Европейската комисия реши да изпрати 35 отделни искания до 20 държави-членки за цялостно въвеждане и прилагане на различни аспекти на законодателството на ЕС относно създаването на единен газов и електроенергиен пазар.
Тези правила са предназначени да подобрят капацитетните възможности и прозрачността на газовите и електроенергийните пазари. Наличието на добре функциониращ, подходящо регулиран, прозрачен и взаимно свързан пазар, който да подава съответни ценови сигнали, е от решаващо значение за гарантиране на конкуренцията и на сигурността на енергийните доставки. Един ефективен и напълно функционален единен енергиен пазар в ЕС ще осигури на потребителите възможност за избор между различни фирми, доставящи газ и електроенергия на разумни цени, и ще предостави пазарен достъп на всички доставчици, по-специално на най-малките, както и на тези, които инвестират в енергийното използване на възобновяеми източници. Също така, той ще допринесе за възстановяването на ЕС от икономическата криза. Държавите-членки, до които са адресирани исканията, направени под формата на „аргументирани становища“ съгласно прилаганата процедура относно нарушенията в ЕС, разполагат с два месеца за отговор. Ако съответните държави- членки не дадат задоволителни отговори, Европейската комисия може да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз.
Европейската комисия изпраща общо 35 мотивирани становища до следните 20 държави-членки: Австрия, Белгия, България, Чешката република, Германия, Испания, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство.
Основните видове нарушения, установени от Европейската комисия, са както следва:
- непредоставяне на информация от операторите на електропреносни и газопреносни системи, което затруднява реалния достъп на енергоснабдителни фирми до преносните мрежи;
- неадекватни системи за разпределяне на преносния капацитет, които не дават възможност за най-доброто възможно използване на електропреносните и газопреносните мрежи в държавите-членки;
- липса на трансгранична координация и сътрудничество между операторите на електропреносни системи и между националните власти, каквито координация и сътрудничество са необходими за по-добро разпределяне на мрежовия капацитет по трансграничните междусистемни връзки, така че съществуващата електропреносна мрежа да обслужва по най-добър начин регионалните и европейските нужди;
- неадекватни усилия на операторите на газопреносни системи за предоставяне на възможност на потребителите на преносни услуги да навлизат на пазари, разположени обратно на посоката на подаване на газа например от Германия обратно в Полша или от Гърция обратно в България), чрез предоставяне на услуги за прекъсваем обратен поток (наричан още „обратно подаване“ — „backhaul“);
- липса на ефективни мерки за правоприлагане от страна на компетентните органи в държавите-членки в случай на нарушения на нормативните изисквания на ЕС, включително отсъствие на ефективни системи за санкции на национално равнище;
- липса на адекватни процедури, които потребителите да могат да използват за уреждане на спорове — основна презумпция на директивите за електроенергията и газа е, че всички граждани, ползващи се от предимствата на единния енергиен пазар, следва също така да могат да разполагат и с високо равнище на защита на потребителите. Липса на прозрачни, прости и евтини процедури за разглеждане на оплакванията на потребителите, която може да доведе до нежелание за ползване на предимствата на единния енергиен пазар.
Нарушенията са свързани с неизпълнение от държавите-членки на техни правни задължения, произтичащи от следните два регламента:
- Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (влязъл в сила на 1 юли 2004 г.) и
Приложението към него (изменено с Решение от 9 ноември 2006 г., влязло в сила на 29 ноември 2006 г.);
- Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условията за достъп до газопреносни мрежи и Приложението към цитирания Регламент (държавите-членки трябваше да са в съответствие с този Регламент от 1 юли 2006 г.).
Тези регламенти, които са пряко приложими в държавите-членки, имат за цел да гарантират недискриминационен достъп на трети страни до електропреносните и газопреносните мрежи. Те съдържат изисквания към операторите на преносни системи да публикуват информация за разполагаемия и преносния капацитет на мрежите и да предлагат на пазара максимално възможния преносен капацитет на съответните мрежи. Също така, държавите-членки трябва да формулират правила за санкциите, приложими при нарушение на разпоредбите на цитираните регламенти.
За пазара на електроенергия:
Основното нарушение на електроенергийния пазар е, че:
• тарифите за достъп до мрежите не са в съответствие с изискванията на Регламента за електроенергия;
• налице е недостатъчна информация за капацитета на взаимносвързване;
• управлението на мрежовите претоварвания не е в съответствие с изискванията на Регламента;
• все още няма механизъм за управление на претоварването на пазара „за деня” за всички интерконектори, нито има обща процедура за разпределение.
За пазара на природен газ
По отношение на Регламента за природния газ, основните нарушения са:
• няма осигурена възможност за прекъсваем обратен поток (наричан още „обратно подаване“ — „backhaul“) на всички точки за взаимносвързване;
• системния преносен оператор не изпълнява задълженията си по отношение на прозрачността, изисквана от Регламента;
• правилата при балансиране и таксите при дисбаланс не са в съответствие с Регламента;
• системния преносен оператор не предлага услуги за прекъсваем достъп до мрежата на трети страни.
Националният регулаторен орган трябва да предприеме адекватни стъпки за да гарантира отстраняването на тези нарушения, които не са в съответствие с еврропейското законодателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар