Енергетика:Европейският парламент прие законодателно решение, което директно засяга преговорите по „Южен поток“

На 13 септември 2012 г. Европейският парламент (ЕП) прие документ, с който обвързва държавите – членки да провеждат  по – добра външна енергийна политика, координирана с енергийната политика на ЕС.

Какво се цели с документа?

Гарантиране на правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар

В документа се изтъква, че правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар налага вносът на енергия в Съюза да се урежда изцяло от  правила за създаване на вътрешния енергиен пазар. Неправилното функциониране на вътрешния енергиен пазар поставя Съюза в уязвимо и неизгодно положение по отношение на сигурността на енергийните доставки и намалява потенциалните ползи на този пазар за европейските потребители и промишленост.

Повече прозрачност при сключване на споразумения с трети страни

Високата степен на прозрачност по отношение на споразуменията между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката ще позволи на Съюза да предприема координирани действия, в дух на солидарност, за да се гарантира, че тези споразумения съответстват на правото на ЕС и осигуряват реална сигурност на енергийните доставки. Тази прозрачност би била от полза за постигането както на по-тясно сътрудничество в рамките на Съюза в областта на външните отношения, свързани с енергетиката, така и на дългосрочните цели на политиката на ЕС в областта на енергетиката, климата и сигурността на енергийните доставки.

Как ще се постигне тази цел?

Чрез разпоредбите на новия документ се създава нов механизъм за обмен на информация. Той ще се прилага само за междуправителствените споразумения, които имат последици върху функциониране на вътрешния енергиен пазар или върху сигурността на енергийните доставки в Съюза, тъй като тези два въпроса са неразривно свързани. Предвижда се първоначалната оценка, дали дадено между правителствено споразумение влияе върху вътрешния пазар или върху сигурността на енергийните доставки в Съюза, да се прави от  държавите членки. При възникнали съмнения държавите-членки следва да се консултират с Комисията. Механизмът за обмен на информация включва по-специално всички между правителствени споразумения, които са свързани с доставките на природен газ, нефт или електроенергия чрез трайно установена инфраструктура, или които имат последици за количеството енергия, внасяно в Съюза.

В съответствие с механизма за обмен на информация държавите–членки ще трябва да разкриват пред Европейската комисия информация относно своите енергийни споразумения и сделки с трети страни. Това ще даде възможност на Европейската комисия не само да проверява доколко тези споразумения са съвместими с правото на конкуренция на ЕС и Третия енергиен пакет, но и да подкрепя държавите–членки при водените от тях преговори с трети страни. Като пример се сочи Полша, която през  2010 г. поиска и получи подкрепа от  Комисията при преговорите за  достъп до полския участък от газопровода Ямал, който отчасти е собственост на руския газов гигант "Газпром".

Докладчикът Krisjanis Kariņš (ЕНП, Латвия) в дебата преди гласуването на законодателното решение обобщава, че:

"ЕС е силно зависима от вноса на енергия. Вносът на газ представлява 60 % от потреблението в ЕС и 80 %  при вноса на петрол. Именно за това е в интерес на европейските потребители, държавите–членки да говорят с един глас с всеки отделен външен доставчик на енергия. Това би довело до по-добра координация между държавите-членки и по-ниски цени за потребителите "

Какви са задълженията за държавите-членки?

• При изпълнение на разпоредбите на приетия законодателен документ държавите-членки ще трябва да представят на Комисията, в срок от три месеца от влизането му в сила, всички съществуващи двустранни между правителствени споразумения с трети страни в областта на енергетиката. След което,  Европейската комисия ще има девет месеца, за да информира държавите-членки, ако при извършване на оценката  възникнат съмнения относно съвместимостта им с правото на Съюза (т.е. конкурентното право на ЕС и законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар).
• Освен това държавите-членки могат да уведомяват Комисията за всички нови споразумения, преди или по време на преговорите. Комисията би могла след това - по искане на държава-членка на ЕС, или по своя собствена инициатива, ако държавата-членка се съгласи, да участва в преговорите като наблюдател и да дава съвети или да предложи необвързващи клаузи.
• Когато държава-членка, по време на преговорите по ново споразумение, не е в състояние сама да стигне до категорично заключение за  неговата съвместимост с правото на Съюза, тя следва да представи споразумението на Комисията, преди приключване на преговорите. В този случай  Комисията ще има четири седмици, в които да информира държава-членка, ако установи несъответствия с правото на ЕС. В случай на несъвместимост държавата-членка следва да предприеме всички необходими мерки, за да намери подходящо решение с оглед отстраняване на установената несъвместимост.
• При ратифициране на споразумение, държавите–членки също ще трябва да го представят на Комисията.

Как ще се гарантира изпълнението – задължение на Европейската комисия?

За да се гарантира ефективността при прилагане на розпоредбите, в документа е включено и задължението Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета на всеки три години за всички нови енергийни сделки, а през януари 2016 г. да представи оценка "дали обхватът и процедурата на настоящото решение са подходящи" за да се гарантира съответствието на междуправителствени споразумения със законодателството на ЕС и "висока степен на координация между държавите-членки на ЕС“

При неизпълнение на задълженията от страна на държавите–членки, свързани с този документ, в съответствие с член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията има правото да започне производство за установяване на нарушение на европейското законодателство.

Правно основание за изготвяне на законодателното решение

Документът е изготвен въз основа на чл. 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и член 4  от ДЕС, който изисква от  държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Поради това държавите членки следва да избягват или да отстраняват всякакви несъответствия между правото на Съюза и международните споразумения, сключени между държавите членки и трети държави.

Кога влиза в сила законодателното решение

Предстои публикуване на законодателното решение в Официален вестник на ЕС. То  ще бъде незабавно директно приложимо във всички държави-членки на 20-ия ден след официалното му публикуване.

Новото законодателно решение засяга ли преговорите по "Южен поток"?

Отговорът е ДА. Затова България, като държава-членка на ЕС, трябва да има предвид новия механизъм за обмен на информация и да потърси мнението на ЕК, ако има съмнения  дали клаузите по бъдещото споразумение за "Южен поток" са в съответствие с Третия енергиен пакет и европейското конкурентно право. В противен случай, ако споразумението не е в съответствие с ДФЕС,  възниква реална опасност от наказателна процедура срещу България поради нарушаване на правото на ЕС.