Телекомуникации: Полезно ръководство за съдебната практика в телекомуникационния сектор

След либерализацията през 1998 г. на европейския телекомуникационен пазар, конкуренцията е двигателят, който осигурява растеж и  иновации, и гарантира широкото разпространение на нови телекомуникационни услуги за обществото.

С приемането на регулаторна рамка 2002 за електронните съобщителни мрежи и услуги, от Европейския парламент и Съвета през март 2002 г. се продължава процеса на либерализация. Приемането на новата регулаторна рамка се налага, поради липса на ефективна конкуренция на телекомуникационния пазар. Държавите–членки от ЕС-15 (старите държави-членки) се задължават да прилагат новата регулаторна рамка от юли-октомври 2003 г. за ЕС-10 (новите държави-членки) прилагането на пакета започва от месец май  2004 г., а  за България и Румъния датата за прилагане е  1 януари 2007 година.

Регулаторната рамка 2002  на ЕС,  се състои от пет различни директиви:

• Рамковата директива

• Директивата за разрешение на взаимно свързване и достъп

• Директива за достъпа

• Директивата за универсалната услуга

• Директивата за неприкосновеността на личния живот и  електронните съобщения.

Чрез прилагането на регулаторен  пакет 2002 се  цели да се  развие и укрепи единния пазар, като се насърчи конкуренцията, която единствено може да защити обществения интерес, както и интересите на потребителите  в  сектора.

През ноември 2009 г. Европейският парламент и Съветът приемат нов регулаторен пакет 2009, който основно преразглежда регулаторната рамка от 2002 г. и си поставя целите за  по-нататъшно развитие на истински единен цифров  пазар в полза на европейските граждани.

Държавите-членки (включително и България) са длъжни да изпълняват и прилагат изискванията на регулаторен пакет 2009 г., считано от 26 май 2011 година.

Публикуваното ръководство дава извлечения от дела, без  да ги тълкува, от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. То цели  да улесни  разбирането и анализа на съществуващите проблеми по прилагането  на регулаторния пакет за електронните съобщения и свързаните с тях въпроси. Ръководството е структурирано по начин, който дава  преглед на основните понятия, посочени в разпоредбите на Договора, включително оборудването за терминалите (част 1), съдебната практика  в съответствие с телекомуникационния регулаторен пакет  1998 (част 2) и установената съдебна практика относно прилагането на регулаторен пакет  2002 (част 3) и други свързани с тях въпроси, като например  услугите за телевизионно разпространение, въпроси свързани с авторското право и обществените поръчки в  телекомуникационния сектор (част 4).

Добавени са и препратки към  съответните разпоредби на Договора от Лисабон  в сила от 1 декември 2009 г.

В края на  ръководството е приложен списък на всички случаи в хронологичен ред, както и списък на висящите дела в края на 2009 г., като са  добавени и  препратки към съответната съдебна практика на Общия съд. Пълните решения на Съда на ЕС могат да се намерят на адрес: