност и информиране на обществеността е още по - належаща при вземане на решения за изграждане на потенциално опасни обекти, каквито са атомните централи. АЕЦ са сложни инженерни съоръжения, чиято експлоатация може да окаже неблагоприятно влияние както върху хората, така и върху природата, ако не са спазени критериите за безопасност. Едва ли някой би оспорил, че ядрената енергия и най-вече начина на управление на ядрените отпадъци имат потенциала да влияят върху природата и живота на няколко поколения. Затова съвременното разбиране е, че решенията за изграждането им трябва да се взимат в условия на пълна прозрачност и максимално информиране на обществеността.

През 2007 г. по инициатива на Европейската комисия е създадена специална работна група "Прозрачност". Работната група е създадена след учредителна конференция на Европейския форум за ядрена енергия European Nuclear Energy Forum (ENEF) в Братислава на 26-27 ноември 2007 г. 

Основната задача на работната група е да търси подходящи начини и средства за по-добро информиране на обществеността по ядрените въпроси. Например: какви трябва да бъдат условията за предоставяне на обективна информация за всички аспекти на ядрената енергия или как следва да се разяснява на обществеността, на достатъчно ясен и достъпен език, възможните  решения за управление на ядрените отпадъци.

Работната група съсредоточава дейността си върху няколко основни насоки:

1.Изграждане на пътна карта за подобряване на информацията и прозрачността в ядрената област;

2.Разработване на подходящ процес на консултации;

3.Иницииране на конкретен структуриран диалог със заинтересованите страни извън срещите на Европейския ядрен форум, за да се разшири базата за дискусии.

Въз основа на разменения опит и проведените дискусии работната група разработва 22 препоръки, които имат за цел да развият добри практики при вземането на решения в ядрената област и са предназначени за ползване от Комисията, правителствата на държавите – членки и всички заинтересовани страни, участващи и засегнати от развитието на ядрената енергия.

Препоръките са разделени на четири части и се отнасят до:

• информацията,

• комуникацията,

• участието и  

• вземането на решения по въпроси от ядрената област

Препоръките, без да са правно обвързващи, имат за цел да направят подобрения в рамката за вземане на решения при  избор на площадка, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, както и транспорта, управлението на отпадъците и окончателното им обезвреждане, чрез повишаване на обществената информираност и адекватното й  участие в този процес. Много от тези препоръки вече са законово въведени от  държавите-членки чрез Конвенцията от Орхус, Оценката за въздействие върху околната среда, и Стратегическата оценка на околната среда.

Конвенцията от Орхус за достъп до информация участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси  е приета от икономическата комисия на ООН за Европа на 25 юни 1998 г. в датския град Орхус..

Конвенцията предвижда:

Правото на всеки да получава информация за околната среда, която е на разположение на публичните органи ("достъп до информация за околната среда").

Правото на всеки да участва при вземането на решения, отнасящи се до околната среда

Правото на процедури, които да позволяват на обществеността да иска преразглеждане на решения, при които не са  спазване двете горепосочени права или на законите  за опазване на околната среда ("достъп до правосъдие").

Работната група насърчава всички заинтересовани страни да прилагат принципите на Орхуската конвенция и спрямо ядрената енергетика. Заинтересованите страни следва внимателно да разгледат препоръките  и да решат как най-добре могат да ги приложат с оглед на националните условия. Тези препоръки могат да подкрепят практиките в различните  държави-членки, за да се достигнат най-високи стандарти при управление на ядрените дейности в Европа.

1.ПРЕПОРЪКИ относно информацията

A)Всички заинтересовани участници, или "заинтересовани страни", независимо дали са публични органи, публични и частни фирми и асоциации или неправителствени организации (NGO), трябва да гарантират, че информацията за ядрената енергетика, в контекста на националното енергийно производство, е на разположение и се разпространява сред обществеността, с цел постигане възможно най-широко познание по въпросите на ядрената енергия.

Заинтересованите страни могат да бъдат определени като тези, които имат специфичен интерес към даден въпрос или решение. При въпроси от областта на ядрената енергия заинтересованите страни включват  всеки участник или група участници, които са или могат да бъдат пряко или косвено свързани с/ или засегнати от използването или неизползването на ядрената енергия от съществуващи или планирани за изграждане  ядрени съоръжения. Заинтересовани страни могат да бъдат  институции, държавни органи, публични или частни организации, регулаторни органи, представители на ядрената и не ядрената  индустрия, научни организации, медии, потребители на електроенергия, финансови среди, гражданското общество, както и всички други заинтересовани граждани.

Определени са две форми за публично участие при обществените обсъждания:

"общественост" означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;

"заинтересована общественост" означава засегнатата общественост или има вероятност да бъде засегната, или има интерес в областта на околната среда за вземане на решения; за целите на настоящото определение, неправителствени организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изискванията на националното право, се считат за заинтересовани страни.

Б)За да се гарантира качеството на информацията, която е на разположение:

-Източниците на информация трябва да бъдат прозрачни и подлежащи на проверка.

-Информацията трябва да бъде актуална, точна, балансирана и сравнима с разбираеми референтни нива (напр. стандарт на мерните единици, допустими граници, разрешени от съществуващото международно законодателство и др.)

-Предоставяните сведения трябва да бъдат адаптирани към различните целеви групи, представители на отделни социални  слоеве на гражданското обществото, като са съобразени с техните знания, език и т.н.

 В)Държавните органи, публични и частни компании и асоциации или неправителствени организации, участващи в ядрените въпроси трябва да разпространяват, както при поискване, така и по собствена инициатива– надеждна информация, стига тя да не нарушава защитени области, като обществената сигурност, защитени от закона поверителност на индустриалната и търговска информация, права на интелектуална собственост и др.

Списък на приемливи основания за отказ могат да бъдат намерени в чл. 4 (2) и (3) на Конвенцията от Орхус

Г)Информацията следва да се предоставя в исканата форма, освен ако:

-Има разумни причини за  държавния орган да я предостави в друга форма - в този

случай той обосновава причините за промяната на исканата форма, или

-Информацията вече е публична и е лесно достъпна за заявителя в друга форма. Във всеки случай, широкото разпространение на информацията следва да се реализира чрез различни канали (срещи, интернет страници, печат и социални медии и др.).

Д)Заинтересованите страни следва да бъдат насърчавани да създават информационни центрове, където обществеността може да се информира по енергийните въпроси.

Е)Местните общности, съвети и комитети или подобни структури може да улеснят достъпа на обществеността до надеждна информация чрез  различни източници и експертизи. Те могат да предоставят място за диалог и да изготвят собствени експертизи. Разходите им могат да бъдат покривани чрез външни ресурси.

2. ПРЕПОРЪКИ относно комуникацията

A)Всички заинтересовани страни трябва да се ангажират с конкретен и напълно отворен процес на комуникация, за да се изгради доверие между различните групи.

Б)Притесненията и очакванията на населението трябва да бъдат установени  на съвсем ранен етап в процеса на комуникация, а така също и по време на целия процес.

В)Честност, уважение, справедливост, надеждност и личен ангажимент следва да бъдат гарантирани през целия процес на общуване.

Г)Местните комитети за информация или други подобни структури могат да играят важна роля и да допринасят за развитие на процеса на диалог между различните групи заинтересовани страни.

Д)Всички използвани средства за комуникация, следва да предоставят на хората шанс да реагират и да отговорят на предоставената информация, например чрез форуми по интернет, директни срещи със заинтересованите страни, бюра за информация и др.

3: ПРЕПОРЪКИ относно участието

А)Правителствата трябва да създадат ефективна правна и/ или институционална рамка, с която да се гарантира публичното участие, по специално като определи правата и отговорностите на лицата и организациите с оглед създаване на равни условия за участието им.

Б)Информацията за общественото участие трябва да се знае, преди процесът да започне и участието трябва постоянно да се оценява по време на процеса. Наличие на процедура за информиране на всяка стъпка от развитието на процеса може да бъде ефективен подход.

В)Основните елементи на един открит и прозрачен обществен процес на участие са:

-Процесът на участие на обществеността трябва да започне възможно най-рано;

-Всички опции трябва да бъдат отворени, докато участието в процеса стигне до заключение, че решението не може да бъде отложено за неопределено време;

-Винаги, когато започва  обществено участие, трябва да стане ясно каква е целта му и в кой момент обществеността взема участие в процеса на вземане на решения. Един добър процес на участие се основава на:

-общ език и разбиране, в полза на колективното познание;

-начин, как да се уважаваме и ценим при изразяването на различни гледни точки;

-гарантиране на постоянен механизъм за обратна връзка на онези, които участват в обсъждането.

Г)За да може да се гарантира ефективното участие на обществеността следва да й се предоставят финансови ресурси. Те могат да се предоставят на организациите на гражданското общество, местните комисии или други подобни структури, които могат да поръчват изготвянето на допълнителни експертизи. Решението за разпределение на финансовата подкрепа и нейният размер трябва да се основава на набор от ясни и публично известни критерии.

Организациите на гражданското  общество може да се определят като:

 "Цялата гама от организирани групи и институции, които са независими от държавата, доброволно, и поне до известна степен самостоятелно се обединяват и разчитат на себе си.”

Това включва неправителствени организации, но също така и независими средства за масова информация, мозъчни тръстове, университети, обществени и религиозни групи, синдикати и работодателски организации, професионални асоциации, благотворителни организации, местни организации, организации за  участие на гражданите в местния  и общинския живот Повечето от организациите на гражданското общество имат много ограничен бюджет и разчитат често на доброволчески труд и дарения. За да може представителите на гражданското общество наистина да бъдат включени в процеса на достъп до информация и участие в процеса на обсъждане е необходимо да се предвидят подходящи системи за финансиране, което в същото време гарантира пълната им независимост в процеса, която е добре да се подкрепя и развива.

Подобни схеми за финансиране се прилагат например в Швеция и Франция.

Д) Сътрудничеството между общината домакин на проекта и съседните общини трябва да бъде насърчавано.

4: ПРЕПОРЪКИ относно вземането на решения

А)Правата и отговорностите на различните заинтересовани страни трябва да бъдат ясно определени от правна/ институционална рамка.

Б)На обществото трябва да се предоставят навременни и ефективни възможности за участие  в процедурите при вземане на решения по ядрени въпроси.

В)Трябва да се осигури на гражданите възможността да се подготвят и да участват ефективно в процеса на вземане на решения, чрез изрично изработен график

Г)Решенията на властите трябва да са добре обосновани и да отчитат резултатите от участието на обществеността в процеса на обсъждане. По този начин решенията ще са прозрачни и достъпни за обществеността, включително и информацията за участието на обществеността в самия процес на вземане на решение.

Д)Трябва да се установят административни процедури, които да са на разположение на заинтересованата общественост, ако тя реши да оспори решението, както и отказа за достъп до информация или обществено участие.

Е)Трябва да се осигури и  възможност за съдебен контрол на решенията.

Излишно е да казвам, че проектът „Белене” е далеч от посочените практики за гарантиране на прозрачност и включване на обществеността при вземане на решенията за изграждането на ядрената централа и съответно начина на управление на ядрените отпадъци. Но трябва да се признае, че ефективното им приложение зависи не само от участието на публичните власти и конкретните страни по ядрения проект, а и от активността на представителите на гражданското общество. Процесът на обсъждане и влияние върху вземаните решения е двупосочен процес и е възможен само при наличие на критична маса от будно и отстояващо правата си гражданско общество, което ако трябва да бъдем честни хич го няма по нашите земи.

Интересна е нагласата на българина, готов е и последния залък да си даде, за да организира подобаващ се абитуриентски бал на децата си, да събира пари и да търпи лишения, за да ги изучи или да им построи дом, но не се интересува в какво общество ще живеят и какво бъдеще ще имат. Жалко е, но трябва да си признаем, че ние българите от  такива въпроси като че ли не се вълнуваме и обикновено чакаме поредния  „Голям брат” да определи бъдещето ни, независимо дали той е от изток или от запад. По един толкова важен въпрос, какъвто е изграждането на потенциално опасна атомна централа, която с дейността си ще влияе върху живота на поколения напред, ние гражданите на европейска България стоим безучастно настрана,  без никакво желание за участие и изразяване на позиция. И разбира се, това наше поведение идеално устройва тези,  които имат преки икономически интереси от реализирането на проекта.

Големият въпрос е: Дали с днешната си незаинтересованост по отношение сигурността на ядрените централи и начина на управление на ядрените отпадъци, няма да разрушим бъдещето на децата и на внуците си.

Авариите в Чернобил и Фукушима ясно показаха, че това са напълно възможни сценарии!