Енергетика: Какво е значението на „Южен газов коридор” за Европа и България

„Южният газов коридор” е четвъртата голяма ос, която ще допринесе за диверсификация на доставките на газ за Европа. За България този коридор ще осигури втори източник на доставки на газ  и по този начин ще намали 100 % -ната зависимост на страната от Русия при доставките на природен газ.
Другите важни европейски оси са „Северен коридор” от Норвегия, „Източен коридор” от Русия, „Средиземноморски коридор” от Африка.

Заедно с вноса на втечнен природен газ, тези коридори ще доведат до диверсификация на източниците на газ за Европа, което ще подобри конкуренцията на пазара в интерес на потребителите.

Включването на „Южния газов коридор” в европейската мрежа от газопроводи ще подобри сигурността на доставките, тъй като газовата криза от януари 2009 ясно показа, че най-тежко са засегнати страните, които разчитат на един единствен източник за внос на газ (напр.България).

Трябва да се има предвид, че установените вече монополни структури на пазарите в тези страни, често предприемат действия, които затрудняват диверсификацията и гладкото развитие на проекта. Затова според ЕК, за да се отстранят пречките пред изпълнението на „Южен коридор” е наложително тясно сътрудничество, както  между държавите-членки през които преминават газопроводите, така и на европейско равнище, тъй като нито една страна поотделно не е в състояние да поеме нови значителни количества газови доставки, които да стимулират инвестиции в подобни мащабни газови инфраструктури. Поради това Европейският съюз, чрез обявяването на „Южен коридор” като приоритетна инфраструктура, а и с подписването на газовата сделка с Азербайджан, на практика дава ясен сигнал за обединяване на държавите-членки и компаниите с цел  постигане на критична маса, която да насърчи диверсификацията и да гарантира сигурността на доставките, което   в крайна сметка да доведе до  повишаване на  благосъстоянието на европейските граждани.

Това е и основния заложен принцип при стратегията за изграждане на „Южен газов коридор”.

Значението му нееднократно е подчертавано от Европейската комисия – през месец ноември 2008 г. на втория стратегически енергиен преглед, одобрен от Европейския съвет през месец март 2009 г., както и обявяването му през месец ноември 2010 г. за приоритетен проект.

„Южен коридор” цели да свърже пряко европейските потребители с най-големите залежи на газ в света, като Каспийския басейн (Каспийско море) и Близкоизточния басейн, чиито запаси възлизат на 90, 6 трилиона кубически метра (за сравнение доказаните руски запаси възлизат на 44,2 трилиона кубически метра).

Освен това, географското разположение на газовите находища е по-близо  от основните руски находища (виж картата).

Основните потенциални доставчици на газ са Азербайджан, Туркменистан и Ирак, но ако позволяват политическите условия, други страни от региона също могат да представляват значителен източник на доставки за ЕС

Основната транзитна държава е Турция – чрез изграждане на „Набуко”, другите транзитни маршрути са през Черно море - „Бял поток” и Източното средиземноморие. Стратегическата цел на коридора е да доставя газ към ЕС, като задоволява от 10% до 20% от търсенето на газ в Европа до 2020 г., което се равнява приблизително на 45-90 милиарда кубически метра годишно.

Оперативното изпълнение на стратегията за изграждане на „Южен коридор”, предполага на всички етапи от развитие на проекта, Комисията и държавите-членки да работят съвместно със страните производители на газ, както и с тези страни, които имат ключова роля при транспортирането на въглеводороди за ЕС, с цел бързо осигуряване на твърди ангажименти с фирмите за доставка на природен газ и за изграждане на инфраструктурата (тръбопроводи, терминали за доставка на втечнен/компресиран природен газ).

Повече информация за енергийната инфраструктура на ЕС може да се намери в публикуваната на интернет страницата на ГД "Енергетика" брошура с приоритетите до 2020 г. и след това, свързани с  "Енергийната инфраструктура", заедно с работна схема за изграждане на интегрирана европейска енергийна мрежа.