Държавна помощ: През 2010 г. ЕК е одобрила рекордна сума държавна помощ за развитие на широколентовите мрежи

Европейската комисия публикува данни за отпуснатата държавна помощ за развитие на широколентовия достъп. В съответствие с амбициозните цели, заложени в „Цифрова програма 2020” на ЕС, Европейската комисия е одобрила за 2010 г., съгласно насоките на ЕС за държавна помощ за широколентов достъп, използването на над € 1, 8 милиарда публични средства за развитие на широколентовите мрежи, които да подпомогнат икономическото възстановяване, включително растежа и дългосрочната конкурентоспособност на ЕС.

Според зам.-председателя на ЕК Хоаким Алмуния, отговарящ за политиката на конкуренция: интелигентни инвестиции във високо и много високо скоростна широколентова инфраструктура е от решаващо значение за създаването на работни места, повишаване на икономическата ефективност и за оползотворяване на потенциала за конкурентноспособност на ЕС в дългосрочен план. Комисията има ангажимент да помогне на страните от ЕС  да ускорят частните и публичните инвестиции в този сектор.

През 2010 г. Комисията е приела рекорден брой решенията (20 броя), с които е разрешила държавни помощи за развитие на широколентовия достъп. Общият размер на използваните публични средства за развитие на широколентовите мрежи е € 1, 8 милиарда. Тази сума води до потенциални инвестиции в сектора в размер на € 3,5 милиарда. Одобрената помощ през 2010 г. е над четири пъти повече от допустимата сума през 2009 г. (виж графиката по-долу).

Комисията си е поставила амбициозни цели за развитието на широколентовия достъп в стратегията ЕС 2020 за развитие на цифровите технологии „Digital Agenda”, затова със специално съобщение  разяснява как държавите членки  допълнително да финансират с публични средства развитието на широколентовия достъп.

В издадените през  септември 2009 г. специални насоки (Broadband Guidelines), Комисията детайлно представя подхода, които използва при одобряване на държавна помощ в тази област. Комисията насърчава държавите-членки да подкрепят с публични средства развитието на широколентовата инфраструктура, която да покрива цялата им територия и по този начин да се избегне цифровото разделение между урбанизираните територии и селските и отдалечени райони.

Целите могат да бъдат постигнати само ако ЕС и публичните средства допълват частните инвестиции, които са насочени към разширяване на сегашното поколение широколентови и към развитие на високоскоростен интернет и покриват области, в които участниците на пазара е малко вероятно да инвестират поради неблагоприятни търговски условия. Осигуряването на адекватни и достъпни широколентови услуги за селските и отдалечени области може да осигури големи икономически и социални ползи за хората, които живеят и работят в тези райони, например чрез предоставяне на възможността за дистанционна работа, достъп до електронно здравеопазване, електронно правителство и електронно обучение и услуги.

Политиката на Комисията е  да насърчава интелигентното използване на публични средства в съответствие с насоките за високоскоростен интернет, за да може колкото се може повече европейци да имат достъп до високоскоростен и свръхвисоскоростен интернет и реално да могат се възползват от предимствата на икономиката на знанието.

Освен националните средства за финансиране през период 2007-2013 г. от структурните фондове на ЕС са предвидени общо €2,3 милиарда за инвестиции в развитие на широколентова интернет инфраструктура и €12,9 милиарда за развитие на услугите на информационното общество, както и още €360 милиона, предвидени за финансиране на широколентовото развитие чрез Фонда за развитие. ЕИБ е инвестирала през 2009 г. €2,3 милиарда или общо € 12 милиарда от 2000г. в широколентови инфраструктури.

Видно от публикуваната информация най-много искания за отпускане на държавна помощ за развитие на широколентовия пазар през 2010 г. са одобрени за Германия- 6 бр., Италия и Обединеното Кралство по 4 броя и Испания – 3броя.

За новите държави –членки през периода 2006-2010 г. са одобрени държавни памощи за Литва, Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Словения и Кипър.

Къде е България в този процес?

В контекста на горната информация със съжаление трябва да се отбележи, че България отново изостава и все още няма реално одобрена и отпусната държавна помощ за развитие на широколентова инфраструктура, което заедно с Румъния я поставя на опашката по развитие на широколентовия достъп до интернет, видно и от последния доклад на ЕК. По отношение на разпространението (покритие) на широколентовия достъп до интернет в селските и отдалечени райони за 2009 г. България отново е на опашката с разпространение  под 20 % при среден за Европа 80 % (виж графиката).